№ 187
гр. Б. , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Л., ... представлявано
заедно от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. против наказателно постановление
НП №551656-F580504 от 15.01.2021г на началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118
ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на
основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавена стойност
(ЗДДС).
В жалбата се сочи, че действително е извършено нарушение, но с него не е ощетен фиска
и че това е софтуерна грешка. Сочи, че е налице маловажен случай като изтъкват аргументи.
Жалбоподателят, редовно призован, не явява. Явява се упълномощен адвокат. Поддържа
жалбата. Сочат нови писмени доказателства. Представя писмени бележки. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна–ЦУ на НАП –гр.Б.–редовно призована се представлява от
юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, пред
териториално и материално компетентен съд, в законоустановения по чл.59 ал.2 ЗАНН 7-
дневен срок, съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима.
Производството пред съда е редовно образувано.
След като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни
доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2020г, в 10,30 часа, свидетелят М.Н. и Т.Б. и двамата на длъжност инспектори по
приходите в ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1т.41 от
ДР на ЗДДС, бензиностанция 1105, находящ се в гр.Б., ул.“И. Б.“, стопанисвана и
експлоатирана от „П.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Л..
В обекта били налична ЕСФП –Електронна система с фискална памет модел „Nexus 10“
притежаваща индивидуален номер BN008278 с фискална памет №51009148 не съдържала
наименование и адрес за кореспонденция на дружеството в качеството му на лице по чл.3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ. Това станала известно от изведената справка от
контролна лента на електронен носител (КЛЕН) с №**********/18.11.2020г от описаната
ЕСФП (лист 19 от делото).
Съставен бил протокол за извършена проверка (ПИП на лист 13-15 от делото), в който
бил задължен представляващият да се яви в сградата на ТП на НАП–Б. за съставяне на акт.
На 23.11.2020г в присъствието на представляващия Илия Неделчев –упълномощено лице,
свидетелят Вълканов съставил АУАН (лист 11 и 12 от делото), в който за нарушението за
липсата на задължителния реквизит идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните
по ЗДДС лица в ДФО определил правна квалификация на нарушението по чл.26 ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени писмени възражения по акта.
Като е взел предвид акта и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление
№551656-F580504 от 15.01.2021г. В него при идентична фактическа обстановка както в
акта, е направена правна квалификация по чл.26 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г вр. чл.118
ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС на търговеца-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа от събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства.
От правна страна съдът приема за установено следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
2
съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН.
В разглеждания случай безспорно се установи, че в от изведената справка от контролна
лента на електронен носител (КЛЕН) с №**********/18.11.2020г от описаната ЕСФП (лист
19 от делото) не съдържала задължителния реквизит наименование и адрес за
кореспонденция на дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. Нарушено било императивното изискване на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба Н-
18/2006 г на МФ. От формална страна и в двата акта са спазени императивните изисквания
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Неоснователни са възраженията на търговеца за форсмажорните обстоятелства непредвидим
„бъг“ (софтуерна грешка). Задължение на всяко регистрирано по ЗДДС лице е да изпълни
изискванията на законодателството и фискалната касова бележка да съдържа изискуемите и
предвидени в Наредбата реквизити. Съдът не приема, че причината за извършеното
нарушение извършеното на 12.11.2020г дистанционно обновяване от страна на
производителя на фърмуера на фискалното устройство. Счита, че независимо от действията
му дружеството и след дистанционното обновяване е следвало да следи за задълженията си
по Наредба Н-18/2006 на МФ.
Не се приема и възражението за маловажност. Касае се за фискална дисциплина,
посредством която се обезпечава фиска, която не може да се заобикаля посредством
института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо
от останалите случаи, поради което и прилагането на чл.28 от ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал
размера на наказанието като го е определил в минимален размер като е отчел, че се касае за
първо нарушение, няма констатирани други нарушения, сключен е договор за сервизно
обслужване, поради което и размерът на санкцията е в минимума, предвиден от
законодателя от 500 лева.
По тези съображение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и предвид потвърждаването на НП има
основание административнонаказващият орган да претендира разноски за ЮК
възнаграждение. На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на АНО следва да бъде присъдено ЮК
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер е определен от съда отчитайки правната
и фактическа сложност на казуса.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал. предложение първо и ал.5 от
3
ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №551656-F580504 от 15.01.2021г на
началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, с което на „П.“ АД с ЕИК ... със
седалище в гр.Л., ... представлявано заедно от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д.
за нарушение на чл.26 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2
изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК ... със седалище в гр.Л., ... представлявано заедно от
изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д. да заплати на ЦУ на НАП-Б. ЮК
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-
Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4