Решение по дело №2163/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. И. И., чрез пълномощника адвокат А. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0769-001032 от 01.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас, С. П. полиция Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи - СУМПС [номер].

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което се иска нейната отмяна. Твърди се липса на посочени в заповедта фактически и правни основания. Жалбоподателят описва приложимата норма и фактическата обстановка, като заявява, че е оспорил показанието на техническото средство за наличие на наркотични вещества, тъй като не употребява наркотици, но пие лекарства, като е дал кръв за анализ. На следващия ден отново е дал кръв и в лаборатория в [населено място], която е изпратила пробата в Германия, като при изследването било установено, че няма наличие на наркотични вещества. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат А., който поддържа жалбата си на изложените в нея основания и пледира за отмяна на атакуваната с нея заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, С. П. полиция Бургас, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител пред съда и не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка, по която е издадена процесната заповед.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на С. И. на 14.11.2024 г., видно от отбелязването върху самия акт (л. 14, задна част). Жалбата срещу нея е подадена на 15.11.2024 г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т. е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна - адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Като фактическо основание за издаване на оспорената пред съда заповедта е посочено, че жалбоподателят И., като водач на МПС - лек автомобил Мерцедес, МЛ 270 ЦДИ, рег. № [рег. номер], на 31.10.2024 г., около 14.45 часа в [населено място], по бул. М. Л., срещу 39, паркинга на Р. Т. Г. до А. Е., управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено с техническо средство Д. Д. Т. 5000, фабричен № ARLB 0021, който отчел положителен резултат за бензодиазепини. Посочено е издаването на талон за изследване № 0183953 (л. 16).

Във връзка с показанията на техническото средство, видно от представената заповед за задържане на лице рег. № 251зз-256/31.10.2024 г., С. И. задържан от полицейските органи за времето от 16.17 до 19.10 часа на 31.10.2024 г.

Към преписката е приложен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА 3203564 от 31.10.2024 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Представена е мотивирана резолюция № 24-0769-[рег. номер] от 10.12.2024 г. (л. 57), с която наказващият орган е прекратил производството по този акт, тъй като деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК) и е образувано досъдебно производство (ДП) № 431 ЗМ-636/2024 г. по описа на П. Р. управление (РУ) Бургас, по което е предадена е тест-касетата за пробата извършена с техническото средство.

След извършено запитване от съда до разследващия полицай по това ДП № 431 ЗМ-636/2024 г., същият е отговорил с писмо (л. 62), че относно взетата кръвна проба на С. И., назначената химико-токсикологична експертиза е изпратена за извършване на Военно-медицинска академия (ВМА) София, а съгласно второ писмо от 02.04.2025 г. (л. 69) - такава експертиза - възложена на ВМА София, не е постъпила по досъдебното производство и същото не е приключило. Междувременно след запитване на съда е получено писмо и от заместник-началника на ВМА София (л. 67), който е заявил, че в Специализираната химико-токсикологична лаборатория на това лечебно заведение не е установена проба от С. И., нито е регистрирано постановление за назначаване на експертиза по посоченото досъдебно производство.

Към жалбата е приложена медицинска документация, включително и решение на ТЕЛК от 31.03.2023 г., съгласно което на С. И. са определени 58 % трайно намалена неработоспособност, заради заболявания: апнея по време на сън, захарен диабет и хипертония. Представено е проведено му изследване от Медико-диагностична лаборатория Кандиларов и MVZ Labor Dr. Limbach, Heidelberg, съгласно което в периода 07-11.11.2024 г. не е открито съдържание на посочени наркотични вещества, между които и установените с техническото средство бензодиазепини.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил заповед от работодателя му, с което е прекратено трудовото му правоотношение като шофьор на тежкотоварен автомобил, считано от 16.11.2024 г., т. е. след отнемането на свидетелството му за правоуправление по процесната заповед.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на административно-производствените правила за неговото издаване и приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, С. П. полиция Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с описаната заповед рег.№ 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас (л. 28).

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН GА 3203564 от 31.10.2024 г., като са изложени и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози, налице са мотиви обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат и в обстоятелствената част на заповедта. Друг е въпросът дали употребата на наркотични вещества е установено по надлежния ред, но това е въпрос на спазване приложимите процесуални правила и материална законосъобразност, а не на нарушения на изискванията за форма.

Заповедта обаче е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 22 ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите в които се налагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат се уреждат в съответния закон - чл. 23 ЗАНН.

Според чл. 174, ал. 4 ЗДП, редът по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба 1 от 19.07.2017 г.), според чл. 3а от която, установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, т. е. го оспорва.

В случая, като правно основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Изрично в последното изречение на тази норма законодателят е предвидил, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените от тях стойности са определящи.

Административният орган е приел за установено, че лицето управлява МПС под въздействието на наркотични вещества, единствено заради проведената проверка с техническото средство.

В случая не е спорно, че при извършената на място проверка, водачът е бил тестван с техническо средство, както и че уредът е отчел положителен резултат за бензодиазепини. Не е спорно също, че въз основа на издадения съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. талон за изследване № 0183953, той е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно чл. 7, ал. 2 от същата наредба, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Доказателствата еднозначно сочат, а и не се спори по делото, че водачът на МПС е дал кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества, бил е задържан под стража от полицейските органи, срещу него е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по същото е назначено извършването на експертиза, която въпреки усилията си съдът не успя да установи къде, кога и от кого се извършва или ще се извърши.

Следователно, след като е дал кръв за изследване С. И. е оспорил показанията на техническото средство, поради което тези показания, макар и положителни за бензодиазепини, не са били достатъчни за да се приеме за доказано по надлежния ред, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Резултатът от теста не е следвало да се приеме като основание за установяване употребата на наркотични вещества. (Вж. определение № 11432/11.11.2021 г. по адм. дело № 10222/2021 г. на ВАС, VІІ о.), а органът е следвало да се съобрази с извършващото се изследване на кръвна проба, защото както се посочи съгласно последното предложение на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - именно то е определящо.

Дори към настоящия момент резултатите от лабораторното изследване на кръвната проба не са изготвени и експертиза не е извършвана, поради което и сега не може да се приеме, че са налице изискуемите от закона доказателства, че към релевантния момент - 31.10.2024 г., И. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и оспорената заповед като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лева за заплатената държавна такса за образуване на делото и 500 лева за платеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-001032 от 01.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, С. П. полиция Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на С. И. И. до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи - СУМПС [номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас да заплати на С. И. И., [ЕГН], [населено място], [улица], сумата от 510 (петстотин и десет) лева, за разноски по делото.

Решението е окончателно.