Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 524 30.10.2014 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На девети октомври две хиляди и четиринадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Я.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 162 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявени искове с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН-за сумата от 2 398,75лв. и по чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН-за сумата от 199,87лв.
Ищецът Банка ДСК ЕАД, представлявана от В.С. и Д. Н., действащи чрез представител по пълномощие-юрисконсулт К.К. Н. твърди в исковата молба, че по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г. с кредитополучателя А.М.М., б.ж. на с.Кръшно, общ.Търговище, поч. на 29.12.2008г., обезпечен с поръчителство от А.Г.С. ***, по силата на Договор за поръчителство от 23.11.2007г., е останало непогасено предсрочно изискуемо задължение в размер на 2 398,75лв. главница и 199,87лв. лихви за просрочие за периода от 09.11.2013г. до 04.02.2014г., при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите кумулативно съединени искове против ответниците Д.О.А. ***, Ф.З.Х. ***, С.З.Х. ***, Х.З.Х. ***, И.З.Х. ***, всички в качеството им на наследници на кредитополучателя А.М.М., б.ж. на с.Кръшно, общ.Търговище, поч. на 29.12.2008г., съобразно дяловете на всеки от тях в наследството, както и против поръчителя А.Г.С. ***.В съдебно заседание, с оглед заявения от наследниците Ф.З.Х. ***, С.З.Х. ***, Х.З.Х. ***, И.З.Х. ***, отказ от наследството, оставено от А.М., производството по исковете е прекратено поради оттеглянето им, по отношение на посочените отказали се от наследството ответници, като исковете се поддържат по отношение на наследника Д.А. и поръчителя А.С..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител
на ответницата С.З.Х. - а.. В.Д.-ТАК, със становище за
неоснователност на исковете, обосновано с липса на данни за приемане на
наследството от посочената ответница и с
доводи за неоснователност по същество.Доколкото посочената ответница се явява
лично в съдебно заседание и заявява отказ от наследство, предоставената й
правна помощ под формата на процесуално представителство по делото от а..Д.-ТАК,
е прекратена с протоколно определение от 09.10.2014г., постановено по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК писмени отговори от останалите ответници не
са постъпили, липсват и становища по исковете.В съдебно заседание се явяват
ответниците Ф.З.Х., С.З.Х., Х.З.Х. и И.З.Х., които заявяват отказ от
наследството, оставено от А.М., като с протоколно определение от 09.10.2014г.,
постановено по делото, съдът е разпоредил вписване на отказите от наследство в
особената книга на съда, а производството по отношение на тях е прекратено, на осн. чл. 232 от ГПК. Последния ответник-Д.А., редовно
призован, не се явява и не се представлява, не е взел и становище по исковете.Поръчителят
А.С., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и признава
обстоятелствата, изложени в исковата молба, като пледира за решение съобразно
законовите разпоредби.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г.(л.8-9) се установява, че между ищеца и А.М.М. от с.Кръшно, общ.Търговище е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което банката е предоставила на посочения кредитополучател кредит в размер на 4000лв., със срок на погасяване 120мес., който е обезпечен с поръчителството на А.Г.С. ***, видно от представения Договор за поръчителство от 23.11.2007г./л.10-11/.От Удостоверение за наследници № 22-05/17.02.2014г., изд. от Община Търговище се установява, че кредитополучателката А.М.М. е починала на 29.12.2008г., за което е съставен Акт за смърт № 0672/29.12.2008г., изд. от Община Търговище и е оставила наследници –сина си Д.А. и дъщеря-Д.А., поч. на 14.07.1989г. , която, видно от удостоверение за наследници № 51-42/04.03.2014г., изд. от Община Търговище, е оставила наследници четирите си деца-ответници по делото. С покана-уведомление от 12.08.2013г., ищецът е поканил кредитополучателката и поръчителя да заплатят дължимите суми по договора, които към датата на писмото са били в размер на 2618,86лв. главница и 158,73лв. лихви и такси, като поканата е получена от наследниците и поръчителя, видно от приложените обратни разписки/л.16/.От заключението по назначената и приета по делото СИЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и отговаряща на поставените задачи се установява, че размерът на задължението, останало непогасено след смъртта на наследодателката на ответниците е в размер на 2 398,75лв. главница и 199,87лв. лихви за просрочие за периода от 09.11.2013г. до 04.02.2014г., т.е., до датата на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенциите на ищеца по делото са обосновани с наличието на непогасено изискуемо задължение за заплащане на дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., като предвид обстоятелството, че кредитополучателят е починал, ищецът насочва исковете си срещу неговите наследници, ангажирайки отговорността им за задълженията на наследството, както и отговорността на поръчителя, като солидарен длъжник.Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по посочения договор след смъртта на кредитополучателката, е останало непогасено задължение за заплащане на главница от 2 398,75лв. главница и 199,87лв. лихви за просрочие за периода от 09.11.2013г. до 04.02.2014г., както и обстоятелството, че посочените ответници са наследниците на починалия длъжник, а ответникът А.С. валидно се е задължил с поръчителство по посочения дълг. Относно ангажиране отговорността на наследниците, съдът приема следното: След смъртта на заемополучателя, неговото имущество, в т. ч. и правата и задълженията преминават в патримониума на неговите наследници, в случая ответниците по делото в качеството им на законни наследници. Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало в случая на 29.12.2008г. със смъртта на наследодателката А.М., лицата, които имат право да наследяват- ответниците –нейни деца/в случая и внуците й по право на заместване на дъщеря й/, се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с приемането му (изрично или мълчаливо) и има обратно действие - от датата на откриване на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В случая наследникът Д.А. не е оспорил факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, обстоятелство, безспорно установено по делото както от представените писмени доказателства, така и от заключението по назначената и приета СИЕ. В тежест на ответниците съгласно разпоредбата на чл. 154,ал.1 от ГПК е да докажат изпълнението на поетите от техния наследодател задължения по договора за заем, или да докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по опис и пр., (В този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция). В настоящия случай, част от наследниците валидно са заявили отказ от наследството, останало от А.М. в съдебно заседание, като производството по отношение на тях е прекратено, поради оттегляне на исковете по отношение на тях, като ищецът поддържа исковете си по отношение на незаявилия становище ответник Д.А., по отношение на който съдът приема, че не са налице данни за отказ от наследство, обстоятелство, обуславящо ангажиране на гражданско-правната му отговорност за задълженията на наследството, формирани от настоящото задължение към ищеца.В тази връзка и съобразявайки отказа от наследство на останалите наследници, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса по см. на чл.235,ал.3 от ГПК, съдът приема, че отговорността на единствения останал наследник следва да се ангажира за цялото задължение, по арг. от разпоредбата на чл. 53 от ЗН, съобразно която частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, при което ответникът Д.А. следва да заплати на ищеца главница от 2 398,75лв. и 199,87лв. лихви за просрочие за периода от 09.11.2013г. до 04.02.2014г., обстоятелство, обуславящо основателността на предявените искове в претендирания размер по отношение на посочения наследник и тяхното уважаване, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН. По отношение на отговорността на поръчителя А.С., съдът приема следното: Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен от поръчителя за изпълнение на задължението по главния дълг, поето от друго лице-чл. 138,ал.1 от ЗЗД. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение Но доколкото задължението на поръчителя за солидарна отговорност с главния длъжник съобр. чл. 141,ал.1 от ЗЗД за неговия дълг към кредитора е породено от сключения с банката договор за поръчителство(в който длъжникът не е страна), то смъртта на последния е ирелевантно обстоятелство и не може да обоснове освобождаването на поръчителя от задължението, а доколкото съобразно чл. 140,ал.1 от ЗЗД поръчителството се разпростира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, то поръчителят отговаря и за акцесорните задължения, т.е., отговорността му в случая покрива както задължението за главница, така и задължението за лихви и разноски. С оглед на изложеното и като приема, че в случая поръчителят А.С. валидно се е задължил да обезпечи задължението на починалата кредитополучателка, съдът приема, че претенциите на ищеца по отношение на него са основателни и доказани с следва да се уважат, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД и на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД.
По разноските:С оглед изхода от спора ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 103,94лв. внесена държавна такса, 60лв. възнаграждение за вещо лице, 300лв. депозит за особен представител и 320,95лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 784,59лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.О.А. с ЕГН
********** ***, в качеството му на наследник на кредитополучателя А.М.М., поч. на 29.12.2008г., за което е съставен Акт за смърт №
0672/29.12.2008г. изд. от Община Търговище, да заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”, № 19,
представлявана от В.С. и Д. Н., действащи чрез представител по
пълномощие-юрисконсулт К.К. Н., сумата от 2 398,75лв. главница и 199,87лв.
лихви за просрочие за периода от 09.11.2013г. до
04.02.2014г., представляващи непогасено изискуемо задължение по Договор за
кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., на осн. чл. 79,ал.1 във вр.
с чл. 240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 60,ал.1 от ЗН
ОСЪЖДА А.Г.С. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на поръчител, да
заплати на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска”, № 19, представлявана от В.С. и Д. Н., действащи чрез
представител по пълномощие-юрисконсулт К.К. Н., сумата от 2 398,75лв.
главница и 199,87лв. лихви за просрочие за периода от
09.11.2013г. до 04.02.2014г., представляващи непогасено изискуемо задължение по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., обезпечен с Договор за
поръчителство от 23.11.2007г., на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл.
240,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл. 138 и сл. от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.О.А. с ЕГН ********** *** и А.Г.С. с ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”, № 19, представлявана от В.С. и Д. Н., действащи чрез представител по пълномощие-юрисконсулт К.К. Н., разноските по делото в размер общо на 784,59лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: