РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Перник, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. Р. Й..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
1
вземането.
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1462,28 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на
30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 174,61 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 11.05.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2975/2022 г. на ПРС.
Ответникът е депозирал възражение по образец и в срок в рамките на заповедното
производство, както и писмен отговор, с който оспорва материалната си легитимация по
предявените искове с молба същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. По същество
не се оспорват доставката на топлинна енергия и нейната равностойност.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
2
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период, като същевременно с доклада по делото съдът е отделил като служебно известен
фактът, че същите са публикувани в периодичния печат по съответния ред. Тези правила
уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник, като с оглед
нормите на Закона за енергетиката договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Не са спорни и
обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за исковия период на
посочената от ищеца стойност. Спорно между страните е единствено обстоятелството дали
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия.
От представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.02.1991 г. се
установява, че на посочената дата наследодателят на ищеца – Р.Й.М. е придобил процесния
апартамент. Видно от представеното удостоверение за наследници, Р.М. е починал на
*********, т.е. след исковия период, като негови наследници по закон са четиримата му
синове, сред които и ответникът Д. Р. Й..
При тези данни съдът намира за установено, че в процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. собственик на топлоснабдения имот е било трето лице – Р.Й.М., а не Д. Р. Й.,
за който изрично се сочи, че е страна по облигационното правоотноошение с ищеца/. Тоест,
съгласно постановките на ТР № 2/2017 г. за процесния период потребител на топлинна
енергия е бил Р.М..
Видно от заповедта за изпълнение, респ. от исковата молба, същата е предявена
срещу Д. Й. в лично качество като потребител на ТЕ, с твърдения за наличие на договорна
връзка при публично известни общи условия между топлофикационното дружество със
страна именно Д. Й., а не като наследник на потребителя. През процесния период обаче
ответникът не е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Не са въведени твърдения за наследствено правоприемство, нито сумите се претендират от
ответника като универсален правоприемник, не е предявен иск за съществуване на вземане
срещу ответника като правоприемник в пасива на друго лице – потребител, а се
претендират от него в лично качество, с твърдения, че именно ответникът е бил страна по
облигационното правоотношение през процесния период.
Ето защо исковете, предявени на договорно основание срещу ответника в лично
качество с твърдения, че самият той е бил потребител на топлинна енергия през процесния
период, без да се претендират от Д. Й. в качеството му на наследник на действителния
потребител по договора за процесния период, исковете за главница са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
3
Неоснователността на главните искове, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, има за своя
закономерна последица неоснователността на акцесорните искове – за дължимост на
мораторна лихва.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да
заплати разноските, сторени от ответника в исковото и в заповедното производство за
платено адвокатско възнаграждение.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Д. Р. Й., ЕГН **********, представляван от адв. В.М., обективно
кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу Д. Р. Й. за
сумата от 1462,28 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в *************, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявлението на 30.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 174,61
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до
11.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2975/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д. Р. Й., ЕГН **********, представляван от адв. В.М. сумата в
размер на 350,00 лева – разноски пред РС-Перник в исковото производство и 300,00 лева –
разноски пред РС-Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4