№ 242
гр. Търговище, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500279 по описа за 2021 година
Жалбоподателите са останали недоволни от Определение № 1370 от
25.10. 2021 г., по гр.д. № 1349/2021 г. на РС – Търговище, с което
производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС –
София. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност
на определението.
Въззиваемата страна – ответникът по иска „Дженерали застраховане“ АД
оспорва жалбата и моли определението да бъде потвърдено.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от оправомощено лице,
при наличието на правен интерес. По същество е основателна.
Ищците са предявили иск за изплащане на обезщетение, възникнало от
групова застраховка „Помощ при пътуване и злополука на притежателите на
банкови карти“. Ползващо лице по сключения договор е банката, издател на
картата – „Уникредит булбанк“ АД, но до размера на непогасената част от
задължението. Остатъкът от застрахователната сума, ако има такъв се
изплаща на наследниците на застрахованото лице.
В срока за отговор от ответника е постъпило възражение за местна
подсъдност, с искане делото да се изпрати на РС – София, с оглед на това, че
седалището му е в гр. София. По този факт не се спори.
В определението си съдът е посочил, че не са налице предпоставките на
чл. 115, ал. 2 от ГПК. Мотиви в тази насока изобщо няма изложени.
При така посочените факти, въззивният съд счита, че искът е местно
подсъден на РС – Търговище.
1
Според чл. 115, ал. 2 от ГПК, исковете за обезщетение по КЗ на
увреденото лице срещу застраховател, се предявяват в съда, в чийто район се
намира настоящият или постоянен адрес на ищеца.
Изразът „увреденото лице“ в случая се тълкува като всяко лице, което
твърди, че има право на обезщетение, основаващо се на договор за
застраховка. Именно такъв е и настоящият случай, независимо че в случая
застрахователното правоотношение е по-сложно и ищците са ползващо се
лице от застрахователния договор. Нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК не може
да бъде тълкувана стеснително, защото тя е насочена и създадена с цел
избягване на концентрацията на подобни дела в района на гр. София, където е
седалището на всички застрахователни дружества в страната. Другата цел на
нормата е максимално улеснение за ползващите се от застраховките лица,
които в случая са и по-слабата и уязвима в производството страна.
Доводите, които излага ответникът в отговора на жалбата си, са изцяло
неоснователни и не почиват на смисъла и целите на закона.
Що се отнася до нормата на чл. 113 от ГПК и дали се касае до
потребител на застрахователна услуга, то тя също е в подкрепа на
становището на ищците, че искът е подсъден на районния съд по техния
настоящ и постоянен адрес. В случая обаче нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е
изрична и конкретна, и именно на това основание искът е подсъден на РС –
Търговище, тъй като не се спори относно факта на местоживеенето на
ищците.
По разноските: жалбоподателите не претендират такива и съответно не
следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1370 от 25.10. 2021 г., по гр.д. № 1349/2021 г.
на РС – Търговище, като незаконосъобразно и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството пред
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3