Р Е Ш Е Н И Е
№ 260179 15.07.2021 г. гр.С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав
в публично заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Павлина Г.
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 17 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
подадена от Х.Д.Т. *** срещу И.П.С. ***
искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за
признаване на ищеца за собственик на основание договори за дарение,
обективирани в н.а. № 42, том I, рег.№1437, дело № 36 от 12.03.2013 г. на
нотариус Р.Б. *** действие при PC - С.З. и н.а. № 41, том I, рег.№ 1430, дело
№35 от 12.03.2013 г. на нотариус Р.Б.,*** действие PC - С.З. на следните
недвижими имоти: I. жилище № 2 (две), представляващо
западния апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда, построена в гр.
С.З., на ***, построена в съсобствено дворно място, представляващо парцел
IV-1562 - четвърти за поземлен имот хиляда петстотин шестдесет и втори, в
квартал 32 - тридесет и втори по плана на гр. С.З., което жилище се състои от :
две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, две антрета
и две тераси, със застроена площ от 82,96 кв.м (осемдесет и две цяло и
деветдесет и шест стотни квадратни метра), при граници на жилището - от север -
улица, от изток - апартамент на Ж.М.Ж., от запад и от юг - двор, заедно с
принадлежащите му : избено помещение № 79 (седемдесет и девет), с площ от 13,53
кв.м (тринадесет цяло и петдесет и три стотни квадратни метра), при граници на
избеното помещение: от север коридор, от изток - мазе на М.У.; от юг - коридор;
от запад - коридор и избено помещение № 85 (осемдесет и пет), с площ от 10,92
кв.м (десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), при граници на
избеното помещение: от запад - мазе на М.У.,
от север - коридор, от изток избено помещение на Ж.М., стълбище; таванско
помещение № 95 (деветдесет и пет), с площ от 16,17 кв.м (шестнадесет цяло и
седемнадесет стотни квадратни метра), при граници - от север - таван на Д.К.,
от изток - таван на Д.К., от запад - таван № 97; таванско помещение № 97
(деветдесет и седем), с площ от 7,14 кв.м (седем цяло и четиринадесет квадратни
метра), при граници: от север - антре, от изток - таван, от запад - таван на Т.Д.;
и антре № 96 (деветдесет и шест), с площ от 5,22 кв.м (пет цяло и двадесет и
две стотни квадратни метра) от таванския етаж, заедно с 2/12 /две дванадесети/
идеални части от стълбищна клетка № 26 (двадесет и шест); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 13 (тринадесет); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 39 (тридесет и девет); заедно с 2/12
(две дванадесети) идеални части от тераса № 64 (шестдесет и четири) към стълбищна
клетка, както и заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от коридор № 89
(осемдесет и девет) в сутерена; заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части
от антре № 92 (деветдесет и две), антре № 100 (сто) в таванския етаж, както и
заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от общите части на жилищната
сграда, съгласно описание по нотариален акт, а съгласно описание по схема на
СГКК, описаното жилище представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68850.514.333.1.9 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три точка едно
точка девет), находящо се в гр. С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. С.З., 6000, ***, етаж ***,
апартамент ***. Самостоятелният обект се намира в сграда №1 (едно), разположена
в поземлен имот е идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и
три). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент, брой нива на
обекта - 1 (едно), с площ по документ от 82,96 (осемдесет и две цяло деветдесет
и шест стотни) кв.м, с прилежащи части: мазе № 79 — седемдесет и девет, мазе №
85 — осемдесет и пет, таван № 95 - деветдесет и пет, таван № 97 — деветдесет и
седем , антре № 96 - деветдесет и шест от тавански етаж, Ниво - 1 (едно), съседни
самостоятелни обекти: на същият етаж : самостоятелен обект с идентификатор №
68850.514.333.1.1; под обекта: няма; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
№ 68850.514.333.1.3; II. 1/6 (една шеста) идеална част от дворно място,
находящо се в гр. С.З., на ***, цялото с площ от 439 (четиристотин тридесет и
девет) кв.м по нотариален акт, съставляващо поземлен имот № 2461 (две хиляди
четиристотин шестдесет и едно) в квартал 32 (тридесет и две) по плана на гр. С.З.,
при граници на цялото дворно място: от север - улица, от юг - Г.Г., от изток - Н.П.и от запад - И.Т., съгласно описание по
нотариален акт № 167, том IV, нот.дело № 1147/1966 г. по описа на нотариуса при
СтРС, а по схема на СГКК, описаното дворно място представлява поземлен имот с
идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три), находящо се в гр.
С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. С.З. 6000, ***, с площ от 463 кв.м (четиристотин шестдесет и три
квадратни метра), трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на
трайно ползване: комплексно застрояване; с номер по предходен план: 1562 -
хиляда петстотин шестдесет и две в квартал 32 - тридесет и две, парцел IV -
четири, при съседи: позелени имоти с идентификатори №№№ 68850.514.332, №
68850.514.334, № 68850.514.335, № 68850.514.257; ІІІ. жилище № А-11 (буква
А-единадесет), находящо се на III - трети жилищен етаж, представляващ четвърти
етаж в жилищна сграда с построени на първи партерен етаж - магазини и три жилищни
етажа над тях, построена в дворно място, цялото от 357 кв.м. (триста петдесет и
седем квадратни метра) по нотариален акт, а по скица – 364 кв.м. (триста
шестдесети четири квадратни метра), представляващо УПИ IX-1674 – девет тире
хиляда шестстотин седемдесет и четири в квартал 26 - Б - двадесет и шести буква
„Б”, при граници на дворното място - север- ***; изток - ***; юг - УПИ Х-1675;
запад- УПИ VIII-1673; по плана на гр. С.З., находящо се в гр. С.З. на ***,
което жилище се състои от: дневна - столова с кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, със застроена площ от 92,48 (деветдесет
и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв.м, при граници на жилището: от север
- апартамент № 10, стълбищна клетка, коридор и апартамент № 9; от изток - улица
***, от юг - калкан с УПИ Х-1675, от запад - апартамент № 9 и двор, заедно с принадлежащите
му избено помещение №1 (едно) на сутеренния етаж, с полезна площ от 2,57 кв.м (две
цяло и петдесет и седем стотни) кв.м, при граници на избеното помещение: от
север - ***, от изток - коридор; от юг - мазе № 2, от запад - двор, а както и
заедно с 6.916% (шест цяло и деветстотин и
шестнадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата,
съгласно описание по нотариален акт, а по схема на СГКК, описаното жилище
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.485.1.11
(шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет
точка четиристотин осемдесет и пет точка едно точка единадесет), находящо се в
гр. С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор па АГКК, адрес на
имота:гр. С.З. 6000, ***. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.514.485 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка четиристотин
осемдесет и пет). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент,
брой нива на обекта - 1 (едно), с площ по документ от 92,48 (деветдесет и две
цяло и четиридесет и осем) кв.м; прилежащи части: избено помещение № 1 (едно);
Ниво – 1(едно); съседни самостоятелни обекти: на същият етаж: самостоятелни
обекти с идентификатор №№№ 68850.514.485.1.10; № 68850.514.485.1.9; под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 68850.514.485.1.6; над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 68850.514.485.1.13, както и осъждането на ответницата да
му предаде владението върху имотите.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в н.а. № 42, т.І, рег.№
1437, дело № 36/12.03.2013 г. на нотариус Р.Б.,*** действие при районен съд – С.З.,
сключен между Д. Т.С. и Д.Ж.С.от една страна като дарители и Х.Д.Т. от друга
страна като дарен, е придобил правото на собственост върху следните недвижими
имоти: жилище № 2 (две), представляващо
западния апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда, построена в гр.
С.З., на ***, построена в съсобствено дворно място, представляващо парцел
IV-1562 - четвърти за поземлен имот хиляда петстотин шестдесет и втори, в
квартал 32 - тридесет и втори по плана на гр. С.З., което жилище се състои от :
две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, две антрета
и две тераси, със застроена площ от 82,96 кв.м (осемдесет и две цяло и
деветдесет и шест стотни квадратни метра), при граници на жилището - от север -
улица, от изток - апартамент на Ж.М.Ж., от запад и от юг - двор, заедно с
принадлежащите му : избено помещение № 79 (седемдесет и девет), с площ от 13,53
кв.м (тринадесет цяло и петдесет и три стотни квадратни метра), при граници на
избеното помещение: от север коридор, от изток - мазе на М.У.; от юг - коридор;
от запад - коридор и избено помещение № 85 (осемдесет и пет), с площ от 10,92
кв.м (десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), при граници на
избеното помещение: от запад - мазе на М.У.,
от север - коридор, от изток избено помещение на Ж.М., стълбище; таванско
помещение № 95 (деветдесет и пет), с площ от 16,17 кв.м (шестнадесет цяло и
седемнадесет стотни квадратни метра), при граници - от север - таван на Д.К.,
от изток - таван на Д.К., от запад - таван № 97; таванско помещение № 97
(деветдесет и седем), с площ от 7,14 кв.м (седем цяло и четиринадесет квадратни
метра), при граници: от север - антре, от изток - таван, от запад - таван на Т.Д.;
и антре № 96 (деветдесет и шест), с площ от 5,22 кв.м (пет цяло и двадесет и
две стотни квадратни метра) от таванския етаж, заедно с 2/12 /две дванадесети/
идеални части от стълбищна клетка № 26 (двадесет и шест); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 13 (тринадесет); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 39 (тридесет и девет); заедно с 2/12
(две дванадесети) идеални части от тераса № 64 (шестдесет и четири) към стълбищна
клетка, както и заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от коридор № 89
(осемдесет и девет) в сутерена; заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части
от антре № 92 (деветдесет и две), антре № 100 (сто) в таванския етаж, както и
заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от общите части на жилищната
сграда, съгласно описание по нотариален акт, а съгласно описание по схема на
СГКК, описаното жилище представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68850.514.333.1.9 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три точка едно
точка девет), находящо се в гр. С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. С.З., 6000, ***, етаж ***,
апартамент ***. Самостоятелният обект се намира в сграда №1 (едно), разположена
в поземлен имот е идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и
три). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент, брой нива на
обекта - 1 (едно), с площ по документ от 82,96 (осемдесет и две цяло деветдесет
и шест стотни) кв.м, с прилежащи части: мазе № 79 — седемдесет и девет, мазе №
85 — осемдесет и пет, таван № 95 - деветдесет и пет, таван № 97 — деветдесет и
седем , антре № 96 - деветдесет и шест от тавански етаж, Ниво - 1 (едно), съседни
самостоятелни обекти: на същият етаж : самостоятелен обект с идентификатор №
68850.514.333.1.1; под обекта: няма; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
№ 68850.514.333.1.3; II. 1/6 (една шеста) идеална част от дворно място,
находящо се в гр. С.З., на ***, цялото с площ от 439 (четиристотин тридесет и
девет) кв.м по нотариален акт, съставляващо поземлен имот № 2461 (две хиляди
четиристотин шестдесет и едно) в квартал 32 (тридесет и две) по плана на гр. С.З.,
при граници на цялото дворно място: от север - улица, от юг - Г.Г., от изток - Н.П.и от запад - И.Т., съгласно описание по
нотариален акт № 167, том IV, нот.дело № 1147/1966 г. по описа на нотариуса при
СтРС, а по схема на СГКК, описаното дворно място представлява поземлен имот с
идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три), находящо се в гр.
С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. С.З. 6000, ***, с площ от 463 кв.м (четиристотин шестдесет и три
квадратни метра), трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на
трайно ползване: комплексно застрояване; с номер по предходен план: 1562 -
хиляда петстотин шестдесет и две в квартал 32 - тридесет и две, парцел IV -
четири, при съседи: позелени имоти с идентификатори №№№ 68850.514.332, №
68850.514.334, № 68850.514.335, № 68850.514.257, като дарителите си запазили
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите.
Твърди също
така, че по силата на договор за дарение,
обективиран в н.а. № 41, т.І, рег.№ 1430, дело № 35/12.03.2013 г. на нотариус Р.Б.,***
действие при Районен съд – С.З., сключен между Д.Ж.С.от една страна като
дарител и Х.Д.Т. от друга страна като дарен, е придобил правото на собственост
върху следния недвижим имот: жилище № А-11 (буква
А-единадесет), находящо се на III - трети жилищен етаж, представляващ четвърти
етаж в жилищна сграда с построени на първи партерен етаж - магазини и три жилищни
етажа над тях, построена в дворно място, цялото от 357 кв.м. (триста петдесет и
седем квадратни метра) по нотариален акт, а по скица – 364 кв.м. (триста
шестдесети четири квадратни метра), представляващо УПИ IX-1674 – девет тире
хиляда шестстотин седемдесет и четири в квартал 26 - Б - двадесет и шести буква
„Б”, при граници на дворното място - север- ***; изток - ***; юг - УПИ Х-1675;
запад- УПИ VIII-1673; по плана на гр. С.З., находящо се в гр. С.З. на ***,
което жилище се състои от: дневна - столова с кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, със застроена площ от 92,48 (деветдесет
и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв.м, при граници на жилището: от север
- апартамент № 10, стълбищна клетка, коридор и апартамент № 9; от изток - улица
***, от юг - калкан с УПИ Х-1675, от запад - апартамент № 9 и двор, заедно с принадлежащите
му избено помещение №1 (едно) на сутеренния етаж, с полезна площ от 2,57 кв.м (две
цяло и петдесет и седем стотни) кв.м, при граници на избеното помещение: от
север - ***, от изток - коридор; от юг - мазе № 2, от запад - двор, а както и
заедно с 6.916% (шест цяло и деветстотин и
шестнадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата,
съгласно описание по нотариален акт, а по схема на СГКК, описаното жилище
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.485.1.11
(шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет
точка четиристотин осемдесет и пет точка едно точка единадесет), находящо се в
гр. С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор па АГКК, адрес на
имота:гр. С.З. 6000, ***. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.514.485 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка четиристотин
осемдесет и пет). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент,
брой нива на обекта - 1 (едно), с площ по документ от 92,48 (деветдесет и две
цяло и четиридесет и осем) кв.м; прилежащи части: избено помещение № 1 (едно);
Ниво – 1(едно); съседни самостоятелни обекти: на същият етаж: самостоятелни
обекти с идентификатор №№№ 68850.514.485.1.10; № 68850.514.485.1.9; под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 68850.514.485.1.6; над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 68850.514.485.1.13, като дарителят си е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
Твърди, че Д. Т.С. е починала на 04.11.2015
г., поради което се е погасило учреденото в нейна полза право на ползване върху
дарените с първия договор за дарение имоти.
Твърди,
че на 14.02.2016 г. Д.Ж.С.е сключил граждански брак с ответницата И.П.С., а на
27.09.2020 г. Д.Ж.С.е починал, поради което са се погасили учредените с двата
договора за дарение в негова полза права на ползване върху имотите.
Твърди,
че на 06.10.2020 г. в присъствието на свидетели е поканил ответницата да му
предаде ключовете за имотите, което е следвало да стане на 16.10.2020 г. от
18:00 ч. на адрес: гр.С.З., ***, но при посещение на място в уговорения ден и час не установил
ответницата на адреса.
Твърди,
че впоследствие установил ответницата да е обявила имотът, находящ се на адрес:
гр.С.З., *** за покупко-продажба, за което подал жалба в полицията.
Твърди,
че на 01.12.2020 г. изпратил чрез частен съдебен изпълнител покана на И.П.С. да
му предаде владението върху имотите, получена на 05.01.2021 г. от дъщеря й С.Н.,
но на 07.01.2021 г. получил отговор на поканата си, с който ответницата му
заявила, че е собственик на имотите по силата на давностно владение и отказва
да му предаде владението им.
Твърди,
че за годините в периода от 2017 г. до 2020 г. той е плащал данъците на имотите
и никога не е преставал да се интересува от тях, поради което оспорва
придобивното основание на ответницата.
Претендира
уважаване на предявените искове и присъждането на направените по делото разноски.
В
законоустановения срок ответницата е подала отговор на исковата молба, уточнен
по реда на чл.143, ал.1 от ГПК в откритото съдебно заседание, с който исковете
са оспорени като неоснователни.
Направила
е правоизключващи възражения за нищожност на придобивните основания на ищеца
(договорите за дарение), т.к. накърняват добрите нрави; поради сключването им
при липса на съгласие и поради сключването им липсата на основание.
В тази
връзка е изложила доводи, че приживе Д.Ж.С.е страдал от психично заболяване - параноидна
шизофрения, с непрекъснато протичащ и прогресиращ дефицит, поради което е имал
нужда да бъде гледан ежедневно и постоянно, и да бъде издържан. По този повод
приживе с отделни пет договора за дарение, сключени в периода 12.03.2013 г. –
11.04.2013 г. той се разпоредил с всички свои недвижими имоти в полза на ищеца Х.Д.Т.,
който следвало да поеме грижите и издръжката на Д.Ж.С..
Твърди ,
че предвид здравословното си състояние към момента на сключване на процесните
договори за дарение, Д.Ж.С.е бил в трайна неспособност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, а майка му Д. Т.С. не е имала
дарствено намерение, а е искала ищецът да поеме грижите за сина й след смъртта
й. В откритото съдебно заседание се уточнява, че не се твърди наличието на
относителна симулация на двата договора за дарение, които да прикриват договори
за издръжка и гледане, а липса на дарствено намерение, която за Д.Ж.С.произтича от невъзможността му да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а за Д. Т.С.
произтича от желанието й да осигури гледане и издръжка за сина си след нейната
смърт.
С оглед
на това се възразява, че двата договора за дарение са нищожни, поради
сключването им в нарушение на добрите нрави; евентуално сключването им при
липса на съгласие; евентуално като сключени при липса на основание.
Ответницата
е направила и правопогасяващо възражение за придобИ.е
на правото на собственост върху имотите, по силата на давностно владение чрез
присъединяване на владението на наследодателя й Д.Ж.С..
В тази
връзка е посочила, че съпругът й е владял процесните имоти от датите на придобИ.ето им съответно от 1996 г. за недвижимите имоти,
предмет на договора за дарение, обективиран в н.а. № 42, том I, рег.№1437, дело
№ 36 от 12.03.2013 г. на нотариус Р.Б. *** действие при PC - С.З., и от 2001 г.
за недвижимия имот, предмет на договора за дарение, обективиран в н.а № 41, том
I, рег.№ 1430, дело №35 от 12.03.2013г. на нотариус Р.Б., с рег.№ 435 на НК, и
ги е владял до смъртта си, а след нея тя като единствен негов наследник,
считано от датата на смъртта му - 27.09.2020 г., е установила самостоятелно
владение върху процесните имоти. Оспорва, че със сключването на процесните два
договора за дарение владението на праводателят й не е било прекъснато, т.к.
договорите са нищожни, а Д.Ж.С.и майка му не са прекъсвали да владеят и ползват
имотите всеки от двамата съответно до смъртта си.
Оспорва
твърденията на ищеца, че до получаване на отговора на нотариалната покана никой
не му е оспорвал правото на собственост, като в тази връзка изтъква твърдения,
че след сключване на договорите за дарение ищецът започнал да се укрива от Д.Ж.С.и
неговата майка, които желаели или да получат обещаната издръжка и гледане, или
да анулират договорите за дарение. След смъртта на Д. Т.С. ответницата и
съпругът й също правили опити за уреждане на отношенията си с ищеца, но
впоследствие той започнал да ги заплашва с физическа саморазправа, което
породило у тях страх.
Оспорва и
твърденията, че е имало уговорка между нея и ищеца за предаване на ключовете на
имотите, т.к. винаги ги е считала за собствени на съпруга й, а впоследствие –
за своя собственост.
Не
оспорва, че и понастоящем процесните недвижими имоти са в нейна фактическа
власт.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощници-адвокати, чрез които
поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за
присъждането на направените по делото разноски.
Ответницата
се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове
и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на направените по делото
разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, съдът
приема за установени от фактическа страна
следните обстоятелства:
От представения с исковата молба н.а. № 42, том I, рег.№1437, дело № 36 от 12.03.2013 г. на
нотариус Р.Б. *** действие при PC - С.З. се установява, че на 12.03.2013 г. Д.Ж.С.и
Д. Т.С., като дарители и Х.Д.Т. като дарен, са сключили договор за дарение, с
който Д.Ж.С.и Д. Т.С. са дарили на Х.Д.Т. собствените си недвижими имоти,
представляващи жилище № 2 (две), находящо се на първи етаж в жилищна
сграда, построена в гр. С.З., на ***, заедно с прилежащите му избени помещения
№ 79 и № 85, тавански помещения № 95 и № 97, антре № 96, и 2/12 идеални части
от : стълбищна клетка № 26, тераса № 13, тераса № 39, тераса № 64 към стълбищна
клетка, коридор № 89 в сутерена, антре № 92, антре № 100 и от общите части на
сградата; и 1/6 идеална част от дворното място, в която е построена жилищната сграда,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.514.333 по КККР на гр.С.З.,
като дарителите са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване върху
дарените имоти.
От представения с исковата молба н.а № 41, том I, рег.№ 1430,
дело № 35 от 12.03.2013 г., на нотариус Р.Б. *** действие при PC - С.З. се
установява, че на 12.03.2013 г. Д.Ж.С., като дарител и Х.Д.Т. като дарен, са
сключили договор за дарение, с който Д.Ж.С.е дарил на Х.Д.Т. собствения си
недвижим имот, представляващ жилище № а-11, находящо се на третия жилищен етаж
на жилищна сграда, построена в гр.С.З., ***, заедно с прилежащото му избено
помещение № 1 и с 6,916% идеални части от общите
части на сградата, като дарителят си е запазил пожизнено безвъзмездно право
на ползване върху дарения имот.
От представения с отговора на исковата молба н.а.№
113, т.І, рег.№ 1056, дело № 85/2013 г. на нотариус Стефка Чавдарова с рег.№ 381 на НК, с район на действие
при PC - С.З. се установява, че на 29.03.2013 г. Д.Ж.С.и Д. Т.С., като дарители
и Х.Д.Т. като дарен, са сключили договор за дарение, с който Д.Ж.С.и Д. Т.С. са
дарили на Х.Д.Т. собствените си недвижими имоти, представляващи ½
идеална част от овощна градина и две лозета, находящи
се в землището на гр.С.З., като Д. Т.С. си е запазила пожизнено
безвъзмездно право на ползване върху дарените имоти.
От представения с отговора на исковата молба н.а.№
167, т.І, рег.№ 2010, дело № 152/2013 г. на нотариус Петранка Куцарова с рег.№ 100 на НК, с район на действие
при PC - К. се установява, че на 08.04.2013 г. Д.Ж.С.и Д. Т.С., като дарители и
Х.Д.Т. като дарен, са сключили договор за дарение, с който Д.Ж.С.и Д. Т.С. са
дарили на Х.Д.Т. собствения си недвижим имот, представляващи 42/216 идеални
части от дворно място, находящо се в ***,
като двамата дарители са си запазили пожизнено безвъзмездно право на
ползване върху дарения имот.
От представения с отговора на исковата молба н.а.№
133, т.І, рег.№ 1218, дело № 101/2013 г. на нотариус Стефка Чавдарова с рег.№ 381 на НК, с район на действие
при PC – С.З. се установява, че на 11.04.2013 г. Д. Т.С., като дарител и Х.Д.Т.
като дарен, са сключили договор за дарение, с който Д. Т.С. е дарила на Х.Д.Т.
собствения си недвижим имот, представляващи овощна градина, находяща се в
землището на гр.С.З., като си е запазила пожизнено безвъзмездно право на
ползване върху дарения имот.
От
приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, което съдът кредитира
като обективно, компетентно и обосновано, както и от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства - ЕР № 1975 от 129 зас./19.09.2011
г. на ТЕЛК за психични заболявания към „Център за психично здраве-С.З.“ ЕООД;
етапна епикриза от 03.12.2014 г. на „ДКЦ І“ ЕООД –гр.С.З.;
етапна епикриза от 04.07.2019 г. на „ИПСМП д-р И. Д.“***;
съдебно-психиатрично освидетелстване от 14.02.2013 г. на д-р Детелина Комсийска
се установява, че към датата на сключване на процесните договори за дарение на
недвижими имоти – 12.03.2013 г., Д.Ж.С.е страдал от психично заболяване –
параноидна шизофрения, с непрекъснато протичане и прогресиращ дефицит. Той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на деянията си и в състояние
да ръководи делата си, да управлява имуществото си и да се разпорежда с него.
Видно
от заключението на вещото лице, от медицинската документация, касаеща заболяването
на Д.Ж.С.от параноидна шизофрения, не се установяват данни, които да сочат към 12.03.2013 г. той да е бил лишен по болестни
причини да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
По данни от наличната медицинска документация заболяването на Д.Ж.С.е протичало
непрекъснато, без пристъпи, с чести обостряния на симптомите и нарастващ
дефицит на личността. То е довело до социална и професионална дисфункция - за значителен период от време от началото на
разстройството, една или повече големи области на функционирането, такива като
работа, интерперсонални отношения или себеобгрижване, са значително под нивото, постигнато преди
началото. Когато началото е в детството, както в случая на Д.С., заболяването е
довело до невъзможност да се постигне очакваното ниво на интерперсонални,
академични или професионални постижения. Завършва с изразен дефицит на функциониране в обществото, като водещи са
негативните симптоми: емоционална хладност, социална дистанцираност, пасивност,
снижена социална активност, безинициативност, лошо
самообслужване. При устното изложение на заключението в съдебно заседание
вещото лице посочва, че в медицинската документация не е срещнало данни за
наличието на остра психоза или продължително разстройство на съзнанието, които
биха допринесли за нарушаване на възможността на Д.С. да разбира свойството и
значението на постъпките си, т.к. самото боледуване от шизофрения не обуславя
подобна невъзможност, а тя произтича от конкретни симптоми на психичното
заболяване.
Видно
от приетото по почин на ищеца писмено доказателство – съдебно-психиатрично
освидетелстване от 14.02.2013 г. на д-р Детелина Комсийска-специалист
-психиатър, на посочената дата д-р Комсийска е освидетелствала Д. Т.С. и е дала
заключение, че освидетелстваната разбира свойството и значението на деянията си
и е в състояние да ръководи делата си, да управлява имуществото си и да се
разпорежда с него.
От
показанията на разпитаните по почин на ищеца свидетели М.Б. и Т. З. се
установява, че Д. Т.С. и бабата на Х.Т. са били в много близки
дългогодишни приятелски отношения. По тази причина Д. С. и синът й Д.
поддържали близки отношения със самия ответник и неговата майка – Т. З..
Свидетелката Б. била колежка с Д. С., а с ищеца и неговата майка били съседи,
поради което знаела за близките отношения между Д. С. и бабата и майката на Х.Т..
Знаела, че преди около пет години Д. С. и Д.С. дарили на Х.Т. апартамента, в
който живеели, находящ се в гр.С.З., ***. След смъртта на Д. С. била срещала по
пътя Д.С., но не била забелязала промяна в отношението му към Х.Т. и майка му Т..
От показанията на свидетелката Т. З. –майка на ищеца, се
установява, че е била в много близки дългогодишни приятелски отношения с Д. С.,
т.к. нейните родители са били в такива отношения с Д. и съпругът й. Двете
поддържали изключително топли и хуманни чувства, основани на доверие и
взаимопомощ, поради което преди да почине през 2015 година Д. С. дарила на Х.Т.
двата си апартамента, находящи се в гр.С.З., на *** и на ***, защото много го
обичала и уважавала, и разчитала на него, да се грижи за Д.С. след смъртта й. От
своя страна Х.Т. казвал, че няма опасност Д.С. да остане на улицата. Свидетелката
придружавала Д. С. при нотариуса в деня на сключване на процесните договори за
дарение и видяла, че Д.С. бил в пълно съзнание и подписал всичко, което му било
казано. От своя страна Д. С. била изключително здрав човек, твърда като камък,
и никога не била имала проблеми от психически характер, а единствено с
напредване на възрастта получила диабет. Освен тези два апартамента Д. и Д.С.и
имали и земеделска земя, лозя и стара къща в К., които по същото време също
подарили на Х.Т.. Д. С. искала да остави всичките си имоти на ищеца, т.к. макар
да имала наследници, не поддържала с тях близки отношения, а много обичала Х.Т.
и разчитала на него. След смъртта й ищецът и неговата майка продължили да
поддържат добри отношения с Д.С. и да му помагат до момента, в който разбрали
че е сключил брак с ответницата И.П.С.. С ответницата Д.С. се познавал отдавна
от престой в болнично заведение, т.к. и двамата страдали от психични
заболявания. В годините назад ответницата често ходела у дома им, за да помага
с домакинската работа. Още оттогава Д.С. я харесвал и искал да се оженят, но майка
му била против тази връзка и не му разрешавала.
От
показанията на свидетелката И.С. се установява, че от 1990 г. до пенсионирането си преди десет години е
работила като медицинска сестра в психиатричния диспансер в гр.С.З.. По този
повод познавала Д. С., Д.С. и И.С., т.к. последните двама й били пациенти.
Заболяването на Д.С. изисквало периодични посещения в стационара за контролни
прегледи и проследяване на психичното му състояние, а престои в болничното
заведение се налагали при кризи. Според свидетелката Д.С. бил много приятен
човек, със стойностно образование и подредено поведение, когато е в нормално
състояние. С И.С. свидетелката живеела в един квартал и по тази причина я
познавала по-отблизо. След сключването на брака между Д.С. и И.С., двамата
потърсили св.С. за съвет, т.к. били разбрали, че майката на Д. е дала имотите
му на някакви хора, които трябвало да се грижат за него до края на живота му и
да го наглеждат, но той не ги бил виждал. По този повод Д.С. бил много
притеснен и разтревожен и търсил съвет от свидетелката. И.С. също сочи, че с ответницата Д.С. се
познавал отдавна и в годините назад тя често ходела у дома им, за да помага с
домакинската работа, като оттогава той я харесвал и искал да се оженят, но
майка му се противопоставяла. Д. С. била властна жена, с голямо самочувствие, и
в нейно присъствие синът й бил по-плах и притеснен. Докато Д. С. била жива по-рядко
водела сина си на контролни прегледи в психиатричния диспансер, той имал чести
пристъпи, поради което постъпвал за лечение в болницата в Раднево. След като Д.С.
се оженил за И.С. тя се грижела добре за него, била отлична домакиня, а
посещенията му за лечение в стационара намалели.
От
показанията на свидетеля Д.Н. – зет на ответницата, се установява, че е
познавал Д.С., т.к. е ходил да му върши ремонтни дейности в апартаментите
находящи се в гр.С.З., на *** и на ***, което се е случило след като той се бил
оженил вече за И.С.. Д. С. свидетелят само бил виждал на два-три пъти. Д.С. не
бил в добро здравословно състояние, т.к. имал психическо заболяване и имал
нужда някой да се грижи за него. По тази причина за него денонощно се грижела
съпругата му И.С., която го обгрижвала дори за личния
му тоалет. Д.С. имал два апартамента в гр.С.З., като в единия живял и до смъртта
си през 2020 г.
От
показанията на свидетелката С. Н. – дъщеря на ответницата, се установява, че
познава Д.С. и покойната му майка от около 40 години. Д.С. бил болен от
психично заболяване, поради което бил изключително наивен и доверчив, винаги
търсел закрила и подкрепа и имал нужда някой да се грижи за него и от много
време имал желание да се ожени за майката на свидетелката, като многократно бил
ходил да й иска съгласието за това. След смъртта на Д. С., Д.С. заживял дома си с ответницата, а през 2016 година те
се оженили. И.С. се грижела за Д.С. и поддържала домакинството. За времето
откакто двамата били женени ищецът и неговите близки въобще не били
търсили Д.С. и не се били интересували
от него. През 2018 г. – 2019 г . той ги бил потърсил във връзка с нужда от
средства за ремонт на покрива, но те го били изгонили с обидни думи. Преди
смъртта си Д.С. потърсил Х.Т. по телефона, т.к. искал да сключат споразумение
да си върне имотите, но съпругата на ищеца разговаряла с него, като го обиждала
и му забранила да се обажда повече. След смъртта на Д.С. ищецът отишъл при И. С.
и искал да я изхвърли от жилището. Свидетелката сочи, че майка й страда от
психично заболяване от много години, но е в постоянна ремисия, и е честен и стойностен човек. Още от края на
90-те години ходела в жилището на Д. С., за да й помага в домакинската работа. Д.
С. била изключително властна жена, която се разпореждала с живота на децата си.
Д.С. бил изключително интелигентен, но болен, поради което бил страхлив и
манипулируем. На свидетелката той бил казвал, че майка му го е накарала да дари
имотите на Х.Т..
От
показанията на свидетелката Г.К. се установява, че познава цялото семейство С.
от 1974 г., т.к. са били съседи в жилищната сграда, находяща се на ***. Д. С.
имала двама сина –Н. и Д., които страдали от психични заболявания. Тя била
много опасна, агресивна, жестока към децата си, малтретирала ги, биела ги и те
се чувствали смачкани от нейното поведение. Д. С. употребявала алкохол, като се
случвало да вдига семейни скандали и да бие съпруга си. Тя не се грижела добре
за синовете си, не давала лекарства на Д., той често ходел мръсен и в неугледен
вид. Постоянно го навиквала и го биела, изисквала и налагала безпрекословно
подчинение. От Д. С. през 2014 г. - 2015 г. свидетелката научила, че С. е дала
всичките си имоти на свои близки познати, които ще се грижат и ще издържат Д.С., когато тя не е в състояние
или я няма. Отново от нея свидетелката знаела, че Д.С. от много време искал да
се ожени за И., но майката била против и му забранявала. След смъртта на майка
си, Д. се оженил за И. в началото на 2016 година и оттогава свидетелката
познавала ответницата, т.к. тя заживяла в апартамента му на ***. И.С. се
грижела добре за съпруга си, той бил с повишено самочувствие и спретнат, а тя
поддържала изрядно домакинство. Свидетелката сочи, че не познава Х.Т. и
неговата майка, която никога не била виждала в близкото обкръжение на Д. С. и
синът й Д.. Ищецът и роднините му не били присъствали на погребението на Д.С..
За пръв път свидетелката видяла ищеца и майка му през лятото на 2020 година,
когато се наложило да правят ремонт на покрива на жилищната сграда. Тъй като Д.С.
нямал пари, заедно със свидетелката отишли до дома на Х.Т., за да поискат от
него да му даде. На вратата излезли майката и съпругата на ищеца, които
нападнали словесно Д.С., държали се грубо и неучтиво с него и го изгонили без
да дадат пари за ремонта.
От
показанията на свидетелите се установява, че Д. С. и Д.С. през целия си живот
са живели в жилището на ***.
От
показанията на свидетелката Р.Б. се установява, че няма спомен за извършените
от нея през 2013 година нотариални удостоверявания на процесните договори за
дарение. Сочи, че не е нарушила строго формалната процедура за прочитане на
нотариалния акт и получаване на съгласие от участващите по сделката лица.
Съдът
кредитира обсъдените свидетелски показания, които приема за логични, без
вътрешни противоречия и взаимно кореспондиращи си. Показанията на свидетелите З.,
Н. и Н. цени по реда на чл.172 от ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост
и порода това не кредитира като верни показанията на свидетелката Т. З. в
частта им, в която се твърди, че Х.Т. и самата свидетелка са продължили да
поддържат близки отношения с Д.С. и след смъртта на неговата майка и да се
грижат за него. В тази им част тези показания се опровергават от показанията на
свидетелите Н. и Н., чиито показания се подкрепят от показанията на
незаинтересованата (без родствена връзка със страните) свидетелка Г.К..
Въз
основа на съпоставка между показанията на отделните свидетели съдът приема за
доказано, че Д. С. е била в много близки приятелски отношения с Т. З., които са
обхванали в известна степен и техните синове Д.С. и Х.Т.. Тези близки отношения
са продължили до смъртта на Д. С., а след сключването на брак между Д.С. и И.С.
отношенията между семейството на Х.Т. и Д.С. са били преустановени.
Безспорни между страните са фактите, че Д. Т.С. е
починала на 04.11.2015 г., а Д.Ж.С.е починал на 27.09.2020 г.
Безспорни са и фактите, че преди смъртта си Д.Ж.С.е
сключил на 14.02.2016 г. граждански брак с ответницата И.П.С., която към настоящия момент упражнява фактическата
власт върху процесните недвижими имоти.
От представените с исковата молба писмени
доказателства - приходна
квитанция № 8593/20.01.2021 г. на Община С.З.; приходна квитанция №
8594/20.01.2021 г. на Община С.З.; приходна квитанция № 24226/04.02.2020 г. на
Община С.З.; приходна квитанция № 24227/04.02.2020 г. на Община С.З.; приходна
квитанция № 24228/04.02.2020 г. на Община С.З.; приходна квитанция №
18703/01.02.2019 г. на Община С.З.; приходна квитанция № 18702/01.02.2019 г. на
Община С.З.; приходна квитанция № 18701/01.02.2019 г. на Община С.З.; приходна квитанция № 29418/08.02.2018 г. на
Община С.З.; приходна квитанция № 28657/07.02.2018 г. на Община С.З.; приходна
квитанция № 28656/07.02.2018 г. на Община С.З.; приходна квитанция №
26737/15.02.2017 г. на Община С.З.; приходна квитанция № 26738/15.02.2017 г. на
Община С.З.; приходна квитанция № 26736/15.02.2017 г. на Община С.З. се
установява, че за периода от 2017 г. до 2021 г. дължимите за процесните
недвижими имоти местни данъци и такси са били заплатени от Х.Д.Т..
С връчена на 05.01.2020 г. чрез частен съдебен
изпълнител покана, Х.И.Т. е поканил И.П.С. да му предаде ключовете за
процесните недвижими имоти в седмодневен срок от поканата и да ги освободи от
личните си вещи.
С получено от Х.Т. на 07.01.2020 г. писмо чрез
ответницата го е уведомила, че се счита за собственик по наследство от покойния
си съпруг на двата недвижими имота и продължило повече от десет години
давностно владение на същите. Поради това е отказала да му предаде ключовете и
му е заявила, че не го допуска в имотите.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно
съединени искове са с правни основания по чл.124, ал.1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) , като съдът
ги намира за допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу
надлежен ответник и при наличието на правен интерес за ищеца.
Правните основания на възраженията на
ответницата са по чл.26, ал.1, пр.ІІІ–то от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД); чл.26, ал.2 пр.ІІ-ро от ЗЗД и чл.26, ал.2 пр.ІV-то от ЗЗД, и по чл.79 от
ЗС.
Разгледани
по същество съдът намира исковете основателни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона.
Договорът за дарение е правна сделка, по
силата на която дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема (чл.225, ал.1 от Закона за задълженията и договорите).
Чл.18 от ЗЗД изисква договорите, с които
се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти да бъдат сключени с нотариален
акт.
В настоящият случай ищецът Х.Т. претендира, че е
придобил собствеността върху процесните недвижими имоти по силата на договори
за дарение.
От представените по делото писмени доказателства се
установява наличието на твърдените от него правни основания, които са годни да
прехвърлят собственост върху недвижим имот, т.к. е спазена предвидената
нотариална форма за действителност, и т.к. праводателите
му са били собственици, което се удостоверява с материалната доказателствена
сила на самите нотариални актове.
Следва да бъде извършена преценка за действителността
на договорите за дарение предвид въведените от ответницата правоизключващи
възражения за нищожност поради накърняване на добрите нрави; поради сключването
им при липса на съгласие и поради сключването им при липсата на основание.
Първото възражение, че договорите са нищожни поради
накърняване на добрите нрави е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 пр.ІІІ-то от ЗЗД
договорите, които накърняват добрите нрави са нищожни. Специалната норма на
чл.226, ал.3 от ЗЗД предвижда, че дарението е нищожно, когато то или мотивът,
единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите
нрави.
Основанието на една правна сделка е обичайната, типична цел поради която тя се сключва, като при договора за дарение това е да се даде нещо безвъзмездно, т.е. да се прехвърли собствеността върху някаква ценност (имот, вещ, пари, ценни книжа) без насрещна престация.
Мотивът за дарението е нещо различно от основанието на правната сделка, той е онзи елемент при формирането на волята, който отговаря на въпроса защо се предприема едно човешко действие, респ. сключването на договора.
Мотивът, за разлика от основанието, не е елемент на договора, освен ако не е противоречащ на закона или на морала, и в този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази правна сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви.
В случая ответницата твърди, че мотивът,
поради който са били сключени двата договора за дарение са противни на добрите
нрави, т.к. дарителите не са имали дарствено намерение, а са искали посредством
престацията в полза на Х.Т. да осигурят гледане и
издръжка за Д.С. от страна на дарения.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите конкретният мотив за за даренията за осигуряване на издръжка и гледане за единият от дарителите – Д.С., не опровергава наличието на дарствено намерение. Сам по себе си мотивът за предприемане на дарствените актове да се осигури за в бъдеще и при необходимост грижа и издръжка за единия от дарителите не противоречи на добрите нрави, т.к. по аргумент от разпоредбата на чл.227, б.“В“ от ЗЗД даването на издръжка представлява форма на изразяване на признателността на дарения за получената безвъзмездна облага. Именно поради това законът признава правната възможност на дарителя да отмени дарението, ако дареният отказва да му дава издръжка, от която той се нуждае.
Второто възражение за нищожност на договорите поради липсата на съгласие също е неоснователно.
Липсата на съгласие за сключване на договора ще е налице ако изразеното от страната съгласие е привидно, защото е дадено на шега, без намерение за сключване на договора, или когато е изтръгнато чрез насилие.
В конкретният случай ответницата не твърди и не доказва подобни факти.
Договорът, който е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем, а не е нищожен.
Действително в съдебната практика е налице колебание по въпроса нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, като за уеднаквяване на практиката е налице образувано тълк.д.№ 5/2020 г. на ОСГТК.
В случая обаче е безспорно доказано по делото, че към 12.03.2013 г. Д.Ж.С.е бил дееспособен, т.к. не е бил поставен под пълно или ограничено запрещение, а с оглед приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза и писмените доказателства, той е бил в състояние да разбира действията си и да ги ръководи и заболяването му от параноидна шизофрения не е довело до състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си.
Установените посредством гласните доказателства обстоятелства, че поради психичното си заболяване и строгото и нехуманно отношение към него от страна на майка му, датиращо от ранните му детски години, той се е оформил като личност като плах, наивен, манипулируем и страхлив човек, без изразено собствено мнение и подчиняващ се безпрекословно на волята на своята майка Д. С., не обуславя наличието на трайна негова неспособност да разбира или да ръководи действията си, т.к. интелектуалните и волевите му възможности, макар и вторите повлияни в значителна степен в негативен аспект, не са били изключени напълно.
Ето защо не е бил налице порок във волята му, който да обуслови евентуална липса на съгласие от негова страна при сключване на двата договора за дарение.
Досежно Д. С. също не е налице липса на съгласие за сключване на договорите за дарение, произтичаща от желанието й да осигури издръжката и гледането на сина си за в бъдеще, т.к. както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението именно това представлява нейният мотив за извършване на разпоредителната сделка, т.е. за изразеното от нея съгласие за безвъзмездно разпореждане с имотите си в полза на ищеца.
Възражението за нищожност на договорите поради сключването им при липса на основание също е неоснователно.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението основанието на договора за дарение и мотивът, поради който то се извършва, са различни понятия и мотивът не е елемент на договора.
С оглед на това наличието на мотив за дарението за осигуряване на издръжката и гледането на Д.С., не опровергава наличието на дарствено намерение, т.е. не води до липса на основание на договорите, при все че ответницата не твърди, да е налице относителна симулация и договорите за дарение за прикриват договори за прехвърляне срещу издръжка и гледане.
По изложените съображения съдът намира, че сключените на 12.03.2013 г. между Д. С. и Д.С. от една страна като дарители и Х.Т. от друга страна като дарен договори за дарение на недвижими имоти са действителни и са породили своето вещно-транслативно действие, по силата на което ищецът е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти.
Във връзка с това следва да бъде разгледано и обсъдено и правопогасяващото възражение на ответницата за придобИ.е на собствеността върху имотите от нейна страна по силата на давностно владение чрез присъединяване на владението на праводателя й Д.Ж.С..
По силата на чл.79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
За да е налице владение е необходимо владелецът да упражнява лично или чрез другиго фактическата власт върху имота, който да държи като свой – чл.68 от ЗС.
По силата на чл.69 от ЗС се счита, че владелецът държи вещта като своя до доказване на противното.
В случая няма спор,
че ответницата И.С. упражнява фактическата власт върху процесните недвижими имоти, като с оглед на
доказаното по делото нейно извънпроцесуално
поведение, следва да се приеме,
че считано от смъртта на
Д.Ж.С.на 27.09.2020 г. тя държи имотите
лично за себе си.
За да е налице изтекла в неяна
полза придобивна давност обаче следва и нейният праводател Д.Ж.С.да е упражнявал владение върху тези имоти и то за период
от повече от 9 години и осем месеца, колкото е необходим за изтичането на
предвидения в закона десетгодишен период.
Това
обаче обективно е невъзможно по следните правни съображения:
Считано
от посочените от ответницата като начални моменти на упражняваното владение съответно
от 1996 г. и от 2001 г. до 12.03.2013 г. упражняваната от Д.Ж.С.фактическа власт
върху имотите е произтичала от правото му на собственост върху тях, поради
което от правна гледна точка няма как той да е упражнявал давностно владение.
Владението изисква упражняването на фактическа власт върху чужд имот с
намерението за своене, поради което собственикът на даден имот не може да
владее имота по смисъла на чл.68 от ЗС, т.к. фактическата власт, която той
упражнява върху имота представлява правомощие, което е елемент от самото право
на собственост. Поради това при позоваване на придобивна давност чрез
присъединяване на владение на праводател владелецът не може да включи в периода
на владението си времето, когато праводателят му е упражнявал владение върху
имота, т.к. е бил негов собственик.
След
сключване на договорите за дарение упражняваната от Д.Ж.С.фактическа власт
върху имотите се основава на учредените в негова полза пожизнени права на
ползване, а не на владение. С оглед
приетото от съда разбиране, че договорите за дарение са действителни, и са били извършени при
спазване предписаната от закона форма
и дарителят е бил собственик, то следва да се приеме, че надареният владее имотите като
собственик, придобил това право въз
основа на дарението. Предвид това ползвателят, с учредено вещно право на
ползване, се явява просто държател на имота, чрез когото собственикът
осъществява своето владение. По делото не са събрани доказателства Д.Ж.С.да е отблъснал владението на Х.Т.
и чрез преобръщане на намерението си да е установил свое владение. Ето защо
възражението за придобИ.е на собствеността върху
процесните имоти е недоказано от страна на ответницата, която носи
доказателствената тежест за пълното му и главно доказване, поради което и е
неоснователно.
Предвид неоснователността на направените от
ответницата възражения следва да се приеме, че тя владее процесните недвижими
имоти без правно основание, което обуславя и основателността на ревандикационната искова претенция на ищеца.
Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени като
Х.Д.Т. бъде признат по отношение на ответницата И.П.С. за собственик на
процесните недвижими имоти по силата на договорите за дарение от 12.03.2013 г.
и ответницата бъде осъдена да му предаде владението им.
Относно
разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на в пълен размер.
С оглед на представените от него доказателства за
направени съдебно-деловодни разходи за платена държавна такса от 1 714,88
лв. и платено адвокатско възнаграждение от 5 000 лв., в негова полза
следва да се присъдят разноски в общ размер на 6 714,88 лв.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. същото
съответства на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.5 и чл.2, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно вида и броя на
предявените искове и материалния интерес по тях.
Освен това не е налице и явна прекомерност съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото.
В подлежащите на присъждане съдебно-деловодни разноски
не се включва платения от ищеца депозит за призоваване на свидетел в размер на
30 лв., т.к. тази сума подлежи на възстановяване по реда на чл.82 от ГПК.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 от Гражданския процесуален кодекс по отношение на И.П.С., ЕГН – **********,
с адрес: ***, че на основание договори за дарение от 12.03.2013 г.,
обективирани в н.а. № 42, том I, рег.№1437, дело № 36 от 12.03.2013 г. на нотариус Р.Б. ***
действие при PC - С.З. и н.а № 41, том I, рег.№ 1430, дело №35 от 12.03.2013 г.
на нотариус Р.Б.,*** действие PC - С.З., Х.Д.Т., ЕГН – **********, с адрес *** е собственик на
следните недвижими имоти : I. жилище № 2 (две),
представляващо западния апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна сграда,
построена в гр. С.З., на ***, построена в съсобствено дворно място,
представляващо парцел IV-1562 - четвърти за поземлен имот хиляда петстотин
шестдесет и втори, в квартал 32 - тридесет и втори по плана на гр. С.З., което
жилище се състои от : две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня,
тоалетна, две антрета и две тераси, със застроена площ от 82,96 кв.м (осемдесет
и две цяло и деветдесет и шест стотни квадратни метра), при граници на жилището
- от север - улица, от изток - апартамент на Ж.М.Ж., от запад и от юг - двор, заедно
с принадлежащите му : избено помещение № 79 (седемдесет и девет), с площ от
13,53 кв.м (тринадесет цяло и петдесет и три стотни квадратни метра), при
граници на избеното помещение: от север коридор, от изток - мазе на М.У.; от юг
- коридор; от запад - коридор и избено помещение № 85 (осемдесет и пет), с площ
от 10,92 кв.м (десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), при
граници на избеното помещение: от запад
- мазе на М.У., от север - коридор, от изток избено помещение на Ж.М.,
стълбище; таванско помещение № 95 (деветдесет и пет), с площ от 16,17 кв.м (шестнадесет
цяло и седемнадесет стотни квадратни метра), при граници - от север - таван на Д.К.,
от изток - таван на Д.К., от запад - таван № 97; таванско помещение № 97
(деветдесет и седем), с площ от 7,14 кв.м (седем цяло и четиринадесет квадратни
метра), при граници: от север - антре, от изток - таван, от запад - таван на Т.Д.;
и антре № 96 (деветдесет и шест), с площ от 5,22 кв.м (пет цяло и двадесет и
две стотни квадратни метра) от таванския етаж, заедно с 2/12 /две дванадесети/
идеални части от стълбищна клетка № 26 (двадесет и шест); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 13 (тринадесет); заедно с 2/12 (две
дванадесети) идеални части от тераса № 39 (тридесет и девет); заедно с 2/12
(две дванадесети) идеални части от тераса № 64 (шестдесет и четири) към стълбищна
клетка, както и заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от коридор № 89
(осемдесет и девет) в сутерена; заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части
от антре № 92 (деветдесет и две), антре № 100 (сто) в таванския етаж, както и
заедно с 2/12 (две дванадесети) идеални части от общите части на жилищната
сграда, съгласно описание по нотариален акт, а съгласно описание по схема на
СГКК, описаното жилище представлява: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68850.514.333.1.9 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три точка едно точка
девет), находящо се в гр. С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. С.З., 6000, ***, етаж ***,
апартамент ***. Самостоятелният обект се намира в сграда №1 (едно), разположена
в поземлен имот е идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и
три). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент, брой нива на
обекта - 1 (едно), с площ по документ от 82,96 (осемдесет и две цяло деветдесет
и шест стотни) кв.м, с прилежащи части: мазе № 79 — седемдесет и девет, мазе №
85 — осемдесет и пет, таван № 95 - деветдесет и пет, таван № 97 — деветдесет и
седем , антре № 96 - деветдесет и шест от тавански етаж, Ниво - 1 (едно), съседни
самостоятелни обекти: на същият етаж : самостоятелен обект с идентификатор №
68850.514.333.1.1; под обекта: няма; над обекта: самостоятелен обект с идентификатор
№ 68850.514.333.1.3; II. 1/6 (една шеста) идеална част от дворно място,
находящо се в гр. С.З., на ***, цялото с площ от 439 (четиристотин тридесет и
девет) кв.м по нотариален акт, съставляващо поземлен имот № 2461 (две хиляди
четиристотин шестдесет и едно) в квартал 32 (тридесет и две) по плана на гр. С.З.,
при граници на цялото дворно място: от север - улица, от юг - Г.Г., от изток - Н.П.и от запад - И.Т., съгласно описание по
нотариален акт № 167, том IV, нот.дело № 1147/1966 г. по описа на нотариуса при
СтРС, а по схема на СГКК, описаното дворно място представлява поземлен имот с
идентификатор № 68850.514.333 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и четиринадесет точка триста тридесет и три), находящо се в гр.
С.З., обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
имота гр. С.З. 6000, ***, с площ от 463 кв.м (четиристотин шестдесет и три
квадратни метра), трайно предназначение: урбанизирана територия; начин на
трайно ползване: комплексно застрояване; с номер по предходен план: 1562 -
хиляда петстотин шестдесет и две в квартал 32 - тридесет и две, парцел IV -
четири, при съседи: позелени имоти с идентификатори №№№ 68850.514.332, №
68850.514.334, № 68850.514.335, № 68850.514.257; ІІІ. жилище № А-11 (буква
А-единадесет), находящо се на III - трети жилищен етаж, представляващ четвърти
етаж в жилищна сграда с построени на първи партерен етаж - магазини и три жилищни
етажа над тях, построена в дворно място, цялото от 357 кв.м. (триста петдесет и
седем квадратни метра) по нотариален акт, а по скица – 364 кв.м. (триста
шестдесети четири квадратни метра), представляващо УПИ IX-1674 – девет тире
хиляда шестстотин седемдесет и четири в квартал 26 - Б - двадесет и шести буква
„Б”, при граници на дворното място - север- ***; изток - ***; юг - УПИ Х-1675;
запад- УПИ VIII-1673; по плана на гр. С.З., находящо се в гр. С.З. на ***,
което жилище се състои от: дневна - столова с кухненски бокс, две спални,
баня-тоалетна, тоалетна, коридор и две тераси, със застроена площ от 92,48 (деветдесет
и две цяло и четиридесет и осем стотни) кв.м, при граници на жилището: от север
- апартамент № 10, стълбищна клетка, коридор и апартамент № 9; от изток - улица
***, от юг - калкан с УПИ Х-1675, от запад - апартамент № 9 и двор, заедно с принадлежащите
му избено помещение №1 (едно) на сутеренния етаж, с полезна площ от 2,57 кв.м (две
цяло и петдесет и седем стотни) кв.м, при граници на избеното помещение: от
север - ***, от изток - коридор; от юг - мазе № 2, от запад - двор, а както и
заедно с 6.916% (шест цяло и деветстотин и шестнадесет
хилядни процента) идеални части от общите части на сградата, съгласно описание
по нотариален акт, а по схема на СГКК, описаното жилище представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.514.485.1.11 (шестдесет и
осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка
четиристотин осемдесет и пет точка едно точка единадесет), находящо се в гр. С.З.,
обл. С.З., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителен директор па АГКК, адрес на
имота:гр. С.З. 6000, ***. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68850.514.485 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и четиринадесет точка четиристотин
осемдесет и пет). Предназначение на самостоятелният обект: жилище-апартамент,
брой нива на обекта - 1 (едно), с площ по документ от 92,48 (деветдесет и две
цяло и четиридесет и осем) кв.м; прилежащи части: избено помещение № 1 (едно);
Ниво – 1(едно); съседни самостоятелни обекти: на същият етаж: самостоятелни
обекти с идентификатор №№№ 68850.514.485.1.10; № 68850.514.485.1.9; под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 68850.514.485.1.6; над обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 68850.514.485.1.13, като на основание чл.108 от Закона за
собствеността я ОСЪЖДА да му предаде
владението върху тях.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс И.П.С.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати на Х.Д.Т., ЕГН – **********, с адрес ***
сумата от 6 714,88 лв. /шест хиляди
седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и осем ст./ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/