№ 13701
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116566 по описа за 2025 година
Ищецът Е. Х. твърди, че на 27.5.2023г. сключил с ответника „Фератум България“
ЕООД договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 300лв главница, като
съгласно чл.5 от договора за заем, се предвиждало обезпечение чрез поръчителство,
предоставено от „Mulitude Bank “. Твърди, че в договора за кредит не е предвидено
възнаграждение за поръчителя, като след усвояването на кредита, установил, че освен
заемната сума и лихва, следва да плати и 88,86лева –която сума е възнаграждение за
поръчителя. Оспорва се като недействителна клаузата на чл.5 от договора за кредит,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, за което се
предявява установителен иск.
Ответното дружество„Фератум България“ ЕООД, в писмения отговор, подаден в
срока по чл.131 ГПК, оспорва основателността на исковете, като сочи, че предоставянето на
поръчителство от точно това лице не е задължително за сключване на договора за кредит, а
ищецът е можел да предложи свой поръчител, поръчителят е самостоятелно юридическо
лице от ответното дружество, договорът за гаранция е отделно правоотношение, по което
ответникът не е страна, а ищецът сам е избрал този поръчител, информиран е бил за
последиците от избора си, като възнаграждението за поръчителя не следва да се включва в
ГПР.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД за нищожност на разпоредбата на чл.5 от договора за кредит - противоречие с
добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП
.
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: чрез използване на
средства от разстояние на 27.5.2023г. ищецът и ответникът са сключили договор за
потребителски кредит при главница 300 лева, посочен ГПР 49,85 %, като в чл.5 е посочено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Mulitude Bank “, както и че
при плащане на задълженията по главница, ответната страна е генерирала дължимост и на
сумата от 88,86лева – възнаграждение за поръчителя.
С определението съдът е съобщил на страните, че, изчислено математически, ако към
49,85 % се включи сумата 88,86лева, то процентът ГПР ще надвиши 50 %.
Видно от представения договор за кредит, сключен чрез използване на средства от
разстояние, ответното дружество е отпуснал в заем главница от 300 лева, при задължението
на ищеца да върне общата сума 310,10 лева- 10,14 лева лихва, при посочен лихвен процент
3,38 %, ГПР 49,85 %. С разпоредбата на чл.5 е предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Mulitude Bank в полза на кредитора, като договорът за
поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.
С одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от представения СЕФ, при избор на поръчител, разходите на
кредитополучателя за възнаграждение на поръчителя възлизат на 88,86 лева,.
По делото е представен договор за гаранция, сключен на датата на сключване на
договора между ищец и трето лице - Mulitude Bank, при уговорено възнаграждение на
поръчителя от 88,86 лева, дължима от ищеца.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
2
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че
се държи възнаграждение за гаранта. Възнаграждението е посочено едва в преддоговорната
информация. Разпоредбата на чл.10 ЗПФУР предвижда задължение на доставчика да
уведоми потребителя за всички условия на договора, както и да му предостави
информацията по чл.8 и 9 от закона, на хартиен носител, а когато договорът е сключен по
инициатива на потребителя, да стори това незабавно, след сключване на договора/ ал.2/.
Следователно, когато инициативата за сключване на договора е на потребителя, какъвто е и
настоящият случай, тогава доставчикът не е освободен от задължението си да предостави
информацията по чл. 8 и 9 на потребителя.-Доколкото и за сключването на договора не се
изисква същият да е подписан, то и не може да се приеме, че за удостоверяване
задължението на доставчика е необходим подпис на потребителя. От значение е дали по
реда на чл.18,ал.3 се установява, че доставчикът е изпълнил задължението си.
Разпоредбата на чл.18,ал.3 ЗПФУР предвижда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Не
може да се приеме, че преддоговорната информация, с посочването от страна на кредитора,
че за гаранта се плаща възнаграждение, което плащане е разсрочено заедно с вноските по
кредита, е достигнала до потребителя, както и че доставчикът е изпълнил задължението си
да му предостави информацията незабавно, след сключването на договора.
Обезпечението се изразява в следното. Гарантът следва да заплати цялото неплатено
от длъжника задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото
възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в
преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не
се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР не може да доведе до
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение заобикаля закона, поради което и
разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства
3
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на гаранта, следователно се налага извод, че 49,58% ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Изчислено математически, ако възнаграждението за гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна
разпоредба. Следователно, разпоредбата на чл.5 от договора е нищожна и искът е
основателен.
По разноските. Ищецът претендира платено адвокатско възнаграждение и държавна
такса, които следва да се присъдят.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Е. С. Х. ЕГН ********** с адрес ***
против „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9, ап.офис20, че
разпоредбата на чл.5 от договор за потребителски кредит №1263522/27.5.2023г. е нищожна,
на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.Младост 3, бул. „Ал.Малинов” № 51, блок 0, вход А, етаж 9,
ап.офис20 да заплати на Е. С. Х. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски
от 2280,00 лева, от които 80 лева държавна такса и 2200 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5