РЕШЕНИЕ
№ 442 дата 28 април 2023г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 20 април
2023г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: ……………………...
разгледа адм. дело № 554 по описа за 2023г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на М.С.Б., гражданка на Руска федерация, с адрес на територията на
България в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 28 против Решение № УПБ-9/09.02.2023г. на
интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което, на основание
чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата й за
предоставяне на международна закрила.
Жалбоподателката
оспорва решението като постановено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон. Възразява, че не отговаря на
истината мотивът на административния орган, че не е заявила заплаха за живота
си, като се позовава на обстоятелството, че причината да избяга от Руската
федерация е именно заплахата за нейния живот и този на съпруга й. Твърди, че
съпругът й е получил призовка за мобилизация и ако се върне в Русия ще бъде или
мобилизиран и изпратен в района на военните действия в Украйна или ще бъде
предаден на съд за престъпление по Наказателния кодекс на Русия. Иска се отмяна
на решението.
В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Административният
орган не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал подробни
писмени бележки, видно от които моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в
законовия срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Данните от административната преписка сочат, че
жалбоподателката Б. е гражданка на Русия, омъжена за А.С.Б., също руски
гражданин. Подала е молба за международна закрила вх. № УП3304/23.01.2023г. до
ДАБ. На 30.01.2023г. с нея е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, за
което е съставен Протокол № УП3304/30.01.2023г. Видно от дадените в хода на
интервюто сведения напуснала е Русия на 18.10.2022г. с полет до Истанбул,
откъдето е пристигнала в България. Съпругът й също е в България от 08.10.2022г.
Жалбоподателката разполага с туристическа виза за България, издадена но
06-07.10.2022г., валидна за 3-месечен престой.
Като конкретен повод да напусне
страната си по произход е посочила получаването на призовка за мобилизация на
съпруга й, открита в пощенската кутия от техен близък. Посочила също, че в
момента все още тече мобилизация, а те не искат да участват в тази война,
страхува се, че мъжът й може да бъде изпратен на фронта и дали изобщо ще се
върне от там.
По
преписката е приложен и протоколът от проведено интервю със съпруга на
жалбоподателката А.С.Б., на същата дата, във връзка с подадена и от него молба
за закрила. В него са отразени същите обстоятелства, каквито е посочила
съпругата му.
По
подадената от жалбоподателката Б. молба за закрила и постановено процесното
Решение № УПБ-9/09.02.2023г. на Интервюиращ орган при ДАБ, с което, на
основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е
отхвърлена молбата за международна закрила. Видно от изложените мотиви
административният орган е приел, че не са налице условия за предоставяне на
статут на бежанец, тъй като за молителката липсват данни спрямо нея да е било
осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, не е посочила никакви факти,
обосноваващи страх от разследване поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или
убеждение. Не е възприет за достатъчно основателен и мотивът, базиран на
опасения, че съпругът й може да бъде мобилизиран или наказан за отклонение от
военна служба. Позовал се е също така на обстоятелството, че семейството
пребивава в България от м.октомври 2022г., но молбата за закрила е подадена 3
месеца след това, което е обвързано с изтичане на срока на туристическата виза
и е направен извод, че се цели удължаване и узаконяване на престоя в България.
Отбелязано е също така, че за жалбоподателката не са налице и предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй като събраните
факти не дават основание да се приеме, че е била принудена да отпътува от
страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно
наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и спямо
нея не съществува риск от посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗУБ. Разгледана е и хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.9 от с.з., която също е
счетена за неприложима поради липса на относимите за нея предпоставки, касаещи
хипотеза на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
Решението
е законосъобразно.
Административният
акт е издаден в рамките на ускореното производство по чл.68 и чл.70 от ЗУБ. Проведено е изследване на твърдяните факти от бежанската история,
свързани с личното положение на молителката и след техния анализ е обоснован
извод за липсата на материалноправни
предпоставки за предоставяне на бежански статут на жалбоподателката, който
съдът намира за правилен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец се
предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай, видно от заявеното
от жалбоподателката Б. по време на проведеното интервю, по отношение на нея не
се установява преследване по някой от изброените в нормата признаци. Всички
изложени твърдения за възможни негативни последици се отнасят до съпруга й. По
правило, исканията за получаване на статут се основават на данни, свързани с
личното положение на кандидата и решенията по тях се вземат индивидуално. В
случаите, в които само по отношение на един от членовете на семейството
съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства
срещу живота или личността му, другите членове на семейството, за които не
съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от
това лице статут по арг. от нормата на чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. В процесния случай, обаче,
молбата на жалбоподателката за
получаване на бежански статут не се основава на тези хипотези, още повече, че
по отношение на съпруга й също е налице висящо производство. Не се доказват
основателни опасения от завръщане в страната по произход, които не може да са
абстрактни, а следва да се основават на конкретни факти. Видно от представената справка №
МД-37/20.01.2022 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, може
да се направи извод, че руските официални власти налагат ограничения към
критици и опоненти на режима в Кремъл и по-специално на представители на
неправителствени организации, журналисти, блогъри, адвокати по правата на
човека, артисти и академици. Протестиращите лица не са наказателно преследвани,
освен при нарушаване на реда за провеждане на събрания, митинги и демонстрации,
като има данни, че публичните демонстрации са ограничавани и забранявани. В
бежанската история на жалбоподателката няма никакви данни тя да е от
категорията на тези лица.
Правилна
е преценката на административния орган, че спрямо жалбоподателката не са налице
основания и за субсидиарна закрила. Не
се установяват релевантните за това предпоставки – да е била арестувана и
осъждана в държавата си по произход, да е била обект на тежко посегателство,
представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени
намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от
въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предоставената
информация по време на интервюто не сочи
на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция,
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични
заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в
случай на вътрешен или международен конфликт. Липсват и предпоставки относно
предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Действително хуманитарен
статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер,
както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации, но в случая такива
причини не са налице. Лицето не сочи други възможни причини от хуманитарен
характер, които да бъдат обсъдени.
Поради
липса на основания за предоставяне на международна закрила на жалбоподателката,
процесното Решение № УПБ-09/09.02.2023г. на Интервюиращия орган при ДАБ е законосъобразно постановено, поради което
подадената срещу него жалба от М.Б. следва да се отхвърли като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.Б., гражданка на Руска федерация, с адрес на територията на
България в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 28 против Решение № УПБ-9/09.02.2023г. на
интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: