РЕШЕНИЕ
№ 15132
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110138263 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Ц. П., чрез адв. З. Т., с
която срещу ответниците Б. Н. П., М. Н. П., П. Г. П. и А. Н. Ж., са предявени
обективно и субективно съединени искове, както следва:
- По 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 3, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за дарение, за който е съставен Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № *******, дело № ******* г., сключен между
ответниците Б. П. и А. Ж., поради това, че дарението или мотивът, поради който то е
направено, са противни на закона;
- По чл. 26, ал. 2 пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение,
за който е съставен Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
*******, дело № ******* г., сключен между ответниците Б. П. и А. Ж., поради липса
на основание за сключването му;
- По чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
дарение, като симулативен и прикриващ продажба, съединен с иск пo чл. 17, ал. 1 ЗЗД
за разкриване на прикритата сделка;
- По чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на общо 4/6 идеални части от имота,
прехвърлени на ответника Ж. за сумата 57 000 лева.
С исковата молба ищецът твърди, че с ответниците П. П., Б. П. и М. П.
притежавали в съсобственост при идеални части: 2/6 за ищеца; 2/6 за П. П.; 1/6 за Б. П.
и 1/6 за М. П., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** съгласно КККР
******* с площ от 1631 кв. м., номер по предходен *******, който съгласно документ
за собственост представлявал НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от
1680 кв. м., находящ се в гр. *******. Твърди да е придобил идеалната си част от
1
правото на собственост по наследяване от своя баща Ц. Г. П.. След смъртта на баща си
е правил опити да изкупи идеалните части на останалите съсобственици, но до такава
сделка така и не се стигнало. През м.******* г. Б. П. го уведомила, че е възложила на
брокера Н. А. да намери купувач за имота. Появил се купувач и била проведена
предварителна среща, на която ищецът настоявал цялата продажна цена по сделката,
дължима към него, да бъде преведена по банков път. Купувачът настоявал за друго с
цел спестяване на такси и разноски по сделката. По време на срещата П. П. се включил
по телефона, като също настоявал за заплащане на цената по банков път. Купувачът
изразил несъгласие с това предложение и така срещата приключила. На ******* г.
ищецът получил телефонно обаждане от брокера, която настоявала да продаде
неговата част на много ниска цена, тъй като останалите съсобственици вече били
продали своите идеални части. Ищецът извършил справка в Агенция по вписванията и
установил, че на ******* г. Б. П. е дарила на ответника А. Ж. 1/100 част от нейната 1/6
ид.ч. от имота, като в същия ден всички останали съсобственици продали идеалните си
части на Ж.. Твърди, че намеренията на всички съсобственици са били имотът да бъде
продаден. Поддържа, че извършеното дарение е симулативно, че със същото се
прикрива продажба с цел да се заобиколи изискването на чл. 33 ЗС – прехвърлените
идеални части да бъдат предложени за изкупуване на ищеца. Излага подробни
съображения относно наличието на симулативност на дарението, както и че със
същото в действителност е прикрит договор за покупко-продажба. Счита, че следва да
се приложат правилата за прикритата сделка, за да упражни ищецът правото си да
изкупи дяловете на останалите съсобственици по реда на чл. 33 ЗС. Развива
съображения, че договорът за дарение е нищожен поради липса на основание за
сключването му, поради липсата на дарствено намерение у дарителя. Навежда доводи
за нищожност на дарението и поради това, че самото то и мотивът, поради който е
направено противоречат на закона, тъй като чрез него се накърнявало правото на
ищеца по чл. 33 ЗС, което заявява, че иска да упражни по съдебен ред. Моли за
уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът П. П., чрез адв. С. Й., оспорва предявените искове. Ищецът никога
не бил предлагал на останалите съсобственици да изкупи дяловете им. Сочи, че не са
били в добри отношения по повод спор, касаещ друг съсобствен на страните
наследствен имот. Продажбата на имота била инициирана от Б. П., която се нуждаела
от средства с оглед влошеното си здравословно и материално състояние. Другите
ответници също искали да продадат своите части от имота, за които свои намерения
уведомили ищеца. След като бил уведомен ищецът не предложил да изкупи дяловете
им, още по-малко цена за същите. П. П. дори предложил на ищеца да изкупят заедно
дела на Б. П., но ищецът замълчал, което ответникът приел като отказ. Б. П. помолила
своя приятелка да потърси купувач за имота, като същата не поискала възнаграждение
за посредническата си услуга. Твърди Ж. да е бил познат на Б. П. и да й е помагал,
като й е осигурявал лекарства и транспорт, за което П. му била много благодарна и
искала, за да изрази благодарността си за положените от Ж. за нея грижи да му дари
част от нейния дял от имота. Купувачът предложил да изкупи и дела на ищеца, като се
съгласил да преведе сумата по банков път, но ищецът отново заявил, че ще си
помисли. Останалите приели предложената им цена. По-късно ответникът П. П.
провел разговор с ищеца, който отново казал, че ще помисли дали да продава и не
предложил да изкупи частта на П. П.. Счита, че правото на ищеца по чл. 33 ЗС не е
накърнено, а напротив – ищецът с действията си препятствал ответниците да продадат
своите части, които е имал възможност да изкупи. Излага съображения относно
действителността на извършеното от ответника П. дарение. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът М. П. е подал становище по предявените искове след изтичане на
2
срока по чл. 131 ГПК, с което оспорва същите. Излага аналогични на изложените от
ответника П. П. съображения. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
В срочно постъпил отговор, подаден от ответника Б. П. последната оспорва
исковете. Сочи, че ищецът никога не й е предлагал да изкупи собствените й идеални
части от имота, тъй като помежду им отношенията не били добри с оглед наличието на
спор относно друг съсобствен на страните имот. Допълва, че здравословното и
материалното й състояние са силно влошени, като е уведомила останалите
съсобственици, че това са причините да иска да продаде идеалните си части от
процесния имот. М. П. и П. П. също били съгласни да продадат дяловете си. Ищецът
се съгласил да се потърси купувач, на който имотът да бъде продаден. Тогава се
обадила на позната – Н. А., която обещала да помогне, като намери купувач за имота.
В края на 2023 г. се появил купувач, който се оказал познат на ответницата П.
(четвъртият ответник Ж.), който две години по-рано й предоставил безвъзмездно
употребяван лаптоп за ползване. Случвало се да я закара с автомобил на
рехабилитация, както и да й купува лекарства, без да поиска пари. Когато разбрали, че
именно Ж. е потенциалният купувач се зарадвали, а той обещал да продължи да й
помага с каквото може. Провела се среща с купувача, на която присъствал и ищецът.
Ж. предложил цена за целия имот. Отрича да е имало предложение от страна на Ж.
цената да бъде заплатена по различен начин, а не по банков път. Ищецът заявил, че ще
си помисли, а останалите ответници били съгласни с договорените условия. Ищецът
освен това не предложил тогава на останалите съсобственици да изкупи дяловете им
на предложената или по-висока цена. Ищецът е бил уведомен за датата на сделката,
като не отговаряло на истината твърдението да е узнал за нея след извършена справка.
Излага съображения, че у нея се породило желание да изрази благодарността си към
Ж. за вече оказаната й помощ и поетото обещание да й помага и в бъдеще. Оспорва
исковете за прогласяване на нищожността на договора за дарение. Оспорва и иска по
чл. 33 ЗС. Претендира разноски за производството.
Ответникът Ж. е подал в срок отговор, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че дарственият акт, извършен по отношение на него е осъществен от
ответника П. напълно съзнателно с оглед наличието на предшестващи договора за
дарение помежду им отношения. По повод осъществявана от ответника търговска
дейност, ответницата П. се била свързала с фирмата на Ж., тъй като търсела евтин
употребяван лаптоп, Ж. посетил дома й, а като видял в какви условия живее и колко
влошено е материалното й положение, решил да й подари лаптоп, който не бил
особено скъп. Закарал я също на рехабилитационни процедури, изчакал я и я върнал
до дома й, като закупил и предписаните й лекарства. Няколко пъти след този случай
ответникът я карал за извършване на процедури и я връщал до дома й. Когато се
срещнали по повод продажбата и с изненада установили, че се познават, П. заявила, че
иска да му се отблагодари за помощта по някакъв начин. Намира дарението за напълно
обоснована благодарност за помощта, която й е оказал във времето. Оспорва този
договор да е нищожен на всяко от заявените от ищеца основания, както и твърденията
на ищеца купувачът да е изразил нежелание за превеждане на цената по банков път.
Ищецът бил уведомен за датата и мястото на сделката. Намира за неоснователен и
иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно представено удостоверение за наследници, Г. П. Г. /починал на
3
******* г./ е оставил като свои наследници по закон Г. Ц. /съпруга, починала на
******* г./, П. Г. П. /син/, Ц. Г. П. /син/, Н. Г. П. /син, починал на ******* г./.
От удостоверение за наследници на Г. Ц. се установява, че същата е оставила
като свои наследници по закон П. Г. П. /син/, Ц. Г. П. /син/ и Н. Г. П. /син, който
оставил като свои наследници Б. Н. П. – дъщеря и М. Н. П. - син/.
Видно от удостоверение за наследници на Ц. Г. П., починал на ******* г.,
същият е оставил като свой наследник Г. Ц. П. /син/.
Представен по делото е нотариален акт № *******, дело № ******* г., за
собственост върху недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ, с който Б. Н. П. е призната за
собственик на 1/6 идеална част, М. Н. П. е признат за собственик на 1/6 идеална част,
Ц. Г. П. е признат за собственик на 2/6 идеални части и П. Г. П. е признат за
собственик на 2/6 идеални части на незастроен поземлен, целият с площ от 1680 кв. м.,
находящ се в гр. *******, съставляващ имот с планоснимачен № *******, по плана
*******, местност „*******“, оставен им в наследство от общия наследодател Г. П. Г..
Представен е като доказателство нотариален акт за дарение *******, дело №
******* г. на идеални части от недвижим имот, видно от който на ******* г. Б. Н. П.,
ЕГН **********, дарила на А. Н. Ж., ЕГН **********, 1/100 (една стотна) от 1/6 (една
шеста) идеална част от поземлен имот с идентификатор *********** съгласно КККР
******* с площ от 1631 кв. м., номер по предходен *******, който съгласно документ
за собственост представлявал незастроен поземлен, целият с площ от 1680 кв. м.,
находящ се в гр. *******.
С нотариален акт № *******, дело № ******* г. за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот, на ******* г. Б. Н. П., ЕГН ********** /като
собственик на 99/100 от 1/6 идеална част/, М. Н. П., ЕГН ********** /като собственик
на 1/6 идеална част/ и П. Г. П., ЕГН ********** /като собственик на 2/6 идеални
части/, продали на съсобственика им А. Н. Ж., собствените си идеални части от
поземлен имот с идентификатор *********** съгласно КККР ******* с площ от 1631
кв. м., номер по предходен *******, който съгласно документ за собственост
представлявал незастроен поземлен, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр.
*******, за сумата от 57 000 лева, като в нотариалния акт е посочено, че сумата от 14
250 лева /дължима на Б. П./ ще бъде преведена по банкова сметка на М. П., на когото
се дължала същата сума, а на П. П. била дължима сума в размер на 28 500 лева.
Посочените нотариални актове се съдържат и в представените копия от
нотариално дело № ******* г. и от нотариално дело № ******* г., към които са
приложени и две платежни нареждания от ******* г. с наредител А. Н. Ж., в полза на
П. Г. П., за сумата от 28 500 лева и в полза на М. Н. П., също за сумата от 28 500 лева.
Данъчна оценка на имота е в размер на сумата 51 498,80 лева съгласно
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, издадено от *******.
Представена по делото е справка /отразяваща вписванията към ******* г./ за
образувани изпълнителни дела срещу Б. Н. П., ЕГН **********, от която се
установява наличие на шест висящи изпълнителни дела, по които същата има
качеството „длъжник“.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетелката Н. Д. А. се установява, че същата познава страните
по настоящото дело, тъй като ги е виждала веднъж, а ответницата Б., познава от по-
отдавна /от около 3-4 години/. С последната били в добри отношения, запознали се,
когато свидетелката пуснала обява за продажба или замяна на къщата си. Тогава
съпругът на Б. се обадил на свидетелката. До сделка не се стигнало, но свидетелката и
Б. се сближили. Така последната се обадила с искане А. да съдейства относно
4
продажба на имот /процесния/. Свидетелката пуснала обява за продажба в интернет,
като оставила своя телефон за контакт. С нея се свързал А. Ж., когото св. А. завела при
Б. П.. Свидетелката не е познавала това лице до този момент. След като го срещнала с
П., се оказало, че двамата се познават от преди, тъй като П. поръчала стар лаптоп,
който Ж. подарил, след като видял недоброто й състояние. Започнал също да
помага заради затрудненото й положение. Според показанията на свидетелката,
същата не се занимавала професионално с извършване на брокерска дейност, към
момента на разпита си е заявила, че е публикувала две обяви, едната от които за
нейната къща в *******. Твърди, че всички съсобственици на процесния имот са
имали желание той да бъде продаден. Свидетелката се срещнала с Г. П. за кратко по
повод сделката, а следващата им среща била в дома на Б. П., където присъствали Г. П.,
А. Ж., баща му, свидетелката и Б. П., която се обадила на П. П. по телефона, който
също бил съгласен имотът да се продаде. По време на срещата се повдигнал въпросът
за продажна цена, но свидетелката не помни подробности за това, единствено, че
цената доста се свалила спрямо тази, която била обявена. Свидетелката сочи още, че
желанието на Б. П. да надари А. Ж. с част от процесния имот било породено не само
от това, че той подарил лаптоп, а и поради това, че бил помагал многократно. По
отношение на сключването на договорите свидетелят е пояснила, че Ж. присъствал
лично на сделката. Св. А. също е присъствала на сделката, за да помага на Б. П. с
оглед нейната трудна подвижност. Съпругът на Б. П. също присъствал. Свидетелката е
заявила също, че не е получавала комисион от никоя от страните. Г. П. не присъствал
на сделката, но на нотариуса било предварително заявено, че ще бъде продадена и
неговата част. В деня на сделката станало ясно, че Г. П. няма да продава своята част.
Двете сделки /дарението и продажбата/ били осъществени в един и същи ден, тъй като
Б. П. била трудно подвижна, за да не се разхожда още веднъж до нотариуса.
Свидетелката не помни дали е провеждала разговор с Г. П. след осъществяването на
сделката.
Като свидетел по делото е разпитана В. Л. П. /майка на ищеца, намираща се в
родствена връзка по сватовство с ответниците П.и/. Същата познава Б. П., тъй като е
нейна племенница. Сочи, че към ******* г. е била в България, както и през времето,
когато са се водили преговорите за продажбата на процесния имот. Срещнала се с Б.
П. в началото на месец ******* г., когато последната споменала, че е намерила брокер,
който пък е намерил купувач за парцела в кв. „*******“. Б. П. била материално
затруднена и затова желаела да продаде имота. Заявила, че познава хората, които ще
купуват имота, били се видели за кратко. Ищецът попитал за каква сума ще се продава
имотът, като му била посочена сумата от 130 000 евро. Той предложил да плати на
момента 100 000 евро за целия имот, но Б. отказала, тъй като купувачите щели да
платят по-голяма сума. В средата на февруари тя и синът /ищецът/ уговорили среща
с брокерката (св. А.), която им заявила, че ще урежда цялата сделка с процесния имот.
Изтъкнала като положително обстоятелството, че по банков път ще бъде заплатена
минимално изискуемата се по закон сума, а останалата част от цената ще се даде „на
ръка“. На последното ищецът се противопоставил, но жената продължила да настоява,
че така е по-добре, като заявила също, че „имало и други начини да се оправят
нещата“, след което посъветвала Г. да се срещне с купувачите и да преосмисли
офертата им. По-късно във времето се организирала среща с купувачите и брокерката
в дома на дъщерята на Б., където по това време живеела и тя. Свидетелката
придружила сина си до адреса, но решила да не присъства на срещата. Малко след тях
на адреса пристигнала и брокерката, която разговаряла по телефона и давала
упътвания. По същото време се появили още двама души, които брокерката всъщност
насочвала накъде да вървят. Впоследствие свидетелката разбрала, че са баща и син и
синът ще бъде купувачът. На срещата не били постигнати никакви уговорки, тъй от
5
страна на купувачите се настоявало само част от покупната цена да се плати по банков
път. След срещата П. П. се е обадил на ищеца и му предложил двамата да изкупят дела
на Б., но тъй като ищецът били в движение заявил, че не е мислил за това. Около десет
дни след тази среща брокерката се обадила на ищеца, разговорът бил проведен на
високоговорител и свидетелката чула, че купувачите били склонни да преведат сума от
30 000 евро в полза на Г. по банков път, като същият заявил, че това е прекалено ниска
цена спрямо реалната /около 42-43 000 евро/, на което брокерката отговорила, че
останалите съсобственици вече са продали дяловете си и за него е безполезно да
държи своята част. От показанията на свидетелката става ясно, че процесният имот не
е документално изряден, както и че е водено предходно дело за делба на друг имот, по
което ищецът е изплатил дяловете на останалите съделители по силата на сключена
съдебна спогодба.
Като свидетел по делото е разпитана Л. К. К. /дъщеря на ответника Б. П., в
роднинска връзка и с ищеца/, която е заявила, че познава А. Ж. от около 2-3 години, от
времето на пандемията. Към онзи момент майката на свидетелката си търсела лаптоп
втора употреба, какъвто намерила по обява в интернет. Тогава продавачът дошъл до
дома на майката на свидетелката, за да донесе лаптопа, и видял недоброто
състояние. Продавачът се афектирал от състоянието на майката на свидетелката,
поради което отказал да получи парите за него. Впоследствие често помагал, носел
лекарства, превръзки. Когато наближил моментът за продажбата на процесния имот,
майката на свидетелката в знак на благодарност за многото услуги, които Ж. е
правил, споделила, че ще го надари с част от имота, като К. не знае с каква част.
Свидетелката не си спомня доста подробности относно сделката. В показанията си
посочва, че е присъствала на срещата, състояла се в дома на свидетелката, на която са
присъствали ищеца, А. Ж. и баща му, Н. А., Б. П. и приятелят на свидетелката. М. П. и
П. П. не са присъствали на тази среща. Свидетелката излязла от къщата и забелязала,
че майката на Г. подслушва разговора чрез телефонен разговор със сина си. След тази
среща, майката на свидетелката не е споделяла нищо, освен че е решила да дари
част от имота на А. Ж. в знак на благодарност. Сочи, че майката на ищеца никога не е
помагала на Б. П., освен един път, в който занесла продукти. Свидетелката излага, че
единствено тя, сестра и баща им помагали и се грижели за Б. П.. Относно лаптопа,
същият вече не бил наличен, тъй като децата на свидетелката го счупили.
Приложен е снимков материал - извадка от приложение за комуникация и по-
конкретно проведени разговори и изпратени съобщения, както и извадка от уеб
страница, изобразяваща уебсайт за сделки с имоти, на която страница са отразени
телефонен номер – *******, име на агенция - „*******“, както и име на лице за
контакт – Н. А. и две обяви – за къща в ******* и за етаж от къща в гр. *******.
Други относими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 3, пр. 1 ЗЗД:
Според легалното определение на чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Като
всеки договор и договорът за дарение може да бъде нищожен, като основанията за
това се намират не само в чл. 26 ЗЗД, но и в разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, според
която дарението е нищожно, когато то или мотивът, единствено поради който то е
направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни.
Основанието на една правна сделка е обичайната, типична цел поради която тя
се сключва, като при договора за дарение това е да се даде нещо безвъзмездно, т. е. да
6
се прехвърли собствеността върху някаква ценност (имот, вещ, пари, ценни книжа) без
насрещна престация.
Мотивът за дарението е нещо различно от основанието на правната сделка, той
е онзи елемент при формирането на волята, който отговаря на въпроса защо се
предприема едно човешко действие, респ. сключването на договора.
Мотивът, за разлика от основанието, не е елемент на договора, освен ако не е
противоречащ на закона или на морала, и в този смисъл реализираното намерение за
дарение е достатъчно основание на тази правна сделка, а този, който твърди, че тя е
сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези
мотиви.
Аргументите в полза на тезата на ищеца, че дарственият мотив е противен на
закона, не са подкрепени с доказателства. Фактът, че собственикът се е разпоредил в
полза на трето лице, не води до извод, че договорът е в противоречие със закона. Не е
налице пречка или ограничение в закона дарителят да дари част от имуществото си.
Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за извършване на дарението е единствено
с цел да се увредят интересите на ищеца, настоящата инстанция приема, че договорът
за дарение не накърнява установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с правно основание 226, ал.
3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение от
15.03.2024 г. като накърняващ добрите нрави и противоречащ на закона, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. С оглед горното съдът не може да се произнесе
положително по тези твърдения – че процесният договор противоречи на закона на
соченото основание.
На следващо място, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема, че в настоящия случай, предявеният при условията на
евентуалност от ищеца срещу ответниците, установителен иск за прогласяване на
нищожността на процесния договор за дарение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 4 ЗЗД -
поради липса на основание, е неоснователен и недоказан.
Липсата на основание по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД е налице, когато липсва
основанието, което по принцип се преследва със сключването на съответния договор и
типично, общо за този вид договори. При договора за дарение, пряка и непосредствена
цел на дарителя е да прехвърли определено право или вещ на надарения без да иска от
последния насрещна престация. Затова и основанието се установява от изявлението на
дарителя, отразено в нотариалния акт и насрещното изявление да надарения за
приемане на дарението. По силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД основанието се
предполага до доказване на противното. В случая ищецът не е оборил установената в
посочената разпоредба презумпция, поради което и не е установено съществуването на
това основание за нищожност на дарението. Въпросът дали последното е проява на
щедрост, на изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано от други обстоятелства
не е въпрос на правното основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, а на
конкретната цел, която се преследва с извършване на дарението и мотивите за същото.
Затова ако последните противоречат на закона или на добрите нрави дарението ще
бъде нищожно на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а не поради липса на основание. От
друга страна съдът приема, че да се даде нещо безвъзмездно принципно е проява на
щедрост. Но проявата на щедрост не е правна, а оценъчна категория. В настоящия
случай, съдът приема, че ищецът не е оборил установената в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
презумпция, че основанието се предполага до доказване на противното, което
означава, че по делото не са представени доказателства, които да оборват тази
презумпция. С оглед на което предявеният установителен иск за прогласяване на
нищожността на процесния договор за дарение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 4 ЗЗД -
7
поради липса на основание, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят и
постигнатото между тях съглашение не прикрива никаква друга сделка, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, който е
различен от посочения в сключеното съглашение и с който прикриват друга сделка,
симулацията е относителна. Явната сделка и в двата случая винаги е нищожна, като
прикритото съглашение при относителната симулация, каквато се твърди в случая,
поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и за
разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият
нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото
съглашение.
В случая установителните искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договора за дарение като привиден и за разкриване
на прикрития с него договор за покупко-продажба са съединени с иска за изкупуване
на заинтересования съсобственик на частта от недвижимия имот по същия. При тези
искове, в доказателствена тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи
не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора за дарение,
но и да установи действителна воля на страните да е била за обвързване от договор за
покупко-продажба и да са били налице изискванията за действителност при сключване
на прикритото съглашение – договора за покупко-продажба, при който съгласно чл. 33,
ал. 2 ЗС е приложимо правото на изкупуване. Няма пречка симулацията да бъде
разкрита и въз основа на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в
своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава.
За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо",
което представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните,
недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им
воля. Без значение е кога във времето е съставен обратния документ - преди, по време
или след сключването на привидния договор, важно е той несъмнено да разкрива
общата воля на страните по този договор.
Представянето на писмени доказателства за вероятната привидност на сделката
не се изисква, когато лицето не е участвало в сключването на сделката, която му се
противопоставя, т. е. е трето за сделката лице по арг. от чл. 165, ал. 2, изр. второ, пр. 1
ГПК, какъвто е и разглежданият случай. Такова лице може да разкрива привидността
на сделката без да представя писмени доказателства, включително и със свидетелски
показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени
доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.
Установените по делото данни въз основа на съвкупната преценка на събраните
писмени и гласни доказателствени средства несъмнено разкриват, че волята на
ответниците А. Ж. и Б. П. като страни по оспорваната придобивна сделка е била да
бъдат обвързани по начин, различен от договора за дарение, за който е съставен
първият нотариален акт и с който прикриват постигнатото помежду им продажбено
съглашение. Изводът за привидност на договора за дарение от ******* г. и
прикриването с него на сключения между ответниците договор за покупко-продажба
следва не само от обстоятелството, че дарената част е незначителна /1/600 ид.ч./, но и
от постигнатата договореност относно продажната цена за остатъка от дела на Б. П.,
8
респ. вписаните в платежните нареждания за плащане на сумите размери. Видно е, че
Б. П. е получила сума, каквато е договорено да се заплати и на М. П., който също е
притежавал 1/6 идеална част от имота. Макар и по делото да липсва платежно
нареждане за плащане на продажната цена в полза на Б. П., не е оспорено
обстоятелството, че следващата се сума е била преведена по сметка на нейния брат
М. П.. Видно е от платежното нареждане за превода по негова сметка, че сумата, която
му е преведена, се равнява на цената за 2/6 идеални части от процесния имот, колкото
е заплатената сума и на П. П., продал своите 2/6 идеални части от имота. Начинът на
плащане на дължимата на Б. П. сума /по сметка на М. П./ е вписан и в нотариалния
акт за продажба, като по делото липсват доказателства размерът на следващата се
сума да е по-малък от този, който е договорено да се заплати на М. П., притежаващ
също 1/6 идеална част от имота. Ето защо съдът приема, че прикритото съглашение
носи характеристиките на договор за продажба.
Друга индиция, че волята на страните по последващата сделка /покупко-
продажба/ е била да се сключи именно тази сделка, е обстоятелството, че същата е
сключена веднага след извършване на дарението. В показанията на Н. А. се съдържат
твърдения, че сделките били осъществени в един и същи ден, тъй като Б. П. била
трудно подвижна, заради което обстоятелство А. е придружавала, както я придружавал
и съпругът на П., който не е страна по сделките. Дори и тези твърдения да се
възприемат безкритично, противоречащо на житейската логика е извършването на
дарение от страна на Б. П. в полза на А. Ж. за несъществена част от имота,
непосредствено преди същият да бъде продаден на последния от останалите
съсобственици и то срещу цена, каквато получават продавачите за своите дялове.
Нещо повече, показанията на разпитаните свидетели А. и К. са изключително
детайлни в частите относно конкретните причини защо Б. П. е решила да надари Ж. с
една много малка част от имота. Същевременно двете свидетелки даваха неубедителни
отговори на други въпроси с твърдения, че не си спомнят добре или че определени
обстоятелства не са им известни. Свидетелката А. заяви пред съда, че причината да
придружава П. пред нотариуса е трудното придвижване на П., които твърдения са
крайно неубедителни предвид че съпругът на П. я е придружавал, а самият Ж., който е
участвал лично при сключването на сделките, не се установява да е предложил
помощта си точно в този ден.
Наред с горното следва да се допълни, че дори материално погледнато
неизяснен от страна на ответниците остава въпросът как точно би бил възнаграден А.
Ж. за положените от него грижи спрямо Б. П., предвид обстоятелството, че е платил
като продажна цена същата сума за дела на М. П., каквато сума е заплатил и за
продадения му дял от Б. П., а данъчната оценка на дарената 1/600 (една шестстотна)
ид.ч. от имота съгласно представеното удостоверение от Столична община е в размер
на 85,80 лева, а съгласно договорената продажна цена е в размер на 142,50 лева.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че волята на ответниците Б.
П. и А. Ж., като страни по процесния договор за дарение, е била да бъдат обвързани от
правните последици на договор за покупко-продажба, а договорът за дарение е бил
сключен за пред трети лица, за да придобие формално Ж. качеството съсобственик.
Този договор всъщност е прикривал постигнато помежду им продажбено съглашение.
Ответникът А. Ж. не е целял да придобие като надарен собствеността върху 1/600
идеална част, а да получи възможност за безпрепятствено придобиване правото на
собственост върху имота от останалите съсобственици, с изключение на частта на
ищеца, комуто останалите не са предложили да изкупи дяловете им. Следователно
явната сделка, представляваща договор за дарение, правните последици на която
страните не са желаели, е привидна, съответно нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пр.
5 ЗЗД.
9
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото,
ако са налице изискванията за неговата действителност. Безспорно се установи, че
договорът за дарение на отчуждената идеална част от процесния имот, е сключен
между ответниците Б. П. и А. Ж., за да се прикрие продажбата на тези идеални части
от имота, като по този начин са избегнали задължението за предлагането им за
изкупуване на другия съсобственик /ищеца/. Продажбеното съглашение е сключено
във формата на нотариален акт и затова са налице изискванията за неговата
действителност, а последното предпоставя прилагането на правилата относно
прикритото съглашение, при което ответницата П. е продала притежаваните от нея
идеални части от процесния имот срещу цена от 14 250 лева, представляваща
половината от сбора от платената сума на Б. П. и на М. П., която сума ответникът А.
Ж. е превел по сметка на М. П..
След като договорът за дарение е привидна сделка и като такава нищожна, на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, същата не е породила правни последици.
Действителната сделка е прикритата сделка - в случая покупко-продажбата на 1/600
идеална част от процесния недвижим имот, поради което всички правни последици по
нея са настъпили от датата на сключването й и от нея се поражда правото на
изкупуване от съсобственика, ако са налице останалите предпоставки на закона.
Поради изложеното претенциите на ищеца Г. П. да се обяви нищожността на
договора за дарение като привиден и да се разкрие обвързващата сила на прикрития
договор за покупко-продажба следва да бъдат уважени.
За пълнота и във връзка с наличието на противоречия между свидетелските
показания на Н. А. и Л. К., от една страна, и тези на В. П., от друга страна, относно
отношенията между Б. П. и А. Ж., съдът следва да посочи, че тези противоречия не
разколебават изводите за основателност на исковете за наличие на симулация. Другите
доказателства и установимите от тях факти относно продажната цена съгласно
договора за покупко-продажба, уговорката да се плати делът на Б. П. по сметка на
нейния брат М. П. и еднаквата цена за заплащане на двата различни по размер дяла,
все едно, че не е налице дарена част; наличието на две последователни сделки,
извършени непосредствено една след друга; обстоятелството, че съгласно първата
сделка се дарява една минимална част от процесния имот, а именно 1/600 ид.ч. от
него, данъчната оценка на която част съгласно представеното по делото удостоверение
е в размер на 85,80 лева, обсъдени в съвкупност и взаимовръзка, отстраняват
противоречието в свидетелските показания в полза на становището, че евентуални
близки отношения между Б. П. и А. Ж. не са в основата на нейната воля да извърши
процесното дарение. Всички тези факти затвърждават изводите на съда, че дарението
служи за прикриване на действителните намерения да се разпореди възмездно с
дела си от процесния имот. Отделно по делото ответниците не са изяснили въпроса
какво е провокирало у Б. П. желанието й да надари А. Ж. не в по-ранен момент
предвид твърденията за многогодишни отношения, свързани с помощ и грижи, а
именно непосредствено преди сключване на договора за покупко-продажбата. Следва
да бъде отбелязано, че обстоятелството, че спрямо Б. П. са били образувани
изпълнителни дела, поначало не изключва възможността да е формирала воля за
надаряване на друго лице, но от друга страна, според твърденията в отговорите на
исковата молба, подадени от П. П. и Б. П., като причина за продажбата на дела на
последната, се изтъква именно недоброто здравословно, както и материално
състояние, т.е. небходимостта от парични средства. В тази връзка, дали Б. П. и А. Ж. са
се познавали преди процесните сделки, както и дали хора от близкия кръг на Б. П. са
помагали, респ. не са помагали, се явяват ирелевантни обстоятелства, тъй като
дори и да е имало такова познанство, както и дори близките на П. да не са помагали,
10
тези факти не обуславят различни от възприетите изводи, а именно, че дарението е
симулативно.
Приложените доказателства /справки за разговори и извадки от уеб-страници/
относно въпроса дали Н. А. е действала в качеството си на брокер, не е необходимо да
бъдат обсъждани, тъй като тези обстоятелства не биха се отразили по никакъв начин
на крайните изводи на съда, защото е без значение, дали същата е действала в
професионално качество или не.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да
купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях
не е приел това предложение. При неизпълнение на тези задължения разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ЗС предвижда възможност за заинтересования съсобственик да изкупи
тази част при действително уговорените условия. Касае се за преобразуващо
субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е
предложено да изкупи при същите условия отчуждената идеална част на друг
съсобственик в полза на трето лице. Разпоредбата се отнася и за случаите, при които
третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици. Искът за изкупуване е конститутивен и следва да
се предяви в двумесечен срок от продажбата, а за уважаването му ищецът следва да
установи, че е налице съсобственост, валидно сключен договор за продажба от друг
съсобственик с трето за съсобствеността лице и липса на отправено предложение от
продавача до съсобственика, предявил претенцията, за изкупуване на частта.
По делото се установи от представените нотариални актове и удостоверения за
наследници, а и не е спорно между страните, че ищецът Г. П. и ответниците Б. П., М.
П. и П. П. са притежавали в съсобственост поземлен имот с идентификатор
*********** съгласно КККР ******* с площ от 1631 кв. м., номер по предходен
*******, който съгласно документ за собственост представлявал незастроен поземлен
имот, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. *******, предмет на оспорваната
придобивна сделка, поради което е налице първата предпоставка за уважаването на
иска. Установи се и че сключеният между ответниците Б. П. и А. Ж. договор за
дарение е нищожен като привидна сделка и прикриващ договор за покупко-продажба.
Страните по сделката обаче са обвързани от прикритото съглашение за покупко-
продажба по нотариален акт **** от ******* г., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, което е
валидно по гореизложените съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, заинтересованият съсобственик
изкупува частта от имота като встъпва в правата на купувача при действително
уговорените условия. Едно от съществените условия на продажбеното съглашение е
цената на продажбата, която за отчуждените части от имота в полза на трето на
съсобствеността лице по процесната покупко-продажба възлиза в размер на 57 000
лева, представляваща сбора от сумите, платени в полза на М. П. и П. П. от страна на
А. Ж. и приета от съда при тези данни. Относно размера на сумата, платена по
прикритото продажбено съглашение, съдът намира, че същият възлиза на 14 250 лева,
което се равнява на половината сума, преведена по сметка на М. П., като беше
посочено, че същата се дължи на Б. П.. Доколкото действията на другите двама
продавачи М. П. и П. П. са вследствие извършването на привидната сделка за дарение,
прикриваща покупко-продажба, следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
право да изкупи и продадените от М. П. и П. П. идеални части. Наред с изложеното се
установи и че ответникът А. Ж., като купувач по прикритото съглашение за покупко-
11
продажба, е трето за съсобствеността лице, поради което е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска.
Липсват и доказателства да е било отправено предложение до ищеца Г. П. за
изкупуване на идеалните части на Б. П. от имота. Твърденията, че ищецът не е
проявил активност да изкупи частите на останалите, не води до извод в
противоположна насока, тъй като за него не е налице задължение да поема подобна
инициатива. В закона ясно е посочено, че съсобственикът, който продава, следва да
отправи предложение до останалите съсобственици да изкупят дела му. Ето защо
всички възражения на ответниците П.и, които са в смисъл, че ищецът не поискал да
изкупи техните дялове, са неоснователни. Съдържащото се в свидетелските показания
на В. П. твърдение, че П. П. се е обадил на Г. и му е предложил двамата да изкупят
дела на Б., също не води до извод, че е изпълнено законоустановеното изискване за
отправяне на предложение, тъй като от една страна, това предложение не касае
отношенията между Г. П. и Б. П., която се е разпоредила с дела си чрез дарение, а от
друга страна, нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС изисква писмена форма за предложението,
което един съсобственик отправя до друг съсобственик да изкупи дела му в
съсобствеността при определени условия. Подобни писмени доказателства не са
налице по делото, а отделно, както се посочи, дори и да е налице действително
отправено предложение от П. П. до Г. П. за изкупуване дела на Б. П., това не санира
порока на предприетите от последната действия по извършване на симулативната
сделка. Затова и съдът намира за установено, че ответницата Б. П. не е отправяла
такова предложение до ищеца да продаде идеалната си част при същите условия.
По отношение спазването на двумесечния срок, следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, която изисква от съсобственика на даден имот, при
продажбата на неговата част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и да декларира писмено пред него, че те не са приели това
предложение. За установяване на този именно факт, че е отправена покана за
изкупуване на имота до съсобственика, е необходимо само предвиденото в закона
установяване с писмени доказателства, че на съсобственика е отправено това
предложение за изкупуване, при което от този момент тече и преклузивният срок за
предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. При липсата на такава покана, този срок тече
от момента на узнаването от страна на съсобственика. В случая такава покана липсва,
поради което съдът приема, че ищецът е узнал за сделката около десет дни след
нейното осъществяване, в която насока са свидетелските показания на В. П.. Сделката
е извършена на ******* г., а искът е предявен на **** г. и доколкото ищецът е узнал за
процесния договор за покупко-продажба няколко дни след извършването му, следва да
се приеме, че искът е предявен в рамките на двумесечния преклузивен срок.
Твърдението на Б. П., че ищецът е бил уведомен за датата на сделката, като не
отговаряло на истината твърдението да е узнал за нея след извършена справка, не води
до друг извод, тъй като от една страна липсват доказателства за знанието на ищеца, а
от друга страна, от показанията на Н. А. се установява, че ищецът Г. П. не е
присъствал на сделката.
Следователно правото на изкупуване на ищеца Г. П. е налице и исковата му
претенция следва да бъде уважена, като се допусне изкупуване на отчуждените по 1/6
идеална част /припадащите се части на М. и Б. П.и/ и 2/6 идеални части
/принадлежали на П. П./ от поземлен имот с идентификатор *********** съгласно
КККР ******* с площ от 1631 кв. м., номер по предходен *******, който съгласно
документ за собственост представлява незастроен поземлен имот, целият с площ от
1680 кв. м., находящ се в гр. ******* за сумата от общо 57 000 лева. Последната
следва да бъде заплатена на ответника А. Ж., за който се установи, че като купувач по
12
прикритото съглашение за покупко-продажба е заплатил цената на продавачите.
Следва да бъде и постановено, в съответствие с чл. 33, ал. 3 ЗС, че ако
съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в 1-месечен срок от
влизането на решението в сила, то последното се счита за обезсилено по право в тази
му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъди сумата 443.33 лева,
представляваща заплатени разноски по исковото производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 3650 лева, или общо сума в размер от 4093,33
лева.
На ответника А. Н. Ж., ЕГН ********** следва да бъде указано в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка, по която да му бъде
изплатена сумата от 57 000 лева, в противен случай същата следва да се преведе
банковата сметка, за която данни се съдържат по делото (посочената в платежните
нареждания за заплащане на продажната цена с IBAN: *******.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. П., ЕГН **********, с адрес по делото: гр.
*******, срещу Б. Н. П., ЕГН **********, и А. Н. Ж., ЕГН **********, и двамата с
адрес по делото: гр. *******, иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 226,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, за който е
съставен нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *******,
дело № ******* г., с предмет 1/6 от 1/100 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *********** съгласно КККР ******* с площ от 1631 кв. м., номер по
предходен *******, който съгласно документ за собственост представлявал незастроен
поземлен имот, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. *******, сключен
между Б. Н. П. и А. Н. Ж., поради това, че дарението или мотивът, поради който то е
направено, са противни на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. П., ЕГН **********, с адрес по делото: гр.
*******, срещу Б. Н. П., ЕГН **********, и А. Н. Ж., ЕГН **********, и двамата с
адрес по делото: гр. *******, иск с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за дарение, за който е съставен нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот №*******, дело № ******* г., с
предмет 1/6 от 1/100 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***********
съгласно КККР ******* с площ от 1631 кв. м., номер по предходен *******, който
съгласно документ за собственост представлявал незастроен поземлен имот, целият с
площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. *******, сключен между Б. Н. П. и А. Н. Ж.,
поради липса на основание за сключването му.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявените от Г. Ц. П. ЕГН **********, с адрес
по делото: гр. *******, срещу Б. Н. П., ЕГН **********, и А. Н. Ж., ЕГН **********,
и двамата с адрес по делото: гр. *******, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД и чл. 17 ЗЗД договора за дарение на 1/100 от 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *********** съгласно КККР ******* с площ от 1631 кв. м., номер по
13
предходен *******, който съгласно документ за собственост представлявал незастроен
поземлен имот, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. *******, за който е
съставен нотариален акт № *******, дело № ******* г. на нотариус С.М. с район на
действие РС – София и с рег. № ******** в регистъра на Нотариалната камара, и
вписан в Служба по вписванията под акт № ******* г., като симулативен и прикриващ
действителен договор за покупко-продажба, сключен между Б. Н. П., ЕГН **********,
като продавач, и А. Н. Ж., ЕГН **********, като купувач, с предмет 1/100 от 1/6
идеална част от поземлен имот с идентификатор *********** съгласно КККР *******
с площ от 1631 кв. м., номер по предходен *******, който съгласно документ за
собственост представлявал незастроен поземлен имот, целият с площ от 1680 кв. м.,
находящ се в гр. *******.
ДОПУСКА изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Г. Ц. П., ЕГН
**********, с адрес по делото: гр. *******, на общо 4/6 идеални части от поземлен
имот с идентификатор *********** съгласно КККР ******* с площ от 1631 кв. м.,
номер по предходен *******, който съгласно документ за собственост представлявал
незастроен поземлен имот, целият с площ от 1680 кв. м., находящ се в гр. *******,
прехвърлени, както следва: 1/6 идеална част от Б. Н. П., ЕГН **********, 1/6 идеална
част от М. Н. П., ЕГН **********, 2/6 идеални части от П. Г. П., ЕГН **********, на
А. Н. Ж., ЕГН **********, с нотариален акт № *******, дело №******* г. на
нотариус рег. № *******на НК, срещу сумата от общо 57 000 (петдесет и седем
хиляди) лева, при условие, че заплати на купувача А. Н. Ж., ЕГН **********,
посочената цена в едномесечен срок от влизане на решението в сила , като при
неизпълнение решението ще се счита обезсилено по право.
ЗАДЪЛЖАВА А. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес по делото: гр.*******, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението писмено да посочи банкова сметка,
по която да му бъде изплатена сумата 57 000 лева, в противен случай същата следва
да се преведе от Г. Ц. П. по банковата сметка, посочена в платежните нареждания от
******* г. на л. 106 – л. 107 от делото: IBAN: *******, „*******“ АД.
ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН **********, М. Н. П., ЕГН **********, П. Г. П., ЕГН
**********, и А. Н. Ж., ЕГН **********, четиримата с адрес: гр. *******, да заплатят
на Г. Ц. П., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. *******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 4093,33 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14