№ 135
гр. С., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20201870100687 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Д. К.“ АДСИЦ /с предишно наименование „А. к.“ АДСИЦ/ ,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.“Х. К.“ № 43,представлявано от
изпълнителния директор Г. А. Г. ,чрез пълномощника юрисконсулт И. З. ,е
предявило срещу И. Г. О. /с предишно фамилно име И./ от с.Я., община С.
,искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи
сумата в размер на 2514,90 лева главница, представляваща сбора от 24
броя неплатени ежемесечни вноски ,с настъпили падежи в периода от
01.09.2015 год. до 01.08.2017 година вкл., по сключено споразумение от
01.08.2015 година за признаване и разсрочване на задълженията на ответника
,произтичащи от договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“ от 09.09.2004 год.,сключен при Общи услови я,при действието
на Наредба № 16 от 02.03.1995 год. за плащането с банкови карти ,издадена
от Управителя на БНБ/ отм.ДВ,бр.81 от 11.10.2005 год./ и обективиран в
двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“ от 09.09.2004 год.,вземанията за които задължения са цедирани
от „Ю.Е.Д.Б.“ АД на „А. к.“ АДСИЦ/с ново наименование „Д. К.“
АДСИЦ/,съгласно договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. и
Приложение № 1 към него , а именно:99.90 лева –ежемесечна вноска с падеж
1
-01.09.2015 год.; 105.00 лева –ежемесечна вноска с падеж -01.10.2015 год.;
105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.11.2015 год.;105.00 лева
ежемесечна вноска с падеж -01.12.2015 год..;105.00 лева ежемесечна вноска с
падеж -01.01.2016 год..;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.02.2016
год.; 105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.03.2016 год.;105.00 лева
ежемесечна вноска с падеж -01.04.2016 год..;105.00 лева ежемесечна вноска с
падеж -01.05.2016 год. ;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.06.2016
год. ;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.07.2016 год.; 105.00 лева
ежемесечна вноска с падеж -01.08.2016 год. ;105.00 лева ежемесечна вноска с
падеж -01.09.2016 год.;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.10.2016
год..;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.11.2016 год.;105.00 лева
ежемесечна вноска с падеж -01.12.2016 год.; 105.00 лева ежемесечна вноска с
падеж -01.01.2017 год.;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.02.2017
год..;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.03.2017 год.;105.00 лева
ежемесечна вноска с падеж -01.04.2017 год.;105.00 лева ежемесечна вноска с
падеж -01.05.2017 год.; 105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.06.2017
год.;105.00 лева ежемесечна вноска с падеж -01.07.2017 год. ;105.00 лева
последна изравнителна вноска с падеж -01.08.2017 год. ,744,69 лева
мораторна лихва върху главницата ,за периода от 12.04.2017 год. до
12.03.2020 год., ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда
/29.05.2020 год./ до окончателното изплащане на сумата.Претендира
направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение ,както и разноските ,сторени в настоящото
производство.
Ищецът „Д. К.“ АДСИЦ/с предишно наименование „А. к.“ АДСИЦ/
твърди в исковата си молба ,че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 425/2020 год. по описа на РС-С. срещу ответника
И. Г. О. /с предишно фамилно име И./,срещу която длъжникът възразил.Това
обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК ,във вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД
за установяване на вземанията по заповедта.
В исковата молба се сочи ,че на 09.09.2004 година ответницата И. Г. О. /с
предишно фамилно име И./ е сключила при Общи условия договор за
2
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“,обективиран в
двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“ от 01.09.2004 год.В съответствие с приложимите Общи условия
за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“,запознаването с
която ответницата е декларирала при подписване на заявлението и съгласно
уговорките, отразени в подписаното от ответницата заявление ,на същата е
издадена кредитна карта „EUROLINE“ и й е отпусната парична сума до
определен кредитен лимит ,а ответницата от своя страна се е задължила да
върне усвоените суми ,заедно с начислените на основание Общите условия
договорени лихви и такси разсрочено ,на ежемесечни вноски ,с установен
минимален размер.
Твърди се в исковата молба ,че ответницата И. Г. О./с предишно име И./
съобразно т.6 от Общите условия е извършвала тегления на суми в брой
:115.00 лева на 20.09.2004 год. и 1300 лева на 23.09.2004 год.,като
същевременно в съответствие с т.4 от Общите условия ответницата е
използвала картата и за заплащането на стойността на стоки ,закупени от нея
в периода 20.09.2004 год. до 11.07.2006 год. вкл. в търговски обекти на „Т. Е.“
,аптека „Т.“, бензиностанция и „Е.П. С.“.Усвоените суми е следвало да бъдат
върнати от ответницата на разсрочени ежемесечни вноски ,ведно с
начислените на основание Общите условия договорни лихви и такси,
подробно посочени в издаденото от „Ю.Е.Д.Б.“ АД извлечение от сметки към
15.11.2007 год.
В исковата молба се твърди ,че в срока на действие на договора
ответницата не е изпълнявала коректно задълженията си за заплащане на
дължимите вноски ,поради което към 15.11.2007 год.–датата на прехвърляне
на вземането ,дължимата от нея сума възлиза на 2 514,90 лева / в т.ч. 2 420,47
лева главница и 94,43 лева лихва/.
С договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 година „Ю.Е.Д.Б.“
АД е прехвърлило на „А. к.“ АДСИЦ,с ново наименование „Д. К.“
АДСИЦ,вземания по договори за кредит ,изброени в Приложение № 1 към
Договора ,с всички обезпечения ,привилегии и други принадлежности към тях
,включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва ,срещу
посочената в договора цена ,която цесионерът заплатил в цялост на цедента.
В съответствие с чл.99,ал.3 от ЗЗД ,ответникът –длъжник бил уведомен
3
за извършената цесия и за новия кредитор,като със споразумение от
01.08.2015 год.,сключено с дружеството –ищец ,ответницата И. Г. О. /с
предишно фамилно име И./ признала съществуването на дълга си ,чиято
стойност възлизала на 2 514,90 лева, като страните се съгласили
задължението да бъде изплатено на 24 разсрочени ежемесечни вноски ,при
първа вноска в размер на 105.00 лева и последва изравнителна вноска в
същия размер ,при падеж до 1-во число на месеца ,за който се
отнасят.Последната вноска е следвало да бъде изплатена на 01.08.2017 година
вкл.
След сключване на споразумението ,впоследствие на са извършвани
никакви плащания за погасяване на признатото задължение на
ответницата,поради което ищецът на 29.05.2020 година е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответницата чрез пълномощника
си адв.Р. Р. е представила писмен отговор ,в който е изразила становище за
недопустимост и за неоснователност на предявения иск и е изложила
подробни съображения.Оспорва главния и акцесорния иск по основание и
размер.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата
претенция.Направила е възражение ,че процесното вземане е погасено по
давност още преди сключване на споразумението на 01.08.2015 година.Сочи
,че със споразумението ответницата не се е отказала от изтекла в нейна полза
придобивна давност.Твърди ,че със споразумението страните не са подновили
задължението на ответницата, като не са заменили дълга с ново задължение
,различно от основното.Счита ,че с процесното споразумение страните
единствено са разсрочили дълга и то след като същият е погасен по
давност,без това да доведе до новация на задължението.Липсват насрещни
волеизявления и на двете страни по споразумението за промяна на
основанието и предмета на задължението на ищеца към ответника.Излагат се
подробни съображения,че не е налице новация.Със споразумението от
01.08.2015 година не е уговорено възникването на ново задължение ,различно
от старото по предмет или основание ,доколкото то има установително
действие и с него страните не подновяват, а консолидират ликвидността на
съществуващото задължение ,при което то остава непроменено както по своя
предмет ,така и по основанието на възникването му –парично задължение по
договор за кредитна карта от 2004 година.
4
Ответницата оспорва претенцията на ищеца и по основание ,тъй като от
представените писмени доказателства не се установява същата и цедентът
„Ю.Е.Д.Б.“ АД да са сключили писмен договор за издаване на кредитна карта
.Сочи се ,че ищецът е представил единствено заявление за издаване на
кредитна карта ,но не и цитирания договор в договора за цесия и исковата
молба договор за издаване на кредитна карта.
В с.з ищецът „Д. К.“ АДСИЦ ,редовно призован не изпраща
представител.С депозирано по делото становище заявява,че поддържа
предявените искове по изложените в исковата молба доводи.
В с.з ответницата И. Г. О. редовно призована не се явява и не се
представлява.
Съдът ,след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства ,намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 425/2020 година по описа на
РС-С. ,съдът е издал в полза на „Д. К.“ АДСИЦ срещу И. Г. О. / с предишна
фамилия И./заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за сумата от 2 514,90 лева за вземания за парични суми ,744,69 лева лихва за
забава за периода от 12.04.2017 година до 12.03.2020 година ,ведно със
законната лихва,считано от 29.05.2020 година до изплащане на вземането и
разноски в размер на 65,19 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.В срока по по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал
възражение.В срока по чл.415,ал.4 от ГПК заявителят е предявил
установителни искове за установяване на оспорените вземания по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта
„EUROLINE”, подадено от И. Г. И. /с настояща фамилия О./ с дата 01.09.2004
год. до „Б.Р.С.“ АД /л.11/,с приложени към него Общи условия за издаване и
използване на карта EUROLINE .Видно от съдържанието на заявлението в
него фигурират само данни за заявителя ,за датата на подаването му.
По делото е представен договор от 15.11.2007 година за прехвърляне на
вземания ,сключен между „Ю.Е.Д.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД като цеденти и „А. к.“
АДСИЦ,като цесионер,като в чл.2 от договора е посочено ,че цедентите
прехвърлят на цесионера вземанията си срещу длъжниците ,съгласно
5
Приложение № 1 към договора.Видно от извлечение от Приложение 1/ л.23/ в
него е отразено вземане към И. Г. И. /с настоящо фамилно име О./в размер на
2 514,90 лева ,дата на откриване на сметката 16.05.2005 година.
По делото е представено уведомление ,изхождащо от „Ю.Е.Д.Б.“ АД и
„Б.Р.С.“ АД до И. Г. И./с настоящото фамилно име О./,в което е отразено,че се
уведомява длъжника за сключения договор за цесия и че вземанията
,произтичащи от договор при общи условия за издаване на кредитна карта
EUROLINE от 09.09.2004 год.,сключен между Банката и длъжника
,възлизащи в размер на 2 514,90 лева главница и лихва, се прехвърлят на
кредитора „А. к.“АДСИЦ.
Видно от споразумение от 01.08.2015 година /л.32/същото е сключено
между „Д. К.“ АДСИЦ/ с предишно наименование „А. к.“ АДСИЦ/ като
кредитор и И. Г. И. като длъжник ,в което страните са посочили ,че
цедираното от „Ю.Е.Д.Б.“ АД на кредитора вземане срещу длъжника е в
размер на 2 514,90 лева, произтичащо от договор за кредитна карта
EUROLINE от 09.09.2004 год.Страните са се споразумели в т.4 ,че длъжникът
се задължава да погаси остатъка на задължението ,описан в т.3 на
споразумението ,както следва :разсрочено на 24 броя ежемесечни
вноски,считано от месец август 2015 година.първата вноска в размер на 99.90
лева е дължима в срок до 01.09.2015 год.Всяка следваща ежемесечна вноска е
в размер на 105.00 лева и е дължима всеки месец, най-късно до 1-во число на
месеца ,за който се отнася.Последната вноска се счита за
изравнителна.Крайният срок за пълното погасяване на посоченото по-горе
задължение е 01.08.2017 год.В т.6 на споразумението е отразено ,че при
неизпълнение на задължението за изплащане по горепосочения начин от
длъжника ,кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за
изискуема цялата неизплатена сума по т.3 – 2514.90 лева ,намалена с
направените плащания и да я претендира съдебно ,заедно с дължимите лихви
за забава.
По делото е представено извлечение от сметка № 9502323654135000-
кредитополучател по договор за кредитна карта от 09.09.2004 год.,в което е
отразено ,че към 15.11.2007 година задълженията на кредитополучателя по
договора за кредитна карта от 09.09.2004 година възлиза общо на 2 514.90
лева, от които 2420,47 лева главница и 94,43 лева лихва.
6
По делото е извършена съдебно-счетоводно експертиза.
При така установената фактическа обстановка ,съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове по
с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79,ал.1, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД..
Ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми ,по което било образувано ч.гр.д.№
425/2020 год. на РС-С..Районният съд е уважил заявлението в цялост ,като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжницата
/ответницата/ по делото за горепосочените суми.Заповедта за парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника лично и съдът е указал
на заявителя да предяви в законоустановения едномесечен срок иск за
установяване на вземането си срещу длъжника.Настоящите искове са
предявени в указания срок.
Разгледани по същество исковете са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени като съображенията за това са следните:
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство е да
установи релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално
право, а именно, че между ответницата и „Ю.Е.Д.Б.“ АД е съществува
договорна обвързаност –бил е сключен договор за издаване и използване на
кредитна карта EUROLINE от 09.09.2004 год.,сключен при общи условия и
обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на
кредитна карта EUROLINE от 01.09.2004 год.,вземанията ,които са цедирани
от „Ю.Е.Д.Б.“ АД на „Д. К.“ АДСИЦ.
По делото не установи наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между „Ю.Е.Д.Б.“ АД и ответницата.По делото не е
представен сключения между банката и ответницата договор за издаване и
използване на кредитна карата EUROLINE, от които според твърденията в
исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу
ответницата.Възникването на облигационното правоотношение между тези
страни не може да се извлече от представеното по делото заявление за
издаване на кредитна карта EUROLINE, подадено от И. Г. И./с настоящо
фамилно име О./ до „Б.Р.С.“ АД с дата 01.09.2004 год.В същото не е посочен
кредитния лимит ,не е отразено предаването на кредитната карата на
7
ответницата ,а последната е оспорила тези факти в отговора на исковата
молба.В представените по делото Общи условия /чл.1.1/ е посочено ,че
кредитната карта се предава на кредитополучателя с препоръчано
писмо.Такива доказателства също не са представени по делото въпреки
оспорването на ответницата в тази насока.Нещо повече, видно от
Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземания ,на който се позовава
ищецът и оттам извежда качеството си на кредитор ,в същото е отразено
прехвърлено вземане от „Ю.Е.Д.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД с длъжник И. Г. И. в
размер на 2 514,90 лева ,с дата на откриване на сметката 16.05.2005 година/
т.е. дата ,различна от тази в горепосоченото заявление/.От така посоченото не
става ясно от какъв договор произтича това вземане и не са представени
никакви доказателства ,които да обвързват това вземане с подаденото
заявление от И. Г. И. /с настоящо фамилно име О./.Освен това в Приложение
1 към договора за цесия сумата от 2 514.90 лева е посочена като главница ,а
всъщност тази сума представлява сбор от главница ,лихва и такси ,ако се
изхожда от представените Общи условия към заявлението за издаване на
кредитна карта.
От изложеното следва ,че по делото не се доказа възникването на
валидно правоотношение ,породено от договор при общи условия за издаване
на кредитна карта EUROLINE от 09.09.2004 год.,сключен между „Ю.Е.Д.Б.“
АД и ответницата по делото,както се твърди в исковата молба.Представеното
заявление ,което е с различна дата 01.09.2004 год. и в което фигурират само
данни за заявителя ,за датата на подаване на заявлението ,не доказва
сключване на договор между страните с дата 09.09.2004 год.,на който се
позовава ищеца.
Вземането се придобива от цесионера по производен начин ,като
цедентът прехвърля на цесионера само тези права ,които има ,предвид това,че
такива права на цесионера не се установиха в настоящото производство ,т.е.
не е имал вземане към ответника в размер на 2 514.90 лева, то и цедентът не
може да се легитимира като кредитор на такова вземане.
По изложените съображения следва извода ,че предявените в
настоящото производство установителни искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Гореизложеният извод на съда не се променя от обстоятелството на
8
сключеното на по-късен етап между ищеца и ответницата споразумение от
01.08.2015 год., в което страните са посочили ,че цедираното от „Ю.Е.Д.Б.“
АД на кредитора вземане срещу длъжника е в размер на 2 514,90 лева,
произтичащо от договор за кредитна карта EUROLINE от 09.09.2004 год.Към
датата на подписване на споразумението /дори да се приеме съществуването
на такова вземане,въпреки липсата на доказателства за това ,както беше
посочено по-горе/ е било погасено по давност,каквото възражение е
релевирано от ответницата.Както в правната теория ,така и в съдебната
практика се приема ,че за да прекъсне погасителната давност ,признанието
трябва да бъде направено в рамките на давностния срок.В случая не може да
се приеме ,че подписването на споразумението е прекъснало давността ,тъй
като при подписването му тя е била изтекла.Отсрочването ,разсрочването или
друго преструктуриране на задължение по договор за кредит в рамките на
общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на
страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в
замяна на тях на ново задължение ,различно по основание или размер ,не
представлява обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД.Съображенията
за горното са основани на естеството на новацията ,което предполага нов
елемент в състава на облигационното отношение ,като разликата между
старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от
съществените му елементи.При обективната новация новият елемент се
отнася до предмета на задължението –длъжникът поема по споразумение с
кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото
задължение.Тази принципна позиция е застъпена и в доктрината и в
константната съдебна практика с решения по чл.290 от ГПК.Не е налице и
активна субективна новация ,която би погасила старото задължение с
възникване на ново при постигнато съгласие с длъжника за замяна на
първоначалния кредитор с нов.В случая няма такова съгласие ,а с цедиране на
вземането ,новият кредитор е встъпил в правата на стария и по- късното
преструктуриране на задължението не би могло да се възприеме като
правопогасяващо старото задължение и възникване на негово място на ново
такова.Следователно и на това основание установителните искове се явяват
неоснователни.
С оглед изложените съображения предявените от ищеца срещу
ответницата искове за установяване съществуването на вземанията на „Д. К.“
9
АДСИЦ за сумата 2514.90 лева главница ,за периода от 01.09.2015 год. до
01.08.2017 год. ,представляваща непогасено задължение по споразумение от
01.08.2015 год. за признаване и разсрочване на задължения по договор за
издаване и използване на кредитна карта EUROLINE от 09.09.2004 , 744,69
лева мораторна лихва за периода от 12.04.2017 год. до 12.03.2020 год. ,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда -29.05.2020 год. до изплащането на вземането ,за
които суми е издадена заповед № 299 от 22.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 425/20202
год. на РС-С. ,следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева .
Воден от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д. К.“ АДСИЦ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,бул.“Х. К.“ № 43, представлявано от изпълнителния
директор Г. А. Г. срещу И. Г. О. /с предишно фамилно име И./ от с.Я., община
С. ,искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи
сумата в размер на 2 514,90 лева главница, представляваща сбора от 24 броя
неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 01.09.2015
год. до 01.08.2017 година, представляваща непогасено задължение по
споразумение от 01.08.2015 год. за признаване и разсрочване на задължения
по договор за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE от
09.09.2004 ,сумата 744,69 лева мораторна лихва за периода от 12.04.2017 год.
до 12.03.2020 год. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -29.05.2020 год. до
изплащането на вземането ,за които суми е издадена заповед № 299 от
22.07.2020 год. по ч.гр.д.№ 425/20202 год. на РС-С. ,следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. К.“ АДСИЦ,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Х. К.“ № 43, да заплати на И. Г. О. /с предишно фамилно име И./ от
с.Я., община С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 500 лева .
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11