РЕШЕНИЕ
№ 15755
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110164326 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.
против С.О., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1
от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД
Ищецът-А. твърди, че на 20.01.2018 г., около 20,45 часа при движение по ул.
„Гео Милев“ в посока от ул. „Сирак Скитник“ към ул. „Цар Иван Асен II“, на
кръстовището с бул. „М. Еминеску“ е настъпило ПТП, при което водачът на лек
автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег. №СВ 5553, попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, за което е изготвен Протокол за ПТП
№1703748/20.01.2018 год. Твърди, че към момента на настъпване на събитието
автомобилът е имал действаща застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“ №
0306Х0337600-при ищеца, със срок на действие от 30.10.2017 год. до 29.10.2018 год..
Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета №
10018030101959, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 447,15
лева, 65 лева разходи за репатриране на автомобила и 10 лева ликвидационни
разноски. Поддържа, че след плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увреденото лице против ответника. Твърди, че ответникът е поканен да
заплати доброволно исковата сума, но това не е сторено до настоящия момент. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 522,15 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение, ведно
1
със законата лихва считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на сумата, както и 159,11 лева, представляваща лихва за забава за периода от
25.11.2019 год. до 25.11.2022 год.. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-С.О. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че застрахователното обезщетение е изплатено без
валидно правно основание. Оспорва, че към момента на настъпване на ПТП е имало
препятствие на пътното платно, както и отразения в протокола за ПТП механизъм.
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил, изразяващо се движение със скорост,
несъобразена с условията на пътното платно. Твърди, че е сключил договор с „ДЛВ“
ЕООД, комуто е възложено да поддържа уличната мрежа и пътните съоръжения в
района на процесния участък.
Третото лице помагач-„ДЛВ“ ЕООД оспорва предявения иск.
По делото е предявен, в условията на евентуалност, от С.О. срещу
конституирания в настоящото производство като трето лице помагач „ДЛВ“ ЕООД
обратен иск, за вреди в размер на същите суми, поради неизпълнение на договорни
задължения по поддържане на пътя, поети с договор № СОА15-РД-55-365/18.06.2015г.,
като се позовава на отговорността по чл. 18.3 от договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.10.2017 г. е сключен застрахователен договор между А. и собственика на
лек автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег. №/////, със комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0337600 за застраховка „Каско” и „Злополука“, по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие със застрахования автомобил. Срокът на
действие на договора е от 30.10.2017 год. до 29.10.2018 год.
При застрахователя А. е образувана ликвидационна преписка по щета №
10018030101959, въз основа на уведомление за щета, подадено от собственика на лек
автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег. №/////. От преписката по щета е видно, че е
определено застрахователно обезщетение в размер на 447,15 лева, като са определени и
10 лева ликвидационни разноски. Видно от преводно нареждане от 09.05.2018 год. на
В. В. В. е изплатено обезщетение в размер на 191,21 лева, след приспадане на
последната дължима вноска от застрахователната премия. Платени са и 65 лева разходи
за репатриране на автомобила застрахован при ищеца.
С регресна покана с изх. №/////, за която няма спор, че е получена от адресата на
30.05.2018 год., А. е поканило С.О. да заплати сумата от 522,15 лева, представляваща
изплатеното обезщетение.
2
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил „Фолксваген Туаран“ с рег. №/////. Установява се, че стойността на
увредените части по средни пазарни цени е в размер на 540,48 лева.
На 18.06.2015 год. между С.О., в качеството на възложител и „ДЛВ“ ЕООД, в
качеството на изпълнител е сключен договор № СОА15-РД-55-365/18.06.2015г., по
силата на който „ДЛВ“ ЕООД се е задължил да извършва на територията на С.О. – V
зона „Райони Искър, Слатина, Кремиковци” дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. В
т. 1.1.1 от договора е посочено, че за посочените в Приложение № 11 улици и
булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение, в
зависимост от определеното в Приложение № 11 от договора ниво на поддържане като
изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед
постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на
състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. В т.1.1.2 от договора е
посочено, че за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната
и извън списъка по Приложение № 11 като изпълнителят приема да извършва
дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост.
От показанията на свидетеля В. В. В. се установява, че при настъпване на
процесното ПТП е спукал две гуми, преминавайки приз прелеза на кръстовището на
„Гео Милев“ и „Ситняково“, пред Румънското посолство. Установява се, че
произшествието е настъпило при преминаване през трамвайната лента на пътното
платно, пред която е имало дупка на пътното платно, вследствие на което гумите са се
защипали на трамвайната лента.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
3
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” МПС. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – В. В. В..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От представената по
делото разписка се установява, че застрахователното обезщетение е платено на
09.05.2018 г. Основателността на предявения иск на застрахователя обаче, е поставена
в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз
основа на твърденията изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание
чл.410 вр. чл.411 от ЗК във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът
поддържа, че ПТП е възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на
собственика на пътя за поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван
въпроса за това дали е налице виновно действие или бездействие на ответника (респ.
негови служители), от което са причинени вреди на застрахования, както и причинната
връзка между тях. Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от
виновно действие или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при
възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод
извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата С.О. осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. От Протокол за ПТП №1703748 от 20.01.2018 год. се
установяват фактическите твърдения изложени в исковата молба, че автомобилът е
попаднал в дупка на пътното платно. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, констатирало е
наличието на дупка, находяща се на пътното платно и е изготвило протокол за ПТП, а
участникът в него е подписал същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него. Механизмът на ПТП се установява и от
4
показанията на свидетеля В. В. В., които съдът кредитира като обективни и
непосредствено възприети.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени релевантните за
спора факти, въз основа на които се твърди в исковата молба, че е възникнало
задължение на ответника да възстанови причинени от неизпълнение на установени със
закон задължения по поддръжка и ремонт на републиканските пътища. По отношение
на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция на чл.45, ал.2
ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка
се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установява
се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка, при
извършване на ремонт на трамвайните релси и се явяват резултат от противоправно
бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е
изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя,
собственост на общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на
безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и обезопасяване на пътния
участък, на който се извършва ремонт /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Следва да се посочи и че
от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства във връзка с твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат, напротив от показанията на свидетеля се
установява, че се е движил с около 25 км/ч.
Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни
цени на части, труд и материали, който е повече от исковата сума и размера на
платеното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 522,15 лева с вкл. 10
лева ликвидационни разноски и 65 лева разноски за репатриране на автомобила.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
по делото са представени доказателства, които не са оспорени по надлежния ред, от
които е видно, че ответникът е бил поканен от ищеца да плати. В подкрепа на
изложеното е представената покана до ответника, която е получена от последния на
30.05.2018 год.. С оглед на което и доколкото ответникът не е ангажирал
5
доказателства, че е платил процесната сума по иска с правно основание чл.410 от КЗ,
съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава. На основание чл. 162 от ГПК съдът
приема, че размерът на лихавата за забава е за периода от 25.11.2019 год. до 25.11.2022
год. е 159,11 лева, поради което иска следва да бъде уважен така както е предявен.
По отношение на предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК обективно съединени обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
49 ЗЗД на С.О. срещу третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД за заплащане на следните
суми: сумата 522,15 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на обратния иск до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 159,11 лева – обезщетение за
забава.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по сключен договор
№ СОА15-РД-55-365/18.06.2015г., настъпване на имуществените вреди в
претендирания размер, наличие на причинна връзка между вредите и виновното
поведение на ответника по обратния иск „ДЛВ“ ЕООД, изразяващо се в неизпълнение
на договорно задължение към ищеца по обратния иск.
С оглед приетия като доказателство по делото договор №15-РД-55-
365/18.06.2015г., съдът приема, че между С.О. и „ДЛВ“ ЕООД са налице валидни
облигационни правоотношения, по силата на които „ДЛВ“ ЕООД се е задължил да
извършва на територията на С.О. – V зона „Райони Искър, Слатина, Кремиковци”
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на
движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в
обхвата на зоната. В случая от страна на ищеца по обратния иск не са ангажирани
доказателства, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП попада в улиците
посочените в Приложение № 11, чиято поддръжка се осъществява на база показатели
на изпълнение, в зависимост от определеното в Приложение № 11 от договора ниво на
поддържане като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими
с оглед постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и
качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. На следващо
място, от показанията на свидетеля се установява, че произшествието е настъпило при
пресичане на трамвайната лента, чиято поддръжка не е възложена на ответника по
обратния иск с договор №15-РД-55-365/18.06.2015г..
С оглед гореизложените съображения предявените при условията на
евентуалност обратни искове са неоснователни и недоказани, и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има право
на присъждане на направените от него разноски в настоящото производство в общ
6
размер на 610 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., гр. ///// да заплати на А., ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление гр. ////, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл.
49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 522,15 лева (петстотин двадесет и два лева и
петнадесет стотинки), представляващи платено застрахователно обезщетение по щета
№ 10018030101959, образувана във връзка с настъпило на 20.01.2018 г.
застрахователно събитие с лек автомобил „Фолксваген Туаран”, с рег. № /////, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда-25.11.2022 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 159,11 лева (сто петдесет и девет лева и единадесет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 25.11.2019 год. до
25.11.2022 год. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 610 лева (шестстотин и
десет лева), представляваща сторените в настоящото производство разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес: гр. //// срещу „ДЛВ“ ЕООД, с ЕИК
/////, със съдебен адрес: ////, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 522,15 лева (петстотин двадесет и два лева и петнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди във вр. с ПТП
реализирано на 20.01.2018 год. и за сумата от 159,11 лева (сто петдесет и девет лева и
единадесет стотинки), представляваща лихва за забава, като неоснователни и
недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – „ДЛВ“
ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7