№ 1889
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110150679 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК, чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец №
23Б, срещу ответник „С.А.Г Г.“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес гр.София, общ. Красно село, ул.
„Ралевица“ №84, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което ДА
ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ - сумата от 218,41 лева, главница на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/
за периода 01.10.2018г.- 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане
на вземането, сумата от 38,81 лева, лихва за забава за периода 31.12.2018г.- 16.06.2021 г.,
сумата от 33,20 лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със
законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, и 6,25 лева, мораторна лихва за
периода 01.07.2018г.-16.06.2021г., за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ЧГД
№36784/2021г., по описа на 163 състав, СРС.
Сумите се дължат за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. Овча
купел 1, бл. 429, магазин №31, аб. № 428403, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №36784/2021г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като не е
изпълнил задължението си за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди с ищцовото дружество, поради което се е обогатил без основание за сметка
на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007
г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а
1
ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Същите не са заплатени в
срок, поради което ответникът е изпаднало и в забава.
Прави искане за СТЕ и СЧЕ.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Посочва, че общите условия за продажба на ТЕ за стопански нужди
имат обвързваща сила само при сключен договор между страните, а такъв не е налице.
Оспорва имотът на ответниковото дружество да е свързан с топлопреносната мрежа на
ищеца. Твърди, че в процесния имот няма монтирани отоплителни тела, както и че през него
не минават вертикални, респективно хоризонтални щрангове, които да са свързани към
топлопреносната мрежа. С оглед предходното се изразява становище, че ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия. Посочва също, че общите части на блок 429,
вх.А, не се отопляват. Оспорва да е ползвало процесния имот за процесния период, тъй като
същият е отдаден под наем на трето лице. Посочва,че всички фактури, изходящи от ищеца
за процесния имот, са били оспорени. Посочва, че искът за мораторни лихви не следва да
бъде уважен поради неоснователност на главния иск. Допълва, че при неоснователно
обогатяване се дължи лихва върху вземането от момента на поканата.
Противопоставя се на исканията за СТЕ и СЧЕ.
Противопоставил се е да се приемат приложеното с исковата молба извлечени от
сметки по месеци за процесния имот.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника.
Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в производството.
В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява.
Преди о.с.з. представя молба с вх. №22912/09.2.2022г., с която моли да се даде ход на делото
в негово отсъствие, като поддържа подадения отговор.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети като доказатеслтва надлежно заверени копия на писмени
документи, както следва - Справка от 16.06.2021г. за дължими суми за абонат *********
/л.15/; Писмо от 31.08.2018г. за дължими суми /л.16/; Уведомление за определяне на
административен адрес /л.18/ и Разрешение за ползване /л.19/; Договор за покупко-продажба
на търговско предприятие от 10.05.2012г. /л.20-53/; Справка чрез отдалечен достъп по данни
за имот, находящ в гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл.429, магазин №31 /л.54/; Договор № 14
от 10.10.2011г. между „Т.С.“ ЕАД и сграда етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж.к. „Овча Купел“, квартал 104А, ул. „Промишлена“, бл.429, вх.А и вх.Б /л.55-57; Протокол
№ 1 от 18.05.2011г. /л.58-60/ и Списък на потребителите /л.-61-69/; Общи условия за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители на гр. София /л.70/;
Удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД от 22.05.2020г. /л.82/; Отговор-
възражение относно писмо от 31.08.2018г. /л.107-108/; Договор за наем от 10.01.2018г.
/л.110-112/; Фактури /л.131-193/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.202-212, приложени са по делото два идентични екземпляра/, която съдът кредитира
2
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото
разпределение, извършено ищеца, е в съответствие с методиката, нормативната уредба и
проверените документи. За процесния период и за процесния имот абонатен №428403,
чийто собственик е ответникът, се установява, че е начислена сума само за сградна
инсталация. Също така е установено, че процесният имот има изградена отоплителна
инсталация, но връзката между радиатора и топлопреносната мрежа на блока е прекъсната, а
тръбите са затапени, респективно няма монтирани уреди за дялово разпреление. В
помещението не преминават вертикални или хоризонтални щрангове от тръбната
разпределителна мрежа на блока и общите части на блока не се отопляват. Освен това
процесният магазин е отделен с дилатационна фуга от високата част на блок №429, която не
позволява преминаване на топлина от едното тяло към другото.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ- л.90-95/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл.415 ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага
кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. С
предявяването му той търси защита за вземането си като със сила на присъдено нещо се
признае съществуването му. Правния интерес от заявяването му в съда е наличието на
предпоставките визирани в чл.415 ГПК. Искът по чл.415 ГПК има за цел стабилизиране
заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази
възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
СОФИЯ” ЕАД /в този смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС,
Решение № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г.
по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/. Предвид изложеното искът е допустим.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото
дружество, които са публично достъпни, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007
год. на СД и одобрени с Решение № ОУ-33/08.10.2007 год. на ДКЕВР е предвидено, че
купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинна
енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. Предвидено е, че
продажбата на топлинна енергия от "Т.С." АД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач,
при прилагане на тези общи условия /ОУ/. В чл.23 от тези ОУ е предвидено, че купувачът
ползващ топлинна енергия за стопански нужди в сграда етажна собственост /СЕС/ е длъжен
да сключи писмен договор за продажба с продавача при спазване изискванията за измерване,
отчитане и разпределение на топлинната енергия, предвидени в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." АД на потребители в град София.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е част от
сграда етажна собственост, която, от своя страна, е присъединена към топлопреносната
мрежа, видно от изготвената и приета по делото СТЕ и ССчЕ. Самият имот обаче не е
топлофициран, тъй като по делото бяха събрани данни, че същият няма монтирани свързани
отоплителни тела с монтирани уреди за дялово разпределение към топлопреносната мрежа.
Освен това беше установено, че през имота не преминават вертикални, респективно
хоризонтални щрангове. Също така връзката между колекторната кутия на имота и
разпределителната мрежа на блока е прекъсната.
3
От събраните по делото доказателства съдът установява, че ищецът е поканил
ответника да сключи договор, но това не се е случило.
Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл.3,ал.1,т.1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди,отопление и горещо водоснабдяване.От своя страна в параграф 1, т.33а
от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя ,по
аргумент от чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е
сключен между страните.
В конкретния случай ищеца отправя претенцията си по реда на чл.59 във вр.чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД срещу собственика на процесния магазин.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което
може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаване на топлинна енергия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването- че топлинната енергия е ползвана
от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника
за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи
само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е
ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца
топлинна енергия, както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил разходи-
доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С оглед
събраните по делото доказателства и изготвените заключения по СТЕ и ССчЕ съдът счита,
че ищецът не е доказал горепосочените факти.
По делото е безспорно установено, че за процесния период, процесният магазин е
бил отдаден под наем на трето лице „ЦЪФ-ЛЮБОМИР СРЕДКОВ“ ЕТ, видно от
4
приобщения по делото Договор за наем от 10.01.2018г., което е и реалният ползвател на
имота. На второ място е безспорно установено, че процесният имот не е топлоснабден, в
него няма монтирани отоплителни уреди, които да са свързани с топлопреносната мрежа на
сградата етажна собственост, в която се намира, през него не преминават вертикални или
хоризонтални щрангове за захранване на други обекти в сградата, общите части на СЕС не
се отопляват, процесния имот е разделен от високата част на сградата с дилатационна фуга,
явяваща се изолатор между двете помещения и непозволяваща да преминава топлина между
тях. Ето защо, по делото е доказано, че на ответника не е била доставена ТЕ, респективно
ответникът не е консумирал ТЕ, и не му е била предоставена услугата за дялово
разпределение, както и че последният не дължи плащане и за начислената му сума за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При така установеното съдът намира предявения установителен иск по чл.415, ал.1
ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
за мораторните лихви, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск. Този иск
също следва да бъде отхвърлен , без да се изследва изпадане в забава на ответника.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски. Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК. Същият е приложил доказателства
за извършени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /л.124/.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото съвпада с
минималното такова, уредено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни искове от ищец „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
ул.Ястребец № 23Б, срещу ответник „С.А.Г Г.“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес гр.София, общ.
Красно село, ул. „Ралевица“ №84, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че
ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата от 218,41 лева, главница на
доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2018г.- 30.04.2020г. за
имот- магазин №31, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл.429, с аб. №428403,
ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 38,81 лева,
лихва за забава за периода 31.12.2018г.- 16.06.2021 г., сумата от 33,20 лева, главница за
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до
изплащане на вземането, и 6,25 лева, мораторна лихва за периода 01.07.2018г.-16.06.2021г.,
за които суми е издадена ЗИ № 4715/8.7.2021г. по чл.410 ГПК по ЧГД №36784/2021г., по
описа на СРС, на основание чл.415, ал.1 ГПК, чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.София,
район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, да заплати на „С.А.Г Г.“ ЕООД, ЕИК ........., с адрес
гр.София, общ. Красно село, ул. „Ралевица“ №84, сумата от 300 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
5
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ищеца-по електронен път и на
ответника!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6