№ 9233
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20221110164732 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
На именното повикване в 10,40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: А. Г. И. чрез законния представител Г. Л. И. – редовно призован, явява се
лично, представлява се от адв. Д. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: А. И. С. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ч. с
пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Р. *** Д. – редовно призована, явява се лично
СТРАНИТЕ: /поотделно/ да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.: моля да бъде предоставена техническа възможност, за да можем да изгледаме в
следващо съдебно заседание приложения към исковата молба запис.
АДВ. Ч.: възразявам по отношение на проекта за доклад, тъй като съдът е определил за
безспорно, че кучето е питбул, а ние и в писмения отговор, и в настоящото заседание
твърдим, че доверителят ми не притежава куче от породата питбул. Оспорил съм и
останалите факти с писмения отговор по делото и съм определил, че е спорно, че кучето е
ухапало детето или между тях да е имало съприкосновение. Аз казвам – доверителят ми има
куче, разхождал го е, но не е ухапало, не притежава порода питбул. С оглед на доклада –
липсва разпределена доказателствена тежест на ответника.
СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта за доклад за окончателен с уточнението, че няма безспорни
обстоятелства.
АДВ. Д.: в исковата молба ние сме написали „питбул“ в кавички, защото ние така
определяме кучето. Не сме ветеринарен лекар или специалист по породите, но това, което
имаме като бегли познания, така определяме кучето. Въпросът е дали ответникът на същата
дата е разхождал кучето, имаме допуснати свидетели, които водим и ще докажем случилото
се, дали е точно питбул или прилича на питбул.
Относно искането за гледане на приложения към исковата молба запис
СЪДЪТ, предвид липсата на техническа възможност в залата,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за гледане на запис в съдебно заседание.
ДОКЛАДВА от СДВР уведомяване, че преписката е изпратена в СРП.
АДВ. Д.: наказателното производство е прекратено.
СЪДЪТ връчва на ответника 2 бр. съдебни удостоверения.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към изслушване на СМЕ.
Сне самоличността на вещото лице
Р. *** Д. – неосъждана, без дела и родство със страните
Вещото лице е предупредено за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Представила съм заключение в срок, което поддържам.
АДВ. Д.: нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Ч.: извършихте ли физически преглед на пострадалото лице с оглед, въпреки това,
дали има белези и от какъв род са белезите или работихте само по медицинска
документация?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ***: работила съм по медицинска документация.
АДВ. Ч.: допустимо ли е и по какъв начин се определя перфорацията на кожата от какъв
точно характер е получена с оглед дали разкъсно-контузната рана е от действието на
предмет, вещ, физическо прикосновение, куче, алигатор или друг вид животно с оглед на
това, с оглед и на правилата за вещите лица за безпристрастна експертиза, по какъв начин
с оглед на това, че в заключението Ви пишете „ухапване от куче“ заключихте, че
ухапването, че разкъсно-контузната рана и перфорацията на кожата е точно от куче?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: съгласно представената по делото медицинска документация, а именно:
посещението на детски травматологичен кабинет в Пирогов, там изрично пише – „ухапан от
куче“. В съдебно-медицинското удостоверение, което е изготвено от съдебен лекар има
същото заключение. Една разкъсно-контузна рана може да бъде действително не само от
2
животно, може да бъде и от някакъв предмет, съприкосновение, като ръбовете са неравни.
Перфорацията от зъби, а тук има и - пише сутура в медицинската документация, значи тази
рана е била малко по-голяма, т.е. не само перфорация, като прободна рана, а може да има и
известна дължина и е известно – ръбовете на такива рани са неравни.
АДВ. Ч.: според Вас, издалите медицинската документация са възприели, че е ухапване от
куче от снетата анамнеза, т.е. волеизявление на пострадалото лице, или вследствие на
конкретни медицински заключения с оглед характера на раната, дълбочината на раната и
допълнителен въпрос – някъде забелязахте ли дълбочина на раната – има ли употреба на
шев и какъв шев е бил?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: шев при такива рани обикновено по преценка, след като извърши един
добър дебридман на раната, т.е. тъй като се чака се възпалителен процес, а такива рани дават
възпалителни процеси, тъй като ухапванията – дали са от животно, дали са от човек носят
риск за възпалителен процес, след като е извършена ревизия на раната съответно дебридман
за премахване на тъкани, които са авитални по преценка на оператора, се поставя първично
отсрочен шев и при условие, че няма при следващия преглед възпаление, секреция,
усложнения, които се очакват при такива рани, се затягат конците и се свалят след 12 дни.
Назначава се и антибиотична терапия.
АДВ. Ч.: по отношение на анамнезата „Ухапан от куче“ само по сведение от пострадалия
ли е взета, или вследствие на конкретната перфорация разкъсно-контузна рана.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: този, който е снел анамнезата - лекар в Детски травматологичен
кабинет в Пирогов, съответно това е дал анамнестично. Детето е преминало амбулаторно и
сведенията са по листа за обслужване на пациенти по спешност, без в конкретния случай
хоспитализация, т.е. според този, който го е прегледал в „острия“ момент, непосредствено, а
също и съдебния лекар, който е поставил подписа си под заключението, това са най-
меродавните в онзи момент на спешност доказателства.
СЪДЪТ: от документите по делото можете ли да кажете – имало ли е шев, направен ли е
шев?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: така е написано, че е направен шев.
АДВ. Ч.: с каква медицинска специалност сте?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: ортопедия и таравматология 35 години в Пирогов.
АДВ. Ч.: В обследваната от Вас медицинска документация, намерихте ли документация, с
оглед на което да е обследвано психическото състояние на детето. Да са му правени
Минесотски многопрофилен въпросник, тест на Рейвън, личностен тест на Айзък относно
преживяното от него събитие.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: по така представената документация, обикновено, ако има някакъв
проблем родителите се насочват за провеждане на консултация с психолог, такава няма.
АДВ. Ч.: нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. Д.: изписали сте, че сте прегледали медицинска документация и в т.5 сте написала
3
диск – 1 бр. Гледахте ли диска? Какво установихте при прегледа му?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да. Потвържавам, че е от ухапване от куче.
АДВ. Д.: тъй като в момента сме възпрепятствани, не можем да гледаме диска, Вие сте
гледали записа – отговаря ли това, което ние твърдим в исковата молба със записа, който
сте гледали?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: принципно отговаря.
АДВ. Д.: начинът на поведението на кучето и мястото, където е ухапано детето,
отговаря ли на медицинската документация. Отговаря ли на медицинската документация
мястото на ухапване?
АДВ. Ч.: възразявам, няма отношение към експертизата.
СЪДЪТ приканва страните да спазват реда в съдебната зала, като ги предупреждава, че при
последващо нарушение ще им бъде наложена глоба.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса към вещото лице: „При гледане на видеозаписа можете ли да
определи дали мястото на ухапването съвпада с раната?“
АДВ. Д.: нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Ч.: с оглед на отговорите по зададените от мен въпроси и впоследствие на отговора,
даден на въпрос, зададен от колегата изпадате в противоречие. По зададен от мен въпрос
заявихте, че не може да се определи с категоричност перфорацията или разкъсно-контузната
рана с какъв произход е, а колегата, когато Ви запита за конкретен диск, Вие казахте, че
ухапването е от куче. И пак Ви повтарям въпроса, който от първия път Ви зададох. Може ли
да се определи и по какви конкретни елементи? защото имате противоречие при отговорите
на моя въпрос и при отговора на въпроса на колегата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: тази медицинска документация, която е представена по делото, тя е
най-меродавна за определяне. Аз не съм била точно на мястото на инцидента. Дали е
префорация, както виждате е разкъсно-контузна рана, която е ревизирана и са поставени
шевове. Намира се в областта на бедрото на съответния мисля, че беше ляв долен крайник.
АДВ. Ч.: пак ще повторя – в отговора на въпроса на колегата Вие заявихте, по
разглеждането на диска установих, че е ухапване на куче и аз затова Ви казвам: при
разглеждане на диск и снимка от диск, което предполагам, че е имало на диска, тъй като са
нарушени процесуалните правила, тъй като има веществено доказателство, което няма
достъп до нас – Вие заявихте, че от диска сте установили и от снимката – ухапване от куче.
По какво от съдържанието на диска, по коя снимка установихте, че е ухапано от куче.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса: „По какво от съдържанието на диска, вещото лице е установило
4
ухапване от куче?“
АДВ. Д.: да се приеме експертизата.
АДВ. Ч.: да се приеме експертизата, като не се кредитира, съображения ще изразя в хода по
същество.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението към СМЕ.
На вещото лице да се изплати възнаграждение, съобразно внесения депозит. Издаде се РКО
в размер на 400 лева.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молба от 20.03.2023 г. с искания да се издадат съдебни удстоверения и
издадени 2 броя съдебни удостоверения.
ДОКЛАДВА молба от 22.03.2023 г. от Г. И., в която сочи, че ищецът А. И. е ученик в 92
училище „Димитър Талев“ с приложени удостоверение за раждане и служебна бележка от
училището.
АДВ. Ч.: моля да ми бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с които ще
удостоверявам характера, породата на кучето и поведението на кучето на обществени места
и втори свидетел, с който ще удостоверявам действията на доверителя ми в процесния
период.
АДВ. Ч.: Свидетелите не са преки очевидци. То и от ищцовата страна няма пряк очевидец.
СЪДЪТ намира, че относно посочените от ответника обстоятелства не е необходимо да
събира гласни доказателства, тъй като същите не са нужни за изясняване на делото от
фактическа страна.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за допускане на разпит на двама свидетели
относно посочените обстоятелства.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели на ищеца.
Сне самоличността на свидетелите
ТАТЯНА ПЕТРОВА И. – 39 г., майка на ищеца, неосъждана, без дела със страните.
АНА ПЕТРОВА *** – 51 г., без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по
чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ обещаха да кажат истината.
5
СЪДЪТ изведе от залата свидетеля ***.
АДВ. Д.: разкажете миналата година октомври месец какво се случи с Вашия син?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: една сутрин, тръгвайки за училище, изпратихме го от в къщи, бяхме
аз, съпугът ми и малката ми дъщеря. Той тръгна за училище към 7,40, и към 7,50 часа
получих обаждане от Ани, тя ни е съседка, живее на първия етаж, ние живеем на осмия, и ми
каза, че го е ухапало куче и го връща, ни го прибира. Когато се върнаха в къщи, тя го качи
догоре, видях, че му е скъсан анцугът, имаше рана на крака, течеше кръв и Ани ми каза, че
ходейки към училището тя, нейният син, моят син и още един мъж от квартала с неговото
дете са срещнали един мъж с едно куче и разминавайки се, кучето е скочило, захапало е сина
ми крака и…това е. Накрая си е тръгнал другият човек, те са се прибрали със сина ми до
вкъщи да ми го оставят и това беше основно. Той плачеше, видях му раната и го закарахме в
Пирогов, за да го прегледат. Мъжът ми беше с него в Пирогов, аз заведох дъщеря ми на
детска градина и отидох на работа. След това отидох в Пирогов и аз, след като се обадих на
работата, че се е случило инцидент. Прибрахме го от болницата, зашиха му крака, промиха
му раната и си го взехме в къщи. Ранатабеше на левия крак, горе на бедрото. Ами бая
голяма беше. То беше по-скоро оток, то се поду, след няколко часа посиня. Беше по-скоро
като дупка. Не знам, при положение, че са го шили, аз не можах толкова хубаво да видя,
защото тя беше в кръв цялата рана, течеше кръв, но беше си голяма рана при положение, че
докторите решиха, че трябва да го шият и че няма да мине с една превръзка. Като го
прибрахме, си остана в къщи. Мисля, че седмица-две не ходеше на училище. Спряхме
тренировките по футбол, по плуване, може би месец не плуваше заради тази рана. Той е
картотекиран спортист във футболен отбор и в плувен клуб. Спряхме тренировките за
плуването повече от месец мисля че беше, защото беше противопоказно да влиза в басейни
с вода, да тренира. Раната според мен беше един от по-малките проблеми. По-скоро
психическата травма беше най-големия стрес за него и за нас, и за дъщеря ми, която го видя.
Раната и сега – да, има белег, тя минава. Може би е спряла да го боли след 4 – 5 дена самото
ухапване, но стресът който ще остане на това дете като момче и мъж е по-сериозното.
СЪДЪТ: в какво се проявява този стрес, как разбирате, че детето е стресирано?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: ами то си личи, още оттогава и сега реакцията му докато е навън, той
се оглежда за кучета, даже и такива познати кучета, които са във входа и е играел с тях
толкова години, той е на 12 години, което не му е правило впечатление до този момент, сега
ги заобикаля, страхува се, постоянно говорим за това, той винаги е искал да има куче,
домашен любимец, но сега вече….
АДВ. Д.: след като се прибрахте от болницата какво беше състоянието му, как се
държеше в къщи, не за болка и страдание, физическо, психическо състояние как може да
определите?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: спомням си, че първите няколко дни сънуваше кошмари, че някакви
кучета лаят, че го гонят, говореше на сън. Опитвахме са да говорим с него, да преодолее,
затова, че не всички животни са лоши, че даже това куче не е лошо, просто така се е
6
случило, но той…понякога го избиваше, плачеше, по някой път казваше: „Нищо ми няма“ -
опитваше се да ни убеди, че всичко е наред, че ще му мине стреса, но сега все още, даже
миналата седмица, когато се разминахме, срещнахме по уличата куче, то си личи, че той
заобикаля от другата ми страна, минава на 5 – 6 - 7 метра от това куче. Гледа да го
заобикаля, следи го с поглед, вижда се едно напрежение в него.
АДВ. Д.: Въпросното куче, което го е ухапало, Вие виждали ли сте го във Вашия район друг
път, знаете ли дали инцидентно минава оттам или наблизо живеят?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: кучето и стопаните никога не съм ги виждала. Това, което знам от
познати в квартала, аз съм израснала в този квартал, имам доста познати, които след като
разбраха какво се е случило, така често комуникираме за това куче, ми казват, че обичайната
му разходка е около това училище. Неприятното е, че е сутрин, когато много деца ходят на
училище в този период 7,50 – 7,40 и са го виждали без намордник и е на дълъг повод. Аз
лично не съм го виждала това куче, нито него, нито стопаните му.
АДВ. Д.: казахте, че съседката Ви Ани се е обадила, че детето е ухапано от куче,
разбрахте ли впоследствие тя какво е видяла, разбрала за случката?
Предвид предстоящия разпит на свидетелката ***,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
АДВ. Д.: нямам други въпроси към свидетелката.
АДВ. Ч.: имали ли сте и имате ли домашен любимец? Какви са Ви познанията по кинология
по отношение на стандартите за „къс“ и „дълъг“ повод?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: имаме риби в къщи, познанията ми са на средно интелигентна жена,
знам, че голямо куче трябва да се води близо до тялото.
АДВ. Ч.с: какво определяте според Вас в сантиметри за „къс повод“ и какво за „дълъг
повод“.
СВИДЕТЕЛКАТА И.: къс повод е може би до 40 – 50 см. За мен къс повод е, когато кучето
е близо до тялото на стопанина си, дълъг повод е може би сигурно 5 метра, не знам колко са
стандартните каиши. Така си мисля, нямам представа.
АДВ. Ч.: Вие лично това куче, за което твърдите, че е ухапало сина Ви, и неговия
стопанин виждала ли сте?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: Никога не съм ги виждала.
АДВ. Ч.: В кой плувен клуб членува синът Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: „Левент“, картотекиран е там и ходи на състезания по плуване,
триатлон, петобой и многобой, когато има за неговата възраст, също така и във ФК
Септември, е картотекиран като футболист от 2018 г.
АДВ. Ч.: колко време не ходи на училище?
7
АДВ. Д.: свидетелката отговори на въпроса, възразявам.
АДВ. Ч.: какви мерки взехте Вие по отношение на сина Ви с оглед на неговото психично
състояние? Заведохте ли го на психолог или на психиатър?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: говори с психолог няколко пъти по телефона, получи доста добри
съвети от него - как да се преборим с този страх. Него не съм го водила, защото мнението на
психолога и нашето беше, че може би в началото трябва да мине известен период от време и
той сам да преодолее това, и сам да изяви желание, че иска да говори с някой страничен
човек, а не с родителите си.
АДВ. Ч.: името на психолога?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: Мога да проверя в телефона ми, работи в Център за психично здраве
„Шипковенски“.
АДВ. Ч.: той не е преглеждал лично сина Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: Не, не го е преглеждала.
АДВ. Ч.: след случката която е станала със сина Ви освен предаденото от него и от
другия свидетел, който ще разпитваме от трети други лица получихте ли информация,
сведения за случилото се.
СВИДЕТЕЛКАТА И.: за самата случка – не. Единствено гледахме видеозаписите – два на
брой, които ни бяха предоставени от познати за момента, когато се е случило това. Оттам
имам реална представа какво се е случило, не толкова от разговорите на хората. Единият
запис беше със звук от блока. Това което най-много ме фрапира са писъците на сина ми след
тази случка. Това ми беше достатъчно да разбера, че явно нещо не е както трябва.
АДВ. Ч.: нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Д.: казахте, че сте гледали записа - какво беше поведението на мъжа, който е водел
кучето след ухапването?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: малко грозно му беше поведението, защото след като кучето му
скочи и ухапа сина ми се вижда как синът ми почва да тича на паркинга, на улицата между
гаражите и да пищи, а човекът клекна до кучето, застана до него, нещо сигурно му е
говорил, обърна се, стана и си тръгна, което беше най-нечовешкото, защото очаквах, че при
една такава ситуация, при която е пострадало дете – най-малкото е да го попита как си,
добре ли си, с нещо да помогна, да те заведа, да те занеса донякъде, съжалявам. Смятам, че
всеки един нормален човек би трябвало да направи. Това беше най-грозното и това, което аз
не съм очаквала от всеки един човек.
АДВ. Ч.: впоследствие чрез полицията или по друг начин съобщавали ли са Ви, че така
да се каже този човек, който участва в инцидента с кучето иска да се свърже с Вас да
разговаряте?
СВИДЕТЕЛКАТА И.: да, това е втората грозна постъпка от негова страна. На
служителите на Трето РПУ е казал: майката да ми се обади да й се извиня и ако трябва нещо
8
да направя.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката ***.
АДВ. Д.: познавате ли А. Г. И.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: да, познавам А. И., съседи сме. Те живеят на 8 етаж, ние сме на
първия. Децата ни играят заедно непрекъснато, ходим си на гости. Мисля, че А. е на 11
години. Синът ми е във втори клас в същото училище, в което учи и Алекс, и сутринта
излизайки за училище, той слизаше от асансьора и за това тръгнахме заедно за училище,
минаваме покрай гаражите, при което Алекс беше от лявата ми страна. Срещнахме
господина, който разхождаше кучето си, вероятно го прибираше от разходка. Беше с
скачулка и си гледаше телефона. Разминавайки се кучето просто се спря за малко и нападна
Алекс, понеже беше от тази страна, към кучето. Кучето беше вързано на повод – метален,
тип верига, малко свободно пуснат, общо взето не беше на „строг“ нашийник на къс повод,
беше без намродник. Кучето спря и се насочи към детето. Много бързо се развиха нещата и
човек някой път вижда нещата, някак си малко по-различно, в смисъл реших, че иска да го
подуши само, но то го захапа и реакцията на Алекс, че се дръпна някак си може би
инстинктивно беше, че само го одра и го захапа по-леко, отколкото може да захапе такова
куче. След което намерих лепенка в чантата си и му я сложих, и го прибрах в къщи. Видях
раната. Много бързо стана кръвонасяденето и тръгна да тече кръв, което значи, че не е била
плитка. Детето изпищя и почна да подскача на един крак, но после се поуспокои и ревейки
се прибра в къщи.
АДВ. Д.: казахте, че е имало и други деца. При разминаването на децата с въпросното куче
те по някакъв начин провокираха ли го?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: кучето се разхожда в момент, в който децата отиват на училище, има
много деца по това време, тъй като знаете, от 1 – 4 клас трябва да ги водим до училището и
обратно съответно. Нямаше провокация честно казано.
АДВ. Д.: какво стана след като кучето ухапа Алекс? Този, който водеше кучето каква беше
неговата реакция, какво направи?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: той го дръпна настрани, нямам наблюдение какво точно се е
случило, защото имах приятел с мен, който всъщност отиде и му каза, направи му
забележка, че не може по този начин да си води кучето, защото аз се занимавах с Алекс
малко по-далеч от тях. Единственото което си спомням че си дръпна кучето настрани.
АДВ. Д.: направи ли някакви усилия да види детето, как се чувства.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не съм свидетел на такова нещо.
АДВ. Д.: Това куче, вие също живеете в този район, виждали ли сте го друг път?
9
СВИДЕТЕЛКАТА ***: най-редовно с приятели пием кафе сутрин до към 8,30 часа
отстрани на училището. Не го разхожда господинът, баща му го разхожда и до ден днешен
без намордник на свободен повод. Поводът не е особено дълъг, но е свободен.
АДВ. Д.: Разбрахте ли впоследствие на Алекс какво са му правили?
АДВ. Ч.: възразявам, свидетелят е допуснат съгласно определение на съда относно
претърпените неимуществени вреди. Свидетелят е доведен само за конкретното действие.
С оглед обстоятелствата, за които е допуснат,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
АДВ. Ч.: имате ли куче или домашен любимец? Според Вас с оглед на кинологията колко
беше дълъг повода в см, за който твърдите – къс, дълъг – какви са Вашите възприятия за
къс и дълъг повод и конкретния повод на кучето колко беше според Вас в сантиметри.
СВИДЕТЕЛКАТА ***: домашен любимец имам, куче нямам вече. Имала съм преди. В см
между 1,5 – 2 метра максимум беше поводът. Среден повод.
АДВ. Ч.: след като твърдите, че Алекс е бил ухапан, той затича ли се, побягна ли?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: Алекс побягна в обратната посока в смисъл към училището, тъй като
кучето вървеше в другата посока, отдалечаваше се от училището.
АДВ. Ч.: Вие когато стигнахте до Алекс, стигнахте до мястото където е бил побягнал,
избягал - до там ли стигнахте тогава?
СВИДЕТЕЛВКАТА ***: То е един паркинг. Всъщност по средата горе-долу може би
паркингът по-близо до училището се случи случката, тъй като има по средата на паркинга
има тип островче, което е като бордюр, като тротоар. Всъщност господинът вървеше с
кучето по него, а ние вървяхме по улицата, така да се каже на паркинга. По шосето. Той се
затича към края на паркинга, примерно това да са 3 – 4 метра макс.
АДВ. Ч.: Какви действия извърши собственика на кучето към кучето след случката?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: не съм свидетел, той го дръпна, но не съм свидетел дали му се е
скарал, не знам. Гледайки куче, не съм привърженик на побой.
АДВ. Ч.: Казахте, че сте сложили лепенка обикновена. Тази лепенка намали ли
кръвотечението или то стана по-силно, по–обилно. Напои ли дрехата?
СВИДЕТЕЛКАТА ***: вие знаете, че горе кракът е предимно мускулатура, мисълта ми е, че
имаше дупка от кучешки зъб и одраскване от долните или горните зъби на кучето. Докато го
заведа до тях беше почнало да кърви през лепенката, може би от самото движение от
кръвообръщението.
АДВ. Ч.: Като сте вървели, във една вертикална или хоризонтална според вашите
възприятия линия ли бяхте - Вашето дете, Вие и Алекс? Или Вие бяхте по-отзад, по-
отпред?
10
СВИДЕТЕЛКАТА ***: кучето и господинът бяха тук, а ние вървяхме - синът ми аз и Алекс
в една линия.
АДВ. Ч.: нямам повече въпроси към свидетелката.
АДВ. Д.: малко по-късно гледали ли сте запис от камерите?
АДВ. Ч.: възразявам, свидетелят е допуснат само за конкретната случка за лични
възприятия.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса дали свидетелката е гледала запис на случката.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ нямаме други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ върна на свидетеля личната карта и го освободи от залата.
АДВ. Ч.: държа да получа съдебните удостоверения, както и държа да получа още едно
съдебно удостоверение до плувен клуб „Левент“ със същото съдържание, както е до ФК
Септември.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На ответника да се издаде съдебно удостоверение след конкретизиране на плувния клуб от
ищеца, със същото съдържание, каквото е до ФК Септември.
ДА СЕ ИЗИСКА копие със вх. № 22700014970/25.10.2022 г. по описа на РУ СДВР от СРП.
СЪДЪТ ПРИКАНВА страните към спогодба.
СТРАНИТЕ: Разговаряли сме за спогодба, не можем да постигнем такава.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.06.2023 г. от 10:50 ч., за когато страните призовани от
днес.
ДА СЕ ИЗИСКА преписката и да се издаде съдебно удостоверение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,25 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12