Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Варна, в открито съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария
Даскалова
Димитър Михов
при
секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора при ОП – Варна Владислав
Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. адм.
д. №67/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред Административен съд – Варна е по реда на чл. 208 - 228 във
връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. §19 от ПЗР на АПК.
Подадена е касационна жалба от А.Т.А.
ЕГН ********** и М.П.А. ЕГН **********, чрез адв. Д.П. срещу Решение №
262697/26.10.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна, с което е
оставено без уважение искането на А.Т.А. и М.П.А. за тълкуване на Решение №
261937/11.06.2021 г., Определение № 265506/17.08.2021 г. и Решение № 262470/17.08.2021
г. постановени по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна.
Съдът установява, че М.П.А. в касационната
жалба е посочена с бащино име Т., но с оглед посочване ЕГН на лицето и
представено Удостоверение за граждански брак №133004/10.03.1985 г. издадено от
председател на Общински народен съвет – Варна – л.47 от гр. д. № 2598/2020 г.
на РС - Варна, съдът приема, че жалбата е подадена от М.П.А. ЕГН **********.
Жалбоподателите сочат, че не е ясна
волята на съда и в трита акта. Изложени са съображения, че съдебните актове не отговарят на изискванията за
съдържание. Намират, че след като е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна
е следвало съдът да я отмени и да се върне преписката на административния
орган, а не да я изменя. Отправено е искане решението да бъде отменено и да се
извърши тълкуването. В съдебно заседание, чрез адв. Д. П. жалбата се поддържа.
Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат, като е представена
разписка за сторени разноски от жалбоподател А.А. в размер на 500 лева.
Ответници по жалбата:
Кмет на район „////“ при Община
Варна, оспорва жалбата сочи, че е ясна волята на съда обективирана в
диспозитива на решението, няма спор относно начина на изпълнението му, поради
което решението не се нуждае от тълкуване. В съдебно заседание чрез юрисконсулт
становището се поддържа. Прави възражение за прекомерност на сторените разноски
от жалбоподателите.
Н.И.Н., П.В.Н., Р.Г.Н., А.Г.К., Ц.Г.Т., В.Т.Г.
и Г.Т.Т. редовно призовани, не са се явили в съдебно заседание и не са изразили
становище по спора.
Представителя на ОП – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Подадена е частна жалба от кмет на
район „////“ при Община Варна срещу Определение № 265506/17.08.2021 г. по гр.
д. № 2598/2020 г. на РС – Варна. Счита, че разноските по спора следва да са съобразно
сторените такива. Не е налице правно основание, което да определя, че при
изменение на административния акт, разноските следва да са в тежест на
ответника. Отправено е искане за отмяна на оспореното определение, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък и разноските сторени
в съдебното производство, на основание чл. 78, ал.1, 3 и 8 от ГПК.
Ответници по частната жалба - А.Т.А.
и М.П.А., чрез адв. Д. П. оспорват частната жалба.
Представителят
на ОП – Варна изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Относно касационна жалба от А.Т.А. и М.П.А., чрез адв. Д.П. срещу Решение №
262697/26.11.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна, с което е
оставено без уважение искането на А.А. и М.А. за тълкуване на Решение №
261937/11.06.2021 г., Определение № 265506/17.08.2021 г. и Решение №
262470/17.08.2021 г. постановени по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС –
Варна поради неоснователност на искането.
Касационната жалба е подадени
от надлежни страни и в срока по чл.
251 от ГПК вр. чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установените
факти по спора:
С Решение № 261937 от 11.06.2021 г. съдът
е изменил Заповед № ПР - 04 от 28.01.2020 г. на Кмета на Район "Вл. Варненчик“, Община Варна, с която е одобрена
оценка на извършените подобрения в размер на 260,00 лв., в частта от 274 кв. м
ид.ч. от ПИ с идентификатор 10355.4501.226 по КККР на гр. Варна,
като е определена оценка в размер на 522,77 лева /петстотин двадесет
и два лева и седемдесет и седем стотинки/, по жалба на А.Т.А. и М.Т. *** да
заплати на същите, съдебно-деловодни разноски в размер на 1005,00 лева.
Допусната е очевидна фактическа грешка в посочване бащиното име на М.П.А..
С Определение № 265506/17.08.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на
РС – Варна е оставена без уважение молба с вх. № 292710/30.06.2021 г. подадена
от процесуален представител на Община Варна с искане да бъде изменено
постановеното по делото Решение № 261937 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 2598/2020
г. по описа на ВРС, поради неоснователност.
С Решение № 262470/17.08.2021 г. по гр. дело № 2598/2020 г. по описа на РС
– Варна е оставена без уважение молба с вх. № 293661 от 09.07.2021 г., подадена от А.Т.А. и М.Т.А., с искане да бъде допълнено Решение №
261937 от 11.06.2021г. на ВРС, постановено по гр. д. № 2598 по
описа за 2020 година, поради неоснователност на искането. Допусната е очевидна фактическа грешка в
посочване бащиното име на М.П.А..
Районният съд е направил следните правни изводи:
Волята на съда, обективирана в
диспозитива на решението, е ясно изразена и обусловена от приетото в
съобразителната част. В настоящия случай съдебното решение е ясно, тъй като има
пълно съответствие между мотивите и диспозитива му. Съдът с решението си се е
произнесъл по целия петитума на молбата, както същият е заявен. Подробни мотиви
в този смисъл вече са изложени от състава с Решението по реда на чл. 250 ГПК.
РС – Варна е приел, че волята на съда е ясна и може да се изведе от диспозитива
на съдебните актове, поради което не е необходимо тяхното тълкуване и искането
следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл не е налице неяснота в
Решение № 261937 от 11.06.2021 г., Определение № 265506 от 17.08.2021 г. и Решение
№ 262470 от 17.08.2021 г. С тези съображения е оставена без уважение молбата за
тълкуване.
Решението е правилно и законосъобразно.
В правната доктрина и съдебната практика се приема, че тълкуване на съдебно
решение се налага тогава, когато изразената от съда воля е неясна и следва да
бъде уточнено допълнително постановеното в диспозитива на решението. На
тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния
акт, но не и фактическите или правни изводи в мотивите към него. Диспозитивът
на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или
двусмисленост, което го прави неизпълним. В производството по тълкуване не е
допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и
доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на
материалния или на процесуалния закон.
С Решение № 261937/11.06.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. на РС – Варна е
изменена Заповед № ПР - 04 от
28.01.2020 г. на Кмета на Район "Вл.
Варненчик", Община Варна,
с която е одобрена оценка на извършените подобрения в
размер на 260,00 лв., в частта от 274 кв. м. ид. ч. от ПИ с
идентификатор 10135.45.01.226 по КККР на гр. Варна, като е
определена оценка в размер на 522,77 лева, по жалба на А.А. и М.А..***, да
заплати на А.Т.А. и М.Т.А., съдебно-деловодни разноски в размер на 1005,00 лева.
В молбата за тълкуване №
2986666/23.09.2021 г. жалбоподателите са посочили, че решението
не отговаря на изискването за съдържание на съдебния акт съгласно чл. 172а,
ал.1, т.6 от АПК, тъй като липсва елемента - какво постановява съда. Изложено
е, че само относно разноските волята на съда е ясна. Изложили са, че РС – Варна
не се е произнесъл по законосъобразността на Заповед № ПР-21/31.10.2018 г. на
кмета на район „Вл. Варненчик“, Община Варна, която е предпоставка за издаване
на оспорената Заповед № ПР-04/28.01.2020 г. на кмета на район „Вл. Варненчик“,
Община Варна. Не е обсъдено и Решение по гр. д. № 226/1995 г. на ВОС. С тези
съображения са поискали тълкуване на посоченото решение.
Настоящата инстанция приема, че доводите за тълкуване на решението са
такива за незаконосъобразност на същото, а не за неясна воля на РС – Варна.
Съдебния акт е с ясно изразена воля. Налице е яснота страните какви престации
дължат, т.е. акта е годен съобразно изразената воля да породи изпълнение.
Жалбоподателите изрично са уточнили, че в частта за разноските волята на РС –
Варна е ясна. От изложеното се налага извода, че не са налице предпоставки за
тълкуване на посоченото решение.
С Определение № 265506/17.08.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на
РС – Варна е оставена без уважение молба с вх. № 292710/30.06.2021 г. подадена
от процесуален представител на Община Варна с искане да бъде изменено
постановеното по делото Решение № 261937 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 2598/2020
г. по описа на ВРС, поради неоснователност.
В молбата за тълкуване - №
2986666/23.09.2021 г. жалбоподателите са посочили, че в мотивите на
определението е посочено, че оспорената заповедта е незаконосъобразна, но такъв
правен извод липсва в диспозитива на решението от 11.06.2021 г.
РС – Варна в диспозитива на определението ясно е изразил волята си, а
именно оставя без уважение искането на Община Варна за изменение на решението в
частта на разноските, поради което тълкуване на определението не е необходимо.
С Решение № 262470/17.08.2021 г. по гр. дело № 2598/2020 г. по описа на РС
– Варна е Оставена без уважение молба с вх. № 293661 от 09.07.2021г., подадена от А.А. и М.А., с искане да бъде допълнено Решение № 261937 от
11.06.2021г. на ВРС, постановено по гр. д. № 2598 по
описа за 2020 година, поради неоснователност на искането.
Жалбоподателите в искането за тълкуване
са посочили, че в мотивите на Решение № 262470/17.08.2021 г. по гр. дело
№ 2598/2020 г. по описа на РС – Варна е посочено, че обхвата на проверката е в
приетия по делото доклад по делото.
Поради което искат тълкуване.
Настоящото инстанция приема, че диспозитива на Решение № 262470/17.08.2021
г. по гр. дело № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна ясно посочва волята на
съда, а именно оставено е без уважение искането за допълване по реда на чл. 250
от ГПК. Поради това не е нужно тълкуване на посоченото решение.
Наведените доводи от жалбоподателите в искането за тълкуване са такива за
оспорване на посочените актове, поради което законосъобразно РС – Варна е
приел, че не са налице предпоставките за тълкуване на постановените съдебни
актове.
Съдът установява, че в жалбата срещу Заповед № ПР-04/28.10.2020 г. на кмет
на район „Вл. Варненчик“ жалбоподателя М.А. е посочена с бащина име Т., вместо П..
Видно от Удостоверение за граждански брак № 133004/10.03.1985 г. издадено от
председател на Общински народен съвет – Варна, бащиното име на лицето е П.. В
жалбата М.П.А., както и в съдебните актове е посочена с вярно ЕГН **********,
поради което допусната очевидна фактическа грешка в жалбата и актовете на РС –
Варна не се отразява върху направените по-горе изводи.
От
изложеното следва, че жалбата на А.А. и М.А. срещу Решение № 262697/26.11.2021 г. по
гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна е неоснователна, поради което
следва да се остави в сила оспореното решение.
Относно
частната жалба от кмет на район „////“ при Община Варна срещу Определение №
265506/17.08.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. на РС – Варна. Същата е подадена
в срока по чл. 248, ал.3 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима.
В молба №292710/30.06.2021 г. кмет
на район „Вл. Варненчик“ е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
разноски за съдебно – оценителна експертиза и възнаграждението за адвокат на
другата страна да се намали по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. Така формулирано
искането е за изменение на Решение № 261937/11.06.2021 г. по гр. д. № 2598/2020
г. в частта за разноските.
В проведено публично съдебно
заседание на 22.04.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. на РС – Варна, процесуален
представител на кмет на Община Варна е направил възражение за прекомерност на
стореното възнаграждение за адвокат от жалбоподателите, но РС – Варна не го е
съобразил. Видно от представена разписка от жалбоподателя А.А. на 07.03.2021 г.
същият е заплатил на адв. Д.П. сумата от 600 лева за извършено процесуално
представителство по гр. д. № 2598/2020 г. на РС – Варна. Не са представени
доказателства от жалбоподател М.А. да са сторени разноски за адвокат.
Оспорен
е административен акт – Заповед № ПР-04/28.01.2020 г. на кмет на район „Вл.
Варненчик“, относно размера на определената оценка на извършени подобрения.
Оценката на подобренията има парична стойност, но определеното обезщетение не е
възложено като задължение за А.А., а е в негова полза, т.е. този размер не може
да бъде определен като материалния интерес по делото. Оценката на
подобренията определена в съдебното
производство, която ще се заплати като обезщетение няма предварително
определена горна граница, за да се приеме като материален интерес по делото.
Следва, че производството по оспорване на заповед, с която е определена
оценката на подобренията по реда на §31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е без определен
материален интерес. Предвид
изложеното неоснователен е довода на кмет на район „Вл. Варненчик“, че е
следвало пропорционално да се присъдят сторени разноски в производството по
делото от район „Вл. Варненчик“. След като размера на обезщетението е изменен,
разноските по делото следва да се присъдят на лицето, което е оспорило
административния акт.
Предвид направеното възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат, съобразно §19, ал.1 от в сила от
18.07.2017 г. от ЗИД на АПК, чл. 78, ал.5 от ГПК, вр.чл.144 от АПК и чл. 8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на жалбоподателя А. е следвало да се присъди възнаграждение за
един адвокат в размер на 500 лева, а не както е стори РС – Варна в размер на
600 лева. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което не е
обосновано възнаграждението за адвокат да е над предвидения минимален размер.
Отделно от това на основание §19, ал.1 от ПЗР на АПК делото пред РС – Варна се
разглежда по реда на АПК, поради което не е приложим чл. 7, ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004 г., която норма е относима за дела, които се разглеждат по реда на
ГПК. Видно от представените доказателства за извършени плащания разноските са
сторени само от жалбоподателя А.Т.А., поради което в негова полза е следвало да
се присъдят, а не солидарно в полза на А.А. и М.А.. На основание чл. 143, ал.1
от АПК, приложим съгласно §19, ал.1 от ЗИД от АПК - Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следва да бъде осъден не ответника по
спора – кмет на район „Вл. Варненчик“, а администрацията към която се числи
ответника – район „Вл. Варненчик“. На основание чл. 46, ал.1, т.1 от ЗМСМА
следва да се бъде осъден район „////“ при Община Варна да заплати в полза на А.Т.А.
сумата от 905 лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един
адвокат в производството по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна.
Поради
неоснователност на касационната жалба от А.А. и М.А. и основателност на
частната жалба от кмет на район „Вл. Варненчик“ искането на А.Т.А. за
присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева сторено в
настоящото производство е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Определение №
265506/17.08.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. на РС – Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 292710/30.06.2021 г. подадена от
процесуален представител на Община Варна с искане да бъде изменено
постановеното по делото Решение № 261937 от 11.06.2021 г. по гр. д. с №
2598/2020 г. по описа на ВРС и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 261937/11.06.2021
г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта за разноските
като:
ОСЪЖДА район „////“ към Община Варна
да заплати в полза на А.Т.А. ЕГН ********** сумата от 905 /деветстотин и пет/
лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 262697/26.10.2021 г. по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна, с което
е оставено без уважение искането на А.Т.А. и М.П.А. за тълкуване на Решение №
261937/11.06.2021 г., Определение № 265506/17.08.2021 г. и Решение № 262470/17.08.2021
г. постановени по гр. д. № 2598/2020 г. по описа на РС – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.