МОТИВИ към присъда №76/10.12.2014г. по НОХД №256/2014г. по описа на АРС
ІІІ,
н.с.
Районна прокуратура
гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Г. *** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, а именно, затова, че на 01.04.2013
г. в с.Червен,
обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда движима вещ
– лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № РВ 2199 ВР на стойност 2491,50 лв., собственост на Е.З.В., която е владеел.
Настоящото
първоинстанционно разглеждане на делото по същество е второ по ред. По внесеният
от страна на РП Асеновград на 18.07.2013г. първоначално е било образувано НОХД
№527/2013г. по описа на АРС-IV-ти
н.с. След разглеждането му, същото е приключило с присъда №12/10.10.2013г. с
която подс. З. е бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. След
постъпила жалба от страна на защитника на подсъдимия, е било образувано ВНОХД №339/2014г.
по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с Решение №97/08.05.2014г. с което
първоинстационната присъда е била отменена, като делото е било върнато на
основание чл. 335, ал.2 вр. чл.348,, ар.3,т.1 пр.1 и т.2, за ново разглеждане
на същия съд, от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
По делото не е предявен и
няма приет за съвместно разглеждане в наказателно производство, граждански иск
от името на пострадалата Е.З.В.. В хода на съдебно заседание,
проведено на 10.12.2014г. /лист 1427, том V, от съд. дело НОХД №256/14г./
същата заяви, че не желае да предявява гражданки иск против подс. З., както и
не желае да се конституира като частен
обвинител.
В съдебно заседание,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато.
Анализирайки множеството събрани по делото доказателства, прокурора пледира, да
се кредитират тези които са в полза на обвинителната теза. С оглед данните за
личността на подсъдимия и характера на извършеното престъпление, предлага на
подс. З. да се определи наказание във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК,
което да бъде „Лишаване от свобода” в размер на една година. Според прокурора,
изпълнението на така наложеното
наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи с изпитателен
срок от три години, като по този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36
от НК. Пледира подс. З. да бъде осъден да заплати разноските по делото.
Защитника на
подсъдимия-адв. Л.Ч., изразява становище различно от това на представителя на
прокуратурата. Анализирайки събраните по делото гласни и писмени доказателства,
пледира за признаване на подсъдимия за невинен по предявеното обвинение,като
счита липсва обективна съставомерност на деянието.Според защитника извършеното не
покрива от обективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК.
Изтъква, че наличието на ключ за автомобила у пострадалата според константната
съдебна практика сочи на наличие на фактическо владеене на автомобила, поради
което липсва и съставомерност на деянието. По същество оспорва и съставения
протокол за предупреждение спрямо подс.З., като счита, че 7 –дневният срок, който е бил даден подсъдимия
З. от органите на МВР не е бил изтекъл на 01.04.2013г. Според защитника броенето
на срока указан в НПК изтича не на 01.04.2013г. както е предявено обвинението,
а на 02.04.2013г. поради което и подсъдимия следва да бъде оправдан. Сочи, че
не е доказано от страна на обвинението наличието на друго правоотношение, което
да е основата за предоставянето на автомобила от страна на пострадалата на
подсъдимия, а доказването на такова е съществено за съставомерността на
деянието, предмет на обвинението. Твърди, че липсва и обективиране на
своителната дейност на подсъдимия, като не е налице и интелектуалният момент на
престъплението обсебване, поради което и не е налице и пряк умисъл за
осъществяването му.
Подс. И.Г.З. подкрепя казаното от своя защитник, като по
същество не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият И.Г.З. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ като строител
на частна практика, с адрес ****, ЕГН **********.
Св. В.Й.С. е разведен,
като живее на съпружески начала със св.Е.З.В.. Двамата обитават къща в с.****.
Св.С. и подс. З. се познават отдавна, като в миналото имали много добри
отношения. Подс.З. работел като строител, като
случвало да ангажира св. С. да двамата да работят заедно. Покрай св.С., подс. З.
се запознал и със св. П.Д. ***, който имал регистрирани няколко фирми, чрез
които развивал различни дейности. Една от тези фирми било дружество „Тропикал
Форест Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,
обл.Пазарджик. Друга от тези фирми била дружеството „Вегас-МП“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. ****. На 17.06.2008г. първото от тези
дружества било прехвърлено на св. В.Й.С., който станал негов управител и
едноличен собственик.
Св. Е.З.В. няма
свидетелство за управление на МПС. С договор за покупко-продажба на МПС от
18.05.2010г. / лист 90 от съд .дело № 527/13г./ тя закупила лек автомобил
„Ланчия Капа“ с ДК№ РА 9353 АХ. Договора
бил нотариално заверен от нотариус в района на РС Пазарджик. Така закупения
автомобил се ползвал най-вече от св. В.С., като промяната в собствеността не
била заявена в служба „ПП и КАТ“ при ОД
на МВР гр. Пловдив.
В началото на 2012г. св. В.
и св.С. решили да закупят втори лек автомобил. За целта те се обърнали към св. П.Д.,
който търгувал и с автомобили. Той от своя страна се свързал със св. Ц.Н.Ш. ***,
който притежавал внесен от Италия, лек автомобил комби „Фиат Мареа” с рег. № РВ 2199 ВР, 1.9 турбо дизел, светлосив металик. С оглед продажбата на
автомобила, св. Ш. предоставил автомобила с ключовете на св.Д., който пък от
своя страна го предал за изпробване на св.В.С.. Автомобила останал за два-три
дни у св. С., който го одобрил и решил да го закупи. Желанието на св.С. било автомобила
да стане собственост на св. Е.В.. Прехвърлянето собствеността на автомобила
станало факт на 05.04.2012г., когато сключения договор за покупко- продажба за
сумата от 300лв., между св. Ц.Н.Ш. и съпругата му-св. М. В.Ш., от една страна и
св. Е.В., от друга страна, бил нотариално заверен от С.П., нотариус в района на
РС Пловдив. Договора бил със заверка № 806 от посочената дата, които
обстоятелства били вписана в регистъра на нотариуса за нотариални заверки./листи
9-12 и 24-27 от ДП №301/2013г. на Ру на МВР Асеновград, лист 60 от съд .дело №
527/13г./. При сключване на договора,
св. Ш. предал на св.С. ключовете на автомобила и необходимите документи. Както
и предходно закупения от св. В. автомобил, така и в този случай закупения автомобил„Фиат Мареа”, обстоятелствата относно промяната в
собствеността не били заявени в служба „ПП и КАТ“ при ОД на МВР гр. Пловдив,
както и в Община Асеновград. За на плаща данъци, от своя страна св. Ц.Ш. отрегистрирал автомобила от свое име в Община Хисаря.
По същото време, св. И.З.
решил да регистрира своя фирма с която да работи в строителния бизнес. Своята
идея той споделил с св.В.С. и св. П.Д.. Св. Д. предложил на подс.З. да му продаде
и прехвърли търговското дружеството „Вегас-МП“ ЕООД. Св. З. не се заинтересувал
икономическото състояние на дружеството и дали същото има натрупани задължения.
Това, че ще получи определена сума пари, било решаващо и той се съгласил да
стане собственик на фирмата. След извършените промени от страна на св.Д., направени със съгласие на подс.З., то на
21.03.2012г. последния станал управител и едноличен собственик на капитала на
„Вегас-МП“ ЕООД,чийто седалище и адрес на управление било промени от гр.Пловдив
в с.Червен, обл.Пловдивска, ул.“Волга“ №3.
За осъществяване на
строителната си дейност, подс. З. имал нужда от лек автомобил, за което често
се обръщал за помощ към св. В.С.. По същото време двамата работели заедно, като
св. С. давал на подс. З. ключовете за автомобил „Фиат Мареа” с рег. № РВ 2199 ВР.
При това подс. З. винаги спазвал уговорката която имал със св.С. и
връщал навреме автомобила. До месец Август 2012г. автомобила се управлявал
предимно от св.С., като в дните през които му бил предоставен, автомобила се
ползвал от подс.З.. Един ден през месец Август 2012г., подс. З. отново имал
нужда от автомобила на св.С.. Той отишъл в дома му в с.Червен и както
обикновено споделил на св. В.С. за свето желание да ползва автомобила. Св. С.
казал на св. Е.В., че подс.З. иска да прекарва материали с техния автомобил,
като обещава да я върне на другия ден. След като тя дала своето съгласие, св.С.
да ключовете и малкия талон на автомобила на подс. З.. При предаването на
превозното средство, както обикновено, големия регистрационен талон се намирал
в автомобила. Същият бил без платени данъци, полица за платена застраховка задължителна
гражданка отговорност и залепена винетка за движение по първокласните пътища.
Като изминал уговорения срок подс.З. не върнал автомобила на св.С., като
продължил да го ползва по предназначение. С течение на времето, приятелските
отношения между подс.З. и св.С. се влошили. На няколко пъти, след месец Август
2012г. св. С. се срещнал със подс. З., като поискал от него да му върне
лекия автомобил „Фиат Мареа” с ДК РВ 2199 ВР. Въпреки, че на подс. З. било
заявено негов собственик е св.Е.В., той отказал да върне автомобила, като
изтъквал, че автомобила е развален. Подс.З. продължил
да ползва автомобила и да го съхранява в собствения си гараж. Отказа на подс.З.
да върне автомобила станал причина, свидетелите В.С. и Е.В. да се обърнат за
съдействие към РП Асеновград. По подадена от страна на св. Е.В. жалба с вх.№
567/18.03.2013г. 8 лист 5 от ДП /била образувана преписка за предварителна
проверка възложена на св. Г.А.-полицейски служител в РУ на МВР Асеновград. В
хода на проверката, били снети обяснения от запознатите със случая, като се
установило, че автомобила се намира във
владение на подс. З.. На подс. З. бил представен и притежавания от св. Е.В.,
нотариално заверен договор за покупко- продажба на МПС-то. Въпреки това той отново отказал да
върне автомобила. С протокол за предупреждение от 25.03.2013г., съставен от св.А.,
на подс. З. било указано, че следва да
върне в 7-дневен срок, автомобила на св. Е.В.. Въпреки даденото му време, което
изтичало на 01.04.2013г. З. не изпълнил полицейското разпореждане. Тъй не
върнал автомобила на неговия собственик, като в последствие превозното средство
изчезнало и местонахождението му и до настоящия момент остава неизвестно.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-автооценъчна експертиза /на листи от 42 до 44 от
ДП/ се установява, че стойността на лекия автомобил „Фиат Мареа”,към
01.04.2013г. е определена по метода на „ Остатъчната стойност“ като той се
оценява на сумата от 2 491,50 лева.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото
от настоящата инстанция, като свидетели:
Е.З.В., В.Й.С., Ц.Н.Ш., В.И.З., Д.Г.А., Г.К.А. и Р.Д.Т.,
показанията на свидетелите М. В.Ш. и П.Д.Д., дадени
от тях по НОХД № 527/2013г., прочетени на основание чл.281, ал.1,т.4 и т.5 от НПК, частично от обясненията на подс. И.З., от приложените по делото писмени
доказателства и експертното заключение
по назначената по делото САвОЕ.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Е.З.В., като отчете и това, че същата се явява пострадала,
като наред с обстоятелството, че живее на съпружески начала със св. С., това може да доведе до внасяна не някакво
съмнение относно заинтересованост и предубеденост относно изхода на делото.
Въпреки това съдът намери нейните показания за достоверни. На първо място, те
са логични и последователни,като са вътрешно непротиворечиви.Констатира се
известна неточност и противоречие с показанията й дадени пред състава на съда
разгледал делото при първото разглеждане, но съдът намира същото за нещо
обичайно и естествено. В хода на проведеното наказателно производство, св.В. е
била разпитана като свидетел на няколко пъти, като с оглед различното време
през което е депозирала своите показания и продължителността на процеса е
нормално да са налице неточности в тях. В тяхната цялост обаче , те са непротиворечиви,
като освен това се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства и
гласните такива които съдът кредитира.
Съдът кредитира
показанията и на свидетеля В.С., който живее на съпружески начала н
пострадалата и като отчете и неговата заинтересованост от изхода на делото,
както и другите обстоятелства относно отношенията му с подс.З.. Именно св.С. е
този, който е предоставял автомобила на подс.З. за ползване, като той му го е
дал и през месец Август 2012г. Основно и св. С. се явява лицето, което е искало
връщането на автомобила от подс.З., като
той се явява и адресата на заявените откази за
връщането на превозното средство. Показанията на този свидетел също се
поставиха на внимателна преценка от съда с оглед на това, че същият живее на
семейни начала със свидетелката Е.В., както и поради факта, че явно е в добри
отношения със св. П.Д.. Налице е и известно противоречие в показанията на св.С.
и подс. З., относно факта, с каква цел е бил предоставен автомобила на
подсъдимия, както и отношенията на всеки един от двата със св. П.Д..
Твърдението на подс. З., че автомобила му е бил предоставен, като дължими от
страна на св.П.Д. пари в размер на 2000лв. като равностойност на цената на
прехвърленото търговското дружеството „Вегас-МП“ ЕООД се явяват изолирани.
Изолирани се явяват и неговите твърдения, че веднъж предоставен му от страна на
св. С., автомобила е бил изцяло в негово владение. В тази им част обясненията
на подс.З. противоречат на всички събрани по делото гласни доказателства. От
показанията на св. С. и на останалите разпитани по делото свидетели,
включително и на св. Д.Г.А., че автомобила се е управлявал, както от св.С., а
така и от подс.З.. По отношение на обстоятелствата извън предмета на делото,
свързани с мотивите, начина и цената на прехвърлените търговски дружества
„Вегас-МП“ ЕООД и „Тропикал Форест Груп“ ЕООД, както и тяхното икономическо
състояние, съдът счете, че не следва да излага подробни мотиви., както и да обсъжда
в подробности ,както показанията на св. С. и св.Д., а така и обясненията на
подс. З.. Безспорно е това, че между тях са налице сложни взаимоотношения, в
които всяка една от страните явно целяла извличане на своята изгода.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетелите Ц.Ш. и М. Ш., тъй
като това са лица, които са напълно незаинтересовани от изхода на
делото, техните показания са вътрешно и непротиворечиви, като двамата свидетели
са последователни и техните показания се подкрепят от показанията на
свидетелите Е.В., В.С., П.Д., а така и приложените по
делото писмени доказателства, включително и от нотариално заверения договор за
покупко-продажба на МПС-то.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелката В.И.З., като отчете това, че тя е дъщеря на подс. З.
и като такава следва да се счита за заинтересована от изхода на делото. В
своите показания, свидетелката добросъвестно изложи своите възприятия относно
обстоятелствата от значение за делото, като в показанията й няма стремеж към
изопачаване на истината или затаяване на истината, като те са логични, а освен
това се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, които съдът
кредитира.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Д.Г.А., тъй като той не се явява незаинтересован от
изхода на делото, като те са логични, а освен това се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства, които съдът кредитира.
Съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелите Г.К.А. и Р.Д.Т.,като отчете това, че никой от тях не се явява заинтересован
от изхода на делото. От показанията на св.А. се установява, че именно той е
извършил полицейската проверка по случая с автомобила, като именно и той е
съставил спрямо подс. З. протокол за предупреждение от 25.03.2013г. с който на
подс. З. е бил даден 7-дневен срок за връщане на автомобила.
Съдът кредитира изцяло прочетените
на основание чл.281, ал.1,т.4 и т.5 от НПК, показанията на свидетеля П.Д., като
отчете редица обстоятелства свързани с личността на свидетеля. Както съдът
посочи по-горе, то безспорно е това, че между подс. З., от една страна и
свидетелите Д. и С., са налице възникнали сложни правоотношения. Като резултат
от тях е станало възможно, св.Д. да прехвърли две от своите фирми на св.С. и
подс.З.. От показанията на св.Д. се установява, че той не е давал съгласие подс.
З. да получи въпросния лек автомобил и
то именно като обезщетение вместо обещаната сума от 2000лв. Дори хипотетично да
се допусне, че е било налице такова обещание от страна на св.Д., то самия факт
на предаването на ключовете на този
автомобил от страна на св.С. обаче, не правят подс. З. собственик на превозното
средство. Незнание на закона от страна подс. З., в случая не оправдават
неговите следващи действия и наивното му оправдание изразено в съда.
Съдът кредитира и
частично обясненията на подсъдимия,в частта им, в които той разкрива какви са
били и как са се развили отношенията му със св. В.С.. Като противоречащи с
останалите събрани по делото доказателства, съдът не кредита обясненията на
подс.З., относно това, че той е станал е бил собственик на автомобила и е бил
негова собственост, като причините и начина на
придобиването му, са били
известни както на св.С., а така и на св.П.Д.. В тази си част, тези негови
обяснения противоречат основно на показанията на тези двама свидетели, като не
намират подкрепа и от нито едно друго събрано по делото доказателство. Поради
липса на други доказателства, съдът не кредитира и обясненията на подс. З.
относно отказа му да върне моторното превозно средство, неговия умисъл за своенето
и факта, че към инкриминираната дата то все пак било в негово владение Същите
изцяло противоречат на останалите събрани по делото, гласни и писмени
доказателства. Безспорно по делото се установява, че именно отказът на подс. З.
да върне автомобила е мотивирал неговия собственик, св. Е.В. ***, като това е
станало и повод за предварителната полицейска проверка, в хода на която подс.З.,
в чието владение се е намирал автомобила да бъде предупреден да го върне.
Съдът кредитира и заключението
на вещото лице инж. П.К.С. по назначената и
изготвената по делото авто - оценъчна експертиза. Същото е обосновано,правилно
и компетентно изготвено, с необходимите
знания, като бе отговорено на поставените въпроси, като те са подкрепени от
другите доказателства по делото, както и от останалите приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и
приложените по делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, както и
надлежно приобщените към доказателствения материал- справки,писма, справките за
съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият И.Г.З. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК а именно
това, че на
01.04.2013 г. в с.Червен, обл. Пловдивска, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № РВ 2199 ВР на стойност
2491,50 лв., собственост на Е.З.В., която е владеел.
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че на неустановена дата ,през месец Август 2012г. св. В.С.С.,
със съгласие на св.Е.З.В. е предал във владение за
ползване на подс. И.Г.З., нейния собствен лек
автомобил „Фиат Мареа” с рег. № РВ 2199 ВР. Безспорно се установява това,
че към онзи
момент автомобила е бил собственост на Е.З.В.. При това предаване на ключовете и малкия талон на автомобила,
фактически владението на автомобила е
било предадено на подс. З.. Независимо, че към онзи момент
последния не е имал представа, кой точно е собственик на автомобила, то липсата
на доказателства не дават основание да се приеме за достоверно твърдението на
подс. З., че той се явява негов фактически собственик. Последния от своя страна не е удовлетворил молбите на св.С. да върне превозното
средство, като не е изпълнил
ангажимента си да го предаде след, като вече е разбрал кой е неговия собственик по документа
с нотариална заверка.Това се установява от протокола за предупреждение съставен
на 25.03.2013г., от който следва и извода, че той е съставен именно спрямо
подс.З., който тогава е бил държател на превозното средство.В дадения му
7-дневен срок, който е изтекъл на 01.04.2013г. той не е върнал превозното
средство, като с това е манифестирал и своето намерение за своене на
автомобила. С тези свои действия и
свързаното с тях бездействие осъществено на 01.04.2013г.,
всички по същество представляващи разпореждания с превозното средство подс.
З. е присвоил така връченото МПС, като и фактически е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК,а именно обсебване.
Стойността на присвоената
вещ е сумата от 2491,50 лв., установена посредством заключението на автооценъчната
експертиза.
От субективна страна,
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Мотивите на подсъдимият
за извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелства
по непозволен начин, както и в незачитане на установения в страната правов ред.
При преценка на осъществения
от подс. З. състав на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, с оглед направените
възражения от страна на адв. Ч., съдът счете, че следва да отбележи следното: За
да е налице съставомерност на деяние по чл. 206 ал.1 от НК е достатъчно да е налице отказ да се върне владяната вещ,
което се равнява на разпореждане с нея като собствена без да е абсолютно
необходима предпоставка извършването на действия по фактическо, така и по
правно разпореждане с нея. След като е подс. З. е бил изрично поканен от
полицай при РУП- Асеновград с предупредителен протокол от 25.03.2013г. да върне
лекия автомобил в 7 –дневен срок, което той не е сторил, като в същото време е
владял същия и е обективирал пред хората, че е негов собствен такъв, то с това
е изпълнил и последното изискване от фактически състав на престъплението по чл.
206 ал.1 от НК.
Направеното възражение от
страна на защитника, за броенето на сроковете, съдът намери за неоснователно. Правилата
за броене на сроковете по НПК важат за процесуални срокове в досъдебната и
съдебната фаза на наказателния процес. Те не са приложими по силата на никаква
препращаща норма спрямо протоколите за предупреждение по ЗМВР. На следващо
място, те не са приложими спрямо тези протоколи и по силата на
правопривалагането по аналогия, тъй като за да е налице аналогия, трябва да има
идентични актове, към които тези правила да се прилагат. А такава идентичност
на актовете по наказателния процес и протокол по ЗМВР няма. Възражението на
адвокат Ч. за това, че броенето на срока, даден в протокола по ЗМВР става по
правилата на НПК и същият изтича на 02.04.2013г., а не на 01.04.2013г. както е
приела прокуратурата в обвинителния акт, се отхвърли от съда като
неоснователно.За преценка кога е извършено деянието, тъй като все пак е даден 7
–дневен срок за връщане на вещта на 25.03.2013г. в този протокол за
предупреждение, съдът изследва характера на този протокол, за да прецени дали
към него са приложими правила за броене на сроковете, уредени в други закони. На
първо място, съдът намери, че протоколът по ЗМВР по своя характер не
представлява индивидуален административен акт, още по-малко пък общ или
нормативен такъв, поради което и за него не важат правилата за броене на
сроковете, визирани в АПК, препращащ към ГПК досежно броенето на сроковете. Протоколът
за предупреждение по ЗМВР е издаден от административен орган в изпълнение на
правомощията му по служба- полицейски служител при МВР, въз основа на
нормативно дадено правомощие за неговото издаване. Този протокол обаче не
създава задължения за лицето, за което е насочено, а само предписва очаквано от
същото лице правомерно поведение. Това е така, тъй като един индивидуален
административен акт когато предписва задължения, то същите стават изискуеми
досежно тяхното изпълнение именно и въз основа на него, като неизпълнението им
води до директно реализиране на неблагоприятни правно последици за лицето
единствено въз основа на ИАА. В случая, съдържанието на протокола не създава
задължение за връщане на автомобила, а съдържа единствено предупреждение. „
предупредих лицето........в 7 –дневен срок да върне автомобил „Фиат
Марея”....”. Тоест, този протокол не
предписва задължително поведение, а само уведомява лицето, че при продължаване
на неправомерното такова, ще му бъде търсена отговорност по силата на друг
закон. С оглед на което и поради липса на предписание и задължение за
поведение, както и поради липса на задължителност на този протокол, както и
поради невъзможност единствено по силата на същия да се търси отговорност,
съдът прие, че същият не представлява по своята природа индивидуален
административен акт, поради което и за него не важат правилата за броене на
сроковете, визирани в АПК, респ. ГПК. Като изходи от граматическото тълкуване
на съдържанието на протокола, съдът прие, че срокът от 7-дни за връщането на
автомобила започва да тече на 25.03.2013г., когато е съставен и подписан
протокола и изтича на 01.04.2013г. който е крайният ден на срока, с което и
намери, че деянието е извършено именно на тази дата, така, както това е
посочено от страна на обвинението.
Безспорно е доказано по
делото, че в голяма част от времето процесният лек автомобил е бил държан от
подсъдимия на улицата, че ключалката на вратата за шофьорското място не е
работила и че пострадалата е имала резервен ключ за автомобила. Всички тези
обстоятелства обаче, не дават основание да се направи извод, че пострадалата В.
или пък св.С. са имала фактическа власт върху него.
Безспорно се установи, след
01.04.2013г. подсъдимият З. да е извършил
правни действия за разпореждане с автомобила. По делото обаче е безспорно
доказано неговото фактическо изчезване от обичайното място където е бил
паркиран на улицата, на която той живее подс.З., станалослед издаването на
протокол за предупреждение по ЗМВР, което сочи на действия о неговото укриване.
Това, ведно с установения отказ за връщането му и промененото му в своително
отношение към превозното средство, покриват както от обективна, така и от
субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието –висока, с оглед това, че
престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и специфичността
на обществените отношения, които засягат, а именно правата свързани със
собствеността, разпространеността и последиците от същото, и степента на
обществената опасност на извършителя–не висока, предвид добрите му
характеристични данни, като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства-семейното и материално положение на подс. З., трудовата му
ангажираност това, че все пак поведението му е било донякъде мотивирано и се
явява резултат от сложните отношения в които се е намирал със св. С. и св. П.Д.,
като донякъде то се явява и резултат от неправилно оценената от него
обстановка, както и факта, че не по негова вина, наказателното производство в
съдебна фаза е продължило все пак значително време, счете, че на подсъдимия И.Г.З.
следва да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая безспорно, по
отношение на подс. З. тези множество смекчаващи вината обстоятелства са налице,
като те се явяват многобройни,като освен това и налагането и най- лекото
предвидено в закона наказание би се оказало спрямо него несъразмерно тежко. В
случая бе съобразено предвиденото в чл.206, ал.1 от НК наказание, което в
случая е „лишаване от свобода“ от една до шест години. При определяне на
наказанието при условията на чл.54 от НК, то минималното наказание което може
да бъде наложено спрямо подсъдимия в случая се явява наказанието в размер на една
година „Лишаване от свобода“. Предвид характера, вида на извършеното от подс. З.
престъпление по чл.206, ал.1 от НК , неговите мотиви, както и настъпилите обществени последици от деянието, няма как да се приеме, че това наказание би
се явило съразмерно спрямо неговата личност, поради което съдът счете, че за
това престъпление, спрямо З. следва да се приложи текста на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като съдът слезе под минимума
предвиден от закона и определи същото в размер на шест месеца „лишаване от
свобода“.
При преценка за начина на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид това, че по
отношение на подс. З. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
като изпълнението на наложеното наказание следва се отложи с изпитателен срок
от три години. По този начин съдът
намира, ще бъдат изпълнение целите предвидени в чл.36, ал.1 от НК.От
приложената по делото справката за съдимост и бюлетин за съдимост на подс. З. /лист
48 от ДП / се установява, че в миналото си той е бил осъждан. Това е станало с
присъда №270/1989г. по НОХД№90/1989г. на АРС, с която е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание „Поправителен труд“ при 10% удръжка от възнаграждението за срок от
четири месеца. Присъдата е влязла в сила на 22.08.1989г. От приложената справка
се установява, че считано от 1992г. то подс. З. е бил реабилитиран на основание
чл. 86, ал.1,т.2 от НК.
С оглед изхода на делото
– осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 45лв. и сумата от 60лв. по
сметка на РС – Асеновград, двете представляваща направени по воденото
наказателно производство разноски.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: