№ 1161
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100501100 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на В.
Ц. П. чрез адв. Р. срещу Решение 20140020 от 16.06.2021г., постановено по гр. д. №
40074/2020г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-в, в частта с която са уважени,
предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за дължимост на вземания за цена на доставена и
неплатена ТЕ, цена на услуга дялово разпределение и лихви за забава.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради
неправилни изводи на СРС, че е налице облигационно отношение, които били
основани само на нотариален акт за право на строеж, но нямало доказателства за
въвеждане в експлоатация на строежа на ищеца (абонатната станция); нямало
доказателства за годност на измервателните уреди; закона изисквал писмен договор
при хипотеза на стопански нужди; нямало доказателства да ползвател или собственик
на имота; имота не бил топлоснабден; присъдени били лихви върху главници, за които
съдът е приел изтекла давност.
Няма отговор на жалбата.
След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната му част.
1
По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
С оглед на приетите по делото като писмени доказателства Нотариален акт за
учредяване на право на строеж и разрешение за ползване съдът намира оплакванията за
неправилни изводи на СРС за налично облигационно отношение за неоснователни.
Учредено е право на строеж на ответника, което видно от разрешението за ползване е
реализирано. С реализацията на правото на строеж то автоматично се трансформира в
право на собственост за своя носител върху построения обект.
Неоснователно е и оплакването, че нямало доказателства за разрешение за
ползване на външно топло-захранване. Обратно в същото разрешение за ползване на л.
14-16 от делото е обективирано и разрешението за ползване на външно
топлоснабдяване и абонатна станция. Друго топлоснабдително дружество освен ищеца
не оперира на територията на град София и не би могло с оглед на разпоредбата на чл.
43, ал. 2, т. 3 от ЗЕ.
Позоваването на изискване за писмен договор при продажба на ТЕ за стопански
нужди е неотносимо по делото, защото искът е за цена на ТЕ за битови, а не за
стопански нужди. Облигационното отношение за продажба на ТЕ за битови нужди
както правилно е изтъкнал СРС възниква по силата на закона със собственика на
топлоснабдения имот-ответника жалбоподател.
Неоснователни са оплакванията свързани с наличието и изправността на
средството за търговско измерване (общ топломер). От СТЕ се установява, че
конкретния общ топломер е подлаган на проверка на 05.03.2014г. със срок на
валидност (до който се презюмира, че е в изправност) 05.03.2016г., както и на
25.09.2018г. След като към момента на проверка през 2018г СТИ измерва точно, то се
налага извод, че е било изправно и преди тази проверка (в периода 05.03.2016г. до
25.09.2018г). Ответника не е твърдял през този период топломера да е бил повреден.
Няма и доказателства затова.
Неотговарящо на диспозитива на СРС е оплакването, че макар да приел
погасяване по давност на суми за ТЕ до м.07.2017г. СРС присъдил мораторна лихва от
01.05.2017г. Присъждането на лихва от 01.05.2017г. касае цената на услугата „дялово
разпределение“. Изрично по отношение мораторната лихва върху цената на ТЕ е
посочен период с начало 15.09.2017г.
Основателно е оплакването, че сумите претендирани за цена на услугата дялово
разпределение са частично погасени по давност, което не е отчетено от СРС. Погасени
са помесечно начислените суми за м.03. до м. 06. 2017г. вкл., чийто общ размер е 3,45
лева. върху цената на тази услуга не се дължи изобщо лихва, защото няма срок за
нейното заплащане в ОУ на ищеца, а няма твърдения и доказателства за покана за
плащане., каквато е необходимо при безсрочно задължение,
2
Предвид изложеното следва решението на СРС да се отмени в частта с която
искът за цена на услугата дялово разпределение“ е уважен за периода 01.03.2017г.-
30.06.2017г. и за сумата 3,45 лева, както и в частта с която е уважен иска за мораторна
лихва върху цена на тази услуга за сумата от 5.22 лева за период 01.05.2017г. до
18.06.2020г., а в останалите му обжалвани части решението следва да се потвърди.
По разноските: При този изход на спора във въззивна инстанция и двете страни
имат право на разноски.
Жалбоподателят при уважени 2 % от обжалвания интерес има право на 2 % от
сторените разноски. Претендирал е 600 лева за адвокат. СГС намира, че следва да се
уважи възражението на въззиваемото дружество за прекомерност. Делото не
представлява правна или фактическа сложност и няма как да се присъди хонорар три
пъти по-голям от материалния интерес по делото.
Минималния хонорар по Наредба 1/2004 г. (в редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 към
09.07.2001г-дата на ДПП) е 300 лева. От него са дължими 6,00 лева. От платената
държавна такса са дължими 0,50 лева.
Въззиваемия ищец има право на юрисконсултско възнаграждение, което СГС
определя на 100,00 лева, от които съобразно отхвърлената част от жалбата следва да се
присъдят 98,00 лева.
Решението следва да се отмени и в частта по разноските с която на ищеца са
присъдени разноски за първа инстанция над размера от 237, 25 лева (при крайно
уважени 73 % от материалния интерес), а на ответника не следва да се присъждат
допълнителни разноски за първа инстанция, защото присъдените му от СРС 98,00 лева
надхвърлят дължимото за тази инстанция от 81,00 лева (при отхвърлени 27 % от
интереса).
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20140020 от 16.06.2021г., постановено по гр. д. №
40074/2020г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-в, в частта с която са уважени,
предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу В. Ц. П. искове по чл. 422 ГПК за
дължимост на вземания за цена на услуга „дялово разпределение на ТЕ“ за период
01.03.2017г.-30.06.2017г. и сума от 3,45 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата 5,22 лева -
лихва за забава за периода 01.05.2017г.-18.06.2020г. върху цената на услугата
„дялово разпределение“ като ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ПОСОЧЕНИТЕ ИСКОВЕ
за посочените периоди и суми.
Отменя решението и в частта по разноските, с която на „Топлофикация
3
София“ЕАД са присъдени разноски за първа инстанция над размера от 237, 25 лева
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда В. Ц. П. с ЕГН ********** да заплати „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 98,00 лева.
Осъжда „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* да заплати на В. Ц. П. с
ЕГН ********** сумата от 6,50 лева разноски за въззивното производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4