№ 22380
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110162577 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на дължими
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № .г. на СРС, 67 състав за сумата 5 557,55 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 1 003,04 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 16.08.2024 г., сумата 58,63 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 14,64 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.10.2021 г. до 16.08.2024 г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент ., находящ се в гр. .. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
1
който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че на 28.07.2021 г. е
закупил процесния имот, както и факта да е доставена топлинна енергия в
твърдяното от ищеца количество. Оспорва наличието на възникнала
облигационна връзка с ищеца, като навежда твърдения, че продавачът по
договора за продажба не му предал владението върху имота, съответно не е
ползвал топлинна енергия. Твърди, че понастоящем имотът се държи и ползва
от третите лица – В. В. и Х. Т., при наличие на висящо съдебно производство
по спор за собственост със страни праводателят на ответника (..) и посочените
лица. Оспорва да е извършено валидно действие по промяна на партидата за
заплащане на топлинната енергия.
Третото лице - помагач на страна на ищеца „.” ООД представя писмени
доказателства.
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица - помагачи на
ответника са конституирани В. Ф. В. – Т.а и Х. Х.в Т., които не изразяват
становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание, изключващо отговорността му за претендираните
задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
По делото е спорно наличието на облигационни отношения между
ищцовото дружество и ответника през процесния период. Съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № . г. на нот. ., район
на действие СРС, вписан под № . на НК, . продава на ответника М. М. М.
недвижим имот – апартамент ., находящ се в гр. . (бивша ул. „.“) ., в сградата
на .. Допълнително, налице са доказателства, че продавача по договора – . е
отправила заявление до ищеца, с което желае да бъде закрита партидата за
процесното жилище. С оглед на това, със съобщение с рег. индекс № . г.
ищцовото дружество е отправило уведомление до ответника, че на негово име
била открита партида с абонатен ., като собственик на имота, което не се
установява да е получено от М. М..
От страна на ответника се твърди, че имотът се обитава от
конституираните като трети лица – помагачи В. Ф. В. – Т.а и Х. Х.в Т.,
респективно във връзка с това същият възразява той да дължи заплащане на
претендираните суми. От приетите по делото писмени доказателства следва,
че с влязло в сила решение по гр.д. ../2020 г. по описа на СГС, .-9 състав, е
признато по отношение на В. В. – Т.а и Х. Т., че . е носител на правото на
собственост върху процесния имот и съответно същите са осъдени да й
предадат владението върху него. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното
3
решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, респективно
следва изводът, че през процесния период ответникът по настоящото дело е
притежавал правото на собственост по отношение на имота.
Предвид изложеното и съобразно посочената по-горе приложима
нормативна регламентация, съдът намира, че следва да се приеме, че между
страните по настоящото дело е съществувало облигационно отношение по
предоставяне на топлоснабдителни услуги в периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., касаещо имот ап. 4, находящ се в гр. ., абонатен ., респективно,
че за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата стойност
за доставената топлинна енергия. В допълнение следва да бъде посочено, че
не са събрани доказателства, че между ищцовото дружество и привлечените
като трети лица – помагачи е налице юридически факт, въз основа на който да
е възникнало облигационно правоотношение, което съответно да изключва
отговорността на ответника за задължения за доставена топлинна енергия, а
евентуално възникващите във връзка с това отношения между ответника и
третите лица – помагачи са извън предмета на настоящото производство.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Не е налице спор по делото по
отношение на стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот
през исковия период – а именно, че същата е в размер на претендирания.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. следва да се уважи за
пълния предявен размер от 5 557,55 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ, одобрени с Решение № .г. на КЕВР, които са влезли в
сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава, съответно с оглед на относимия период предявеният акцесорен иск
следва да бъде уважен.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер от 58,63 лева. Следва да се приеме, че ответникът не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или че е следвало да
заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
4
отговорност за неизпълнение в срок, поради което съдът намира, че тази
претенция следва да бъде отхвърлена.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за
исковото производство сумата 190,05 лева за разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
определено в размер 50 лева, както и сумата 180,85 лева за разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. По отношение на ответника съдът намира, че следва да бъде
съобразено направеното възражение за прекомерност, като съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и при съобразяването като
ориентир на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, доколкото посоченото там като относимо възнаграждение в случая
може да се приеме за разумно, претендираното възнаграждение следва да
бъде намалено до 963 лева и да бъде присъдена сумата 9,63 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. М.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ап. 4 ДЪЛЖИ НА „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5 557,55 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 1 003,04 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 16.08.2024 г., сумата 58,63 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024
г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент ., находящ се в гр. ., аб. ., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
сумата 14,64 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 16.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ., ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. . сумата 190,05 лева, представляваща разноски за исковото
производство, както и сумата 180,85 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. . ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ., ап. 4 сумата 9,63 лева – разноски в исковото производство.
5
Решението е постановено при участието на „.” ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението е постановено при участието на В. Ф. В. – Т.а и Х. Х.в Т. като
трети лица - помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6