№ 1422
гр. Русе, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520102428 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.30, ал.3 от ЗС.
Ищецът В. С. Д. е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано гр.д.
№ 4607/2022 г. по описа на РС-Русе. В нея той твърди, че с ответниците са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 63427.2.2723 по КККР на гр. Русе,
одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Р., по ул.
„Ц.А.“ № 38, при права: 5/12 ид.ч. за него и общо 6/12 ид.ч. за ответниците.
Собствеността върху поземления имот В. Д. придобил въз основа на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 021, рег.№ 3287, дело № 230/2011 г. на нотариус,
рег. № 218 на НК, район на действие РРС, извършено от баща му С. Д. С. и по
наследство от майка му Т. Д. Д.а.
Първата ответница придобила собствеността върху имота въз основа на нот. акт
за замяна на недвижими имоти № 70, дело № 939/1981 г. на нотариус при РРС, в
режим на СИО и наследство от съпруга си Й.К. Б., а другите двама ответници - по
наследство от баща им Й.К. Б., при права 4/12 ид.ч. за първата ответница и 1/12 ид.ч.
за всеки един от другите двама ответници.
През 2017 г. ищецът, със съгласието на ответниците, извършил полезни
разноски (подобрения) за/на съсобствения им поземлен имот, а именно: изграждане на
плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723, кв.201.1 по
плана на гр. Русе, към ПИ 2724, ПЙ-2725 и УПИ VIII-2732 от т. А до т. Б и от т. Б до т.
В, съгласно разрешение за строеж № 126/26.04.2017 г. на Гл.архитект на община Русе,
1
за сумата от общо 28 634,72 лева, от която 14317,36 лева спрямо ответниците,
представляваща припадащата се на последните сума за извършените от него полезни
разноски/„подобрения"/, касаещи съсобствения им поземлен имот, съобразно
притежаваните от тях 6/12 ид.части от същия поземлен имот.
В тази връзка твърди още, че е получил от ответниците пълномощно, рег.№
5623/01.12.2016 г. по описа на нотариус, рег.№ 433, с което го упълномощават да ги
представлява пред всички държавни органи и институции, всички местни органи на
властта, включително, но не само Община Русе, РДНСК-гр.Русе, лицето,
осъществяващо строителен надзор и всички държавни и общински технически и
контролни органи и служби, включително, но не само при получаването на
разрешения, съгласувания, одобрения и становища във връзка с процедурата по
разрешаване на строителството и изграждане на ограда между съсобствения им имот и
съседните поземлени имоти. След снабдяването му с пълномощното, В. Д.
организирал изготвянето и получаването на всички строителни книжа /конструктивно
становище, ситуационна скица и др./, необходими в производството по издаване на
разрешение на строеж на оградата. Издадено било и Разрешение за строеж № 126
/26.04.2017 г. на гл.архитект на общината, с което им се разрешава - на ищеца и
ответниците, в качеството им на възложители, да извършат строителството на обект:
плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723, кв. 201.1 по
плана нa гр. Русе, към ПИ 2724, ЛИ-2725 и УПИ VIII-2732 от т. А до т. Б и от т. Б до т.
В, за което платил такса от 170 лв. Лятото на 2017 г. ищецът ангажирал „Ремстрой
корект" ЕООД, гр. Мартен, да извърши строително-монтажните работи на обекта, като
на 14.09.2017 г. сключил с него писмен договор. В периода 2-13.09.2017 г. направи
разходи за закупуване на материали и плащане на съответни услуги, необходими при и
по повод строителството на обекта, в общ размер 3 582,91 лв. На 31.10.2017 г. се
извършило предаването и приемането на обекта с приемо - предавателен протокол,
подписан от ищеца и ,,Ремстрой корект" ЕООД. На 22.08.2022 г. В. Д. извърши
плащане на цялата сума, дължима за услугата по договора с ,,Ремстрой корект" ЕООД,
в размер на 25 051,81 лв. Общият размер на извършените от него разходи във връзка с
горните полезни разноски /подобрения/ възлизала на 28634,72 лева /3 582,91 лв. + 25
051,81 лв. = 28634,72 лв. /, като от тях припадащата се част общо на ответниците била
в размер на 14 317,36 лв. /28 634,72 лв. : 6/12 = 14317,36 лв./, а на всеки от тях, според
квотата им в съсобствеността върху поземления имот, за Д. Д. Б. – възлизала на
9544,90, за К. Й. Б. - 2386,23 лева, за Д. Й. Б. - сумата 2386,23 лева.
Първоначално претендира да бъде постановено решение, с което ответницата Д.
Д. Б. да бъде осъдена да му заплати сумата 9544,90 лева, ответницата К. Й. Б. да му
заплати сумата 2386,23 лева и ответникът Д. Й. Б. да му заплати сумата 2386,23 лева,
представляващи припадащия им се размер на увеличената стойност на съсобствения
им недвижим имот, подробно описан в ИМ, ведно със законната лихва от образуване
2
на делото до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски.
Съдът квалифицирал правно предявените искове по чл.30, ал.3 от ЗС, като с решение
№ 1793/16.12.2023 г. осъдил първата ответница да заплати на ищеца сумата 8724.22
лв., а останалите двама ответници – по 2181.05 лв., представляващи стойност на
направените разходи за изграждане на нова плътна ограда в съсобствения на страните
поземлен имот.
С влязло в сила решение по в.гр.д.№ 95/2024 г. по описа на ОС-Русе
първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на РС-Русе, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
При новото разглеждане на делото ищецът депозира молба-уточнение от
14.06.2024 г., в която заявява, че между него и ответниците е била налице
упълномощителна сделка за извършването на СМР по изграждане на оградата в
съсобствения им имот, при следните аргументи: В Пълномощно, рег.№
5623/01.12.2016 г. по описа на нотариус, рег.№ 433 на НК, било вписано, че при
извършване на нотариалната заверка на подписите на ответниците е представено и
Пълномощно изх.№ № 586 и 587 от 04.10.2016 г. по описа на консулската служба при
посолството на Р. България в гр. Копенхаген, с което К. Й. Б. упълномощава Д. Д. Б. да
я представлява „… пред всички … организации … по всички въпроси, свързани с
всякакви книжа и документи и строителни дейности …“ относно съсобствените й
идеални части от процесното дворно място. Според ищеца тук било включено и
правомощието да я представлява пред организации, които извършват строителни
дейности, т.е. СМР. С Пълномощно, рег.№ 5623/01.12.202016 г., ответниците го
упълномощили, във връзка с „… процедурата по разрешаване на строителството и
изграждане на ограда …“, т.е., освен за производството по издаване на разрешение за
строеж, те го упълномощили и за извършването на СМР по изграждане на оградата в
съсобствения им имот, като изрично било вписано, че за целите на пълномощното
довереникът действа от тяхно име и за тяхна сметка, като при съмнение предприетите
от него действия да се смятат извършени в тяхна полза. В разрешението за строеж на
оградата ищецът подал от тяхно име и за тяхна сметка съответно Заявление за
издаване на разрешение за строеж вх.№ УТ-41-140/26.04.2017 г. по описа на Община
Русе, като преди това подал до Главния архитект на Общината за одобряване и
съответния проект. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ издаденото разрешение за строеж
било съобщено на ответниците чрез ищеца, като техен пълномощник по Пълномощно,
рег.№ 5623/01.12.2016 г., като във всеки един момент те могли в качеството си на
възложители, каквито били според разрешението за строеж и лично да се запознаят с
последното, с проекта и предвидения според него обем на СМР.
Според В. Д., към датата на издаването на цитираното Пълномощно, рег. №
5623/ 01.12.202016 г. ответниците, подписвайки го, били наясно, че дават съгласието
си да ги представлява пред всички „… организации …“, които извършват „ …
3
строителни дейности …“, т.е. СМР по изграждане на оградата в съсобствения им имот,
а конкретния обем на тези СМР бил обективиран в изготвения проект, послужил като
основание за издаване на цитираното разрешение за строеж. Следователно, според
ищеца процесните СМР били извършвани със знанието на ответниците, като
последните в нито един момент не са се противопоставяли на извършването им в
съответния известен им от проекта обем. Процесните строително-монтажни работи
буквално се осъществявали пред очите им ежедневно през лятото на 2017 г., тъй като
живеят на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в дворното място, чиято
ограда се строи и не са се противопоставяли на извършването им в съответния
известен им обем на СМР. Извършените от ищеца подобрения в процесния имот били
със знанието и съгласието на останалите съсобственици – ответниците и Д. С.а У.,
поради което претенцията за заплащането им следвало да бъде квалифицирана по чл.
30, ал. 3 от ЗС, като му се дължат действително извършените разходи.
След направени уточнения и изменения на исковете в съдебно заседание, моли
първата ответница да бъде осъдена да му заплати сумата 8724.22 лв., а останалите
двама ответници – по 2181.05 лв., представляващи припадащата се на всеки един от
тях част от стойността на направените разходи за изграждане на плътна ограда с
височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723, кв. 201.1 по плана на гр. Русе,
към ПИ 2724, ПИ-2725 и УПИ VIII-2732, от т. А до т. Б и от т. Б до т. В на
съсобствения им недвижим имот по ул.„Ц.А.“ № 38, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените
разноски по делото.
В отговора, депозиран по настоящото дело, ответниците считат, че настоящият
състав следва да разгледа осъдителен иск с предмет: заплащане на припадащата се
част от увеличената стойност на недвижимия имот, съсобствен с ищеца. Признават
иска за заплащане на припадащата им се част от увеличената стойност на имота, в
резултат на изградената плътна ограда. Тъй като искът, който очертава и предмета на
делото, бил предявен в края на петгодишния давностен срок, то правото на нов иск
било погасено. Претенцията на ищеца се основавала на подобрение, осъществено в
имота, прието с приемо-предавателен протокол от 31.10.2017 г. От тази дата течал
петгодишен давностен период за вземане, насочено към тях, за увеличената стойност
на имота, резултат от така изградената плътна ограда. Обстоятелството, че ищецът е
направил плащане в края на петгодишния период, не можело да бъде съобразено като
събитие, от което произтича задължението им.
С оглед изложеното считат, че претенцията на ищеца над размера на
увеличената стойност на имота, в резултат на изграждането на плътна ограда през
2017 г., е погасено по давност. Твърдят, че претенцията, въведена с т.нар. допълнителна
искова молба, е погасена. Изграждането на оградата не можело да се разглежда като
4
неотложен, необходим и основен ремонт на общи части на сградата. С оглед
дефинициите за неотложен, необходим и основен ремонт, изграждането на масивна и
скъпо струваща ограда имало характер на подобрение, а разноските, направени за
изграждането й, били полезни разноски. При управление на общата вещ, решението
можело да бъде взето от съсобствениците, които притежават повече от половината от
общата вещ. А ищецът не притежава повече от половината от вещта и не би могъл
еднолично да формира решение за начина на управление. /Чл.32, ал.1 от ЗС/. Твърдят,
че тяхната отговорност е до размера на обогатяването им – за общата сума от 5303 лв.
и поотделно: за Д. Б. - 2 651,50 лв; за Д. и К.
Б.и - съответно 1325,75 лв., съгласно заключението на в.л. К. К..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С приложените към първоначалната искова молба писмени доказателства
/нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185/05.12.1974 г., нот.акт за
дарение на недвижим имот № 21/28.12.2011 г., удостоверения за граждански брак
между родителите му и удостоверение за наследници на майка му Т. Д. Д.а/ ищецът се
легитимира като собственик на 5/12 ид.части от дворното място и 5/6 ид.части от
първия етаж на жилищната сграда, представляващи поземлен имот с идентификатор
63427.2.2723 по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД
на АК, находящ се в гр. Р., по ул.„Ц.А.“ № 38. Останалите 1/12 ид.част от дворното
място и 1/6 ид.част от първия етаж на жил.сграда е собственост на сестра му Д. С.а У..
Тримата ответници са собственици на останалата половина от дворното място, както и
на втория етаж от жилищната сграда, при права: от дворното място 4/12 ид.ч. за Д. Б.
и по 1/12 ид.части за К. Б. и Д. Б..
Представено е пълномощно с нот.заверка на подписите от 01.12.2016 г., с което
тримата ответници упълномощават ищеца да ги представлява пред всички държавни
органи и институции … при получаването на разрешения, съгласувания, одобрения и
становища във връзка с процедура по разрешаване строителството и изграждане на
ограда между съсобствения им поземлен имот и съседните имоти. За целта на
пълномощното, същите упълномощават довереника им да действа от тяхно име и за
тяхна сметка.
В издаденото Разрешение за строеж № 126/26.04.2017 г. на плътна ограда с
височина 2,20 м., разположена в УПИ IV-2723, петимата съсобственици на имота
фигурират като възложители на строежа.
На 14.09.2017 г. ищецът сключва договор с „Ремстрой Корект“ ЕООД,
гр.Мартен, за изграждането на плътната ограда в процесния имот, като е уговорена
обща сума на услугата – 26 000 лв.
На 04.09.2017 г. В. Д. е заплатил 3063.60 лв. за строителни материали и
5
транспортни услуги с бетоновоз и бетонпомпа. На същата дата е закупил още
материали за сумата 219 лв.
Ищецът представя фактури и касови бонове от 08.09. и 13.09.2017 г. за
закупувани допълнителни строителни материали на стойност съответно от 166.03 лв. и
134.28 лв.
На 31.10.2017 г. извършените от „Ремстрой Корект“ ЕООД СМР на плътна
желязо-бетонна ограда са предадени на възложителя В. Д. с приемо-предавателен
протокол. За тяхната стойност от общо 25051.81 лв. е издадена фактура №
4531/22.08.2022 г., заплатена на три пъти с платежно нареждане и вносни бележки от
25.08 и 26.08.2022 г.
От приетото заключение по назначената при първоначалното разглеждане на
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на действително
направените разходи /материали и труд/ от ищеца през 2017 г. по повод строителството
на процесната ограда възлиза на 22 355.21 лв. Според допълнително назначената и
приета експертиза, стойността на имота вследствие изградената в него плътна ограда
към 2027 г. е увеличена с 10 605 лв. А стойността на действително направените
разходи от ищеца през 2017 г. при строителството на оградата, при изчисляване
обемите по измервания на място и при съобразяване проектната документация, е 26
172.67 лв.
При така установените фактически положения и като взе предвид
приложимия закон, съдът приема от правна страна следното:
След направеното уточнение на исковата молба от пълномощника на ищеца при
новото разглеждане на делото /наложило се поради множеството установени
противоречия в обстоятелствената й част и петитума и без което уточнение съдът не
би могъл да се произнесе с допустим съдебен акт/, настоящият съдебен състав приема,
че е сезиран с искове по чл.30, ал.3 от ЗС.
Според цитирания текст, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от
една страна урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава
ползите от общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на
същия съсобственик задължението да понася, съобразно с частта си и тежестите на
общата вещ. Така един от съсобствениците, който е реализирал доходи/спестил е
разходи за общата вещ, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за
ползите, от които те са лишени.
Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота в качеството си на
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по
правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на
6
останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря
съразмерно дела си за реално извършените разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че
ищецът е извършил строежа на масивната ограда в съсобствения на страните двор със
знанието и съгласието на тримата ответници. Същите са упълномощили В. Д. от тяхно
име и за тяхна сметка да предприеме действия по издаване на строителни книжа и по
изграждане на оградата. Освен това, живеейки в имота, те ежедневно са били
очевидци на построяването на оградата и по никакъв начин не са се противопоставяли
на този строеж /нито относно вида ограда, относно използваните материали и труд,
нито са се интересували от тяхната стойност/.
Поради това съдът приема, че отношенията между страните относно
подобрението в имота /самостоятелен вид обект „строеж“ по смисъла на т.38 от § 5 на
ЗУТ/ следва да се уредят съгласно правилата на чл.30, ал. 3 от ЗС.
От събрания по гр.дело № 4607/2022 г. доказателствен материал се установява,
че плътната ограда в УПИ на страните по делото, за изграждането на която в тяхна
полза е издадено разрешение за строеж от 26.04.2017 г., е построена изцяло със
средства на ищеца до 31.10.2017 г., за което е подписан приемо-предавателен протокол.
Съгласно приетите заключения по СТЕ, направените разходи при и по повод
строителството на процесната ограда към 2017 г., при съобразяване обемите по
измервания на място и проектната документация, възлизат на сумата от 26 172.67 лв.
Предвид изложените съображения, половината от нея в общ размер 13 086.34 лв.
следва да се възложи на тримата ответници съобразно дела им от съсобствеността, а
именно: 8724.22 лв. за Д. Б. и по 2181.05 лв. за останалите ответници.
Неоснователно е направеното от пълномощника на ответниците възражение за
погасяване претенциите на ищеца по давност. Давността за тях тече от датата на
извършване на съответния разход, защото тогава вземането става изискуемо - чл.114,
ал. 1 ЗЗД, като за тези вземания се прилага общата 5 - годишна давност (арг. от чл. 110
ЗЗД). Погасени по давност ще са тези вземания за извършени разходи, които са
направени повече от 5 години преди предявяване на претенциите. В случая
заплащането на СМР е извършено през м.август 2022 г., а подаването на исковата
молба е в същия месец. Дори да се приеме, че началната дата на давността е тази на
подписването на приемо-предавателния протокол за извършените СМР по
построяването на оградата, давността към 31.08.2022 г. отново не е изтекла. Не може
да се приеме за основателно и възражението, че при новото разглеждане на делото
ищецът предявява нов иск – от такъв за заплащане увеличената стойност на имота в
такъв за заплащане разходите, направени за извършените в него подобрения.
Първоначалната искова молба е оставена без движение и след отстраняване
нередовностите по нея, същата, вече уточнена, се счита подадена на 31.08.2022 г.
7
На основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената част от първоначалните
размери на исковете, тримата ответници следва да заплатят на ищеца деловодни
разноски в общ размер 3539.79 лв. от общопретендираните 3872.77 лв. /или 2359.86 лв.
от първата ответница и по 589.97 лв. от останалите двама ответници/. Ищецът от своя
страна също дължи на тримата ответници деловодни разноски в общ размер 163.88 лв.,
съразмерно на уважената част от първоначално предявените искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Б., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Ц.А.“ 38, ет.2, да заплати на
В. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата 8724.22 лв.,
представляваща припадаща се част от стойността на направените разходи за
изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723,
кв. 201.1 по плана на гр. Русе, към ПИ 2724, ПИ-2725 и УПИ VIII-2732, от т. А до т. Б
и от т. Б до т. В на съсобствения им недвижим имот по ул.„Ц.А.“ № 38, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
2359.86 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. Й. Б., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Ц.А.“ 38, ет.2, да заплати на
В. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата 2181.05 лв.,
представляваща припадаща се част от стойността на направените разходи за
изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723,
кв. 201.1 по плана на гр. Русе, към ПИ 2724, ПИ-2725 и УПИ VIII-2732, от т. А до т. Б
и от т. Б до т. В на съсобствения им недвижим имот по ул.„Ц.А.“ № 38, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 589.97
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Й. Б., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Ц.А.“ 38, ет.2, да заплати на
В. С. Д., с ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата 2181.05 лв.,
представляваща припадаща се част от стойността на направените разходи за
изграждане на плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в УПИ IV-2723,
кв. 201.1 по плана на гр. Русе, към ПИ 2724, ПИ-2725 и УПИ VIII-2732, от т. А до т. Б
и от т. Б до т. В на съсобствения им недвижим имот по ул.„Ц.А.“ № 38, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 589.97
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. С. Д., с ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Ц.А.“ 38, ет.1, да заплати на
Д. Д. Б., с ЕГН **********, К. Й. Б., с ЕГН ********** и Д. Й. Б., с ЕГН **********,
163.88 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в 2-
8
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9