№ 22199
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110122155 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът М. В. П.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 8 096,30 лева,
представляваща за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 885,89 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 04.01.2024 г., сумата 82,45 лева, представляваща за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
14,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.01.2024 г.,
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София,
общ. АДРЕС, аб. № 365878, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
1
процесните суми. Претендира разноски.
Ответницата М. В. П. в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е представила
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция както по основание,
така и по размер. Твърди, че не се доказва ответникът да е вещен ползвател на имота,
както и потребител на топлинна енергия за същия. Оспорва твърдението, че се намира
в облигационни отношения с ищеца, както и твърденията за извършен реален отчет.
Счита, че не е установена изправността на уредите, чрез които се извършва
измерването и отчитането на ТЕ. Поддържа, че клаузата от ОУ на ищеца за
рекламация е неравноправна. В допълнение излага, че представените към исковата
молба доказателства не са годни да установят релевантните факти, в тежест на ищеца.
Оспорва претенцията за главница за дялово разпределение, както и акцесорните за
лихва и забава като неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените разноски. Във възражението по чл.414 ГПК се позовава на изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 14.02.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу М. В. П. да заплати на заявителя следните суми: сумата 8 096,30 лева,
представляваща за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 885,89 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 04.01.2024 г., сумата 82,45 лева, представляваща за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
14,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.01.2024 г,
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София,
общ. АДРЕС, аб. № 365878.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414,
ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
2
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
3
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От представен по делото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот
от 08.12.2009г. с нот. заверка на подписите, акт № ***, том II, рег. № ********г. на нот.
Д. Т., рег. № 264 на НК /лист 14/ се установява, че по силата на постигнатата
договореност ответницата М. П. е придобила собствеността по отношение на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в гр. София,
жк. АДРЕС, ет. 6. С оглед на гореизложеното и на основание нормата на чл. 153 ЗЕ,
ответникът като собственик на топлоснабдения имот е обвързан по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият
дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Договорът
касае обект с абонатен № 365878, находящ се в жк. АДРЕС, ет. 6, ап. 34.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
4
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Техем сървисис" ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 10.09.2000г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответника е имало 5 броя отоплителни тела с
поставени ИРРО, както и 2 броя водомера за топла вода. Посочено е също, че дяловото
разпределение през процесния период е извършвано на база реален отчет. Топлата вода
е изчислявана също по реален отчет, за което са съставени протоколи за главен отчет с
подпис на абоната/лицето подсигурило достъп. При кредитиране заключението по
СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Техем сървисис" ЕООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението
на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период. От заключението се изяснява, че дължимата сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 7976,90 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
5
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и
сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114,ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1841/2024г. по описа на СРС, 81 състав – 10.01.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на СРС, 81
състав е подадено на 10.01.2024г., то следва да се приеме, че не е погасено по давност
най - старото задължение за цена за потребена ТЕ за периода м.05.2021г. - за този
месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2021г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1
ЗЗД, изтича на 15.07.2024г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 7976,90 лв. до който размер искът е основателен
и следва да се уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 8
096,30 лева следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 28 от делото/, че
6
услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 82,45 лв., поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и
забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
7
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 229,26 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 634,59 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК /в размер на 50,00 лв./.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Същият е представляван в исковото производство
безплатно на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от договор от
15.07.2024г. Предвид гореизложеното и при съобразяване на обстоятелствата, че
липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая, делото е приключило в
едно съдебно заседание, в което процесуалният представител не се е явил, съдът
намира, че претендираното възнаграждение /при отчитане на материалния интерес/ в
размер на сумата от 900 лева за исковото производство явява обоснован. Съобразно
изхода по спора на упълномощения процесуален представител - адв. Н. К. следва да се
присъди сумата - 9,00 лв. за исковото производство. В заповедното производство по
ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на СРС, 81 с-в не са представени доказателства за
упълномощаване, респективно и подаване на възражението по чл.414 ГПК чрез
процесуалния представител, поради което разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. В. П., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 7976,90 лева,
представляваща за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 82,45 лева, представляваща за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. АДРЕС, аб. №
365878, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
14.02.2024г. по ч.гр.д. № 1841/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
8
главница за ТЕ над сумата 7976,90 лева до пълния претендиран размер 8 096,30 лева,
иска за сумата 885,89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
период от 15.09.2022 г. до 04.01.2024 г., както и иска за сумата 14,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 16.07.2021 г. до 04.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. П., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 634,59 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 229,26 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. К., САК, № **********,
сумата от 9,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответника в исковото производство.
Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9