Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 10.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” с - в, в
публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 10836/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 104659/29.04.2019 г. по
гр. д. № 47886/2017 г. по описа на СРС, 50 с - в е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1
ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че И.Д.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК : */*******,
сумата от 2 024, 26 лв. за главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „*/*******аб. № 65127, за периода м. 05.2014 г. - 30.04.2016 г. и сумата от 46, 28 лв. главница, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 11.04.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 22759/2017 г. на СРС и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното
производства, съобразно уважената част от претенциите.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено на задължение в размер на
237, 40 лв. - обезщетение за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. - 05.04.2017 г., както и сумата от 8,
07 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата за цената на
услугата дялово разпределение за същия период са изцяло отхвърлени.
В
частта, в която исковете за установяване на задължения за лихви за забава са
отхвърлени, решението е влязло в сила - като неоспорено от ищеца.
Недоволен от решението в уважителната част е останал
ответника И.Д.П., който в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с множество доводи, че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Неоснователно
е прието, че страните са обвързани с облигационна връзка, както и че ответникът
е собственик на процесния имот, след като този факт е
бил изрично оспорен в отговора на исковата молба. По делото не са представени
годни писмени доказателства за установяването му. Позовава се на отмяна от ВАС,
ІІІ отдел., с решение № 4777/13.04.2018 г. по а. д. № 1372/2016 г. на
Методиката за дялово разпределение, поради което ТЕ е начислявана в
противоречие със закона. Поддържа, че а налице противоречие със ЗЗП. Не се
установяват размерите на претенциите, понеже неоснователно СРС е възприел
заключенията на експертизите, изготвени само въз основа на документите,
представени от ищеца. Не са допуснати исканията за представяне на свидетелства
за метрологични проверки на топломера в АС и за узаконяването му, не се
представени документи за съгласие на ответника за приспадане и добавяне на суми
ат изравнителните сметки, със сумите за връщане са погасявани стари задължения,
извън периода, вземанията на ищеца не са установени по основание и размер.
Ищецът не е ангажирал доказателства за изправност на индивидуалните
разпределители в имота, за реалното им отчитане в периода, или за създадени от
абоната пречки за такова отчитане, поради което е начислявана служебно ТЕ, поради
което незаконосъобразно е прието, че е налице основание за начисляване на сумите.
Недопустимо са приети като доказателства едностранно изготвени от ищеца фактури
за дължимите суми. Според жалбоподателя само от СТЕ не е установено реалното
количество доставена ТЕ. Не са представени доказателства за извършване на
дялово разпределение и за дължимост на суми за тази услуга.
По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят
изцяло исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивните жалби в сроковете по чл. 263 ГПК и чл. 248 ГПК. В молба от 29.06.2020 г. ищецът оспорва
жалбите без да излага съображения и моли да се оставят без уважение. Претендира
разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива след подадено от ответника в
срок възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Решението се
оспорва само в частите, в които са уважени главните искове, като в останалата
част е влязло в сила.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, според което „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди“.
Като се съобразят
посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е собственикът на имота, физическото лице, на което
е учредено ограничено вещно право на
ползване или лицето, което
изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до
доставчика.
Като
е съобразил доказателствата, в това число съдебно - спогодителен протокол от 28.11.1985 г. по гр. д.
13702/1985 г. на СРС, според който в дял на ответника се възлага ап. 19 в гр.
София, ж. к. „Гоце Делчев" (предишно*****/*******СРС е направил извод, че страната
е собственик на топлоснабдения имот. Съдебната
спогодба по делба има сила на влязло в сила решение (по арг.
от чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.)) и разрешава въпроса относно собствеността на
имота със задължителна за съда сила, до установяване на нещо различно. Доколкото
нищо различно не е установено в производството, следва да се приеме, че
ответникът е собственик на процесния имот, от където
произтича и качеството му на потребител /клиент на ищцовото
дружество относно доставката на ТЕ в периода.
При
това съдът основателно е приел за установено, че между страните е възникнало
правоотношение относно ползването на ТЕ за имота в процесния
период, което произтича от качеството на ответника на собственик на имота. Въззивният състав намира за неоснователни възраженията на
ответника за недоказаност наличието на договорно правоотношение с ищеца.
По силата на
законовата уредба, облигационното правоотношение с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на
Общите условия на дружеството. Законодателят не е предвидил като условие за
влизането на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки че е предвидено
право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни и
не се излагат твърдения ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
Общи условия, нито да е поискал прилагане на специални условия. Неоснователно е
възражението му, че ОУ на ищцовото дружество не
са представени в четлив вид и за да възникне облигационна връзка с потребителя,
е необходимо да се докаже нарочно сключен договор с него.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая се установява, че
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите между топлоснабдените
имоти в сградата е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Вземайки
предвид заключението на приетата пред СРС СТЕ и при съобразяване на нормативно
регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на
СРС, че делът на ответника относно дължимите суми за ТЕ е изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото,
както и документите за главен отчет, представени от ФДР, подписани от потребител,
се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия
топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че по делото не са ангажирани
доказателства от третото лице помагач за реално им отчитане на ТЕ
в имота в исковия период, или за създадени от абоната пречки за такова
отчитане, поради което е начислявана служебно ТЕ, доколкото пред СРС за
представени документи за главен отчет на уредите, съдържащи подпис на
потребителя.
Вещото
лице е съобразило, че за имота се начислява ТЕ за отопление за баня, за
отоплително тяло без уред за дялово разпределение, както и за подгряване на
топла вода на база отчетите на ФДР за два броя водомери в имота.
На потребителя не е начислявана и сума за сградна инсталация. Съдът намира за ирелевантна
последващата отмяна на Методиката за дялово
разпределение от ВАС, ІІІ отдел., с решение № 4777/13.04.2018 г. по а. д. №
1372/2016 г., доколкото това решение е постановено след исковия период и не
може да бъде съобразено.
Вещото лице е констатирало, че има свидетелства за метрологични проверки на
топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция. Възраженията на
ответника в обратния смисъл не са доказани.
В заключение СТЕ е достигнала
до извод, че общата сума за топлинна енергия, начислена за периода м. 05.2014
г. - м. 04.2016 г. е в размер 2 492 , 44 лв. При това законосъобразно СРС
е приел, че главният иск за стойност на доставена топлинна
топлоенергия е изцяло основателен за претендирания размер от 2 024, 26 лв.
за периода м. 05.2014 г. - 30.04.2016 г. и го е уважил.
В съответствие с материалният закон СРС е приел за неоснователно
възражението за погасяване на вземането по давност, като е съобразил, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 11.04.2017 г., като претенциите
касаят период от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., за който не е изтекла
погасителната давност, считано три години назад от 11.04.2017 г. Не са налице
основания за промяна на изводите на СРС.
Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение в размер на 46, 28 лв. за процесния период - м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. и като
съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността
за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага
на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато
топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани
по реда на
чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл.
139 б (при ОУ), в който се уреждат
цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая не е спорно, че
ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Т.с.“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от:
1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати
се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
Въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена от ФДР. Претенцията за заплащането й е установена в своето
основание. Стойността на услугата за процесния период, съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 46, 28 лв., за който искът се явява
основателен и законосъобразно е уважен.
Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, решението в оспорената уважителна част следва да се потвърди
като постановено при съобразяване с материалния и процесуален закон. Същият
извод се отнася и до частта от решението, в която ответникът е осъден за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства, които са
съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право
на разноски има ищеца. Настоящият състав не присъжда такива, като приема, че в
негова полза не е осъществявано реално процесуално представителство във въззивното производство.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104659/29.04.2019 г. по гр. д. № 47886/2017
г. по описа на СРС, 50 с - в, в частта, в която е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че И.Д.П., ЕГН **********, дължи на
„Т.С." ЕАД, ЕИК: */*******, сумата
от 2 024, 26 лв. - главница, представляваща цена
за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, ж. к. „*******вх. *******аб.
№ 65127, за периода м. 05.2014 г. - 30.04.2016 г. и сумата от 46, 28 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 11.04.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22759/2017
г. на СРС и е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплащане
на разноски в исковото
и заповедното производство съобразно уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в останалата отхвърлителна част, като
неоспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.