№ 1297
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 272864/18.02.2021 г., подадена от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, срещу разпореждане № 264321
от 03.02.2021 г. по гр.д. № 401/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Х. Г. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Средно село, община Ветрино, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 45,00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 421,47 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл
България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г., на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно. Сочи, че „Файненшъл
България" ЕООД е с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по
занятие и в качеството си на търговец следва да получава съответно възнаграждение по
всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране
изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договора за паричен заем. Поддържа, че договорът за поръчителство не е сключен в
противоречие на добрите нрави като се позовава на принципа на свободно договаряне (чл. 9
от ЗЗД). Сочи, че автономията на волята на страните е ограничена единствено от
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което в настоящият случай категорично
било спазено. Съдът неправилно бил квалифицирал претенцията за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Позовава се на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК като поддържа, че таксите се дължат за допълнителни услуги, които
кредиторът извършва с цел напомняне за изпълнение на поето задължение. Позовава се и на
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която при изчисляване на годишния процент
на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит. Излага подробна
аргументация. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на
1
заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
гр. София, в развилото се производство по ч. гр. д. 401/2021 по описа на ВРС е издадена
Заповед № 260899/03.02.2021 за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
длъжникът Х. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Средно село, община Ветрино,
да заплати на дружеството – заявител следните суми: сумата от 710,44 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № 3622177 от 03.09.2019 г., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за поръчителство № 3622177
от 03.09.2019 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.12.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 83,96 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва по договора за заем, начислена за периода от 17.09.2019 г. до
28.04.2020 г., сумата от 35,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислена за периода от 29.04.2020 г. до 27.11.2020 г., които суми са заплатени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г., както и
сумата от 48,61 лв. за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Отказано е издаването на заповед за изпълнение за сумата от 45,00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 421,47 лв.,
представляваща възнаграждение по договора за поръчителство, които суми са заплатени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от
„Файненшъл България“ ЕООД в полза на заявителя с рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 05.05.2020 г., на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
По доводите в жалбата:
Правилно, при решаване на делото заповедният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската
защита, доколкото длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът
съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Още на фаза заповедно
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, предвижда възможността да се
откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите
нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля
тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство (така Решение на СЕС по дело С448/17 и други).
Относно спорното пред настоящата инстанция вземане възникнало от сключения
договор за поръчителство. Съгласно описаното в т.12 от заявлението, според чл. 4 от
договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет
2
Мениджмънт“ АД обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, банкова
гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване
на договора. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят е сключил с
„Файненшъл България“ ЕООД договор за поръчителство, възнаграждение по който се
претендира. Не се оспорва констатацията на районния съд, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът намира, че при сключването на акцесорния договор като част от договора за
потребителски кредит, длъжникът практически не е имал възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е кредитора на длъжника по договора за кредит. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място, така създадената от „Изи Асет Мениджмънт“ АД схема за
предоставяне на кредити, обезпечени чрез поръчителство от дъщерно на кредитора
дружество, цели заобикаляне на ограничението предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно
което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Отпуснатият кредит е в
размер на 750,00 лева и е разсрочен на 17 месечни вноски в размер на 49,65 лева,
включващи главница и лихви при фиксиран годишен лихвен процент 35 %. Дължимото
възнаграждение на поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на 26,35 лева на
месец за периода на действие на договора за кредит или общо 447,95 лева.
Възнаграждението на поръчителя се дължи ежемесечно и е със същия матуритет, с който е и
отпуснатият кредит. Определеният в договора за кредит ГПР е 41,68 %. За да преодолее
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да получи допълнителен доход в размер на близо 60
% от главницата, кредиторът е създал конструкция, при която потребителят да заплати този
допълнителен доход чрез дъщерното дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
„Файненшъл България“ ЕООД. Така с привидно законни средства се постига една
противозаконна цел, което е класически пример за заобикаляне на закона. Индиция за това е
и уговореното в чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между
кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД, според която „Изи Асет Мениджмънт“
АД е овластено да приема вместо поръчителя вноските по договора за поръчителство. Ето
защо, съдът намира, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.
Що се отнася до втората спорна претенция относно сумата представляваща " разходи
и такси за извънсъдебно събиране ", същата не се дължи за нищо друго освен за управление
на кредита, а такси за това не могат да се събират от длъжника – чл. 10а ал.2 от ЗПК,
респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е нищожна. Отделно от това липсва
яснота какви точно дейности са извършени от кредитора и как е определена цената на тези
услуги.
Съдът споделя и мотивите на ВРС, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264321 от 03.02.2021 г. по гр.д. № 401/2021 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Х. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Средно село, община Ветрино, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: сумата от 45,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и сумата от 421,47 лв., представляваща възнаграждение по договора за
поръчителство, които суми са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на
заявителя с рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и
приложение № 1 към него от 05.05.2020 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4