РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Силистра , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100559 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. К. Н. против Д. М. Х. с искане за
определяне на отглеждащ родител и режим на лични отношения с общото дете на страните
Б. Н. К.. В производството е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от Д.
М. Х., чрез който същата твърди, че чрез решение по гр.д. № 1566 по описа на РС –
Силистра за 2017 г. бащата бил осъден да заплаща на дъщеря си Б. Н. К. месечна издръжка в
размер на 120 лв., както и че в периода след постановяване на решението разходите за
задоволяване на потребностите на детето са се увеличили, тъй като се увеличила неговата
възраст, както и разходите за задоволяване на образователните му нужди. Отделно от това
през изминалия период се променил и законовият минимум на издръжката, която
родителите дължат на непълнолетните си деца, а ответникът престанал да дава издръжка на
по – голямото си дете, тъй като то навършило пълнолетие. Поради изложените причини
ищцата моли съда да промени размера на първоначално присъдената издръжка на
малолетното дете на страните, като го определи на сумата от 200 лв. заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Поради постигане на спогодба по въпроса за упражняване на родителските права
спрямо детето и определяне на режим на лични отношения в бащата, одобрена чрез
протоколно определение № 346 от 19.07.2021 г., съдът е прекратил производството в тази му
част, обявявайки, че ще се произнесе с решение по иска за изменение на присъдената в полза
на детето на страните месечна издръжка.
1
Ответникът по насрещния иск Н. К. Н. оспорва същия по размер, като счита, че той е
неоснователен за сумата над 170 лв. месечно. Обосновава становището си с твърдението, че
получаваното от него трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата
за страната.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Детето Б. Н. К. е родено на .............. г. от майка Д. М. Х. и баща Н. К. Н.. Чрез
съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 1566 по описа на СРС за 2017 г., ответникът се е
задължил да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 120 лв. От момента на
фиксиране на тази сума е изминал период от близо три години, през който е настъпила
промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на детето и съответно
тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства.
От една страна се е увеличила неговата възраст, което е обусловило възникването на
допълнителни разходи във връзка с образованието му и за задоволяване на културни и
социални потребности (освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна,
отопление, облекло, лекарства, консумативи), а отделно от това се е изменила
икономическата обстановка в страната, като се е увеличила стойността на предлаганите
стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на основните му
потребности. Тази промяна е дала отражение върху размера на минималната сума, която
родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като
последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към
момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. С оглед на казаното съдът намира, че размерът
на исковата претенция на фона на пазарните условия и увеличената възраст на детето е
изцяло оправдан и съответства на тази част от общата издръжка, която следва да бъде
обезпечена от приноса на единия родител.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе
факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на
същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата (към настоящия момент 650 лв.). От представените от
ответника доказателства става ясно, че към настоящия момент той упражнява трудова
дейност срещу минимална работна заплата (брутно 650 лв., а нетно 504,39 лв.), като при
тези данни съдът счита, че финансовото задължение на ответника към дъщеря му следва да
2
се фиксира на границата на възможния минимум с оглед недостатъчността на доходите му
за пълноценно задоволяване нуждите на детето едновременно със собствените му такива.
Същевременно минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най –
малките деца, поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на
дъщерята на страните, която към момента се намира в ученическа възраст. Поради тези
причини съдът е на мнение, че предявеният иск следва да се уважи в пълен размер, тъй като
намирайки се в трудоспособна възраст и при липса на задължения към други лица
ответникът би следвало да обезпечи поне основните потребности на единственото си
непълнолетно дете, при положение че не счита за необходимо да се ангажира с по –
сериозна отговорност в тази насока. На основание чл. 146, ал. 1 СК така определената
издръжка следва да се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата по насрещния иск следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху
определената издръжка в размер на 115,20 лв. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на детето Б. Н. К. определена със съдебна спогодба
от 21.11.2017 г. по гр.д. № 1566 по описа на СРС за 2017 г., одобрена чрез определение №
523 от същата дата, както следва:
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН ********** от гр. С., местност „С. Й.“ да заплаща на
дъщеря си Б. Н. К. с ЕГН ..............чрез нейната майка и законен представител Д. М. Х. с ЕГН
********** и двете от гр. С., ул. „А. Я.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ..ежемесечна издръжка в размер
на 200 лв. (двеста лв.), считано от 11.05.2021 г., заедно с лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН ********** от гр. С., местност „С. Й.“ да заплати на Д. М.
Х. с ЕГН ********** от гр. С.а, ул. „А. Я.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .направените по делото
разноски в размер на 300 лв. (триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н. К. Н. с ЕГН ********** от гр. С., местност „С. Й.“ да заплати по сметка
на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 115,20 лв. (сто и петнадесет
лв. и 29 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
3
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4