РЕШЕНИЕ
№ 268
Стара Загора, 18.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Златко
Мазников
При секретаря Николина Н.
разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 366 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния (АПК) във връзка с §2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба
на Т.Н.Д. ***, против ревизионен акт (РА) №
Р-16001621000587-091-001 от 28.01.2022 г., издаден от И.К.К. на длъжност
началник на сектор – възложил ревизията, и Д.Х.Г.-И. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 176 от
21.04.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, относно установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на
54 982.56 лв., ведно с лихви в размер на 28 742.16 лв., както следва:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – за 2014 г. в размер на 20 702.01
лв. и прилежаща лихва в размер на 14 179.67 лв., за 2016 г. в размер на 1 383.58
лв. и прилежаща лихва 666.48 лв., за 2017 г. в размер на 2 359.19 лв. и прилежаща
лихва 897.22 лв. и за 2018 г. в размер на 8 186.48 лв. и прилежаща 2283.30
лв. лихва; Вноски за ДОО – за 2014 г. в размер на 2 820.10 лв. и прилежаща
лихва 1 979.02 лв., за 2015 г. в размер на 645.12 лв. и прилежаща лихва
423.75 лв., за 2016 г. в размер на 1 591.18 лв. и прилежаща лихва 813.83
лв., за 2017 г. в размер на 2 965.11 лв. и прилежаща лихва 1 183.53
лв. и за 2018 г. в размер на 3 452.54 лв. и прилежаща лихва 1 029.39
лв.; Вноски за ЗО – за 2014 г. в размер на 1 762.56 лв. и прилежаща лихва 1 236.86
лв., за 2015 г. в размер на 403.20 лв. и прилежаща лихва 264.85 лв., за 2016 г.
в размер на 994.49 лв. и прилежаща лихва 508.65 лв., за 2017 г. в размер на 1 718.90
лв. и прилежаща лихва 686.10 лв. и за 2018 г. в размер на 1 866.24 лв. и прилежаща
лихва 556.42 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ – за 2014 г. в размер на 1 101.60 лв.
и прилежаща лихва 773.06 лв., за 2015 г. в размер на 168.00 лв. и прилежаща
лихва 165.52 лв., за 2016 г. в размер на 621.55 лв. и прилежаща лихва 317.90
лв., за 2017 г. в размер на 1 074.31 лв. и прилежаща лихва 428.83 лв. и за
2018 г. в размер на 1 166.40 лв. и прилежаща лихва 347.78 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения РА по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в нарушение на
административнопроизводствените правила. Оспорват се направените изводи от
приходната администрация относно наличието на неотчетени приходи/доходи от
страна на жалбоподателката като основание за извършване на ревизия по реда на
чл. 122 и сл. от ДОПК. Смята, че неправилно органите по приходите са приели, че
е извършвала търговска дейност като ЕТ през процесния период от време и че като
физическо лице е действала в качеството си на търговец. В тази връзка твърди,
че действията по продажба на собствени недвижими имоти, придобити по време на
брака й, не са извършвани по занятие и не е реализирана печалба от тези сделки,
която да подлежи на облагане. Поддържа, че осъществените сделки по същността си
представляват управление на имотите, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО), като покупките и
продажбите са за обезпечаване на собствени на семейството нужди, а не с цел печалба.
Отделно от това възразява и срещу определената от ревизиращите органи данъчна
основа за облагане, респективно – осигурителен доход. Изтъква, че тя е
определена неправилно, тъй като не са взети предвид всички разходи, които са
направени във връзка с придобиването, стопанисването и продажбата на
недвижимите имоти през ревизирания период. Изложени са и съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на РА,
като се твърди, че в нарушение на регламентирания в чл. 3 от ДОПК принцип на
обективност в административното производство не са установени обективно и в
пълнота, съответно не са преценени безпристрастно всички факти и обстоятелства
от значение за направените изводи за наличие на публични задължения,
включително не са взети предвид и представените от нея в хода на ревизията писмените
доказателства и обяснения. По изложените в жалбата доводи е направено искане оспореният
РА да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА
е правилен и законосъобразен по съображения, подробно изложени в решението на директора
на дирекция „ОДОП“ и в представено по делото писмено становище.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна по
административно-правния спор следното:
Ревизията е повторна след отмяна на предходния РА с решение №
77 от 29.01.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив. Със заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-16001621000587-020-001 от 03.02.2021 г., издадена от Г.Н.Ч.
на длъжност Началник сектор (л.
150, т.
V), на основание чл. 112 и 113 от ДОПК е
възложено извършването на ревизия на Т.Н.Д. ***, ЕГН **********, като е
определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014
г. до
31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2014
г. до
31.12.2018 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се – за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; УПФ – за
самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Извършването
на ревизията е възложено на Д.Х.Г.-И. – главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и на П.Б.Б. – главен инспектор по приходите. Определено е
ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, което е сторено
на 09.02.2021 г. по електронен път
(л.
153, т.
V). Производството по извършване на ревизията е било спряно
със заповед № Р-16001621000587-023-001 от 26.03.2021 г.
(л. 20, т.
III) на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК – по молба на
ревизираното лице, считано до 26.06.2021 г. Със заповед № Р-16001621000587-143-001
от 05.07.2021 г. (л.
16, т.
III) на основание чл. 35 от ДОПК
производството е било възобновено, считано от 05.07.2021
г., като
срокът за завършване на ревизията е определен на 19.08.2021
г. Този
срок е бил удължен със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР)
№ Р-16001621000587-020-002
от 18.08.2021 г. (л. 11, т. III) и
със ЗИЗВР № Р-16001621000587-020-003 от 15.09.2021 г. (л.
409, т. II), издадени и подписани от Г.Н.Ч. – Началник сектор, като е
определено ревизията да завърши до 15.10.2021 г. ЗВР, цитираните
ЗИЗВР, както и заповедите за спиране и
възобновяване на производството за извършване на ревизия са издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г.Н.Ч. в
посоченото му длъжностно качество – Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП гр. Пловдив.
С решение за изземване разглеждането и решаването на
конкретен въпрос/преписка № Р-16001621000587-098-001 от 01.10.2021
г. (л. 398, т.
II),
издадено от директора на ТД на НАП гр. Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК са иззети правомощията на Г.Н.Ч. като възлагащ орган по процесната ревизия
и същите са възложени на И.К.К. в качеството му на възлагащ орган. Именно в
това му качество от И.К.К. на длъжност Началник сектор е била издадена и ЗИЗВР
№ 16001621000587-020-004 от 01.10.2021 г. (л.
135, т. I), но видно от съдържанието й, с нея не са променени, нито
обхвата на ревизията, нито срока, нито състава на ревизиращия екип.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на
доказателства, включително въз основа на отправени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, извършени са справки,
присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните
в хода на производството доказателства, са подробно описани в ревизионен доклад
(РД).
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл. 117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – Д.Х.Г.-И. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и П.Б.Б. на длъжност главен инспектор по приходите, е
съставен РД № Р-16001621000587-092-001 от 19.11.2021 г. С РД в резултат на
извършените действия и направените констатации и изводи ревизиращият екип е
предложил по отношение на ревизираното лице Т.Н.Д. да бъдат установени размери
на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ, вноски за ДОО, вноски за ЗО
и вноски за УПФ за периода 2014 г. – 2018 г. РД е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Д.Г.-И. и от Петър
Богоев, като доказателства за датата и начина на подписване, както и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
По отношение на установените задължения са направени
констатации, въз основа на които е прието, че осъществените от ревизираното
лице разпоредителни сделки с недвижими имоти през ревизирания период са
търговски по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и
основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за
едноличните търговци.
РД е връчен по електронен път на ревизираното лице на 29.11.2021
г. съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 359, т. II
от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е
бил удължен по молба на ревизираното лице до 13.01.2022
г., видно
от уведомление № Р-16001621000587-РУС-002
от 10.12.2021 г. (л.
327, т. II).
На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от
ревизираното лице на 13.01.2022
г. е
подадено възражение, регистрирано с вх. № 94-00-260 от 13.01.2022
г. (л.
195 и сл, т. II), с което се оспорват
обективираните в съставения РД констатации и направените правни изводи.
Представени са и допълнителни доказателства.
Въз основа на съставения РД и на основание чл. 119,
ал. 2 от ДОПК от И.К.К. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията и Д.Х.Г.-И. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16001621000587-091-001
от 28.01.2022
г., с
който на Т.Н.Д. са установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на
54 982.56 лв., ведно с лихви в размер на 28 742.16 лв., както следва:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – за 2014 г. в размер на 20 702.01
лв. и прилежаща лихва в размер на 14 179.67 лв., за 2016 г. в размер на
1 383.58 лв. и прилежаща лихва 666.48 лв., за 2017 г. в размер на
2 359.19 лв. и прилежаща лихва 897.22 лв. и за 2018 г. в размер на
8 186.48 лв. и прилежаща 2283.30 лв. лихва; Вноски за ДОО – за 2014 г. в
размер на 2 820.10 лв. и прилежаща лихва 1 979.02 лв., за 2015 г. в
размер на 645.12 лв. и прилежаща лихва 423.75 лв., за 2016 г. в размер на
1 591.18 лв. и прилежаща лихва 813.83 лв., за 2017 г. в размер на
2 965.11 лв. и прилежаща лихва 1 183.53 лв. и за 2018 г. в размер на
3 452.54 лв. и прилежаща лихва 1 029.39 лв.; Вноски за ЗО – за 2014
г. в размер на 1 762.56 лв. и прилежаща лихва 1 236.86 лв., за 2015
г. в размер на 403.20 лв. и прилежаща лихва 264.85 лв., за 2016 г. в размер на
994.49 лв. и прилежаща лихва 508.65 лв., за 2017 г. в размер на 1 718.90
лв. и прилежаща лихва 686.10 лв. и за 2018 г. в размер на 1 866.24 лв. и
прилежаща лихва 556.42 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ – за 2014 г. в размер на
1 101.60 лв. и прилежаща лихва 773.06 лв., за 2015 г. в размер на 168.00
лв. и прилежаща лихва 165.52 лв., за 2016 г. в размер на 621.55 лв. и прилежаща
лихва 317.90 лв., за 2017 г. в размер на 1 074.31 лв. и прилежаща лихва
428.83 лв. и за 2018 г. в размер на 1 166.40 лв. и прилежаща лихва 347.78
лв.
С РА, след преценка на извършените при ревизията действия и
на установените факти и обстоятелства, са потвърдени констатациите в РД, като
са споделени направените в него фактически и правни изводи. От издателите на РА
е отбелязано, че са взети предвид всички разходи, представени в хода на
ревизията и към възражението.
РА е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и
подписан с квалифицирани електронни подписи от И.К. и от Д.Г.-И., като
доказателства за датата и начина на подписване, както и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
РА е връчен на Т.Н.Д. на 10.02.2022 г. по електронен път,
видно от приложеното удостоверение за електронно връчване (л.
185, т.
II
от делото).
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК Т.Н.Д.
е обжалвала издадения РА по административен пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив (чрез пощенски оператор
– л. 39, т. I) на 23.02.2022 г. с жалба, регистрирана в ТД на
НАП гр. Пловдив с вх. № 94-00-1463 от 24.02.2022 г.
(л. 40 – 47,
т. I).
С решение № 176 от 21.04.2022 г. директорът на дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив (л. 30 – 36, т. I от делото) на основание чл.
155, ал.
2 от ДОПК
и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА № Р-16001621000587-091-001
от 28.01.2022 г., с който на Т.Н.Д. са установени данъчни и осигурителни
задължения в общ размер на 54 982.56 лв. главница и 28 742.16 лв.
лихви.
Решение № 176 от 21.04.2022 г. на
директора
на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив е връчено на Т.Д. по електронен път на 03.05.2022
г. (л. 12, т. I от делото).
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на РА, доказателства във връзка с
компетентността на органа, възложил ревизията, удостоверения за валидност на
електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис (КЕП)
в
съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР на оптичен носител, на който се
съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с КЕП,
както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна служебна проверка относно валидността на оспорения на
оспорения РА в аспекта на постановяването му от компетентни органи по
приходите, като част от преценката на неговата законосъобразност, на основание
чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК намира за установено следното:
Оспорването на РА, като направено в законово установения срок
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото заповед
№ РД-09-849 от 10.05.2021 г., с която е изменена заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019
г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от Закона
за Националната агенция по приходите (ЗНАП)
и чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК като органи, компетентни да издават ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени ЗВР съгласно чл. 113,
ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали (л.
21, т.
I от
делото). В случая ЗВР № Р-16001621000587-020-001 от 03.02.2021 г.
е издадена от Г.Н.Ч. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят й с оглед на заеманата длъжност е сред органите, посочени в Приложение
1 от Заповед № РД-09-849 от 10.05.2021 г.
(л. 21 – гръб,
т. I) на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР № Р-16002421000587-020-001
от 03.02.2021 г., съответно и ЗИЗВР № Р-16001621000587-020-002 от 18.08.2021 г.
и № Р-16001621000587-020-003 от 15.09.2021 г. са
издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието
им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедта с
валиден към датата на издаването й КЕП на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в
ТД на НАП гр. Пловдив – Г.Н.Ч..
Възложената ревизия на Т.Н.Д. е извършена от определените със
ЗВР № Р-16001621000587-020-001 от 03.02.2021 г. органи по приходите – Д.Х.Г.-И.
на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и П.Б.Б. (главен инспектор по
приходите), които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК
със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на РД № Р-16001621000587-092-001 от 19.11.2021 г.
(чл. 117, ал. 1 от ДОПК).
Посочените по-горе ЗВР, съставения въз основа на ревизията РД
№ Р-16001621000587-092-001 от 19.11.2021 г. и РА № Р-16001621000587-091-001 от 28.01.2022
г. са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184,
ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи
са представени по делото и на електронен носител (представения с
административната преписка и приложен към делото CD-R). От представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията (определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция – чл. 112,
ал. 2, т.1 от ДОПК) и от ръководителя на ревизията (определен
със ЗВР – чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК).
Както бе посочено по-горе, по време на висящото ревизионно
производство с решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен
въпрос/преписка № Р-16001621000587-098-001 от 01.10.2021 г. (л.
398, т. II) на директора на ТД на
НАП гр. Пловдив на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК са иззети правомощията на Г.Н.Ч.
като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на И.К.К. в
качеството му на възлагащ орган. Въз основа на това решение оспореният РА №
Р-16001621000587-091-001 от 28.01.2022
г. е
издаден от И.К.К. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и Д.Г.-И.
на длъжност главен инспектор по приходите, пределен за ръководител на ревизията
със ЗВР.
В случая е налице изземване на компетентност по отношение на
лицето, възложило ревизията. В решението за изземване на директора на ТД на НАП
гр. Пловдив като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Съгласно цитираната разпоредба в приложимата й редакция определен
в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен
въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния
изпълнител, в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод,
както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по
приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на
компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на
друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е
иззета преписката или въпросът. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК следва
правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и
решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на
разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган,
като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени –
наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността
на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на
компетентността.
При изземване за разглеждане и решаване на
ревизионната преписка или конкретен въпрос по чл. 7, ал. 3 от ДОПК и възлагането
им на друг орган по приходите в тежест на приходната администрация е
доказването на някоя от хипотезите на нормата.
В тази връзка следва да се отбележи, че в посоченото решение
на директора на ТД на НАП гр. Пловдив за изземване разглеждането и решаването
на конкретен въпрос/преписка като фактическо основание за постановения резултат
е посочено, че тъй като съгласно заповед № 2-364 от 24.09.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП Г.Н.Ч. е определен да изпълнява и длъжността
„началник отдел“ в ТД на НАП гр. Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, „служебните задължения, свързани с тази
длъжност, поставят служителя в трайна невъзможност да осъществява правомощията
на орган по възлагане на ревизии (ОВР) по текущи производства“.
Като доказателство за наличието на основание по чл.
7, ал.
3 от ДОПК
е представена цитираната заповед № 2-364 от 24.09.2021 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 20, т.
I от
делото), с която на Г.Н.Ч. на длъжност Началник сектор при
условията на вътрешно съвместителство се възлага да изпълнява и длъжността
„началник на отдел“ в ТД на НАП h,= Пловдив, дирекция
„Контрол“, отдел „Ревизии“, считано от 01.10.2021 г. за срок до назначаване на
титуляр на длъжността, но за не повече от 6 месеца. В нея изрично е уточнено,
че останалите условия по служебното правоотношение остават непроменени. Въз
основа на тази заповед обаче не може да се приеме, че е налице трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност,
произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане
на компетентността по смисъла на чл. 7, ал.
3 от ДОПК.
В случая не е налице такава промяна на служебното правоотношение, по силата на
която лицето вече да не разполага с определени правомощия, за да се приеме, че
е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебни задължения (упражняване
на правомощия), каквито лицето вече няма. Напротив, Г.Ч. не е загубил
персоналната си компетентност като орган, възложил ревизията във връзка с
издаване на РА, тъй като не е налице преназначаване на различна длъжност или
такава промяна в длъжността, която да води до отпадане на компетентността. Той
е запазил компетентността си в пълен обем. От съдържанието на заповедта на
изпълнителния директор на НАП е видно, че на Г.Ч. се възлагат единствено и само
допълнителни компетентности, наред с тези, които вече притежава, за което му се
определя и допълнително възнаграждение. Касае се за допълнително служебно
правоотношение при незаета длъжност по смисъла на чл. 16 от Закона за държавния
служител. В този смисъл не е налице и новата хипотеза, уредена в сега
действащата редакция на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се установява такава
промяна в длъжността, която да води до отпадане на компетентността.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице
предпоставките за прилагане нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са
обусловили нареденото изземване на неприключилите ревизионни производства към 01.10.2021
г. Възлагането на допълнителни компетентности и отговорности при условията на
вътрешно съвместителство не може да се квалифицира, нито като трайна
невъзможност на компетентния орган по приходите, след като неговата основна длъжност
е същата – началник сектор в отдел „Ревизии“, нито като невъзможност, поради
отпадане на компетентността. В конкретиката на казуса по делото дори липсват
каквито и да било доказателства, които да сочат на разлика в длъжностите,
заемани от възложителя на ревизията при първоначалното възлагане на ревизията и
впоследствие – към момента на издаване на оспорения РА. Напротив, съгласно
сочената по-горе заповед Г.Ч. е продължил да заема длъжността „началник сектор“,
поради което не може да се приеме, че той е бил в трайна невъзможност за
изпълнение на служебните си задължения, така както изисква разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ДОПК. Изцяло в посочения смисъл е решение № 6694 от 21.06.2023 г. на
Върховен административен съд (ВАС),
постановено по адм. дело № 11290/2022 г.
Следва се отбележи, че както нееднократно се посочва в
практиката на ВАС, нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК е специална и допуска
изземване на компетентност само в строго определени случаи и служи като
гаранция, че РА се издават при условията на обективност, безпристрастност и
законосъобразност. След като решението за изземване на конкретната преписка от възложителя
на ревизията е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в
текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА
в качеството на възложител на ревизията въз основа решението за изземване на
правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса
на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед на предвидената в
закона съвместна компетентност на издателите на РА опорочаването на участието дори
и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло.
Предвид констатираната нищожност на РА не следва да се
обсъжда въпроса относно неговата материална законосъобразност.
По изложените съображения жалбата се явява основателна. РА №
Р-16001621000587-091-001 от 28.01.2022
г.,
потвърден с решение № 176 от 21.04.2022
г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, като издаден от некомпетентен
орган, следва да се обяви за нищожен.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателката е основателно съобразно представения списък (л.
290, т.
VI). В случая разноските съгласно представен договор
за правна помощ и съдействие от 16.05.2022 г. (л.
11, т.
I) и
приложени към делото платежни нареждания са в размер 5825.00 лв., като включват
разноски за държавна такса – 10 лв., заплатено възнаграждение за адвокат в
размер на 2900 лв., възнаграждения за вещи лица – за съдебно-технически
експертизи в общ размер на 1465 лв. и за съдебно-счетоводни експертизи в общ размер
на 1450 лв. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се посочи, че същото е определено дори под минималния
размер, който съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й
редакция) е 3 041.74 лв., съответно няма основание за
намаляването му.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН ревизионен акт № Р-16001621000587-091-001 от 28.01.2022 г., издаден от И.К.К.
на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и Д.Х.Г.-И. на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение №
176 от 21.04.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********,***, сумата от 5825 (пет
хиляди осемстотин двадесет и пет лева) лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: