№ 441
гр. Кърджали, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Р. Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20255140100979 по описа за 2025 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Е. Б. Д. с ЕГН **********, действаща лично за себе си и като
родител и законен представител на малолетното дете Н. В. А. с ЕГН ********** против
ответника В. А. А. с ЕГН ********** от ***, в която сочи, че с ответника са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение №224/29.09.2022г. по гр.д. №400/2022г. по описа
на РС-Момчилград. С решението бил определен режим на контакти на бащата с детето.
Често той не спазвал така определеН. режим на лично отношеН.. В неделя на 06.07.2025г. в
гр.Кърджали той взел детето като то трябвало да остане в гр.А. в дните от неделя до
вторник. На 07.07.2025г. около 23.00 часа ответникът й се обадил по „Вайбър“ видимо пиян
и трудно говорещ и без причина започнал да я обижда с думите „курва , куче , боклук“.
Разбрала, че са на заведение на басейна в гр.А., детето също било там. Помолила го да
прибере детето , тъй като било късно. След като прекъснали разговора, по телефона й се
обадила лице, представяйки се с името В., която й казала да не се притеснява и че тя щяла да
се грижи за детето. Заваляла думите и звучала да е пияна. Трудно се разбирало какво говори.
Казала й да приберат детето в къщи при баба й , а те ако искат да продължат в заведението.
На фона на разговора чула детето да плаче. След това й се обадила друга жена, представила
се за А. и също казала да не се притеснява и че ще приберат детето. След като приключила
разговора се обадил ответника В. А., който й казал, че Н. е умряла и няма да чуе гласа й
повече. После й казал: „ще умреш, не знаеш какво ще ти се случи, ще те пребия копеле.“
Последвало ново обаждане от В., но на фона се чувал женски глас, който казвал: „не я удряй
и престани да я удряш“ и също се чувало детето Н. да плаче. Всичко това се било случило на
пътя от заведението до адреса , на който Н. остава в гр.А.. Последвало ново обаждане на В.
от телефона на В., която й казала, че Н. е предадена на баба си, но отново се чувал женски
1
глас , казвайки :“спри , не я удряй“.
Обадила се на тел.112 около 23.40 часа, впоследствие те я препратили към РУ-А..
Казали й когато пристигне да се обади и заедно да отидат да вземат детето. Когато с
полицаите пристигнала на адреса в гр.А.: *** , била посрещната от бабата на Н., която била
много уплашена и разтревожена. Зарадвала се , че дошла да вземе Н.. Помолила я да
помогне и на нея с думите: „Спаси ме. Какво ще стане с мен ако В. се събуди“. Бабата
довела детето, видяла , че то имало отоци под очите и лицето й било зачервено. Не говорила
, а само плачела. След като се качили в колата се успокоила и започнала да говори тихичко“.
В резултата на случилото се изпитвала силен страх за себе си и детето. Чувствала се
силно неспокойна, притеснена и застрашена за себе си и детето. Детето не искало да чуе за
баща си и за гр.А..
Моли за защита като се задължи ответника да не извършва домашно насилие, да му се
забрани до доближава молителката и детето, жилището, нейната месторабота и местата за
социален отдих и контакти, както и да му се забрани да осъществява контакт с молителите
под каквато и да форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс,
както и всякакви други форми на комуникация. Моли за издаване на заповед за защита. В
съдебно заседание лично и чрез процесуалН. си представител поддържа молбата.
Ответникът В. А. А. в представеН. отговор, както и в съдебно заседание лично и чрез
процесуалН. си представител оспорва изцяло молбата и моли да се остави без уважение.
Излага подробни съображеН..
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че страните са бивши съпрузи, като бракът
им е прекратен с влязло в сила съдебно решение №224/29.09.2022г. по гр.д. №400/2022г. по
описа на РС-Момчилград, като на майката са предоставени родителските права спрямо
роденото от брака дете Н., родено на 19.10.2018г., а на бащата е определен режим на лични
отношеН. с детето. Установи се , че по съгласие на двамата родители, детето Н. е трябвало да
бъде при баща си за времето от 06.07.2025/неделя/ до вторник, тоест и два дни извън
установеН. график. По делото се установи , че на 07.07.2025г. в понеделник детето и бащата
са били на басейн в гр.А., където заедно се забавлявали. Към тях се присъединили св. В. П. и
нейното дете, като децата се заиграли заедно, защото се познавали. Според тази свидетелка,
докато са били на басейна, ответникът не е злоупотребявал алкохол, ако е пил алкохол това
най-много да са били една-две бири. Към осем часа при тях дошла и св. А. А. с нейното дете.
Установи се , че ответникът и св. А. са във връзка от две години. Така на една маса са били
трима възрастни и три деца, като св. А. е седяла непосредствено до ответника. Свидетелките
сочат, че до 21:30 часа не е имало никакви телефонни разговори. Св.А. твърди , че към 21:30
часа молителката се обадила на В. и казала да се прибират. Ответникът затворил телефона,
след което тя започнала настоятелно да звъни и при един от разговорите чула как го нарича
„мръсен боклук, копеле“, при което той силно се засегнал и се почувствал унижен.
Категорична е , че ответникът не е наричал бившата си жена „курва , куче, боклук“. Не е
2
чула някой да казва „не я удряй, престани да я удряш“. В този смисъл са и показаН.та на св.
П., която сочи , че докато са били на басейна не е чула ответникът да нарича молителката с
каквито и да е обидни думи, нито да казва , че детето е умряло и че няма да го види повече.
Към 23:00 часа всички заедно тръгнали да се прибират , като Н. започнала да плаче, защото
искала да остане у св.П., понеже двете деца така се били разбрали. Свидетелката В. П.
носила Н. на ръце, за да я успокои и я занесла до дома им. Категорична е , че детето плачело
, понеже искало да бъде с нейното дете и да остане в техН. дом, като не е имало друга
причина детето да плаче.
Съдът обсъди показаН.та на свидетелите и с оглед останалия доказателствен
материал по делото. Така, от представените видеозаписи се вижда , че детето плаче и че св.
П. го успокоява и успокоява бащата , като никъде във видеозаписите не се вижда бащата да
удря детето или да е агресивен, напротив вижда се как отстъпва крачка назад, когато св. П.
му казва, че трябва да се успокои детето.
От видеозаписите на полицейските бодикамери/които са без звук/ при пристигане на
майката с полицаите се вижда , че детето спи и че предаването му от бабата Р. А. на
майката Е. е съвсем спокойно, без никакви ексцесии, а самите полицаи само стоят спокойно
пред входната врата, като ситуацията не налага абсолютно никаква намеса от тяхна страна.
От показаН.та на полицая Ш. се установи , че бабата Р. А. не е изричала към молителката
думите: „Спаси ме. Какво ще стане с мен ако В. се събуди“.
При съвкупН. анализ на събраН. по делото доказателствен материал , съдът намира ,
че по делото не се доказаха твърдеН.та на молителката за осъществено от ответника спрямо
нея и детето им Н. домашно насилие. Тъй като ответникът оспори изцяло молбата и
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, то тежестта за доказване на изложените твърдеН. за
извършена проява на домашно насилие бе изцяло на молителката. Същата не представи
доказателства , които да убедят съда във верността на твърдеН.та й. Дори преценявайки
описанието за случилото се при обаждането й на тел. 112 /от звукозаписа/ се констатира
липса на точност, последователност и конкретика на сочената от нея ситуация. В противовес
на това, ответникът доказа по безспорен и категоричен начин , че не е осъществявал акт на
вербално или невербално насилие спрямо молителката и детето, като в този смисъл съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви показаН.та на
свидетелките – очевидци П. и А., обсъди ги и с оглед събраН. видео и аудио материал, както
и с оглед показаН.та на св. Р. А. и полицаите Е. А. и В. Ш.. В допълнение следва да се
посочи, че изводите, до които стига настоящата инстанция кореспондират и с констатациите
в Доклад на Д“СП“-А. /л.83 по делото/ за оценка на постъпил сигнал с вх. №СИГ/Д-К-
А/8/08.07.2025г., изготвен на 11.07.2025г. след разговор с родителите и детето, както и
съобразявайки данни, предоставени от други лица и институции и друга информация, имаща
отношение към изложеното в сигнала, че не се е установило детето Н. А. да е била
подложена на психическо или физическо насилие от страна на бащата В. А., поради което в
ОЗД не е бил отворен случай за детето Н. А..
По гореизложените съображеН., съдът намира , че следва да отхвърли като
3
неоснователна и недоказана молбата на Е. Д., действаща за себе си и като родител и законен
представител на малолетното дете Н. А. за издаване на заповед за съдебна защита против В.
А. А. и следва да откаже издаване на заповед за съдебна защита , с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН.
При този изход на делото в тежест на молителката Е. Д. следва да се възложи
държавната такса от 25.00 лева за образуване на делото, съгласно чл. 11, ал.3 от ЗЗДН, както
и сторените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лева с ДДС и 80.00 лева – внесен депозит за призоваване на свидетели. В този ред на мисли,
съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на молителката възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид значителН. обем на
доказателствеН. материал, фактическата и правна сложност на делото, както и
разглеждането на същото в три поредни заседаН., за явяването на всяко от които се дължи
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Б. Д. с ЕГН **********, действаща
лично за себе си и като родител и законен представител на малолетното дете Н. В. А. с ЕГН
********** против ответника В. А. А. с ЕГН ********** от *** за издаване на заповед за
съдебна защита и ОТКАЗВА да издаде заповед за съдебна защита , с която по отношение на
ответника В. А. А. с ЕГН ********** да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН Е. Б. Д. с ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на В. А. А. с ЕГН ********** от *** направените по делото разноски от 1 200
лева за адвокатско възнаграждение и 80.00 лева – внесен депозит за призоваване на
свидетели.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН Е. Б. Д. с ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ по сметка на КРС държавна такса от 25.00 лева за образуване на делото.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред КОС в седмодневен
срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5