Присъда по дело №1086/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 31
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20204110201086
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 31
гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ И. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Наказателно дело
частен характер № 20204110201086 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. А. Д. -родена на 15.12.1998 г. в гр. В.
Търново, българка, българска гражданка, живуща в гр. Велико Търново,
неосъждана, с ЕГН **********, за НЕВИНОВНА в това на 09.07.2020 г., в
гр. В. Търново, чрез фейсбук профила си „Ne Sum Az”, да е разгласила
позорни обстоятелства и да е приписала престъпления на тъжителката Т. К.
М., поради което и на осн. чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по
повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителката Т. К. М. граждански иск
срещу подсъдимата Е. А. Д. за сумата в размер на 2500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на претендираното с тъжбата престъпление, както и
направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. К. М. да заплати на подсъдимата Е. А. Д. направените
по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лв./, представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
1
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен
срок от днес, пред ВТОС.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НЧХД № 1086/2020 г. по описа на ВТРС


Частното обвинение срещу подсъдимата Е. А. Д. от гр. Велико Търново е по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, затова, че на
09.07.2020 г., в гр. Велико Търново, чрез фейсбук профила си „Ne Sum Az”, разгласила
позорни обстоятелства и приписала престъпления на тъжителката Т. К. М. .

Предявен е и граждански иск срещу подсъдимата за причинени неимуществени
вреди в размер на 2 500 лева.

В съдебно заседание частното обвинение се поддържа от тъжителката и нейния
повереник.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище.

Защитникът и поддържа, че съдът следва да произнесе съдебен акт, с който да я
оправдае изцяло и да отхвърли предявения граждански иск, поради недоказаност на
обвинението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според изнесеното в тъжбата тъжителката Т. К. М. от години работела в
магазин „Царевец“, намиращ се в гр. Велико Търново, кв. „Бузлуджа“. На 01.07.2020 г.
установила, че от портмонето й, което се намирало в чантата й, в общата съблекалня, е
изчезнала сума в размер на 300 лв. Държала в портмонето си 600 лв., които били
предназначени за заплащане на месечния наем за жилището й. Очаквала хазяинът й да
дойде и да ги вземе от нея. Такава била уговорката им, тъй като човекът пътувал от
друго място и било най-удобно да излезе за малко от магазина, за да му ги даде.
Той й звъннал на 01.07.2020 г. около 10 часа сутринта и тя бръкнала в
портмонето, за да извади парите си. В този момент установила, че й липсват 300 лева,
от което силно се притеснила. Попитала колежките дали някой й е пипал чантата, но
никой нищо не знаел. Говорила с хазяина, извинила му се, обяснила му, че са й взети
парите. Човекът като видял, че е много разстроена се опитал да я успокои и казал, че
ще я изчака за другата половина от наема. Веднага разговаряла и с шефа на магазина и
му обяснила, че й липсват пари. Той също силно се изненадал, защото досега никога не
1
се било случвало подобно нещо. Казала му, че отива в полицията да пусне сигнал и той
я окуражи да го направи. През цялото време плачела и разпитвала всички дали знаят
нещо за липсващите пари. Всички в магазина разбрали какво се случва, никой обаче не
бил видял нищо необичайно.
Посетила Районното управление на полицията във Велико Търново, пуснала
сигнал за липсващите й пари, след което се върнала на работа. Една от колежките й в
магазина тогава си признала, че е взела от портмонето й 300 лв. предишния ден, за да
си плати сметките. Казала, че ще й върне парите и я помоли да оттегли жалбата си от
полицията. Тъжителката я уверила, че ще го направи още същия ден. Тя пожела да й
даде в залог телефона си, докато й върне парите, тъй като ги нямала в себе си и щяло да
й отнеме известно време. След като приключила смяната й в магазина, отишла до
полицията и си оттеглила жалбата.
Момичето й върнало парите и тя й върнала телефона малко по-късно същия
ден, тъй като бил останал в другата й чанта, която била вкъщи.
На 09.07.2020 г. тъжителката си пуснала една обява в група в социалната мрежа
„Фейсбук", че търси работа. Групата била за търсещи и предлагащи работа в град
Велико Търново. Написала, че търси работа за готвач студена и топла кухня в града.
Малко по-късно нейната публикация била коментирана, като коментарът бил, че „…
тази жена е опасна крадла имала три дела за кражба пазете се от нея.“ Автор на
коментара била подсъдимата Е. А. Д. , която се представяла с профила „Ne Sum Az".
Потърсила я, за да й обясни от къде има такава информация за нея и й обяснила, че
това е клевета. Тя й отговорила, че „това не е клевета и ако ме замесите ще ви се случи
случка“.
Публикацията и отправените към нея клеветнически коментари, с които й се
приписвало извършване на престъпление „.кражба“ и се представяла информация, че
има 3 висящи дела за кражба, били видени от множество хора. Групата
„Търся/предлагам работа Велико Търново" имала над 5 700 участници. Публикацията
била написана около 19 ч., време, в което голяма част от хората били приключили
работа и разпускали от деня, прекарвайки някакво време в социалните мрежи.
След коментарите на нейната публикация подсъдимата била споделила същото
съдържание и в своя профил, като отново пишела, че е крадла и има висящи дела.
Много нейни познати, бивши и настоящи колеги, приятели, приятели на децата
й, съседи й се обадили, писали й или се свързали с децата й, за да кажат, че са видели
какво е написано за нея. Прочели са или това, което е написала в посочената група, или
това, което е написала в личния си профил и е споделила нейната профилна снимка, на
която била тя с двете си деца.
В резултат на това, което направила подсъдимата на 09.07.2020 г., вечерта, тя
се почувствала много силно разстроена, разгневила се, разплакала се. В нея бушували
различни чувства и емоции и се питала с какво е заслужила подобно държание от
човек, когото дори не познава. В един момент се почувствала безпомощна,
изключително унизена и с разбито самочувствие. Всички я познавали като добър,
работлив и честен човек. Много хора познавали и нея, и децата й, и започнали и на тях
да им пишат, и да им звънят, и да изказват възмущението си от случващото си.
2
Доколкото разбрала в последствие подсъдимата била приятелка на жената, с която
били колежки в магазина, и която й била взела описаните по-горе 300 лева, които били
за наема на жилището им.
Дълго време вечерта, а и в следващите дни тя не можела да се успокои.
Говорила с различни хора, които се опитвали да я утешат, като споделяли, че винаги са
виждали само добро и честно отношение от нейна страна.
Малко след въпросната случка на 09.07.2020 г. и се наложило да прекрати
предишното си трудово правоотношение, тъй като от известно време работата за
готвач в магазина, в който работела, много намаля. Предишният й работодател й
предложил нещо, което не я устройвало, тъй като щяло да доведе до значително
намаляване на доходите й и нямала да може да издържа себе си и децата си. Отказала
предложението и се разбрали да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие, а тя
щяла да си търся нова работа. Потърсила работа по две обяви, които прочела за готвач
топла и студена кухня. Едната обява била от фейсбук и след като отишла в заведението
да попита за повече информация и да кандидатства на място й казали само че „няма да
стане“. Другата обява била публикувана в сайта за работа jobs.bg, като на място й било
казано, че „не вземат хора, които са работили в „Камбаната". Никакъв друг мотив не й
бил посочен, което оставило у нея впечатлението, че и тези работодатели са прочели
клеветническите твърдения за нея и не желаят да й предложат работа. Тези
обстоятелства я поставили в изключително неприятна от житейска гледна точка
ситуация и изключително трудна, и почти непреодолима от икономическа гледна
точка, тъй като тя в този момент нямала доходи, от които да издържа себе си и
семейството си.
В заключение тъжителката счита, че от обективна и субективна страна спрямо
нея е осъществен състава на престъплението клевета, като клеветата е нанесена
публично и е разпространена по друг начин - чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и е
възприета от множество хора.
С тъжбата са представени разпечатки от цитираните по-горе публикации, от
които е видно, че действително от профила „Ne Sum Az”, са публикувани процесните
клеветнически твърдения срещу тъжителката.
От изисканите справки за съдимост е видно, че подсъдимата не е осъждана, а
по отношение на тъжителката има влязла в сила присъда за извършено от нея
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е реабилитирана.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че зад
профила във „Фейсбук“ „Ne Sum Az” стои подсъдимата. Никой от свидетелите обаче
не потвърди пред съда инкриминираната дата – 09.07.2020 г., която не се установява и
от самите разпечатки на публикациите.

С оглед на така установеното, съдът счита, че обвинението срещу подсъдимата,
за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, не е доказано по несъмнен начин. В хода на съдебното
следствие не се събраха безспорни преки доказателства, нито пък достатъчно
3
убедителни косвени такива в подкрепа на това обвинение. При това положение
недоказани останаха обективните признаци на претендираното с тъжбата престъпление
- време, мястото, авторството, начина и механизъм на осъществяване на
престъплението. От обективна страна не се установи подсъдимата да е разгласила
позорни обстоятелства и да е приписала престъпления на тъжителката, нито пък дата,
на която е станало това. При тази неустановеност на обективните признаци на
престъплението не могат да бъдат изведени каквито и да било изводи относно
субективния елемент – конкретното отношението на подсъдимата към претендираното
деяние и евентуалния мотив за осъществяването му.
Не може да бъде сигурно дали лично лицето, което стои зад определен профил
е изготвило и публикувало публикациите или това е дело на трето лице, писало от
профила му. От тук може да се направи обобщението, че изпращането на съобщения от
определен фейсбук профил не може да се свърже с действия от страна на лицето, което
е посочено в профила. Необходими са доказателства установяващи връзката между
лицето, посочено в профила и дееца, разпространил съобщенията, каквито в случая
липсват.
От установените по делото обстоятелства не се установява по несъмнен и
безспорен начин, че лично подсъдимата със свои действия е изпратила съобщенията.
Това може да го стори всяко трето лице, което има достъп до телефона. В хода на
съдебното следствие не са установени никакви доказателства установяващи действия
от страна на подсъдимата, свързани с изпращане на съобщения от конкретния телефон
и телефонен номер.
Следователно доказателствените средства /показанията на свидетелите и
заверени копия на разпечатки, приложени към тъжбата/ по същество са косвени
доказателствени средства, установяващи едно единствено косвено доказателство
относно авторството – съобщенията съдържащи обидни думи и клевети са
публикувани и разпространени от фейсбук профила на подсъдимата.
От тези единствени косвени доказателство обаче не следва единствено
възможният извод относно авторството на деянието, свързано с действия от страна на
подсъдимата. Действия свързани с публикации и разпространението им в социалните
мрежи може да е извършила както подсъдимата, така и всяко трето лице.
Изложените до тук съображения относно анализа на доказателствения
материал, водят до единствено възможният извод, че посочената в тъжбата фактическа
обстановка относно авторството на престъплението е недоказана.
Доколкото доказването е функция на обвинението и задължение на
процесуалните субекти, които осъществяват тази функция /в производствата по дела от
частен характер това е частният тъжител/, то тези субекти, в случая тъжителката, е
длъжна да докаже пред съда всички обстоятелства, включени в предмета на доказване
чл. 102 от НПК и то в конкретен обем и предели недопускащи никакво съмнение –
чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Съдът няма подобно задължение. Той е длъжен само да
констатира със съдебния си акт дали обвинителят е изпълнил в пълен обем своите
процесуални задължения по доказване на обвинението.
Поради липсата на такова доказване от страна на частната тъжителка, съдът
4
намери, че не са налице предвидените от закона предпоставки за постановяване на
осъдителна присъда и оправда подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК.
По отношение на предявения с тъжбата граждански иск. Същият намира
правно основание в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се поражда при наличието на следните предпоставки:
противоправно деяние, извършено от дееца, вреда, вина и причина връзка между
противоправното и виновно поведение от негова страна и настъпилите вреди. В
настоящият случай тъжителката обосновава репарирането на обезвреда за
неимуществени вреди с извършено от подсъдимата престъпление – клевета,
изразяваща се в разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление.
Доколкото с присъдата подсъдимата бе призната за невиновна в извършването на това
престъпление, то липсва основната предпоставка за ангажиране на деликтната й
отговорност, поради което съдът отхвърли изцяло предявения срещу нея граждански
иск, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото съдът присъди на подсъдимата направените по
делото разноски за защитник в размер на 500.00 лева.

Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.
5