Решение по адм. дело №1300/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.405а, ал.7, вр. ал.4, вр. ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], съдебен адрес – гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Г. Г. Д., против Постановление от 02.06.2025г. на инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което: 1. на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Д. Л., [ЕГН], [населено място], [улица], изпълняващ длъжност „чистач“ и „Ай Джи Ривиера“ ЕООД, [ЕИК]; 2. на основание чл.405а, ал.4 КТ на дружеството е дадено предписание – да предложи на работника сключването на трудов договор, в срок – 05.06.2025г.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното постановление и в двете му части, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди, че постановлението не е мотивирано, в нарушение на чл.35 АПК е издадено без да са установени всички относими към случая факти и обстоятелства, не е доказано съществуването на трудово правоотношение, поради което неправилно е прието, че И. Л. престира работна сила в полза на дружеството. В тази връзка сочи, че Л. има психически и здравословни проблеми, идвал е в хотела в знак на състрадание, и за да се чувства значим му е помагано финансово, купуван му е обяд, давани са му пари за лекарства, но същият не извършва трудова дейност и не работи за дружеството, т.к. не е физически и психически здрав, и не може да изпълнява трудови задължения. Относно попълнената декларация, въз основа на която е съставено постановлението твърди, че е съставена под диктовка на инспектора, извършил проверката, т.к. И. Л. дори не може да пише правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Г. Д. и от адв.И. В..

Управителят Д. дава подробни обяснения в подкрепа на доводите в жалбата. Сочи, че се е запознала с И. Л., когато се е явил на интервю за работа. Още по време на първата им среща разбрала, че той няма опит и има някакви затруднения, затова му обяснила, че няма как да го наеме на работа. Въпреки това той продължил да проявява интерес – изпращал й съобщения, звънял по телефона, идвал пред хотела, имал изключително голямо желание да работи и тя се поддала да му помогне. За да се чувства полезен му позволявала да идва в хотела, давала му да измете двора от паднали перушини и листа, както и други неща, но не е мислела, че като му помага нарушава закона. Впоследствие осъзнала, че той по-скоро пречи, защото имал голямо въображение – мислел си, че прави кафе, че настанява гости. Два пъти го пращала при нейни познати – да изчисти една тераса, да боядисва дъски, веднъж го пратила да помага и на нейната майка – да изчисти бурени. След „чистенето“ на терасата се наложило да чисти след него и именно тогава му дала „тези 60 лева“, а той по телефона се хвалел на баба си, че си е намерил работа и вече работи. Постоянно й звънял да пита дали може да прави нещо. Понякога и камериерката го пускала и му давала от нейните пари за да свърши нещо. Купували му закуска, обяд. Л. периодично идвал в хотела, появил се и в деня на проверката. Тогава тя от сутринта била на работа и излязла само за да купи обяд. Искала той да събере перушините от гълъбите и малко листа, да хапне и да си ходи, като точно в този момент дошли проверяващите. Когато се върнала с обяда, по-голямата част от декларацията вече била попълнена. Опитала се да обясни на проверяващите кой е, както и че на работи там. Когато попитали колко пъти го е виждала, заявила, че десет пъти го е виждала, а не че работи от десет дни. Относно парите, които са му давани, заявява, че веднъж тя му е дала 60лв., после майка й му дала 60 лева. След проверката обажданията продължили, като И. Л. кандидатствал и на новата обява, в която се търсят работници. Тогава решила и да се свърже с баща му за да му обясни колко сериозно е станало всичко.

В представени писмени бележки С.д. № 14672/12.09.2025г. адв.В. сочи, че обжалваното постановление е издадено при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и в несъответствие с неговата цел. Позовава се на показанията на разпитаните по делото свидетели и сочи, че от същите не се установява упражняването на трудова дейност от страна на Л., т.к. същият има психологични и здравословни проблеми, които му пречат на осъществява такава. Твърди, че по делото е останало неизяснено кой е попълнил декларацията, подписана от Л. и дали му е била разяснена извършваната проверка. В тежест на административния орган е да установи волята на страните за сключване на трудов договор, но в мотивационната част на акта не се съдържат факти, въз основа на които да може да се направи извод за характера на отношенията между дружеството и лицето, и липсват доказателства правоотношението да се характеризира като трудово. Констатацията – че дружеството е допуснало И. Л. да престира труд в негова полза, извършвайки трудови функции на „чистач“, с определено работно време, уговорено трудово правоотношение и работно място, без да е сключен писмен трудов договор, по същество представлява правен извод, като в мотивите на обжалваното постановление липсват констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение – предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение. Липсват данни Л. да е работил в условията на йерархична подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина, като такива факти и обстоятелства не се съдържат по преписката и не са установени в съдебното производство. Относно попълнената при проверката декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ твърди, че същата не обосновава различен извод, т.к. лицето въобще не е описало факти за основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Отделно, кредитираната от административния орган декларация е частен свидетелстващ документ и макар да е допустимо доказателство не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. По изложените съображения счита и че обжалваните актове са издадени в разрез с целта на закона по чл.1, ал.3 КТ, а именно да се осигури свободата и закрилата на труда. Иска се цялостна отмяна на обжалваното постановление и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.Т. Х., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 12532/23.07.2025г. Сочи, че наличието на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. Л. е установено въз основа на попълнената от него декларация, в която е потвърдил при какви условия е предоставил своята работна сила в полза на жалбоподателя, в експлоатирания от него обект. Твърди, че декларацията носи информация за всички основни елементи на трудовото правоотношение – наименованието на работодателя, длъжност, работно място и работно време. Уговорената между страните по правоотношението престация е за труд, а не за резултат. Лицето е изпълнявало трудови функции, които са характерни за дейността на работодателя – почистване на стаи. Относно доказателствената стойност на декларацията сочи, че същата е попълнена в присъствието на управителя на дружеството, изготвена е грамотно и четливо, както и е подписана от Л., за който липсват данни да е поставен под запрещение. Относно възраженията в жалбата – че лицето е с физически и психически проблеми сочи, че това не изключва трудовия характер на правоотношението и не означава, че лицето не може да полага труд, още повече че длъжността не изисква специални знания, умения и квалификация. Обектът – хотел „Акрополис“, е с контролиран достъп и при проверката именно Л. е отворил на контролните органи. Л. е бил и единственият работник в обекта, като управителят на дружеството е дошъл на по-късен етап.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Х., която оспорва жалбата и поддържа писмения отговор. Счита, че в съдебното производство е установено безспорно, че лицето е полагало труд в полза на жалбоподателя на територията на хотела. Намира защитната теза на жалбоподателя – че Л. не е работил в хотела, а му се е помагало с храна и пари от съжаление – за противоречаща на установените по делото факти, които сочат, че Л. е имал достъп до обекта, полагал е труд като „чистач“, бил е сам в работно време, подписал е декларация, че работи и е получил възнаграждение в пари. Ако лицето наистина е било толкова уязвимо, не би следвало да бъде оставяно без надзор, още по-малко в обект, достъпен за клиенти, като самото му присъствие в обекта предполага доверие и отговорност. Фактът, че лицето се е ориентирало, посрещнало е инспекторите и е попълнило декларация говори, че е в състояние да разбира къде се намира, какво прави и кой го е ангажирал. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата в писмени бележки С.д. № 14907/16.09.2025г. В същите сочи, че уговорката за заплащане на труда с храна и лекарства – както се твърди в случая, не дерогира възмездността и не отрича характера на правоотношението като трудово. Моли съдът да не кредитира показанията на св.Р. А., т.к. противоречат на събраните доказателства, които сочат, че или не е бил на работа към онзи момент, или е бил, но отново без трудов договор. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – И. Д. Л., се явява лично в съдебно заседание и дава обяснения, че представляващата дружеството Г. му помагала - показвала му как да чисти, и когато чистел двора и стаите му плащала. Когато дошли проверяващите чистел стаи, за което попълнил и подписал декларация. Заявява, че не разбира в каква точно връзка е призован и в какво конкретно се изразява спора по делото, но потвърждава, че когато е чистил е получавал възнаграждение. Иска да бъде на трудов договор в дружеството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 02.06.2025г. св.Т. Г. и св.Б. Д. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, извършили проверка относно спазването на трудовото законодателство в семеен хотел „Акрополис“, находящ се в гр.Варна, [улица], стопанисван от „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството Г. Д..

По време на проверката в обекта било установено лицето И. Д. Л., който в 14:10 часа попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, в която декларирал следните обстоятелства: работи в „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД от 10 дни на длъжност „чистач“; работи в обект – семеен хотел „Акрополис“, на адрес гр.Варна, [улица], с работно време от 10:10 часа до 14:30 часа; получава подневно възнаграждение в размер на 60,00лв.; последното получено от него трудово възнаграждение е от 30.05.2025г. в размер на 60,00лв. В т.8, т.9 и т.10 от декларацията Л. посочил, съответно, че има два почивни дни – по график, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, както и че „почиства стаи“.

При така декларираните от Л. данни, на 02.06.2025г. св.Г. съставила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което: 1. на основание чл.405а, ал.1 КТ обявила съществуването на трудово правоотношение между лицето И. Д. Л., изпълняващ длъжността „чистач“ и работодателя „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, считано от 02.06.2025г.; 2. на основание чл.405а, ал.4 КТ издала предписание работодателят да предложи на работника И. Д. Л. сключването на трудов договор – срок до 05.06.2025г. Постановлението и предписанието са връчени на управителя на дружеството и на работника, на 02.06.2025г.

На основание чл.45, ал.1 АПК до работодателя била изготвена Призовка № 25053784/02.06.2025г., връчена на 02.06.2025г., за явяване на 09.06.2025г. в 10:00 часа – лично или чрез упълномощен представител, в ДИТ – Варна, и представяне на: документация относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; заверени копия на документи, свързани с разпределение на работното време и организация на работа, в т.ч. правилник за вътрешния трудов ред, графици за работа и отчетни документи за периода от м.09.2024г. до момента, вътрешни правила за работна заплата, ведомости за работни заплати и др.; трудови досиета в цялост, в т.ч. заверени копия от трудов договор, длъжностна характеристика и последните две допълнителни споразумения – ако има такива.

В хода на документалната проверка управителят на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД – Г. Д., попълнила идентификационна карта, в която посочила: големина на предприятието – до 9 заети; нает персонал – 2бр., от които жени – 1бр., общо работни места – 3бр.

Резултатите от проверката на работните места и от документалната проверка са обективирани в Протокол за извършена Проверка № ПР2522274/27.06.2025г., връчен на управителя Д. на 27.07.2025г. Констатациите и предписанията в т.4, 5 и 6 от Протокола касаят правоотношението между жалбоподателя и свидетеля Р. П. А., и от същите се установява, че трудовият договор с А. е с № 012 от 04.06.2025г. за длъжност „рецепционист“. За същия е установено, че мястото на работа на А. е определено в нарушение на чл.66, ал.1, т.1 КТ, уговорена е работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в нарушение на чл.138, ал.1 КТ не е уговорено разпределението на работното време, както и че в нарушение на чл.127, ал.1, т.5 КТ липсват доказателства А. да е запознат с вътрешните правила за работна заплата. Дадени са предписания за отстраняване на нарушенията в срок до 08.07.2025г.

Видно от Удостоверение № 54-26/24.06.2024г., издадено от Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „***“, гр.Варна, през учебната 2023/2024г. И. Л. е завършил 12 клас, форма на обучение – обучение чрез работа, по част от професия – Работник в дървообработването, специалност „Производство на тапицирани изделия“.

Видно от служебна справка по вх. № НБД-129/10.07.2025г., изготвена в изпълнение на Определение № 7744/10.07.2025г., по отношение на И. Л. не са вписани правни ограничения.

В проведеното на 09.09.2025г. открито съдебно заседание като свидетели са разпитани Д. Д. Л. – баща на заинтересованата страна И. Л., Р. П. А. – „рецепционист“ в „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, Т. Д. Г. и Б. А. Д. – инспектори в ДИТ – Варна, извършили проверката.

Свидетелят Д. Л. дава показания, че синът му И. Л. е завършил образованието си в Професионална гимназия по дървообработване. Училището му било препоръчано, т.к. И. от втори клас е с ресурсно подпомагане. От малък се водел „хипер активен“, т.е. трудно задължал фокуса си върху някакво занимание. С времето тези неща започнали да се променят, до степен от типа на аутизъм – имало области, в които много бързо възприема, но и нещо във възприятията му, което му пречи да разбира точно какво се случва. И. имал установен от психиатър „дефицит на вниманието“, което обусловило потребността за ресурсно подпомагане. Такова му било назначено до 12 клас, т.к. по два предмета – „български език и литература“ и „математика“, не можел да покрива общодържавните изисквания. Има завършен 12 клас, но няма основно и средно образование, т.к. децата, с такава потребност, завършват определени предмети, но не получават образование. След като завършил образованието си не е работил никъде, т.к. има затруднения. В някои области се справял много добре, бил много дисциплиниран и отговорен - сутрин ставал в 5:30 часа за да пътува от [населено място] до гр.Варна и да не закъснее за училище. Физически – като движения и моторика бил нормален, но имало и неща, които дори да му се обясняват не може да ги възприеме. Св.Л. заявява, че знае, че И. си е търсил работа, но не знае да е бил назначаван и да е работил някъде. Споделял му, че ходи в някакъв хотел и е получавал някакви пари за неща, които е извършвал.

При разпита си св.Р. А. дава показания, че работи в „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД от месец май 2025г., като „рецепционист“, с работно място хотел „Акрополис“, гр.Варна и различни смени – втори, нощни, почасово. Засичал е И. Л. в хотела веднъж или два пъти, в края на м.май. За пръв път го видял, когато една вечер към 19:00 – 20:00ч., Л. дошъл да търси Г.. Нямал батерия на телефона и затова й се обадили от неговия телефон. В проведения разговор тя обяснила на св.А., че „това момче, не е назначавано, не е работило и не работи в хотела“, много пъти й е звънял и я е притеснявал по телефона, и тя затова не му вдигала. Св.А. заявява, че не е засичал И. Л. да работи в хотела, като по думи на Г. и от лични впечатления си направил извод, че И. е момче с по-специални потребности. Във фирмата работели двама или трима души, всеки на различна длъжност. На длъжност „камериер“ или „хигиенист“ имало назначена една жена, като преди нея имало друга, която била уволнена заради проблем с алкохола. Тази жена започнала след него и си заминала преди него, около месец-два била на работа. Хотелът, в който работи бил малък, тип „Къща за гости“, с 10 стаи, и в същия се влизало с код за достъп.

При разпита си св.Т. Г. дава показания, че на 02.06.2025г. с колегата й Б. Д. извършили проверка на семеен хотел „Акрополис“, в гр.Варна. Проверката била извършена по повод на сигнал, постъпил в ДИТ Варна – че в обекта полагат труд хора, без сключени трудови договори. Когато звъннали на вратата на хотела им отворил И. Л.. След като се легитимирали и го попитали какъв е, той им отговорил, че работи в хотела заедно с колежка, която този ден почивала. Казал им, че почиства стаите и им посочил кои стаи е почистил. Други лица по време на проверката, вкл. на рецепцията, не били установени. Впоследствие дошла управителката, която заявила, че Л. от време на време полага труд, като почиства стаи и мете пред хотела. Предоставили на Л. декларация, която той попълнил и подписал собственоръчно, след което св.Г. пристъпила към съставяне на постановлението. Управителят присъствал при попълване на декларацията, не направил възражения и заявил, че ще сключи трудов договор с Л.. Св.Г. не помни дали в момента на проверката Л. е извършвал дейности по почистване, но помни, че им посочил стаите, които вече е почистил. При попълване на декларацията Л. не изпитвал затруднения, но имал въпроси, с които се обръщал към управителя Д., която му съдействала с уточнения.

При разпита си св.Б. Д. дава аналогични показания – че по повод постъпил сигнал съвместно със св.Г. извършили проверка на хотел „Акрополис“, гр.Варна. Отворил им И. Л., който ги поканил да влязат, развел ги из хотела, показал им къде е рецепцията, кои стаи е почиствал за деня, както и останалите стаи, в които имало настанени гости. В този момент управителката не била в обекта и той й се обадил, че са дошли на проверка. Когато управителката дошла, в нейно присъствие предоставили на Л. декларация за факти, обстоятелства и сведения, свързани с трудовото му правоотношение. Работодателката им казала, че лицето идва от време на време да помага като почиства стаи и мете пред хотела, и вътре в хотела, за която дейност му се заплащали дневни пари от 60 лева. По време на проверката нямало други работници в хотела. Свидетелят не е възприел непосредствено Л. да чисти, но декларирал това обстоятелство в декларацията, като при попълването й се обръщал с въпроси към работодателката.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ и предписанието по чл.405а, ал.4 КТ, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.405а, ал.7 от КТ (постановлението е връчено на жалбоподателя на 02.06.2025г., а жалбата до съда е подадена на 09.06.2025г.), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168 от АПК съдът преценява, че обжалваното постановление е издадено от компетентен орган по чл.405а, ал.1, изр.1 КТ и чл.23, ал.1, т.2, вр. чл.21, ал.2 и ал.4, изр.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. Постановлението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл.404 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки.

Правомощието за издаване на постановление, от категорията на процесното е предвидено в чл.23, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главни инспекция по труда“, по силата на който, при установяване на нарушение на трудовото законодателство се издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение.

Съгласно чл.399 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика, която е специализиран орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи – дирекции „Инспекция по труда“ със щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато съставят актове по чл.404, ал.1 КТ или по чл.405а, ал.1 КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите „Инспекция по труда“, а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.3 КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

В случая единственото място, в което е извършвал работа И. Л. и в което е установен при проверката, е хотел „Акрополис“, гр.Варна, област Варна, за която е налице териториална компетентност на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, поради което оплакването за нищожност на постановлението е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Приложението на мярката по чл.405а, ал.1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл.1, ал.2 КТ. За да се обоснове извод за наличието на трудово правоотношение между възложителя и изпълнителя на една работа, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл.66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Трудови са тези правоотношения, които се пораждат при отдаване и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът на отношенията като трудови се определя от техния обект – работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът, като страна в трудовото правоотношение, престира предимно физически труд. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност, като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение.

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че в деня на проверката – 02.06.2025г., заинтересованата страна И. Л. е престирал в полза на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД своята работна сила, като е извършвал дейности по почистване.

Този извод се обосновава безспорно от следните факти и обстоятелства: 1. в обясненията си, дадени в съдебно заседание, управителят на дружеството Г. Д. потвърждава познанството си с Л. и признава, че същият е кандидатствал за работа по обява на представляваното от нея дружество; 2. въпреки че преценила, че не е подходящ за работата, Д. е допуснала Л. в хотела, като лично му е предоставила кода за достъп (виж протокол от с.з. на л.40); 3. Д. признава, че с нейно съгласие, а и по нейно указание, Л. е извършвал в хотела дейности по почистване – събирал е падналите в двора перушини от гълъби и листа, почиствал е и вътре в хотела, за което „му е помагала“ финансово, купувала му е храна и лекарства. 4. Д. признава и че в деня на проверката Л. е бил с нейно съгласие в хотела, отишла е да му купи обяд и е „искала да му даде да събере перушините от гълъбите и малко листа, и да си ходи“; 5. от обясненията на управителя Д. и от показанията на инспекторите от ДИТ Варна се установява, че в деня на проверката Л. е бил единственото лице в хотела, именно той е отворил на проверяващите, показал им е стаите, които е почиствал за деня; 6. И. Л. собственоръчно е попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, в която декларирал, че от десет дни работи за „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, в хотел „Акрополис“ като „чистач“ – почиства стаи, с работно време от 10:10 часа до 14:30 часа и получава подневно възнаграждение в размер на 60,00лв.; 7. при предявяване на декларацията в съдебно заседание, Л. потвърждава, че сам я е попълнил и подписал, както и че за някои от реквизитите се е обръщал с уточняващи въпроси към управителя Г. Д..

Горните факти, тълкувани в своята съвкупност и последователност обосновават еднозначен извод, че И. Л. е извършвал трудова дейност в хотел „Акрополис“, гр.Варна, стопанисван от жалбоподателя, вкл. на 02.06.2025г.

Вярно е, че декларацията е частен диспозитивен документ без обвързваща доказателствена сила, но при предявяване на документа в с.з. И. Л. потвърждава, че сам я е попълнил и подписал. Противно на твърденията в жалбата – че декларацията е съставена под диктовката на проверяващите, както Л., така и свидетелите Г. и Д. заявяват, че всъщност при попълване на декларацията Л. се е обръщал с въпроси за уточнения на данните към управителя Г. Д., а не към инспекторите. При така дадените обяснения от заинтересованата страна и показанията на проверяващите, съдът намира за недоказано твърдението на Д., че когато е отишла в хотела декларацията в по-голямата си част била вече попълнена. Попълненото в декларацията работно време - от 10:10 часа до 14:30 часа, кореспондира с часа, в който е започнала проверката и Л. е установен в обекта – 14:10 часа, когато са съставени декларацията и призовката по чл.45, ал.1 АПК, освен това кореспондира и с констатациите в Протокол № ПР2522274/27.06.2025г., с който въз основа на представените графици за работа е констатирано полагането на труд при намалено работно време.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г. и св.Д., т.к. същите кореспондират помежду си, с обясненията на страните и с писмените доказателства, и в съвкупност с тях обосновават безспорен извод за възникнало и съществуващо към 02.06.2025г. трудово правоотношение между „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД и И. Л., по силата на което същият е престирал в полза на дружеството работна сила като „чистач“ – извършвал е дейности по почистване в двора на хотел „Акрополис“ и в стаите на хотела, които дейности са извършвани със знанието и съгласието на управителя на дружеството, и за които е получавал възнаграждение. Безспорно се потвърждава периодичност в действията, т.к. в обясненията си управителят Д. признава, че Л. е идвал няколко пъти (говори за втора, трета среща), както и че му е давала задачи, свързани с почистване на двора и стаите в хотела, за което е получавал възнаграждение.

По аргумент от разпоредбата на чл.175 ГПК и доколкото дадените обяснения на управителя на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД по време и като резултат кореспондират с попълнената от Л. декларация, с дадените от него обяснения и с показанията на св.Г. и св.Д., съдът приема за безспорно доказани изложените по-горе факти.

Мотивите и намеренията на управителя на дружеството – че е проявила състрадание, мислила е, че помага на Л. да се чувства полезен като му дава работа, пари и храна, както и че не е съзнавала, че нарушава закона, са ирелевантни, т.к. съществен в случая е единствено фактът, че И. Л. безспорно е престирал трудова сила в полза на дружеството, а съгласно чл.1, ал.2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат единствено и само като трудови правоотношения. Като представляващ дружеството, което се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, Д. е следвало да бъде наясно, че предоставянето на работна сила в полза на дружеството следва да оформи като трудово правоотношение, с всички произтичащи от това – за работника и за работодателя, последици.

Всяко нарушение на това законово императивно изискване е основание съществуването на трудовото правоотношение да се обяви с постановление по чл.405а, ал.1 от КТ. Разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.405а, ал.1 КТ не поставят изискване за постигане на съгласие между работодателя и работника по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи наемането на лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции – факт, който според настоящия съдебен състав е безспорно установен по делото.

Съдът не кредитира показанията на св.Р. А. – че работи за „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД от м.май 2025г. и е виждал И. Л. само веднъж – в края на м.май 2025г., не го е виждал да извършва трудова дейност и в проведен телефонен разговор с управителя Г. Д. тя му обяснила, че Л. не работи в хотела, не е назначаван и няма да бъде назначен. В тази част показанията на св.А. противоречат на констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР2522274/27.06.2025г. – официален, свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, който е доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях и пред тях действия – в който изрично е констатирано обстоятелството, че трудовият договор между „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД и Р. А., е сключен на 04.06.2025г. - т.е. два дни след извършване на проверката в хотел „Акрополис“ и издаване на обжалваното постановление. При това положение обосновано процесуалният представител на ответната страна сочи, че или св.А. не е бил на работа през м.май 2025г., или е бил на работа, но отново без трудов договор. Това обстоятелство е достатъчно за дискредитиране достоверността на показанията му относно „спонтанната“ му среща с Л. и преразказания телефонен разговор с управителя на дружеството.

От друга страна, какво конкретно е обяснила Г. Д. на работниците си, е без значение, т.к. същата сама потвърждава – както в жалбата, така и в обясненията в съдебно заседание, че И. Л. е идвал няколко пъти в стопанисвания от „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД хотел и с нейно знание и разрешение е извършвал дейности по почистване на двора и стаите в хотела, т.е. престирал е труд.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че психологичното и здравословно състояние на И. Л., както и липсата на образование, са пречка същият да формира самостоятелно воля за встъпване в трудово правоотношение и да извършва трудова дейност. В контекста и на направеното доказателствено искане за назначаване на Съдебно-медицинска експертиза (която да даде заключение дали към 02.06.2025г. Л. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, т.е. дали Л. е вменяем), доводите на жалбоподателя са относими към дееспособността на Л., т.е. към способността му да извършва самостоятелно валидни правни действия, с които се пораждат гражданскоправни субективни права или задължения.

Така заетата от жалбоподателя защитна теза освен недоказана, е и изцяло дискриминационна, като съображенията на съда са следните:

От приетото по делото Удостоверение от Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ безспорно се установява, че И. Л. има завършен 12 клас, форма на обучение – обучение чрез работа. От показанията на св.Д. Л. се установява, че училището е избрано по препоръка на ресурсните специалисти, т.к. от втори клас И. Л. е с ресурсно подпомагане.

Ресурсното подпомагане е помощна образователна услуга за деца със специални образователни потребности (СОП) – чл.49, ал.1, т.4 и § 1, т.29 от ДР на Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. СОП включват широк спектър от състояния – специфични обучителни трудности (дислексия, дисграфия, дискалкулия), сензорни нарушения (зрение, слух), ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), умствена изостаналост, разстройства от аутистичния спектър, емоционални поведенчески разстройства (вж. Наредба за приобщаващото образование).

От своя страна обучението чрез работа (дуална система на обучение) e специфична форма на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, което се организира въз основа на партньорство между работодатели и институция в системата на професионалното образование и обучение (чл.2 от Наредба № 1/08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система за управление). Дуалната система е редовна форма за професионална подготовка и не е форма, създадена само за ученици с увреждания или със специални потребности, независимо че е част от подкрепата за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование, която се предоставя на децата и учениците с увреждания, както и на децата и учениците със специални образователни потребности (чл.30 и чл.31 от Закона за хората с увреждания).

В този смисъл фактът, че И. Л. е получавал ресурсна подкрепа и е завършил 12 клас по дуалната система за обучение, може да обоснове извод, че е бил ученик със специални потребност, но не и категорично да го идентифицира като „лице с интелектуално увреждане“ по смисъла на § 1 ДР от Закона за хората с увреждания, още по-малко като недееспособно лице по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/.

В тази връзка следва да се посочи, че българското трудово законодателство прогласява правото на труд на гражданите, придобили трудова дееспособност с навършване на 16-годишна възраст (чл.301, ал.1 КТ) и по никакъв начин не препятства хората с увреждания за встъпване, изпълнение и прекратяване на трудовите им правоотношения. Дори им предоставя специална закрила като на лица с намалена работоспособност в Раздел III на КТ (чл.314 – 320) и в Наредбата за трудоустрояване.

Считано от 21.04.2012г. в сила за Република България е Конвенцията на ООН от 2006г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз и от този момент следва да се прилага пряко във всички държави членки на Съюза. С Конвенцията са установени принципни световни правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с увреждания. Съгласно чл.1 от Конвенцията, хора с увреждания са „лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите“. Разпоредбата на чл.12 от Конвенцията установява принцип на равнопоставеност между хората с увреждания и всички останали хора, във всички сфери на живота, и признава тяхното право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява личен избор на лицето според неговите желания и предпочитания. С препоръка № R/99/4 от 23.02.1999г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва на държавите членки да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходима защита на техните интереси.

На национално ниво по отношение на хората с увреждания е предвидена особена закрила, която им гарантира равнопоставеност и недискриминация, социално приобщаване и пълноценно, и ефективно участие в обществения живот (чл.4, т.2 и 3 ЗХУ). Правото на труд на лицата с увреждания – физически и психически, е гарантирано както с чл.48, ал.2 от Конституцията на РБ, така и с чл.53, ал.1 ЗХУ, като правото на заетост на хората с увреждания се насърчава от трудовата рехабилитация чрез трудова терапия и социално приобщаване чрез трудова дейност (чл.29, ал.9, т.1 и 2 ЗХУ).

В този смисъл да се твърди, че психологичното и здравословно състояние на И. Л. е пречка да формира воля за встъпване в трудово правоотношение и да извършва трудова дейност е несъстоятелно, в нарушение на признатото право на труд и изцяло дискриминационно.

Освен това не всяко интелектуално увреждане е основание за ограничаване дееспособността на лицата. Както е приел и Конституционния съд в Решение № 12 от 17 юли 2014г. по конституционно дело № 10/2014г., недееспособността възниква от поставянето под пълно запрещение. То се извършва от съда по искане на съпруга, близки роднини, прокурора или от други лица с правен интерес. Съдът се произнася въз основа на два критерия - медицински, който сочи на причините за психическото увреждане, и юридически - дали в резултат на слабоумието или душевната болест лицето е в състояние да се грижи за своите работи.

От показанията на св.Д. Л. безспорно се установява, че до момента И. Л. не е освидетелстван от ТЕЛК/НЕЛК, като по арг. от чл.3, ал.2 и чл.61, ал.1, т.8 от Наредба за медицинската експертиза и чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, единствено органите на медицинската експертиза – в случая ТЕЛК и НЕЛК, са компетентни да се произнасят по трайно намалената работоспособност, да издават предписания за трудоустрояване и определят противопоказания за извършване на конкретна трудова дейност.

Освен това, видно от служебно изготвената и приета като доказателство по делото справка от НБД „Население“, по отношение на И. Л. не са вписани правни ограничения – т.е. по арг. от чл.17, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 ОТ 24 АПРИЛ 2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, Л. не е поставен по запрещение.

След като И. Л. не е освидетелстван от органите на медицинската експертиза и по отношение на него липсва влязло в сила съдебно решение за поставянето му под пълно запрещение, критериите, същият да се счита за „лице с увреждане“ или недееспособно лице, не са установени по надлежния ред и компетентните органи.

При това положение и след като е безспорно установено, че И. Л. е престирал труд в полза на жалбоподателя, правилно и в съответствие с целта на закона – да се охранят интересите и правата на лицето, престиращо трудова сила, е приложена разпоредбата на чл.405а КТ и е обявено трудовото правоотношение между страните.

Правоотношението между „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД и И. Л. безспорно следва да се квалифицира като трудово, т.к. не се касае за престиране на резултат при самостоятелност на изпълнителя. Безспорно е определена и местоработата и трудовото възнаграждение, което не е обвързано с предаване на готов продукт. Налице са фактическите елементи на трудовото правоотношение по чл.66 КТ.

Изцяло ирелевантни са намеренията на управителя на дружеството, както и неговото съгласие за обявяване на правоотношението, т.к. мярката по чл.405а КТ е за защита единствено и само на работниците.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че след като управителят на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД е формирал лично убеждение за наличие на когнитивни дефицити в поведението на Л. (такива безспорно се проявяват при комуникация с Л. и съдът има преки впечатления от дадените от него обяснения) и въпреки това е приел той да полага труд в полза на дружеството, е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за оформяне на трудовото правоотношение в съответствие със законовите изисквания. Спазването на трудовото законодателство е гаранция за закрила на основни трудови и социални права, особено когато се касае за лица, които поради здравословното си състояние са в по-уязвимо положение. Ето защо, ако действително намеренията на управителя са били насочени към оказване на подкрепа и социално приобщаване, сключването на трудов договор е бил единственият правно допустим и морално отговорен начин за ангажиране на лицето. Всяко друго договаряне, освен че е незаконосъобразно, поставя под съмнение искреността на декларираната загриженост, тъй като без сключен трудов договор лицето остава без защита на признатите му от закона трудови и осигурителни права. В този смисъл посочването на здравословното състояние на И. Л., като причина да не може да бъде сключен трудов договор, не само опровергава декларираната загриженост, а сочи на неприемливо и превратно тълкуване на социалната уязвимост на лицето, използвана за заобикаляне на трудовото законодателство.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Г. Г. Д., против Постановление от 02.06.2025г. на инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна, с което: 1. на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. Д. Л., [ЕГН], [населено място], [улица], изпълняващ длъжност „чистач“ и „Ай Джи Ривиера“ ЕООД, [ЕИК]; 2. на основание чл.405а, ал.4 КТ е дадено предписание на дружеството – работодател, да предложи на работника сключването на трудов договор, в срок – 05.06.2025г.

ОСЪЖДА „АЙ ДЖИ РИВИЕРА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Г. Г. Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсулскто възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!