№ 1980
гр. Варна, 19.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно
гражданско дело № 20253100502299 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:49 часа се явиха:
Въззивникът А. В. Т., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат М. П., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемите Я. М. М. и И. М. К., редовно призовани, не се явяват,
представлява се от адвокат Р. Н., редовно упълномощена и приета от съда от
първа инстанция.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно Определение № 5047 от
05.11.2025 година.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата.
С оглед Определение № 5047/05.11.2025 г. се дължи едно уточнение на
оплакването за неправилно разпределение на доказателствената тежест от РС.
В доклада на РС тежестта е разпределена правилно, това не е спорно и съм
съгласен с констатациите във Вашето определение. Грешката идва по-късно,
при преценка на вече събрани доказателства. Там правилно разпределената
доказателствена тежест е приложена погрешно. Това съм имал предвид във
въззивната жалба под погрешно прилагане на правилата за доказателствена
тежест. По-точно грешката е формулирана от РС на стр. 4 от решението му.
1
Параграфът е: „При така установеното и прието от фактическа страна въз
основа на събраните в производството доказателства, съдът намира, че ищцата
не е установила чрез пълно и главно доказване с оглед доказателствената
тежест, която носи в производството, че има вземане от ответниците на
посоченото основание, а именно Договор за наем от 25.10.2013 г. за периода
април 2022 г.-август 2023 г.“
АДВ. Н.: Нямам възражения по проекта за доклад.
В моя отговор на въззивната жалба съм допуснала техническа грешка,
на последна страница, втори абзац, в изписване на цифрата, „считано от
01.03.2015 г.“, това е във връзка с подписване на анексите. Моля да се чете –
01.03.2021 г.
При отсъствие на възражения от страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита, че следва проекта за доклад по делото да бъде приет за окончателен,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 5047 от 05.11.2025 г.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ констатира, че страните не са направили
искания по доказателствата, не са назначени и служебно такива, от съда.
АДВ. Н.: Нямаме други искания. Представям договор за правна защита
и съдействие.
АДВ. П.: Няма да представям списък с разноски.
Правя възражение за прекомерност. Първо, в този размер хонорарът е
над минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Освен това е
прекомерен с оглед обема на работата по делото във втора инстанция. Той е
същия размер като в първа, където делото се е развило в няколко заседания,
събирани са писмени, гласни доказателства, има назначена експертиза. Във
въззивното производство делото е на път да приключи в едно заседание, без
представяне на доказателства. Поради това е несъпоставимо да бъде хонорара
един и същ за двете инстанции.
АДВ. Н.: Считам, че е съобразен с Наредбата за адвокатските
възнаграждения и с оглед обема на извършената работа в настоящата
инстанция.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения от процесуалния
представител на въззиваемия Договор за правна защита и съдействие, следва
да бъде приложен по делото, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото Договор за
правна защита и съдействие от 15.10.2025 г. от адв. Н..
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, спорът
по това дело е със сравнително малък интерес и изхожда от обикновен
договор за наем. Това може би е подвело РС, че е лесно за разрешаване, но не
е. Повдигнати се няколко правни въпроса от сферата на облигационното
право. Нито един от тези въпроси не е намерил правилен отговор, доколкото
изобщо е отговорено в решението.
На първо място, не са правилно идентифицирани страните по процесния
договор за наем, което предопределя от там нататък да няма правилно
решение и докрай изследване по делото.
В договора пише това, което пише, то е ясно. Ищцата фигурира като
страна сънаемател без никакво указание, че действа от името на друго лице,
като негов пълномощник. В доказателствата по делото няма индиция между
страните да е известно, че ищцата е действала по пълномощия, няма и такива
твърдения от страна на ответниците. При това положение следва да се приеме,
че ищцата е страна по процесния договор. Пълномощното, което е
представено от наша страна в съдебното производство е само за пълнота на
информацията да покаже защо ищцата се появява като страна по договора без
да е съсобственик на процесния имот. В тази ситуация би следвало да се
приеме, че ищцата е действала в хипотезата на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД, като
довереник, но е сключила договор от свое име и спрямо насрещната страна
правата и задълженията по договора са за нея.
При този отговор на първия въпрос възниква следващият въпрос, какъв
наем се дължи на ищцата и за какъв период, тъй като процесният период може
условно да се раздели на две. За периода от август 2020 г. до март 2022 г. вкл.
няма спор между страните, че договорът за наем е действащ, така че за този
период въпросът е какъв наем се дължи. Вторият период е от 01.04.2022 г.
нататък, дали в него е имало действащ договор и ако е имало какъв наем се
дължи. За първия период изобщо няма анализ в съдебното решение, а ясно е
какъв е договорът, какъв е определеният наем. Има два анекса за корекция на
наема, които очевидно не са подписани от страна на ищцата като наемодател.
Няма спор, че тя дори не е била уведомена за сключване на тези анекси, за да
се разсъждава в посока „мълчаливо съгласие“. Ответниците признават, че не
са я търсили, за да я уведомят и свидетелят К., който е сънаемател и е
подписвал анексите казва, че не поддържат връзки с нея, не е уведомена. При
това положение няма как да се направи извод, че има действие, било веднъж и
втори път намаляването на наема, договорено зад гърба на ищцата, втори път
предсрочното прекратяване на договора за наем.
Наистина един договор за наем може да бъде сключен, изменен или
прекратен за цял имот от лице, което не е собственик. Така че всеки от
сънаемателите би могъл да стори това. В случая обаче те са трима и тук важи
разпоредбата на чл. 22 А, ал. 2 от ЗЗД - договорът може да бъде изменян или
прекратяван само от страните по него. Веднъж след като трима сънаематели
са били страни по договора, валидно изменение или прекратяване може да
настъпи само ако и тримата подпишат съответното допълнително
споразумение.
Относно датата на фактическо освобождаване на имота от ответниците,
3
защото става дума за фактическо освобождаване при непрекратен договор,
има налице два протокола съставени от едната от ответниците, с различни
дати и идентично съдържание. Очевидно няма как имотът да бъде освободен
и предаден на различни дати. И понеже и двата документа произхождат от
страна по делото следва да се приеме това, което е неизгодно за страната
подписвала документа, т.е. по-късната дата на освобождаване на имота.
Отделен е въпросът дали това фактическо освобождаване води до валидно
прекратяване на договора.
С оглед на това моля да отмените първоинстанционното решение, да
уважите изцяло иска и да присъдите разноските по списъка представен в
първа инстанция и тъй като фактите и правните въпроси са доста, моля да ми
дадете срок за писмена защита.
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии, моля
да не бъде уважавана подадената въззивна жалба. Моля да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Не споделям доводите, че не са правилни изводите на
първоинстанционния съд. Правилно е колегата да ги посочва, но това са само
като негови оплаквания, които са несъстоятелни и мисля, че правилно и
законосъобразно съдът е достигнал до извода, че между страните подписали
договора, а именно ищцата А. и моите доверителки, е налице договор за наем,
който договор е изменен във връзка с намаление на наемната цена, с два
анекса, като първият анекс започва да действа от 01.09.2015 г., наемната цена
става от 1000 лв. на 800 лв., и колегата посочи, че няма спор, че неговата
доверителка не е била съгласна. Отбелязвам датата, защото моята доверителка
е изплащала наемната цена по посочена от ищцата банкова сметка, която в
този процесен период, когато е изменена първата цена на 800 лв. от 01.09.2015
г. и след това със следващия анекс намален на 600 лв., самата ищца е посочила
банкова сметка на своята дъщеря М., където колегата приеха плащането и това
не е оспорено, че по тази сметка е плащано, т.е. ако е имало несъгласие
нелогично звучи да го приемат, а в същото време, почти 7 години да е била
съгласна и да е получавала този наем.
Искам да отбележа, във връзка с изтъкнатото, че са налице два
протокола във връзка с освобождаването на имота, подробно съм посочила в
отговора на исковата молба, че този протокол е изнесен едва в последното
съдебно заседание, без да са посочени причини възпрепятстващи страната да
го представи. Считам, че е преклудирано неговото право и би следвало да
бъде изключен от доказателствения материал. Нещо повече, един от
наемодателите, разпитан като свидетел, потвърди в съдебно заседание датата
на освобождаване на имота, на кого са предадени ключовете. Правилно
считам, че договорът е прекратен от 01.04.2022 г. и наем не се дължи от тази
дата.
Моля за срок за писмени бележки. Моля да ни бъдат платени разноските
по делото.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
4
ДАВА възможност на страните в срок до 22.12.2025 г. вкл., да изложат
писмено становище по съществото на правния спор, с препис за насрещната
страна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:05 часа .
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5