Решение по дело №254/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 112
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720200254
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 112/12.03.                           Година 2020                                                Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На единадесети март                                                                                             Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

 

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00254  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 3131919 на ОД на МВР Перник, с който на И.Л.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят И.Л.А. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. И.М. от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване със приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, което е довело до незаконосъобразност на процесния фиш.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 31.10.2019 г. в 15:15 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция Тенакс преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № ******** със скорост от 137 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания в периода от 14:50 часа до 16:10 часа  видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител А.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 05.11.2019 г. с № 1158р-8660.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е  собственост на И.Л.А., ЕГН **********, срещу който  е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 133 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било със 73 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. И.А. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от И.А.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0154809 установява, че на 31.10.2019 г. в 15:15 часа автомобил с рег. ******** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо  изх. № 11-00-41 от 09.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с  пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч.

От правна страна:

Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 8” с рег. № ******** е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от  Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.

По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема  само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.

На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0154809, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Наличието на част от заснето второ превозно средство в изображението не поставя под съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на А., тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила  с рег. № ********.

Настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Събраженията са следните:

На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени  в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник ПП І-6 км 81+400, бензиностанция Тенакс при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. За прилагане на санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП е от съществено значение да се посочи дали става въпрос за населено място, или за случай на извън населено място, които са обективни елементи на съответното нарушение. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо  изх. № 11-00-41 от 09.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената  към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения  км 81+400 на ПП І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник.

На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21от ЗДвП, което при констатираната  липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.

Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното  в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на ПП І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.  Още повече, че в процесния случай съдът счита, че не са били налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а е следвало на основание чл. 189, ал.1 от ЗДвП да се състави на нарушителя акт за установяване на административно нарушение, тъй като в релевантната санкционна норма  при установена скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч разрешената максимална скорост в населено място (чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП), е предвидено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което е следвало да се приложи общия ред.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.

Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  електронен фиш, серия К, № 3131919 на ОД на МВР Перник, с който на И.Л.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от  Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

ИЕ