Присъда по дело №1481/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 39
Дата: 25 юни 2025 г.
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20241320201481
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Видин, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Наказателно дело
частен характер № 20241320201481 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият А. Г. С., ЕГН:**********, роден на
06.06.1975г. в гр. Кула, българин, български гражданин, средно образование,
неженен, с адрес: село Тополовец, общ. Кула, ул. „10-та“ №5, не осъждан,
безработен за ВИНОВЕН в това, че на 01.06.2024 година към 12.00 часа на ул.
“Първа” в село Тополовец с удари с юмруци, 4-5 удара, нанесъл удари на К.
П. С. телесна повреда, с което му причинил болка и страдание с временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.2
от НК, за което и на основание чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 и чл. 36 от
НК му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 300,00 /триста / лева.
ОСЪЖДА подсъдимият А. Г. С. с ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност да заплати на К. П. С. с ЕГН:********** сумата от 1 000,00 лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 01.06.2024г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за остатъка до 3 000.00 като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимият А. Г. С. с ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност да заплати на К. П. С. с ЕГН:********** направените по делото
1
разноски – 15,00 лева за държавна такса за завеждане на делото както и 2
000,00 лева за адвокатски хонорар и 200,00 лева внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. С., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
40,00 лева.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Видин в 15-дневен
срок от днес
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №39/25.06.2025 г. ПО НЧХД № 1481/2024 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙ.ЕН СЪД

С частна тъжба К.П.С. с ЕГН:********** от село Тополовец, общ. Кула, обл.Видин е
повдигнал обвинение срещу А.Г.С., ЕГН:**********, от село Тополовец, общ. Кула,
обл.Видин и същият е предаден на съд за престъпление по 130, ал. 2 от НК за това, че на
01.06.2024 година към 12.00 часа на ул. “Първа” в село Тополовец е нанесъл удари с юмрук
в лицето на К.П.С. с което му причинил болка и страдание без разстройство на здравето
изразяващи се в контузия на горната устна с кръвонасядане на лигавицата и оток на меките
тъкани .
По делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск от тъжителят против
подсъдимия в размер на 3000 лв., претендиран като обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, за което е
повдигнал обвинение с тъжбата. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на деликта до окончателното им заплащане и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание частният тъжител чрез упълномощения от него повереник – адв. В. от
АК Видин поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за признаване на
подсъдимия за виновен, както и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Претендира направените по делото разноски.
Подсъдимият редовно призован не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Г. от АК Видин, който развива
доводи за оправдателна присъда. Моли съда да отхвърли и предявените граждански искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Г.С. и тъжителя К.П.С. се познавали от преди. И двамата живеят в село
Тополовец, общ. Кула, обл.Видин и са съседи .
На 01.06.2024г. около 12.00 часа по обяд пострадалия разговарял със св. Й. пред дома на
последния. Тъй като пред дома на Й. било паркирано голямо ремарке , то пострадалия К.С.
спрял автомобила си на пътното платно , до ремаркето. Докато разговаряли по пътя се задал
трактор, управляван от подсъдимия А.С.. Пострадалия тръгнал да премести колата си , при
което подсъдимия слязъл от трактора и двамата започнали да се карат. А.С. нанесъл удари с
ръка – юмрук в областта на лицето на пострадалия К.С., след което се качил в трактора и
потеглил назад. Пострадалия К.С. се обадил на сина си – св. П.П. и му разказал за
случилото се. Оплакал се , че в следствие на нанесените му удари усеща болки в областта на
главата. Св. П.П. казал на баща си да отиде във ФСМП Кула , а той подал сигнал на тел.112.
Пострадалия отишъл във ФСМП Кула , където бил прегледан и била констатирана контузия
на горната устна и оток. За извършения преглед и констатациите при прегледа е издаден
фиш за спешна медицинска помощ от 01.06.2024г. След като бил прегледан пострадалия се
върнал на местопроизшествието , за да изчака полицейските служители. На място били
изпратени свидетелите Д.Д. и Д.А. - служители в РУ Кула. Последните констатирали на
място пострадалото лице от което снели сведения, а по – късно и от А.С. и от Валентин Й..
На 03.06.2024г. –първия работен ден след инцидента - пострадалия К.С. посетил съдебния
лекар при МБАЛ Видин и бил освидетелстван. Издадено му било Съдебно медицинско
свидетелство №43/24г. в което са констатирани наранявания , които отговарят да са
причинени по начина и времето съобщени от пострадалия.
1
По делото е приложена и приобщена към доказателствата по реда на чл.283 от НПК
преписка УРИ 291р-4734/03.06.2024г. на РУ Кула, видно от която полицейските служители
са снели сведения от подсъдимия и тъжителя , като констатираното от тях е отразено в
Докладна записка.
По делото беше назначена от съда съдебно-медицинска експертиза на тъжителя по писмени
данни. Заключението на вещото лице съдът приема като обективно и компетентно
изготвено, с необходимите професионален опит и познания в съответната област. Вещото
лице д-р. И. дава заключение, че при извършения преглед е установила контузия на горната
устна с кръвонасядане на лигавицата и оток на меките тъкани, с което е причинено болка и
страдание.
За да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът се позовава на
показанията на св.Й., св. П. , св.Д. и св.А., така също на приобщените писмени
доказателства, касаещи здравословното състояние на К.С., заключението на вещото лице ,
материалите по приобщената по реда на чл.283 от НПК Преписка УРИ 291р-
4734/03.06.2024г. на РУ Кула и писмо „Дирекция Национална система 112“, РЦ Монтана , в
едно с ел. картони, фиш за спешна медицинска помощ от 01.06.2024г .
Свидетелските показания на горецитираните свидетели безспорно потвърждават, че на
01.06.2024г. между тъжителя и подсъдимия е възникнал инцидент. За същият е
сигнализирано на тел.112 , видно от приобщените по делото доказателства и от показанията
на св. П.. При възникналия инцидент подсъдимия е нанесъл на тъжителя удари с ръка
/юмрук в областта на главата и лицето , което се установява и от показанията на св. Й..
Същия лично е възприел нанасянето на един удар от подсъдимия – шамар, но видно от
показанията му през по- голямата част от времето е гледал в телефона си. Свидетелите Д. и
А. – полицейските служители изпратени по повод получения на тел.112 сигнал са
категорични , че инцидента е бил именно между тъжителя и пострадалия, на мястото и по
времето посочено в тъжбата , като на място са констатирали пострадалия , който ги е чакал.
Твърдят, че установеното от тях е описано в съставената докладна записка , приобщена към
доказателствата по делото. Заявиха , че нямат спомен дали пострадалото лице е посещавало
ФСМП Кула и дали е имало наранявания. От друга страна от приобщените като
доказателства по делото фиш за спешна медицинска помощ от 01.06.2024г. и Съдебно
медицинско свидетелство №43/24г. на Съдебен лекар при МБАЛ „Света Петка“ гр.Видин
безспорно се установява , че непосредствено след инцидента тъжителя е имал нараняване ,
отговарящо на съобщеното от него за време и начин на причиняване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите , тъй като същите са логични, последователни,
непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства , като съобщеното от тях за
мястото , времето и страните на възникналия инцидент изцяло се подкрепя и допълва от
находките, обективирани в издадените още същия ден фиш за спешна медицинска помощ
от 01.06.2024г. на ФСМП Кула , както и от изготвеното при преглед на 03.06.2024г.
Съдебно медицинско свидетелство №43/24г. на Съдебен лекар при МБАЛ „Света Петка“
гр.Видин , така и от изготвената по делото СМЕ по писмени данни и от разпита в с.з. на
вещото лице.
В този смисъл и вещото лице сочи, че в случая се касае за травматични увреждания –
лигавицата на горната устна по средата имала червено мораво кръвонасядане с размери 3/3
см. и оток на меките тъкани, което увреждане се получава от попадането на устната
лигавица между зъбната редица и травмиращия предмет, по принцип се получава при
нанесен удар с юмрук, но може да се получи и от нанесен с голяма сила шамар.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна,
с деянието си подсъдимият А.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна
2
признаците от състава на чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 01.06.2024г. около 12.00часа в
Тополовец, общ. Кула, обл.Видин , е причинил на К.П.С. лека телесна повреда – болка и
страдание без разстройство на здравето.
От обективна страна – с действията си подсъдимият е реализирал съставомерните признаци
на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като с активни действия – удари с ръка/юмрук
в областта на лицето той е причинил на тъжителя телесна повреда, изразяваща се в
контузия на горната устна с кръвонасядане на лигавицата и оток на меките тъкани. Това
травматично увреждане според вещото лице е довело до болка и страдание. Установява се
по делото както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, че
причиненото на тъжителя травматично увреждане е пряка и непосредствена последица от
нанесени удари от подс. А.Г.С. на инкриминираната дата.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.

ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 130, АЛ.2 ОТ НК
Съдът като направи цялостна преценка на обстоятелствата , следващи да бъдат взети
предвид при индивидуализиране на наказанието , определящи конкретната тежест на
извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца , а именно степента на
обществена опасност на деянието , подбудите за извършването му , всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието , предвидено за това престъпление е
„Лишаване от свобода” до 6 месеца или „Пробация”или глоба от 100 до 300 лева.
Подсъдимия е осъждан, реабилитиран. Предвид горното и като взе предвид тежестта на
извършеното деяние, характера на нанесеното телесно увреждане на пострадалия
,причините и условията способствали за извършване на деянието, съдът съобразявайки
разпоредбата на чл. 36 от НК наложи на подсъдимия наказание „Глоба“ в размер на 300
лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД е приет за разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия против
подсъдимия, е в размер на по 3000 лв. за причинената телесна повреда,представляващи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания в следствие на причинените телесни увреждания, както и срам и неудобство в
следствие на това , че случилото се е станало достояние на съселяните му , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 01.06.2024г. до
окончателното изплащане.
Съдът с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина намира искът за доказан по основание, тъй като по делото безспорно се
доказа реализираното от подсъдимият престъпление - нанасяне на лека телесна повреда.
Причинените на пострадалия неимуществени вреди се изразяват в причинените му болки и
страдания, както и срам и неудобство в следствие на това , че случилото се е станало
достояние на съселяните му . Съгласно задължителната практика на ВС болката се определя
като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие, а страданието- като продължаваща болка – Постановление № 3/1979г. на ВС.
Видно е, че оздравителните процеси във връзка с причинените на тъжителя увреждания са
протекли без усложнения, доколкото по делото не са налице медицински данни за настъпили
такива. Според вещото лице неблагоприятните последици от физически характер от
уврежданията са отзвучали в рамките на седмица. Като прецени горните обстоятелства,
3
съдът намира предявеният размер на претенцията за прекомерно завишен, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че искът за обезщетение,
предявен против подс. А.Г.С. съобразно характера и местоположението на уврежданията
следва да се уважи до размер от 1000 лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на
претърпените неимуществени вреди от деянието. Не се ангажираха доказателства от страна
на тъжителя за настъпили усложнения или неблагоприятни преживявания, които да
превишават нормалните такива, констатирани при този род телесни повреди. Над тази сума
до пълния предявен размер от 3000 лв. гражданският иск съдът отхвърли като недоказан.
Основателна в този смисъл е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 01.06.2024г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК вр. с чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът се произнесе по
направените разноски и дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск , като
присъди същите в тежест на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



РАЙ.ЕН СЪДИЯ:
4