№ 196
гр. Русе, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Велизар Т. Бойчев
Катина Кавърова
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно
административно наказателно дело № 20254500600757 по описа за 2025
година
С решение № 238 от 09.06.2025 г. по н.а.х.д. № 787/2025 г., РРС, НО, 9 състав е
признал обв. Н. К. П. за виновен в това, че на 16.01.2024 г. в град Русе, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Опел ****“ с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата - по чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗДП, в резултат
на което по непредпазливост причинил на Г.М.М. от гр. Русе средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо, девето и
десето ребра в дясно, дискретен пневмоторакс в дясно, счупване на десните напречни
израстъци на трети, четвърти, пети, шести, седми и осми гръдни прешлени, счупване на
тялото на единадесети гръден прешлен, счупване на тялото на трети поясен прешлен,
антеролистеза втора степен на ниво четвърти - пети поясен прешлен, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, като след деянието
направил всичко зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия, поради което на
основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
НК, и чл. 78а, ал. 1 го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със същото решение първоинстанционният съд признал обвиняемия Н. К. П. за
невиновен да е извършил горното деяние при нарушение правилата за движение по чл. 5, ал.
2, т. 1 ЗДвП, както и по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
1
343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което на основание чл. 304 НПК го
оправдал по обвинението в тези му части.
Със същия съдебен акт РРС осъдил Н. К. П. да заплати в полза на ОД-МВР-Русе
сумата от 1441,79 лева. – разноски на досъдебното производство.
Срещу постановеното решение в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при РРП с твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави
искане за изменение на съдебния акт чрез увеличаване на размера на наложеното наказание,
като на основание чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наред с
административното наказание „глоба“, на обвиняемия да бъде наложено и наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок до десет месеца.
Допълнително сочи, че наложеното наказание „глоба“ явно несъответства на обществената
опасност на извършеното деяние и само с него не биха били постигнати целите предвидени
в чл. 36 от НК
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Русе поддържа подадения протест, както по изложените в него, така и по
допълнително посочените съображения. Счита за неправилно становището на
първоинстанционния съд относно липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и по отношение на приетите като смекчаващи такива.
В съдебно заседание обвиняемият П., лично и чрез упълномощения си защитник,
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че районният съд правилно е оценил обществената опасност на
деянието и личността на обвиняемия, като обосновано е приел наличните смекчаващи
обстоятелства и е определил справедливо наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
За да постанови решението си, районният съд се е позовал на доказателствата от
досъдебното производство, както и на събраните в рамките на проведеното съдебно
следствие, които приел за безпротиворечиви.
Въз основа на доказателствената съвкупност районният съд е направил
констатацията, че обвиняемият Н. П. е бил правоспособен водач, притежаващ СУМПС №
********, валидно за категории В и М със срок на валидност до 23.03.2033 г.
На 16.01.2024 г., около 13:20 ч., обвиняемият Н. П. управлявал личния си лек
автомобил „Опел ****“ с рег. № *******, паркиран в началото на ул. „Алеи Възраждане“ в
гр. Русе. Автомобилът бил първи по ред в редица паркирани коли, в дясната част на
платното за движение. В превозното средство бил и свидетелят О.Й.. В ясно време и при
нормална видимост обв. П. започнал движение на автомобила на заден ход, когато зад него
преминавала пешеходката Г.М.. Настъпило съприкосновение между задната част на
2
автомобила и тялото на пострадалата, в резултат на което тя се ударила в метален стълб и
паднала, като останала притисната между автомобила и стълба. След инцидента
обвиняемият преустановил движението, излязъл от автомобила и оказал помощ на
пострадалата, като я подпомогнал да се качи в автомобила си и я откарал до УМБАЛ
„Канев“ – Русе за медицинска помощ. По повод произшествието е подаден сигнал на ЕЕН
112 и на мястото са изпратени служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че пострадалата се е движела с нормален
пешеходен ход, със скорост около 4,5 км/ч. Водачът е извършвал маневра на заден ход при
ограничена видимост, обусловена от конструктивните особености на автомобила и
разположението на огледалата.
Експертът е посочил, че скоростта на автомобила към момента на съприкосновението е била
около 7,2 км/ч, при опасна зона за спиране 2,7 м. Опасността е възникнала още при
потеглянето назад, тъй като пешеходката вече се е намирала зад автомобила, а водачът не е
имал възможност да наблюдава постоянно зоната зад него и е следвало да осигури лице,
което да сигнализира за опасности. Причината за произшествието според вещото лице е
закъснялата реакция на водача, който не е предприел своевременно спиране, вследствие на
което е настъпил контакт между задната част на автомобила и пострадалата, довел до
нейното падане на земята.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалата Г.М.М. е получила счупвания
на второ до десето ребро в дясно, дискретен пневмоторакс в дясно, счупвания на десните
напречни израстъци на трети до осми гръдни прешлени, счупване на тялото на единадесети
гръден прешлен, счупване на тялото на трети поясен прешлен и антеролистеза II степен на
ниво четвърти – пети поясен прешлен. Експертът посочва, че уврежданията са резултат от
въздействие на твърди тъпи предмети и могат да бъдат причинени при пътнотранспортно
произшествие на 16.01.2024 г. Според заключението установените травми следва да се
оценяват по медико – биологичния признак като причиняващи трайно затруднение на
движенията на снагата за срок повече от тридесет дни.
В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени две технически
експертизи, които са възпроизвели на хартиен носител съдържанието на предоставените от
РЦ 112 – Русе оптичен насител аудио файлове на постъпилите сигнали и на оптичен носител
с кадри от местопроизшествието.
Въззивният съд извежда приетата от Районния съд – Русе фактическа обстановка въз
основа на доказателствените материали, събрани в досъдебното производство.
Въззивният съд като и първостепенния възприе изложението на свидетелите в
производството и заключението на съдебно медицинската експертиза, като отчете по
отношение на последното, че в съответствие със специалните знания, които притежава
вещото лице е определило вида и характера на причинената на св. М. увреда.
3
Въззивният съд отчете като относими за установяване на релевантни за
производството факти и заключенията на автотехническата и техническите експертизи,
които постави в основата на доказателствените си изводи.
Възприеха се изцяло и писмените доказателства и доказателствени средства по
делото.
Правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и
съпоставка, както и на нарочно обсъждане доказателствените материали, въз основа на
които е установил фактическата обстановка, като е посочил единствено, че в събрания
доказателствен материал по делото не съществуват противоречия- per argumentum a contrario
от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК в този случай не следва да се подлагат на самостоятелна
преценка, съпоставка и анализ отделните доказателствени източници.
След като извърши самостоятелна проверка на събраните по делото материали,
въззивният съд намира, че този извод на първоинстанционния съд е обоснован и
законосъобразен.
При коректно възпроизведена фактическа обстановка, районният съд е направил
правилни изводи от правна страна, с които въззивната инстанция изразява съгласие.
Основателността на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на
процесната дата – 16.01.2024г. в град Русе, поради нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗДвП, обвиняемият причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на Г.М..
Събраните в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и
ползваните от досъдебната фаза на производството по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК
доказателствени материали по несъмнен начин установяват състоятелността на
обвинението.
В хода на първоинстанционното производство е било установено, че обвиняемият Н.
П. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство. При извършване на маневрата „движение назад“ обвиняемият e
допуснал нарушение на императивните предписания на Закона за движението по пътищата,
а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като водач не е изпълнил задължението си да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението.
В резултат на удара между превозното средство, управлявано от обвиняемия и тялото
на пострадалата, на М. са били причинени травматични увреждания (счупвания на второ до
десето ребро в дясно, дискретен пневмоторакс в дясно, счупвания на десните напречни
израстъци на трети до осми гръдни прешлени, счупване на тялото на единадесети гръден
прешлен, счупване на тялото на трети поясен прешлен и антеролистеза II степен на ниво
четвърти – пети поясен прешлен), покриващи медикобиологичният признак трайно
затрудняване на движението на снагата-средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1
от НК.
4
Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния
резултат – телесните увреди на М., то следва да се приеме, че същите се намират в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за
движение по пътищата, довели до настъпването на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III
н. о.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, както и първата съдебна инстанция
прецени, че с деянието си, обв. П. е осъществил от обективна страна всички признаци на
състава на престъплението с горепосочената правна квалификация.
От субективна страна законосъобразно РРС е приел, че деянието е извършено от обв.
П. виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост (negligentia) по смисъла на
чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. П. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като в качеството на правоспособен водач е бил
наясно с правилата за движение. При конкретната пътна обстановка обвиняемият не е искал
и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди.
Законосъобразно и правилно РРС е признал обвиняемия Н. П. за невиновен и го е
оправдал да е извършил деянието при нарушение правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1
ЗДвП, както и по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Настоящата съдебна инстанция също счете, че цитираната норма на чл. 5, ал. 2, т. 1
ЗДвП предвижда общо задължение за водачите на превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Посочената
норма спада към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на
конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е детайлно
уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени редица задължения в
специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите вменени на водачите
задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi generali квалификацията
на дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно
оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под
специален състав. (в тази насока Решение №278 от 09.07.2015 г. по н.д. №638/2015 г., II н.о.,
Решение №211 от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от 09.06.2013 г.
по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
Законосъобразен е и изводът на първостепенния съд, че деянието на обв. П. следва да
се квалифицира по привилегирования състав на чл.343а, ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,
буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Установено е по делото, че П. след като е
преустановил движението на управляваното от него превозно средство, е отишъл при
пострадалата, подпомогнал я да се качи в автомобила му и незабавно я е откарал до УМБАЛ
„Канев“ – Русе за оказване на квалифицирана медицинска помощ, т. е. помощта му е била
обективно необходима и предоставена с оглед възможностите му. Ето защо РОС прие, че
законосъобразно, от правна страна деянието на обвиняемия е било преквалифицирано по
5
реда на чл. чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Законосъобразнно районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78А, ал.
1 НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Н. П.. За извършеното от
него непредпазливо престъпление санкционната част на нормата на по чл. 343а, ал. 1, б. „а”,
пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК предвижда наказание
лишаване от свобода до две години и пробация. От това престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Към датата на деянието – 16.01.2024 г. обвиняемият не е
бил осъждан и не е бил освобождаван от административно наказателна отговорност.
Съобразявайки тези обстоятелства районният съд правилно е разгледал делото в
диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК и е освободил дееца от
наказателна отговорност.
Районният съд е изложил убедителни мотиви относно причините, поради които е
приел, че наложената глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева представлява санкция, годна да
изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК. Въззивният съд възприе
конкретните съображения на контролираната съдебна инстанция в последната насока като
прие, че в този размер административното наказание е съответно на степента на обществена
опасност на деянието и личната опасност на обвиняемия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че изложените от прокуратурата аргументи
относно несъгласието с част от посочените от предходната инстанция смекчаващи
отговорността обстоятелства не могат да бъдат споделени. Наличието само на едно
извършено нарушение от обвиняемия, което е незначително по своята същност, не
обосновава изключването или пренебрегването на това обстоятелство от съвкупността на
смекчаващите такива, приети от предходната инстанция. Ето защо въззивният съд напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд относно установените смекчаващи
отговорността обстоятелства и приема, че същите следва да бъдат отчетени при
индивидуализацията на наказанието.
Въззивният съд, както и проверяваната съдебна инстанция също не констатира
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото посочените от
прокуратурата не могат да бъдат приети за такива, тъй като представляват съставомерни
признаци на деянието и не надхвърлят рамките на същността му.
В този смисъл и доколкото смекчаващите обстоятелства характеризират конкретното
деяние и деец като такива, чиято обществена опасност не е особено висока Русенски
окръжен съд счете, че районният съд законосъобразно е приел, че глобата в посочения
размер е съответна на тежестта на нарушението и личната опасност на обвиняемия, поради
което е справедлива и съразмерна. Наложеното наказание съответства на целите на
генералната и индивидуалната превенция, тъй като е достатъчно да въздейства
поправително и възпитателно спрямо дееца, както и да има предупредителен ефект спрямо
останалите членове на обществото.
На следващо място районният съд правилно е приел, че с оглед конкретните
6
индивидуализиращи отговорността обстоятелства за постигане на необходимото
поправително и превантивно въздействие върху обвиняемия, не следва да му бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Въззивната съдебна
инстанция намира за законосъобразни и правилни доводите на РРС - доколкото
смекчаващите обстоятелства характеризират конкретното деяние и деец като такива, чиято
обществена опасност не е особено висока Русенски окръжен съд също счете, че
индивидуалната и генерална превенция могат да се постигнат с административно наказание
глоба в отмерения от районния съд размер от хиляда лева – на минимума на предвиденото в
закона, като спрямо обв. П. не следва да се налага кумулативно предвиденото в закона
наказание – ЛУМПС. В тази връзка с оглед изложеното по-горе и предвид конкретната
личност на обв. П. и въззивният съд отчете, че за поправянето и превъзпитанието на същия
не е необходимо определянето на това наказание.
В обобщение, при цялостната служебна проверка на решението на първата
инстанция, въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния
закон или съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което съдебният акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Русенски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238 от 09.06.2025 г. по НАХД № 787/2025 г. по описа
на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7