№ 9
гр. Търговище, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100309 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 2917,55 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Йеттел
България” ЕАД гр.София против Й. Н. Й. от ****. В молбата се твърди, че
между страните е имало сключени договори за мобилни услуги – Договор за
мобилни услуги № ********* от 06.10.2016г, с който е предоставен мобилен
номер ********, както и Договор за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 17.11.2017г, като съгласно договора за мобилни услуги на
ответника били предоставени мобилен телефонен номер ********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС или 13.32 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС или 11.65 лв. без вкл.
ДДС), а по договора за лизинг било предоставено мобилно устройство
HUAWEI MediaPad Т2 7 4G, като съгласно договора общата цена на
лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС, вносима на двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5.59 лв., с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
1
периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се че между страните било
сключено и Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 08.11.2018г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********, е влязъл в сила
нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с
вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на ответника е предоставен мобилен
телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink, като за ползването на
лизинговата вещ ответника се задължил да заплати общата цена в размер на
519.57 лв. с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 22.59 лв. с вкл. ДДС всяка, както и Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 30.05.2019г., съгласно които на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер *****, (със стандартна месечна
абонаментна такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.65 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 18.32 лв. с вкл. ДДС или 11.65 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S10 Plus 128GB Black, при обща цена на
лизинговата вещ е 1678.77 лв. с вкл. ДДС., платима на двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 72.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. В молбата се твърди, че ответника не
заплащал редовно стойността на предоставените му мобилни услуги, както и
дължимите лизингови вноски, за която ищеца издавал фактури по периоди,
поради което и договорите били прекратени едностранно от последния, а
предоставените услуги деактивирани. Твърди се, че ответника не е заплатил в
периода м. Юни 2019г. - м. Октомври 2019г. ползваните мобилни услуги,
чиято стойност възлизала на 648,11 лв. Ищецът при прекратяване на
договорите е издал крайна фактура фактура № **********/15.10.2019г.,
включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 504.79 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг
мобилни устройства SAMSUNG Galaxy S10 Plus 128GB Black, HUAWEI
MediaPad T2 7 4G и HUAWEI P20 Lite Dual Pink в общ размер на 1764.65 лв. с
вкл. ДДС, или общото задължение за неустойки и предсрочно изискуеми
лизингови вноски възлизало на 2269.44 лв. За вземанията си ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за общата сума
2
от 2917,55 лв., включваща неплатени услуги и лизингови вноски, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но
заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков
ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил
иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена
заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. В
съдебно заседание редовно призован ищеца не се явява, но чрез депозирано
писмено становище е заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения му от съда особен
представител, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на
отговор. В отговора предявения иск е оспорен изцяло, като са наведени
твърдения за погасяване по давност на вземания по договорите от 2016 год. и
2017 год., както и твърдения за недължимост на неустойките по договорите,
поради липса на доказателства за наличието на обстоятелства, обуславящи
възникване на такова задължение. В съдебно заседание особенния
представител поддържа доводите, изложени в отговора и моли съда да
отхвърли предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 924 / 2021
год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и ТРС е
издал Заповед за изпълнение № 462 / 28.06.2021 год. за сумата от 2917,55 лв.
, представляваща неизплатени суми, дължими по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 06.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 17.11.2017г., Допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
30.10.2018г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 08.11.2018г., Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 30.05.2019г.,
индивидуализирани във фактури с № ********** / 15.06.2019г.; №
********** / 15.07.2019г., № ********** / 15.08.2019г., № ********** /
15.09.2019г., № ********** / 15.10.2019 год., ведно със законната лихва от
25.06.2021 г., до изплащане на задължението и направените по делото
разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК,
3
поради което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите
си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувала облигационна
връзка по силата на договори за предоставяне на мобилни услуги и договори
за лизинг. От приложените по делото Договор за мобилни услуги №
********* от 06.10.2016г, с който е предоставен мобилен номер ********,
както и Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
17.11.2017г. се установи, че съгласно договора за мобилни услуги на
ответника били предоставени мобилен телефонен номер ********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС или 13.32 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС или 11.65 лв. без вкл.
ДДС), а по договора за лизинг било предоставено мобилно устройство
HUAWEI MediaPad Т2 7 4G, като съгласно договора общата цена на
лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС, вносима на двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5.59 лв., с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. Между страните било сключено и
Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 08.11.2018г., като
съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********, е влязъл
в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса
30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на ответника е предоставен
мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink, като за ползването на
лизинговата вещ ответника се задължил да заплати общата цена в размер на
519.57 лв. с вкл. ДДС, на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 22.59 лв. с вкл. ДДС всяка, както и Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 30.05.2019г., съгласно които на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер *****, (със стандартна месечна
абонаментна такса 25.99 лв. с вкл. ДДС или 21.65 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 18.32 лв. с вкл. ДДС или 11.65 лв. без вкл. ДДС) и мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S10 Plus 128GB Black, при обща цена на
лизинговата вещ е 1678.77 лв. с вкл. ДДС., платима на двадесет и три месечни
4
лизингови вноски в размер на 72.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те
да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера. Ответникът не е оспорил възникналата
облигационна връзка между него и ищеца по силата на посочените по-горе
договори, не е оспорил, че ищеца е предоставил мобилни услуги и мобилни
устройства, в процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е бил
изправна страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги и
дължими лизингови вноски. Безспорно е по делото, че поради забавата на
ответникът при изпълнение на задължението да заплаща месечните такси за
предоставените му мобилни услуги и лизингови вноски в периода месец юни
2019 год. – месец октомври 2019 год., за които ищеца издавал фактури по
периоди, последния прекратил едностранно договорите, а предоставяните по
тях услуги били деактивирани. По делото е приложена покана за доброволно
изпълнение, изходяща от ищеца, с която ответника е бил уведомен за
съществуващите задължения по договорите, предоставен му е срок за
доброволно изпълнение и е бил уведомен, че ищеца едностранно ще прекрати
договорите, като видно от приложеното удостоверение, приложено на л.99 от
делото поканата е била доставена в пощенската кутия на ответника, на
посочения от него адрес на 26.09.2019 год.
Видно от приложените по делото фактури и кредитни известия на
ответника, ищецът при прекратяване на договорите е издал крайна фактура №
*********/15.10.2019 год. за непогасените задължения на ответника, а
именно: 504,79 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, 1764,65 лв. - за незаплатени
лизингови вноски по договорите за лизинг и 648,11 лв.- за незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, или общо
сума в размер на 2917,55 лв., която сума е предмет на установяване в
производството. От заключението на вещото лице, прието без възражения от
страните се установи, че размера на общото задължение на ответника възлиза
на 2917,55 лв. – неустойки, лизингови вноски и абонаментни такси и
предоставени мобилни услуги, като по отделни пера дължимото е начислено в
съответствие с договорените от страните тарифни планове и условия на
лизинг. Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства да е
погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично до приключване на
устните състезания, но е направил възражение за погасяване на същите по
5
давност, което възражение съдът приема за неоснователно. Вземанията на
ищеца се погасяват с кратка три годишна давност, която от датата на
изискуемостта на вземането по първата издадена фактура от 15.06.2019 год., а
именно 30.06.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда 25.06.2021
год., когато давноста е прекъсната не е изтекла, поради което вземанията на
ищеца към ответника не са погасени по давност. Ответника е възразил и
срещу задължението за неустойка, считайки, че не са настъпили основания за
възникване на такова задължение, което възражение съдът същто приема за
неоснователно. Безспорно е предвид събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза, че ответника е
неизправна страна по договорите и не е изпълнявал задължението си да
заплаща редовно и в срок предоставените от ищеца услуги, както и цената на
лизинговите вещи, което е дало основание на ищеца едностранно да прекрати
договорите, за което както беше посочено по-горе ответника е бил уведомен,
а едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение е
основанието за въникване на задължението за неустойка, поради което съдът
счита за доказано съществуването на вземане за неустойка в полза на ищеца.
С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за сумата в общ размер от 2917,55
лв.- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, неустойки и дължими лизингови вноски в периода септември 2019
год. – октомври 2019 год., за което има издадена заповед за изпълнение е
доказан и по основание и по размер.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото и заповедното производство разноски, съответно в размер на 997,43
лв. по делото и 456,88 лв.- разноски в заповедното производство, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. Н. Й., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ********** дължи на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
6
от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, със
съдебен адрес : ********* сумата от 2917,55 лв. , представляваща
неизплатени суми, дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от
06.10.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
17.11.2017г., Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 30.10.2018г.,
Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 08.11.2018г., Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 30.05.2019г.,
индивидуализирани във фактури с № ********** / 15.06.2019г.; №
********** / 15.07.2019г., № ********** / 15.08.2019г., № ********** /
15.09.2019г., № ********** / 15.10.2019 год., ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2021 г., до изплащане на задължението, за което вземане има
издадена Заповед за изпълнение № 462 / 28.06.2021 г. по ч.гр.д. № 924 /
2021 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Н. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
********** да заплати на„Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи
чрез пълномощник адв.З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес : *********
направените по делото разноски в размер на 997,43 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 456,88 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7