№ 1505
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110154211 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
02.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 54211/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Х. Е., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.................., с аб. № 351026, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 1640,78 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответницата
не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава
върху главница за топлинна енергия в размер на 290,14 лева за периода от 15.08.2019 г. до
08.04.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответницата му дължала сумата от 28,24 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
1
както и сумата от 4,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019 г. до 08.04.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което
имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде
признато за установено, че ответницата му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъдена да заплати сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
исковете се оспорват по основание. Твърди се, че вземанията са погасени по давност, което
обосновава. Навежда доводи, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй
като не е доказано ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Поддържа, че на името на ответната страна не е откривана партида при ищцовото
дружество. Излага съображения по отнбошение дължимостта на възнаграждението за
услугата дялово разпределение при твърдения, че според констативен протокол от
22.02.2010 г. в процесната сграда не се прилага дялово разпределение на ТЕ, поради липса
на решение на ОС, взето по реда на чл. 139б от ЗЕ. Поддържа, че не е налице уговорка
между страните, по силата на която да е договорен размер на цената за услугата дялово
разпределение и поемането на задължение от страна на ответника за заплащане на същата,
като и че не се установява ищецът да е предоставил същата тази услуга. Твърди, че не се
дължат претендираните вземания за мораторна лихва, тъй като не била изпадала в забава.
Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
2
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представена е Заповед № 48/30.11.2007 г. на Столична община, район „Слатина“, с
която А. Х. Е. е настанена в общинско жилище, находящо се в гр. .....................
Приложен е Договор за наем от 30.11.2007 г. сключен между Столична община,
район „Слатина“ от една страна в качеството на наемодател и А. Х. Е. от друга страна в
качеството на наемател по отношение общинско жилище, находящо се в гр. .....................
Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че
ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка, а
именно наличието на валидно облигационно отношение. Тъй като в случая безспорно се
установява, че е налице наемно правоотношение между ответника от една страна и трето за
делото лице – Столична Община, в светлината на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, трябва да се изясни, че за да бъде
ангажирана отговорността на наемателя на недвижимият имот за заплащане на сумите за
потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано наличието на
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия между наемателят и „ТС“
ЕАД. Индивидуалният договор обвързва страната, която го е сключила, като дерогира
общите правила за сключването на договори за покупко-продажба на топлинна енергия,
предвидено в нормата на чл. 153 ЗЕ. Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота,
но друго е сключило индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия, не
3
води до извод нито за солидарност между тях (каквато нито е предвидена в договора, нито в
закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД). Тоест, когато не е установено пълно и главно, че наемателят
е сключил индивидуален договор – напр. чрез подаване на молба-декларация за откриване
на партида, пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия е собственика, съответно вещният ползвател на
имота. Извод в противна насока не може да се черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2
ЗЗД. Този извод е обусловен от една страна от обстоятелството, че активно материално
легитимиран по този иск е единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил
предварително сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
560/2010 г., III г. о., ГК ), но не и трето лице – дружества предоставящи съответни
комунални услуги. В тази насока трябва да се отбележи и обстоятелството, че ищецът нито е
сочил, нито е ангажирал доказателства, че действително е налице отделно договорно
правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия с ответницата, която изрично е и
оспорила наличието на облигационно отношение между страните. При това положение и
предвид неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът намира, че следва
да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК.
Необходимо е да се изясни, че дали страните спорят по отношение на определено
обстоятелство, съответно дали ответника оспорва определени факти не би могло да
освободи ищецът-кредитор от доказателствената тежест да установи пълно и главно
наличието на материалните предпоставки за уважаване на предявения иск. След като
последните не са установени, то при неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Единственото изключение от това принципно
положение е когато съдът е обявил в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съответното обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване – в този смисъл
Решение № 5 от 08.02.2019 г. по гр. д. № 1362/2018 г., II Г. О. на ВКС. От друга страна
фактът, че ищецът е предоставил споразумение с ответницата, не може еднозначно да бъде
ценен като признание за наличие на облигационно отношение между страните. В правилото
на чл. 73 ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника (т.е. ако се касае за задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400
от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК , според което „…
изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника,
така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да
иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува -
тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка
между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво
значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.“ –
съответно плащайки задължението на наемодателят, наемателят изпълнява задължението си
по договора за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се
погасяват (на наемодателя към третото лице и на наемателят към наемодателя). В случая
трябва да се отбележи, че представеното от ищеца заявление от ответника (л. 18 в кориците
на делото) може да се цени единствено като индиция, тъй като не касае сумите за процесния
период и няма характер на искане за доставяне на топлинна енергия, а за плащане на суми,
4
които принципно няма пречка по аргумент от чл. 73 ЗЗД да се заплатят от всяко трето лице,
дори при липсата на правен интерес, тъй като не се касае за задължение, което е с оглед
личността на длъжника.
Следователно предявените главни искове са неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени, като е безпредметно обсъждането на останалите материални
предпоставки за тяхното уважаване.
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците. В тази насока трябва
да спомене, че искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, макар и да
касае главница е предпоставен от установяване на факта, че страните действително са се
намирали в облигационно отношение, а така също и, че действително е доставена топлинна
енергия за която да се извърши услугата дялово разпределение, тъй като ако топлинна
енергия не е била доставена, то е безпредметно и извършването на услугата, респ.
заплащане на цената за същата.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че действително е сторил такива, но му е предоставена безплатна правна помощ,
поради което и на основание чл. 78, ла. 3, във, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36, ал. 1
ЗАдв. следва на адв. Д. Ч. да се присъди сумата от 300,00 лева, представляващи дължимо
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК:................., със седалище и адрес
на управление: гр. ................... срещу А. Х. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................., за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Х. Е., ЕГН:
**********, дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК:................., сумата от 1640,78 лева, представляващи
дължима цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. .................., с аб. №
351026 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 290,14 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 15.08.2019 г. до 08.04.2022 г., както и сумата от 28,24 лева, представляващи
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., както и
сумата от 4,90 лева, представляващи мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 21911/2022 г. по описа на СРС,
II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ла. 3, във, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36,
ал. 1 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК:................. да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН: ********** от
САК, сумата от 300,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6