№ 1786
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110114088 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, предявен от Т. П. В. с ЕГН: **********, с адрес: ****, чрез процесуален
представител адвокат Т. И. – ВАК със съдебен адрес: ***, с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: ****, Я. И. В. с ЕГН:
**********, адрес: ****, Х. Н. Г. с ЕГН: **********, адрес: ****, С. Ж. Е. с ЕГН:
**********, адрес: ***, че е собственик на 1095 (хиляда деветдесет и пет) кв.м. ид. части от
недвижим имот, представляващ лозе, целият с площ от 1,200 /едно цяло и двеста/ дка в
землището на с. О., местност „***”, при съседи Г.В., К.М. и дере, съгласно НА том *, № *,
регистър *, дело № * от 1935 г. на нотариус К. С., който към момента на внасянето му в
ТКЗС (1958 г.), е бил собственост на наследодателя на ищцата - П.Г.С., роден на * г., като
понастоящем 560 кв.м. ид. части от имота са включени в НИ с № ***, при граници НИ с №
***, НИ с № *, НИ с № * и НИ с № * и 535 кв.м. ид. части - в НИ с № *, при граници НИ с №
*, НИ с № * и НИ с№ * по ПНИ на СО „***“.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Т. П. В. е дъщеря и наследник по закон на П.Г.С.. В т. 2 от решение №
* от 30.03.1995 г. на ПК, с. А. на наследниците на П.Г.С. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе с площ от 2.000 дка, шеста
категория, находящо се в терен по параграф 4, в землището на с. О., местността „*“ /„***” /,
при граници: Г. С. и М. С., като към него момент имота е установен с Декларация по чл. 12,
ал. 3 от ЗСПЗЗ. При изработване на ПНИ на местност „***”, в землището на с. О., одобрен
1
със Заповед № *** от 04.10.2011г. на Областен управител на област Варна, за наследниците
на П.Г.С., не е отреден поземлен имот за възстановяване, съобразно постановеното решение
на ПК. Впоследствие относно възстановения с решението процесен имот е установен титул
за собственост – нот. акт № *, том 8, peг. № *, дело * от 1935 г., описан като нива в
землището на с. О. в местността „*“ с площ от 1.200 дка, при съседи Г.В., К.М. и дере.
Притежаваната от наследодателя на ищцата земеделска земя с площ от 1.200 дка, съгласно
нотариалния акт, подлежаща на реституция при условията на пар. 4 от ЗСПЗЗ, съобразно
решението на ПК, по местоположение на терена по ПНИ на местност „***“ /старо
наименование „*/, в землището на село О., се ситуира с 560 кв.м. в НИ с № ***, 535 кв.м. в
НИ с № * и 80 кв.м. в НИ с № *, съставляващи част от стар ПИ с № * по ПКП към ПНИ на
местността „***“. В списъка на имотите към ПКП, съществували преди образуване на ТКЗС
и ДЗС на местност „***“, землище на село О., наследодателят на ответниците - С.Г.В. е
вписан като собственик на стар имот с № *, с площ от 6.598 дка, съгласно решение № * от
30.03.1995 г. на ПК, въпреки че той не е притежавал в стари реални граници собствеността
върху целия имот, който му се възстановява с ПНИ. НИ с № *** и НИ с № * по ПНИ на
местност „***“, съгласно ПНИ, са отредени за възстановяване на наследниците на С.Г.В., а
НИ с № * е отреден за път на Община А.. За ищцата не е налице правен интерес от
насочване на иска срещу Община А., с оглед функционалното предназначение на НИ с № *.
Ответниците с нотариален акт за доброволна делба № *, т.1, peг. № *, дело № * от * г. на нот.
К.И. с peг. № * на НК, са разделили НИ с № * по ПНИ, вследствие на което от НИ с № * са
образувани четири нови поземлени имота - ПИ с № *, ПИ с № *, ПИ с № * и ПИ с № *.
За ищцата е налице незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху
процесния недвижим имот, тъй като не може да се снабди със скица за същия, за да довърши
реституцията. Към момента на образуване на ТКЗС собственик на процесния недвижим
имот е наследодателят на ищцата, като имота в решение № * от 30.03.1995 г. на ПК с. А., е
описан като лозе с площ от 2.000 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4, а
съгласно НА № *, том 8, per. № *, дело * от 1935 г., е нива в землището на с. О. в местността
„*“ с площ от 1.200 дка, при съседи Г.В., К.М. и дере. Представени са писмени доказателства
и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомените ответници, с който оспорват иска. Сочат, че същият е недопустим
поради липса на правен интерес, предвид липсата на предпоставките посочени в т. 2 от ТР №
1/1997 г. на ОСГК на ВКС - висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от
ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, или липса на окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи
в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. В
случая липсват доказателства за това имота, описан в Нотариален акт за покупко- продажба
№*, том *, рег. № *, дело * от 28.12.1935 г., да е бил заявен в срока по чл.11, ал. 1 от ЗСПЗЗ
или възстановен на наследниците на общия наследодател въз основа на иск по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, предявен до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в пар. 22 от ПЗР на
2
ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от 2007 г. (до 12.05.2007 г.). Административната процедура по
възстановяването на имота по т.2 от решение №* от 30.03.1995 г. на ПК-А. е приключила с
окончателен акт. Не е налице идентичност между имота по т. 2 от решение № * от 30.03.1995
г. на ПК- А. с имота описан в Нотариален акт за покупко- продажба № *, том *, рег. № *,
дело * от 28.12.1935 г. Имотът по т. 2 от решението на ПК е заявен за възстановяване от
името на П.Г.С. с клетвена декларация по чл. 12, ал. З от ЗСПЗЗ, в която като граници са
посочени Г.С. и М.С., като начина на трайно ползване е записано Лозе, а площта му е 2 дка.,
местност „*“. Имотът по Нотариален акт за покупко-продажба №*, том *, рег. № *, дело * от
28.12.1935 г. е с граници Г.В., К.Т. и дере, с начин на трайно ползване Нива, с площ от 1,2 дка
в местност „*“, придобит в собственост от П.Г.Н. и същият не е заявен за възстановяване. В
случая липсва идентичност на името на собственика, на границите, начин на трайно
ползване, по площ и местност.
Ответниците се легитимират като собственици съгласно заповед № * Кмета на Община
А., с която се възстановява на наследниците на С.Г.В., правото на собственост върху
новообразуван имот с пл. № * в местност „***“ /“*“/, землище с. О., *, община А., област
Варна, с площ от 4036 кв.м. при граници: *; *; *; * и *. Въз основана тази заповед е издаден
протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 22.12.2017 г. и новообразуван
имот с пл. № *** в местност „***“ /“*“/, землище с. О. , *, община А., област Варна, с площ
от 771 кв.м., при граници: *; *; ***, * и *. С нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 11, том *, дело № *, вх. рег. № * от * г. на Службата по Вписванията - гр. Варна,
нотариус К.И., с рег. № * им признава правото на собственост върху новообразуван
поземлен имот по ПНИ на местност „***“ /“*“/, селищно образувание, к.р.503, землището
на с. О., ЕКАТТЕ53691, община А., област Варна, с площ от 4036 кв.м. при граници: *; *; *;
* и *. Съгласно нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим имот * дело №
*, вх.рег. № * от * г. на Служба по вписванията - гр. Варна, нотариус К.И., с рег. № *, е
извършена доброволна делба на новообразуван поземлен имот по ПНИ на местност „***“
/“*“/, селищно образувание, к.р. 503, землището на с. О., ЕКАТТЕ53691, община А., област
Варна, с площ от 4036кв.м., при граници: *; *; *; * и *. Представени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В хода на делото- на 01.06.2024 год. е починала ищецът и с Определение № * год. са
конституирани нейните наследници Е. Д. Н. и В. Д. В..
От събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следното:
Видно от Удостоверение за наследници, издадено от кметство О., общ. А., обл. Варна с
изх. № * год., Т. П. В. е дъщеря и наследник по закон на П.Г.С.. В хода на делото, на
01.06.2024 год. тя е починала и с Определение № * год. са конституирани нейните
наследници Е. Д. Н. и В. Д. В..
Установява се от нотариален акт за покупко- продажба № *, том 8, peг. № *, дело * от
1935 г., че на 28.12.1935 год. П.Г.Н. е закупил нива в землището на с. О. в местността „*“ с
3
площ от 1.200 дка, при съседи Г.В., К.Т. и дере.
В т. 2 от решение № * от 30.03.1995 г. на ПК, с. А. на наследниците на П.Г.С. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе с
площ от 2.000 дка, шеста категория, находящо се в терен по параграф 4, в землището на с.
О., местността „*“ /„***”/, при граници: Г. С. и М. С., като към него момент имота е
установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № * год., издадено от кметство О., общ.
А., обл. Варна, Г.С.В., починал на * год., е баща, респ. дядо на ответниците и син на Г.В.П.,
който е описан като граница на имота на ищците в нотариалния акт от 1935 год. Вписания в
т. 2 от решението М.С. е зет на К.Т., съответно съпруг на С.К.Т. /С.а/, починала на * год.-
дъщеря на К.Т. Т.. К.Т. е описан като втора граница на имота на ищците. Третата граница е
дере.
В списъка на имотите към ПКП, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС на
местност „***“, землище на село О., наследодателят на ответниците - С.Г.В. е вписан като
собственик на стар имот с № * с площ от 6.598 дка, съгласно решение № * от 30.03.1995 г. на
ПК. Не се доказа по делото той да е притежавал в стари реални граници собствеността върху
целия имот, който му се възстановява с ПНИ към момента на одържавяването. Данни за него
се съдържат единствено в плана и регистъра към него, по отношение на които се установиха
непълноти и грешки.
НИ с № *** и НИ с № * по ПНИ на местност „***“, съгласно ПНИ, са отредени за
възстановяване на наследниците на С.Г.В., а НИ с № * е отреден за път на Община А.. От
друга страна в декларацията на М.С.Н.а за притежавани от наследодателя й С.Г.В. ниви,
които са внесени в ТКЗС, е описана нива в местността „**“ от 6 декара и 5 ара и лозе от 2
дка при граници: К.Г.В., Полихрон и от двете страни дере. При това положение, след като от
двете страни на имота е имало дере, то имотът на ответниците е бил разположен на запад, а
от двете му други страни са имотите на К.Г.В. и П.С..
От заключението на вещото лице, а и от заявеното от него в съдебно заседание се
установи, че картографираните граници на имотите в ПНИ не съответстват на тяхното
фотографско изображение по изследваните аерофотоснимки, които са послужили за
изработване на плана. Вещото лице сочи, че е налице грешка в картирането на старите
имотни граници при изчертаването на имотите поради изместването им на изток.
Не е спорно по делото, че при изработване на ПНИ на местност „***”, в землището на
с. О., одобрен със Заповед № *** от 04.10.2011 г. на Областен управител на област Варна, за
наследниците на П.Г.С. не е отреден поземлен имот за възстановяване, съобразно
постановеното решение на ПК.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице когато и двете страни в
процеса претендират, че имат право да реституират определен имот, защото той е
принадлежал на тях, респ. на техния наследодател.
4
Производството по възстановяване право на собственост върху земеделски земи
започва въз основа на заявление по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ на лицата, които имат право да им
бъде възстановено правото на собственост, изброени в чл. 10- 10 в от ЗСПЗЗ. Установи се, че
по заявление на Т. П. е постановено Решение № */30.03.1995 год. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния
имот, заявен с пореден номер 15 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от
ЗСПЗЗ. Следователно и по аргумент на обратното от т. 3А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК предявеният иск е допустим. В случая една и съща земя е
възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на
възстановяване, а това е една от хипотезите на допустимост на иска по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС искът по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим в няколко хипотези: в хипотеза, при която земеделските земи са
заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху
имота към момента на обобществяването му и процедурите по възстановяване на
собствеността все още не са приключили; когато има решение на ОСЗ за възстановяване на
земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на
същата земя; когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират
да са носители на право на възстановяване, а също и когато земята е възстановена на част от
наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя
принадлежи на общия наследодател и следва да се възстанови на всички наследници
(решение № 59 от 01.04.2015 г. по гр. д. № * г. на I г. о. на ВКС). Приема се също така, че
искът е допустим и тогава, когато поради грешка на ОСЗ е възстановен съседен имот, който
е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС и тази грешка не е
отстранена (решение № 442 от 19.10.2010 г. по гр. д. № * г. на II г. о. на ВКС). Правен
интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и когато различни лица са
заявили за възстановяване в стари реални граници различни земеделски имоти, но се спори
за точното им местонахождение (решение № 288/26.05.2010 г. по гр. д. № 1145/2009 г. на ІІ г.
о. на ВКС; решение № 526/11.06.2010 г. по гр. д. № 103/2009 г. на І г. о. на ВКС; решение №
395/27.05.2010 г. по гр. д. № 1. 514/2009 г. на І г. о. на ВКС; решение № 177/14.04.2011 г. по
гр. д. № 368/2010 г. на І г. о. на ВКС). Правният интерес от предявяването на този иск се
изразява в обстоятелството, че само въз основа на постановеното по този ред решение вече
постановените решения на ОСЗ могат да бъдат приведени в съответствие с действителното
правно положение по отношение на обекта на възстановяване на собствеността, респ.
лицата, в полза на които правото на собственост следва да бъде възстановено, каквато
хипотеза обаче в настоящия случай не е налице / Решение № * от 25.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № *, I г. о., ГК/.
Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че притежаваната от
наследодателя на ищците земеделска земя с площ от 1.200 дка, съгласно нотариалния акт,
подлежаща на реституция при условията на параграф 4 от ЗСПЗЗ, съобразно решението на
ПК по местоположение на терена по ПНИ на местност „***“ /старо наименование „*/ в
землището на село О., се ситуира с 560 кв.м. в НИ с № ***, 535 кв.м. в НИ с № * и 80 кв.м. в
5
НИ с № *, съставляващи част от стар ПИ с № * по ПКП към ПНИ на местността „***“. Тъй
като ищецът не претендира установяването на собствеността по отношение на 80 кв.м.,
представляващи част от път на Община А., то съдът не следва да се произнася по отношение
на тази част от имота. Следва да се уважат исковете, както са заявени в уточняващата молба
с вх. № * год., а именно да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
към момента на внасяне в ТКЗС (1958 г.), собственик на 1095 (хиляда деветдесет и пет) кв.м.
ид. части от недвижим имот, представляващ лозе, целият с площ от 1.200 /едно цяло и
двеста/ дка в землището на с. О., местност „***", при съседи Г.В., К.М. и дере, съгласно НА
том *, № *, регистър *, дело № * от 1935 г. на нотариус К. С., е бил собственост на
наследодателя на ищците- П.Г.С., роден на * г., като процесните идеални части към
настоящия момент се ситуират в ПНИ на СО „***“, по следния начин: 560 кв.м. ид. части в
НИ с № ***, при граници НИ с № ***, НИ с № *, НИ с № * и НИ с № * и 535 кв.м. ид. части
в НИ с № *, при граници НИ с № *, НИ с № * и НИ с № *.
Съгласно чл. 78, ал. 1 разноските в производството следва да се понесат от
ответниците. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК ищците са сторили разноски в
общ размер 2138 лева /1500 лева- адвокатски хонорар, 618 лева- държавни такси и депозит
за възнаграждение на вещото лице по първоначалната експертиза и 20 лева- такси вписване/.
С Определение № * год. ищците са задължени да платят окончателен депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 907 лева. До настоящия момент сумата не е
платена, поради което ищците следва да бъдат осъдени да я заплатят по сметка на съда, като
същата бъде добавена към дължимите от ответниците разноски на ищците.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Е. Д. Н., ЕГН
********** и В. Д. В., ЕГН **********, наследници на починалата в хода на делото Т. П. В.,
ЕГН **********, от една страна и С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: ****, Я. И. В. с ЕГН:
**********, адрес: ****, Х. Н. Г. с ЕГН: **********, адрес: ****, С. Ж. Е. с ЕГН:
**********, адрес: *, от друга страна като ответници, че към момента на внасяне в ТКЗС
(1958 г.), 1095 /хиляда деветдесет и пет/ кв.м. ид. части от недвижим имот, представляващ
лозе, целият с площ от 1.200 /едно цяло и двеста/дка, в землището на с. О., местност „***",
при съседи Г.В., К.М. и дере, съгласно НА том *, № *, регистър *, дело № * от 1935 г. на
нотариус К. С., е бил собственост на наследодателя на ищците- П.Г.С., роден на * г., като
процесните идеални части към настоящия момент се ситуират в ПНИ на СО „***“, по
следния начин: 560 кв.м. ид. части в НИ с № ***, при граници НИ с № ***, НИ с № *, НИ с
№ * и НИ с № * и 535 кв.м. ид. части в НИ с № *, при граници НИ с № *, НИ с № * и НИ с
№ *.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН: **********, Я. И. В. с ЕГН: **********, Х. Н. Г. с ЕГН:
**********, и С. Ж. Е. с ЕГН: ********** да заплатят на Е. Д. Н., ЕГН ********** и В. Д.
6
В., ЕГН ********** сумата 3045.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН ********** и В. Д. В., ЕГН ********** да заплатят по сметка
на ВРС сумата 907.00 лева, представляваща окончателен размер на възнаграждението на
вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7