Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом,31.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд ,гражданска колегия, трети състав, в публичното заседание на 22.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Родина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 269 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В ЛРС е депозирана искова молба от Ф.М.Й.,
ЕГН **********, чрез адв.Д.Ф.-САК срещу „***“ АД, с която са предявени искове
за прогласяване за недействителен договор за кредит № *** от 10.06.2019 г.
поради това, че клаузата в процесния договор противоречат на добрите нрави и
като такава е нищожна, а оттам е недействителен и договора за кредит, на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД, поради това че противоречи на закона ч.11, т.9 и
т.10 ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване на
недействителността на клаузата по чл.6 от договор за кредит, в която е
предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави.
В
исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
кредит от № 324850 от 10.06.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.05 % и ГПР 47.86
% със срок на погасяване 11 месеца. В чл.6 от договора е предвидена неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран
размер от 1706.49 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен
доколкото в него не е посочен точния размер на възнаградителната лихва и ГПР,
което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК. Счита, че договорът е недействителен доколкото общите условия към
него не са подписани от ищеца. Счита, че клаузата за възнагардителна лихва
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна, а оттам е недействителен
и договора за кредит, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, доколкото тази клауза не
може да се замести с повелителни разпоредби на закона, а и договора не би бил
сключен без нея, доколкото същият е възмезден. Счита, че уговорената неустойка
е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Наред с това,
счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е
включена ГПР.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни
съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ЛРС е сезиран с главни искове по главни
искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
чл.11, ал.2 ЗПК - за признаване за установено, недействителността на договора
за кредит № 324850 от 10.06.2019 г и Евентуален иск за признаване за
недействителна клауза за неустойка по чл.6 от договора, поради противоречие
сдобритенрави чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД,евентуално като неравноправна по смисъла
на ЗЗП.
За да бъдат уваженитака предявените
искове ищецът следвада установи,твърдението си за недействителност на договора
и клаузата за неустойка. Ответникът следва да установи валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит№324850 от 10.06.2019 г, че в него
е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК , и че са подписани
общите условия, съгласно чл.11, ал.2 ЗПК.
Безспорно между страните ,че е сключен договор
за кредит №324850от 10.06.2019г с посоченото от ищеца съдържание,в който в хчл.8
е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение.
Безспорно между страните е обстоятелството,
че ответникът„СитиКеш“ООД представлява финансова институци я по смисъла на
чл.3,ал.2от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Това
означава, че дружеството предоставя кредити,което го определя като кредитор по
смисъла начл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е и обстоятелството,че ищецът
е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор
за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисълана чл.9,
ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
По исковете за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредите
е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК,
чл.чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения
за недействителност на процесния договор за заем,поради липсата на реквизитите,предвидени
в чл.11, ал.2 ЗПКи чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и на основание чл.26,
ал.4 ЗЗД, доколкото е недействителна възнаградителната лихва, която не може да
бъде заместена с повелителна правна норма.
Договорът не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.В договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 47,86%.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита не става ясно как е
формиран ГПР от 47,86% и какво друго е
включено в ГПР.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми
на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид уважаване на първия разгледан
главен иск, съдът не дължи произнасяне по другите заявени основания за
недействителност на договора, както и по евентуалните искове за
недействителност на клаузата за неустойка. Още повече с уважаване на един от
исковете за прогласяване на недействителност на договора за кредит отпада интереса
от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания.
По
отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. С ищецът е освободен от заплащане на разноски,
поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Лом сумата в размер на 326,86 лева,
дължима държавна такса и за ССЕ.
По
делото ищецът се е представлявал от адв. Д.Ф., която е направила искане да й се
присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА, като видно от
договор за правна защита и съдействие същата е предоставила безплатна защита на
ищеца.
На
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. Д.Ф. в размер на 300 лева кято сума, с оглед
уважената част от претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за кредит №
*** от 10.06.2019 г., сключен между Ф.М.Й., ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК ****,
поради противоречие със закона - чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11,
ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА
***“ ООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ НА адв.
Д.Л.Ф., с личен № ******* вписана в АК – София, сумата в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА
****“ ООД, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ НА на Ломския районен съд
сумата в размер на 326,86 лева – дължима държавна такса и за счетоводна
експертиза.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред МОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: