Р Е Ш Е Н И Е
град Монтана, 15.05.2010 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, първи граждански
състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
При секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70208 по описа за 2010 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.330 от ГПК и е образувано по молба
за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 от СК.
Молителите Б.Ц.Б. xxx и А.Р.Б.
xxx молят съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по
въпросите, визирани в чл. 51 от СК, касаещо последиците от
прекратяването на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на
искането си.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на
страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 20.05.2006 година в София видно от представеното Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община София,
район Сердика страните са сключили граждански брак, първи поред и за двамата, за
който е съставен акт № 140 от 20.05.2006 година и съпругата е приела
фамилното име на съпруга си Б.. По време фактическото
им съжителство и от брака е родено едно дете, което към настоящия момент е малолетно – М.
Б. Б., ЕГН xxxxxxxxxx, видно от приложеното удостоверение за раждане.
От гореизложеното се установява, че законоустановеният по чл.
50, ал. 2 от СК срок от
сключването на брака, преклудиращ възможността до изтичането му да се предяви
молба по чл. 50 от СК, съдържаща искане за
развод по взаимно съгласие, е изтекъл и процесната
молба, по която е образувано настоящото особено
исково производство,
се явява допустима.
Съпрузите са постигнали сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие да се
разведат. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в
чл. 51 от СК. Съпругата ще
носи предбрачното си фамилно име К., а относно имуществените отношения, молителите нямат претенции помежду си за движими вещи
и недвижими имоти.
От извършената служебна
проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и
законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните, с него се уреждат
всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то
не противоречи на морала и нормите на СК, поради което това споразумение следва да бъде
утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл.330, ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат
е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът
следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение
за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл.329,ал.1,изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6,т.3 от Тарифа
за държавните такси,съдът определя окончателния размер на таксата за развода да е 40.00 лева и като взе предвид, че 25,00 лева са внесени при завеждане на молбата, страните следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по развода в размер на 15,00 лева в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът
по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
І. ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт № 140 от 20.05.2006 година на Община София, Район Сердика,обл.Софийска между Б.Ц.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и А.Р.Б., ЕГН xxxxxxxxxx
поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.
ІІ. Утвърждава постигнатото между Б.Ц.Б., ЕГН xxxxxxxxxx и А.Р.Б., ЕГН xxxxxxxxxx
споразумение
относно последиците от развода, съгласно което:
ІІІ. Съпрузите нямат претенции помежду си за издръжка.
ІV. Фамилното име на съпругата – след прекратяването на брака съпругата
А.Р.Б., ЕГН xxxxxxxxxx ще носи предбрачното си фамилно име К. или трите имена на лицето след
допускане на развода ще бъдат: А.Р. К..
V. Родителските права по отношение на малолетното дете М. Б. Б., ЕГН xxxxxxxxxx се предоставят
на майката А.Р. К..
VІ. Бащата Б.Ц.Б., ЕГН xxxxxxxxxx получава режим на лични отношения с
малолетното дете М. Б. Б., ЕГН xxxxxxxxxx
всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в
събота, както и по двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
VІІ. Бащата Б.Ц.Б., ЕГН xxxxxxxxxx се задължава да заплаща ежемесечна издръжка
на А.Р. К., ЕГН xxxxxxxxxx в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Б. Б., ЕГН xxxxxxxxxx от по 50 лева,
считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на
законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката.
VІІІ. Семейното жилище, находящо се в село Г., обл.Монтана, адрес: ул.
xxxx се предоставя за ползване на бащата
Б.Ц.Б., ЕГН xxxxxxxxxx.
ІХ. Относно имуществените отношения – страните нямат неуредени
имуществени взаимоотношения и няма да имат претенции от подобен характер след
допускане на развода.
ОСЪЖДА Б.Ц.Б.,
ЕГН xxxxxxxxxx и А.Р. К., ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят допълнителна държавна
такса по бракоразводното производство, в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева),
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия
съдебен съвет.
ОСЪЖДА Б.Ц.Б.,
ЕГН xxxxxxxxxx да внесе по сметка на
Районен съд Монтана и сумата от 50 лева
държавна такса начислена върху присъдената издръжка.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Районен съдия: