Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен,
24.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при
секретаря ………. Ивайло Цветков .……….. и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 1087 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2045/
Осъдил на основание
чл.86 ЗЗД, ОД на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул.С.С № 3 да заплати на И.И.Ц.,*** сумата от 143,75 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1 266,45 лв. за периода от първо число на
следващото тримесечие до 30.04.2019 год.
Осъдил на
основание чл.78, ал.1 ГПК ОД на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул.С.С. № 3 да
заплати И.И.Ц.,*** сумата
540,00 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Осъдил
на основание чл.78, ал.6 ГПК ОД на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул.С.С. № 3 да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса в размер на 100,00
лв.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се
твърди, че решението е неправилно – съдът е приел в противоречие със Закона, че положения
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 01.03.2017г. до 30.04.2019г.
твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от 25.05.2015г.
и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители от МВР. Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората
и третата Наредби не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях
Наредба от 19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Излагат съображения, че по делото е установено, че на
ищеца ежемесечно е изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за
всеки час нощен труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от
тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не може да се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените
часове в повече от превращането на нощните часове в дневни със сочения
коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не
е работил извън установеното му с график работно време за длъжността му.
Претендират
отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв.
за всяка инстанция.
Ответникът по
въззивната жалба И.И.Ц. ***, ЕГН **********,
редовно призован, не се явява и не изразява становище.
Като взе предвид
данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият
съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по
същество жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът И.И.Ц.
е в служебно правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което изпълнява
длъжността „младши инспектор“,
в група Охранителна полиция при ОДМВР Плевен.
Безспорно е също така, че за процесния период от 01.03.2017 г. до 30.04.2019
год. ищецът е полагал труд на смени
при 12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на работното време
и тримесечно отчитане на отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9
от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи". В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, .), като последната обаче е отменена с
Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г.,
5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
За процесния период същата е действала, а отмяната й
има действие занапред. Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По тези съображения намерил исковата
претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, за доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа (установена в чл.136 ал.3 КТ ) се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в
чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Във връзка с
възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно счел възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако изводът в писмото е верен, то служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице,
което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си през процесния
период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда, без
превръщане на нощните часове в дневни, съдът намерил, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на задължението за заплащането на тези часове.
Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекция по
труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез
превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, ако надвишава нормативно
определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на
работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния
труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове
труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно
основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници,
които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ,
и не касае специално работещите в системата на ЗМВР, а същевременно липсва
всякакъв спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. От посочената разпоредба може да бъде изведен
и извода, че нощният труд се превръща в дневен и ако чрез това превръщане се
установи, че е положен труд, повече от нормативно определения за съответния
период, то този труд е извънреден. След като изрично в нормата е посочено,
получения по този начин труд да не се отчита извънреден пред Инспекция по
труда, то логично е да бъде прието, че получения чрез преобразуване на нощния
труд в дневен води при осъществяване на другите предпоставки до полагане на
извънреден труд, който само не следва да бъде отчитан като такъв пред Инспекция
по труда, но следва да бъде заплатен, след като е положен. След като се
установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ,
той следва да бъде заплатен от работодателя.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от заключението на която е установил, че ищецът през
процесния период е положил нощен труд в часове за процесният период — 1 291
часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца – 1
475,61 часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника
– 184,61 часа. Ставка за изчисляване на извънреден труд – 6,86 лв. Неизплатена
сума за извънреден труд /съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1266,45 лв. за
периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г. Лихва за забава върху изчислените суми
за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ – 143,75 лв.
Ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.03.2017
г. – 30.04.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден приел за основателна и я уважил в
предявения размер след допуснатото изменение от 1 266,45 лв. – главница.
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приел, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1 266,45лв.
за периода от 01.03.2017год. до 30.04.2019год. възлиза общо на сумата от 143,75
лв. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан в предявения си
размер от 143,75 лв., за която сума следва да бъде уважен.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство
на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО,
а не по доводите на ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
Неправилно
ПлРС приема, че нормата се отнася само за отчитане на извънредния труд пред
Инспекцията по труда /ИТ/. Преди всичко логиката на уредбата на извънредния
труд в КТ – чл.143 – чл.150 и чл.262 КТ изисква той да е разрешен от
Работодателя, за същия да се води специална книга за отчитане и на всяко
шестмесечие данни за същия да се изпращат на ИТ. Следователно извънреден труд
без специалните правила, доразвити в наредбите, издадени на осн. КТ не би могло
да се полага легално и поради това разрешаването, полагането и отчитането са
кумулативни предпоставки за самото му съществуване. По същество нормата на
чл.9Г НРВПО има за адресат всички участници в ТПО, а не само ИТ, и поради това
съдържа забрана за превръщането на нощните часове в дневен труд при
изчисляването на работното време за сочения период, т.е. не се получава
извънреден труд в резултат от забраната за превръщане.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 166,77лв. главница и 14,93лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 1 266,45 лева. Получената сума възлиза на 1 099,68
лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 1 266,45 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Така
и за лихвата - от присъдената сума от 143,75лв. следва да се извади сумата от 14,93лв.
За периода от 01.03.2017г. до 30.04. 2019г. се дължат 128,82лв. лихви върху
главницата от 1 099,68лв., а за разликата до 143,75лв. - до пълния размер
на присъдената сума искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 099,68лв.
до пълния предявен размер от 1 266,45лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 160,30 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за
периода от 01.03.2017г. до 30. 04.2019г. 1 291 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
лихвата и разноските, дължими от ответното ОД МВР гр.Плевен в Частите, с които
ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 128,82лв. до пълния предявен размер от 143,75лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.03.2017г.
до 30.04.2019г., а за горницата – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли
като неоснователен; за разноските – за сумата от 407,54лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искането се
отхвърли като неоснователно до пълния размер от 540лв., и се потвърди за сумата
от 100лв. – дължима д.т. върху
предявените искове като законосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат съразмерно на уважената Част от въззивната жалба,
защото ищецът не се е явил пред ПлОС и не е изразил становище – И.И.Ц. следва
да заплати на ОД МВР гр.Плевен сумата от 19,33лв.,
представляваща разноски за делото пред ПлОС съразмерно на уважената Част от ВЖ,
при която разноските направени от въззивника са 50лв. за д.т. и 100лв. за
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 2045 от 18.10.2019г. по гр.д. № 2941/ 2019г. по описа на Районен съд
– Плевен В ЧАСТИТЕ, с които Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Плевен, представлявана от Директора В.В. е осъдена да заплати на И.И.Ц. ***, ЕГН **********, сумата над 1 099,68лв. до пълния предявен размер от 1 266,45лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 160,30 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г. 1 291
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 13.05.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 128,82лв.
до пълния предявен размер от 143,75лв., представляваща дължимата лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г.;
сумата над 407,54лв. - дължими
разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете
до пълния размер от 540лв. за първата инстанция като незаконосъобразно, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.И.Ц. ***,
ЕГН ********** срещу
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен искове за
присъждане на сумата от 166,77 лева, представляваща разликата над сумата от 1 099,68
лева до пълния предявен размер от 1 266,45 лева, представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 160,30 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода
от 01.03.2017г. до 30.04.2019г. 1 291 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2019г. до окончателното й изплащане; на
сумата от 14,93лв., представляваща разликата над 128,82лв. до пълния предявен
размер от 143,75лв. - дължима лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г. и на сумата от 132,46лв.,
представляваща разлика над сумата от 407,54лв. – дължими разноски по
компенсация до 540лв. – присъдени разноски на ищеца за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА
И.И.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Плевен, представлявана от Директора В.В. сумата от 19,33лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от въззивната жалба.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.