№ 46
гр. Габрово, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД,
против разпореждане №1283 от 28.10.2021г., постановено по ч. гр. д. №
1237/2021 г. от Районен съд - Севлиево, в частта с която на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 413,31 лева –
мораторна лихва за периода 18.06.2020г. – 11.10.2021г., за разликата над
сумата от 52,20 лева до претендирания размер от 208,50 лева – такси за
периода от 22.06.2020г. до 11.10.2021г., за сумата от 72 лв. – разноски за
връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
длъжника и сторените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Жалбоподателят излага доводи
за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частта, в която
заповедният съд е приел, че вземането за мораторна лихва е недължимо
поради противоречие с чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Посочва, че цитираната
разпоредба касае задълженията на частноправни субекти - длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не попадат търговски
банки. Посочва, че претендираните вземания за такси представлявали по своя
характер дължими такси за предоставени допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 ГПК, поради което не попадали в противоречие със закона.
Изтъква, че претендираните разноски за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост следвало да бъдат възложени в тежест на длъжника
като неизправна страна по кредитното правоотношение. Моли разпореждане
№1283 от 28.10.2021г., постановено по ч. гр. д. № 1237/2021 г. от Районен съд
- Севлиево да бъде отменено в обжалваната част и да бъде издадена заповед
за изпълнение против длъжника. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба
1
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената частна жалба е частично основателна.
Пред заповедния съд е подадено заявление от "Юробанк България" АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК срещу длъжника Ф. АХМ. М.. за сумата от 17 809,63 лв., от
които: 14 732,62 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ FL1049246 от 18.02.2020 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер
на 2 383,20 лв., дължимо за периода 18.06.2020 г. - 15.04.2021 г.; мораторна
лихва в размер на 413.31 лв., дължима за периода от 18.06.2020 г. – 11.10.2021
г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането; такси в размер на 208,50 лева, дължими за периода 22.06.2020г. –
11.10.2021г.; разноски за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост в размер на 72 лева и направените в заповедното
производство съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане № 1283 от 28.10.2021 г. заповедният съд е приел, че
следва да уважи частично подаденото заявление, като отхвърли искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по отношение на
заявените като безспорни вземания за мораторна лихва в размер на 413.31 лв.,
дължима за периода от 18.06.2020 г. – 11.10.2021 г., поради противоречие с
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, за начислени такси по процесния договор в периода
от 22.06.2020г. до 11.10.2021г. за разликата над сумата от 52,20 лева до
претендирания размер от 208,50 лева, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК; за направени разходи за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост в размер от 72 лева поради противоречие с чл. 10а,
ал.2 ЗПК и за сторените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от заявлението.
В процесния случай вземанията за мораторна лихва, за такси и за
разноски произтичат от Договор за потребителски кредит № FL1049246 от
18.02.2020 г. и приложимите общи условия към него, поради което
заповедният съд правилно е извършил проверка за неравноправност и
противоречие със закона и добрите нрави на договорни клаузи в
потребителски договор по реда на чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК, следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлено искането на издаване на заповед за незабавно изпълнение за
сумата от 413,31 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2020 г. –
11.10.2021 г.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в срок до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
2
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът
не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят "Юробанк
България" АД е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ – юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск, а не представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия
закон, легалната дефиниция на която е лице, различно от кредитна
институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване
на една или повече от дейностите, изброени в т. 1, 2 и 3.
Анализът на актуалната нормативна уредба води до извод, че след
отмяната на извънредното положение е въведено ограничение за начисляване
на лихви за забава само на длъжници по договори за кредит, предоставени от
финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не е включен частният
жалбоподател "Юробанк България" АД.
Поради така изложените съображения въззивният състав намира
частната жалба за основателна в тази й част. Обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за мораторна лихва за периода
от 18.06.2020 г. до 11.10.2021 г. в размер на 431.31 лева, и вместо него следва
да бъде постановено определение за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за това парично вземане.
В частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
за заповед за незабавно изпълнение за разликата над сумата от 52,20 лева до
претендирания размер от 208,50 лева – начислени такси за периода от
22.06.2020г. до 11.10.2021г., и за сумата от 72 лева – разходи за връчване на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по договора,
въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно.
В подаденото заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК заявителят е посочил, че претендираното вземане за такси по
договора се формира като сбор от дължими месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка по договора от 52,50 лева и дължими такси по чл. 2, ал.
2 от договора, вр. с т.10, б. „В“, раздел XIV от Тарифа за таксите и
комисионните на банката от 156 лева. Заповедният съд правилно е съобразил,
че претендираната сума от 156 лв. не представлява цена на допълнително
предоставена услуга по договора за кредит, поради което противоречи на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Съгласно т.10, б. „В“, раздел
XIV от Тарифа за таксите и комисионните на банката претендираната сума е
начислена под формата на такса за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие в случай на неплащане в срок по договора и при
заявено от клиента съгласие за ползване на допълнителната услуга.
Начисляването на такса при допуснато просрочие на задълженията по кредита
не е свързано с предоставянето допълнителни услуги, а съставлява
санкционна последица от забавата на длъжника. От тук районният съд
правилно и законосъобразно е приел, че поради противоречие с чл.10а, ал.2
ЗПК сумата от 156 лв., равняваща се на разликата над сумата от 52,20 лева до
претендирания размер от 208,50 лева за начислени такси по кредита за
периода от 22.06.2020г. до 11.10.2021г. следва да бъде отхвърлено.
3
С приложената към заявлението покана с вх. №2707/31.03.2021г.,
връчена по реда на чл. 46, ал.2 ГПК чрез ЧСИ Весела Цонева с рег. № 732 при
КЧСИ, е обявена предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за
потребителски кредит № FL1049246 от 18.02.2020 г. Представено е и
преводно нареждане за заплащане на сума в размер на 72 лева по сметка на
ЧСИ Весела Цонева с посочено основание „превод вр. нот. пок. Ф.М.“.
Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост чрез ЧСИ, настоящият състав намира, че
тези разноски се претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал.
1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне
и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления
за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си
не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение №
345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това
претендирането на разноски за събиране на вземане поради неизпълнение
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление
на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
заплащането на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 72
лева за изготвяне и връчване на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост до длъжника, които се претендират със заявлението,
противоречат на закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за тези суми.
По изложените съображения оспореното разпореждане следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 ГПК по
отношение на вземането за мораторна лихва за периода 18.06.2020г. –
11.10.2021г. в размер на 413,31 лева. В останалата обжалвана част
разпореждането на заповедния съд следва да се потвърди поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции, а подадената против него частна
жалба - да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на настоящото производство, следва да се присъдят и
сумата от 8,26 лева - държавна такса и сумата от 21,51 лева - адвокатско
възнаграждение, представляваща съразмерна част на уваженото заявление,
съответно към присъдените от заповедния съд разноски от 343,37 лева -
държавна такса за заповедното производство и 896,79 лева- адвокатско
възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от частната жалба и съобразно
направеното искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от
9,67 лева за държавна такса за обжалване, поради което и за тази сума за
разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1283 от 28.10.2021 г. по ч. гр. дело № 1237 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево в частта, с която е отхвърлено
заявление с вх. № 3277/25.10.2021 г., подадено от "Юробанк България" АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против Ф. АХМ. М.. с
ЕГН:**********, от гр. С., за сумата от 413,31 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода 18.06.2020г. – 11.10.2021г., както и в
частта, в която е отхвърлено заявлението за присъждане на разноски за
държавна такса за сумата над 343,37 лв. до 351,63 лв. и адвокатско
възнаграждение за сумата над 896,79 лв. до 918,30 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение в
полза на "Юробанк България" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., със съдебен адрес гр. С. – Адвокатско дружество
„Чаталбашев, Петкова и И.“ – адв. Х.Х. И. – САК, против длъжника Ф. АХМ.
М.. с ЕГН:**********, от гр. С., за сума в размер на 413,31 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода 18.06.2020г. –
11.10.2021г., за сумата от 8,26 лева - държавна такса и сумата от 21,51 лева
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и за сумата
от 9,67 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1283 от 28.10.2021 г. по ч. гр. дело
№ 1237 по описа за 2021 г. на Районен съд - Севлиево в останалата му
обжалвана част.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта и издаване на
изпълнителен лист за посоченото вземане.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Севлиево за издаване на заповедта и
изпълнителния лист.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5