№ 3
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Даниела Анг. Д.а и
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601534 по описа за 2024 година
Подадената в срока по чл. 319, ал.1 НПК от защитника на подс. М. В. Й.
въззивна жалба (допълнена при условията на чл. 320, ал.4 НПК) е станала повод за
образуваното пред САС производство по глава 21 НПК за проверка на постановената
от Софийския окръжен съд (СОС) присъда № 37/13.09.24 г. по н.о.х.д. № 244/24 г.
С обжалваната присъда Й. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343,
ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 НК (за причинената по непредпазливост на
22.06.21 г. в района на общ. Своге при управляване на МПС след нарушаване
правилата за движение в пияно състояние смърт на починалия А. А. Л., както и с
последвало бягство на дееца от местопроизшествието); наказан при условията на чл.
58а, ал.1 НК (поради проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК) с
лишаване от свобода (3 години и 4 месеца, при първоначален общ режим) и от право
по чл. 37, т.7 НК да управлява МПС (за 4 години, с приспадане на периода по чл. 59,
ал.4 НК) и осъден за разноските по делото.
Доводите на жалбоподателя, изцяло поддържани от адв. Д. и подс. Й. в
откритото заседание пред въззивната инстанция, не оспорват установените от СОС
факти; те са насочени единствено срещу наложеното с присъдата наказание лишаване
от свобода, чието намаляване (поради преобладаващи смекчаващи данни) се иска (чл.
337, ал.1, т.1 НПК) до размер, позволяващ отлагане на неговото изпълнение по чл. 66
1
НК (чл. 337, ал.1, т.3 НПК) – претенция, която държавното (САП) и частното (С. и А.
Л.и) обвинение намират за неоснователна поради отегчаващите обстоятелства със
съществена тежест (високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и
грубите нарушения на правилата за движение). Самият подсъдим изразява в
последната си дума съжаление за случилото се и моли да му бъде даден „шанс с
условна присъда“.
I.
Фактическата страна на делото е изяснена след признание на подсъдимия по чл.
371, т.2 НПК и в тази насока Окръжният съд законосъобразно е преценил, че няма
пречки за провеждане на диференцираната процедура по гл. 27 НПК. В случая
въззивната инстанция също не разполага с правомощие да се отклонява от признатата
обстоятелствена част на обвинителния акт (т.8.2. към Т.р.1/09-ОСНК), поради което
намери за необходимо да открои само онези от изложените в нея фактически
положения, които пряко касаят съставомерността на деянието и съпътстващите го
смекчаващи и отегчаващи данни.
Към инкриминираната по делото дата (22.06.21 г.) подсъдимият М. В. Й. (с ЕГН:
**********, роден на 04.01.03 г.) бил 18-годишен; притежавал шофьорска
правоспособност (по силата на СУМПС, издадено на 25.02.21 г.) и ползвал фактически
предоставено му МПС – четириколесно АТВ „Кавазаки – KVF 650“, което било
технически изправно, но нямало контролни номера и не било надлежно регистрирано.
Във вечерните часове на 22.06.21 г. с посоченото АТВ подс. Й. пристигнал на среща с
приятели (А. С. и А. А. Л.) в кафене в с. Искрец, общ. Своге (обл. София), където
тримата изпили по една бира. Около 22.00 ч. същата вечер чрез управляваното от
подсъдимия МПС компанията се преместила в заведение в близкото с. Брезе, където
изпили по около още три бири.
Малко след 23.00 ч. младежите решили да се завърнат към с. Искрец. Подс. Й.
се качил на шофьорското място с концентрация на алкохол в кръвта си около 1,44
промила (средна степен на просто алкохолно опиване) и единствен поставил на своята
глава защитна каска; на мястото зад него застанал починалият по-късно А. Л. (с
алкохолна концентрация в кръвта – 1,61 на хиляда), а най-отзад – св. С.. Двамата
пътници не носили каски. Около 23.00 – 23.30 ч. управляваното от Й. АТВ потеглило
по асфалтовия и двупосочен третоклА. общински път „SFO 2607“, свързващ селата
Брезе и Искрец. В участъка „км.4+900“ на въпросното трасе (широко около 5,20 м.)
нямало пътна маркировка, настилката била суха, липсвало попътно и насрещно
движение. В тази отсечка подс. Й. продължил да управлява превозното средство със
скорост от 77 км./ч. (без да я намалява), въпреки наличния наклон за спускане и завой
на пътя (с радиус между 49 и 52 метра), позволяващи безопасно преодоляване на това
препятствие с максимална критична скорост около 66 км./ч. При това стечение на
2
обстоятелствата АТВ-то загубило устойчивост; насочило се наляво, пресичайки
диагонално лявата половина на платното; преминало през левия крайпътен банкет
(покрит с растителност и земна маса) и започнало неконтролируемо изкачване върху
стоящия над него земен склон, а след като достигнало най-високата му точка, вече със
скорост между 54 и 57 км./ч. се наклонило надясно и се преобърнало. Телата на подс.
Й. (водач) и на пътниците (Л. и С.) изпаднали в движение, а превозното средство
продължило самостоятелното си придвижване (напред и надясно), върнало се на
пътното платно и там се установило на четири колела.
При падането на пътника Л. поради преобръщане на процесното АТВ настъпил
силен удар (притискане) на главата му между твърди тъпи предмети, довел до
несъвместима с живота тежка черепно-мозъчна травма (счупване на костите на
черепния покрив и основа при предната и средна черепни ямки; мозъчна контузия;
оток на мозъка и белия дроб; масивна двустранна аспирация на кръв) с неизбежен
смъртен резултат – обстоятелства, които е можело да бъдат избегнати, ако при
инцидента Л. е имал поставена защитна каска. Неговото тяло се установило обратно
върху пътното платно и – забелязвайки тежкото му състояние, свидетелят С., който
претърпял предимно болка и страдание (причинени от охлузвания и кръвонасядания
по челото и краката), бързо се изправил, свестил се и позвънил на тел. 112 за да
съобщи за произшествието. Същият успял и да спре за помощ преминаващ по това
време по пътя лек автомобил, в който по стечение на обстоятелствата пътували негови
познати – свидетелите Н. и Б.. Виждайки състоянието на Л., двамата решили
незабавно да се върнат с колата до с. Искрец, за да докарат майката на св. Б., която
била медицинска сестра.
Веднага след това, без да уведоми св. С. и без да дочака пристигането на
полицейския екип, подс. Й., който от инцидента получил само леки разкъсно-контузни
рани, охлузвания и кръвонасядания в различни области, решил да напусне временно
местопроизшествието, защото се притеснил за съдбата на нерегистрираното си АТВ.
Качил се на същото, тръгнал в посока към с. Искрец, а на мястото на инцидента
останал само А. С., който придържал главата на агонизиращия Л. и опитвал да облекчи
затрудненото му дишане поради кръвотечение от устата. Малко по-късно на мястото
пристигнала доведената свидетелка С. Б., която преценила, че състоянието на
пострадалия е много тежко и не може да му помогне. Отзовал се и дежурен
полицейски патрул от гр. Своге (свидетелите Д., Б. и И.), а малко преди полунощ (в
23.54 ч. на 22.06.21 г.) дошла и линейка, в която Л. бил качен и където била
констатирана смъртта му.
Междувременно, след напускане на местопроизшествието в посока към с.
Искрец, подс. Й. изоставил процесното АТВ на черен път (разклонение за махала
Добравица), а ключовете за него изхвърлил встрани от пътя (на около 180 м. от
3
мястото на инцидента). След това се завърнал пеша на местопроизшествието и
потвърдил пред вече пристигналите там полицаи, че той е управлявал превозното
средство; разяснил пред тях причината за временното напускане (липса на надлежна
регистрация) и мястото, на което го е изоставил (на около 500 м. от катастрофата).
Така, в хода на започналите първоначални действия по разследването (чл. 212, ал.2
НПК) било открито местонахождението на ключовете и АТВ-то (иззети като
веществени доказателства); предприето било тестване на Й. с дрегер (с отчетен
резултат: 1,49 промила алкохол в кръвта) и последващо медицинско изследване на
доброволно предоставена от него кръвна проба (в първите часове на 23.06.21 г.), в
която било установено наличие на 1, 44 промила алкохол.
II.
Преценката на СОС, че самопризнанието на подс. Й. по чл. 371, т.2 НПК не е
голословно, а се подкрепя от доказателствените материали, е правилна. Съдържанието
на протоколите за предприетите неотложни действия по разследването, показанията на
св. С. и на отзовалите се на местопроизшествието лица, както и констатациите на
изготвените медицински, химически, ДНК и автотехнически експертизи, еднопосочно
разкриват механизма на настъпилото произшествие, причините за него, съпричастните
лица и най-вече – авторството на деянието. Последното е лесно установимо, защото
св. А. С. е пряк очевидец, че именно Й. е управлявал процесното АТВ по време на
инцидента, а съобщеното от него (т.2, л. 10 от д.п.) съответства на резултатите от
експертното (ДНК) изследване спрямо оставения от подсъдимия биологичен материал
върху ръкохватката на превозното средство (т.3, л. 33-36 от д.п.). А - че в случая
управляването му е било осъществено в пияно състояние, става ясно както от
проведената на място проверка чрез дрегер (с отразен резултат в т.3, л.51 от д.п.,
потвърден и от показанията на полицаите Д. и Б. – т. 3, л. 35-36 от д.п.) и последвалото
я експертно изследване (т.3, л. 50 от д.п.) на дадената кръвна проба (ползващо се с
приоритет по силата на чл.3а, т.2 от Нар.№ 1/19.07.17 г.), така и от онази част в
показанията на св. С., в която същият разказва за консумираното количество бира
преди тримата младежи да потеглят по междуселския третоклА. път. Установеното
наличие на 1,44 промила алкохол в изследваната кръв е дало повод на вещите лица по
психиатрично-психологичната експертиза да заключат (т.4, л.17 от д.п.), че при Й. то е
довело до средна степен на просто алкохолно опиване към момента на деянието, без да
изключва неговата вменяемост.
Данните от протокола за оглед на местопроизшествието (т.1, л.118-147 от д.п.) и
изготвената възоснова на тях автотехническа експертиза (т.3, л. 56 от д.п.) разкриват
подробностите около самия механизъм на фаталния инцидент -обстановката на
пътното трасе; радиуса на процесния завой; скоростта, с която подс. Й. е управлявал
при навлизането в този участък (77 км./ч.); причините за катастрофата
4
(насъобразяването на скоростта с интензитета на завоя) и обстоятелствата, при които
тя не би настъпила (при скорост около 66 км./ч.). От друга страна, телесните
увреждания, довели до неизбежната смърт на починалия А. Л., са изяснени от няколко
поредни медицински експертизи (т.3, л.2 и л. 103, както и т.4, 50 от д.п.), последната
от които (с в.л. Т.) е констатирала, че леталната травма на главата не би настъпила, ако
приживе жертвата е ползвала защитна каска при возенето си като пътник върху
инкриминираното АТВ. Резултатите от химическата експертиза (№А-482/21 г., с вещи
лица Д. и М.) на кръвта, иззета от тялото на починалия, сочат, че в нея е установен
алкохол в количество 1,61 на хиляда.
Признатите от подс. Й. факти във връзка с решението му временно да напусне
местопроизшествието веднага след деянието се потвърждават от доказателствените
материали в два аспекта: в обективен (относно самото напускане и последващото
завръщане, данни за които се съдържат в показанията на свидетелите С., Б., Н., Д. и
Б.); и в субективен (относно причините за това поведение, квалифицирано в
обвинението като „бягство“ – притеснението на подс. Й., че управляваното от него
АТВ не било надлежно регистрирано и желанието му да укрие това обстоятелство от
правоохранителните органи; факти в подкрепа на този извод се извеждат както от
показанията на полицейските служители Д. и Б., така и от протокола за оглед, с който
въпросното АТВ без регистрационни номера е било открито, фиксирано и огледано по
реда на НПК).
III.
Въззивният жалбоподател не оспорва дадената от първата инстанция правна
квалификация на престъплението (по чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал.1 НК), а в рамките на дължимата пълна служебна проверка (чл. 314 НПК) САС
прецени, че материалният закон е бил приложен правилно (съответно на установените
по делото факти).
С описаното поведение на 22.06.21 г. (вече конкретизирано по време и място)
при управляване на МПС, категория „L“ (по смисъла на чл. 149, ал.1, т.1 ЗДвП -АТВ
„Кавазаки – KVF 650“), в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта: 1,44
промила) подс. М. Й. е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (като
при избраната от него скорост от 77 км./ч. не се е съобразил с релефа на местността, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие) и така по
непредпазливост (небрежност) е причинил смъртта на непълнолетния А. А. Л. (с ЕГН:
**********), а след деянието е избягал от местопроизшествието.
Окръжният съд правилно е свел бланкетните признаци на изпълнителното
деяние (нарушаването на правилата за движение) само до една от хипотезите на чл. 20,
ал.2 ЗДвП (несъобразена скорост с релефа на местността), защото единствено тя е
пряко относима към признатите факти от обстоятелствената част на обвинението.
5
Именно от тях става ясно, че процесният междуселски пътен участък се е намирал в
релефна (планинска) местност и поради земните скатове (склонове), между които
преминавал общинският път, наличието на завои по него било напълно логично и
предвидимо за водачите на МПС. С тези завои и с техния интензитет подсъдимият е
следвало да съобразява своята скорост, а в конкретния случай – вместо с безопасната
критична скорост за преодоляване на процесния завой (66 км./ч.), той избрал друга
(несъобразена) скорост (77 км./ч.), която довела до загубата на устойчивост на
управляваното МПС, напускането на платното за движението, изкачването по
намиращия се в близост склон и преобръщането му. В случая загубеният контрол
върху управлението на превозното средство не се дължи на неправилно боравене с
техническите му уреди (т.е. не съставлява нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП), а е
последица от т.нар. „несъобразена скорост“ (чл. 20, ал.2 ЗДвП), за което именно
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца (за разграничението
между ал.1 и ал.2 на чл. 20 ЗДвП - р. 353/910-ВК, 5/12-ІІ, 35/15-І, 77/12-ІІ, 217/16-ІІІ и
т.н.).
В механизма на настъпилото ПТП пряката връзка между деянието
(нарушението) и неговия съставомерен резултат (смъртта на починалия Л.) е налице,
независимо от експертния извод, че ако приживе при пътуването си жертвата е била с
предпазна каска на главата, несъвместимите с живота травми в тази област не биха
настъпили. Това, че пътникът е допринесъл за своето увреждане, поради проявената от
него несъобразителност (да се качи в пияно състояние и без предпазни средства на
АТВ), не изключва непосредствената връзка между виновното поведение на водача,
транспортната злополука, предизвиканите от нея телесни травми и настъпилата в
крайна сметка от тях смърт на непълнолетния Л..
Приетата от първостепенния съд форма на непредпазливостта – „небрежност“,
изцяло съответства на фактите, описващи деянието на подс. Й., защото от субективна
страна в случая той не е предвидил общественоопасните му последици, но е могъл да
ги предвиди (обективно – според обстановката, в която се е намирал, пътната
ситуация, видимостта и т.н.; и субективно – според собствените му умения и
интелектуални възможности, които изготвената по делото СППЕ е приела за налични)
и в същото време е бил длъжен да го направи, доколкото вмененото му задължение да
е в състояние за спиране „…пред всяко предвидимо препятствие“ (чл. 20, ал.2 ЗДвП) е
подчинено именно на целта да се гарантира безопасността на транспортната дейност.
В допълнителното изложение към въззивната жалба (л.13 от в.н.о.х.д.) личи
известно несъгласие относно приетия от СОС за осъществен квалифициращ признак
„бягство от местопроизшествието“ (чл. 343, ал.3 НК), но доводите на защитата тук по-
скоро разкриват твърдения за някои смекчаващи обстоятелства около въпросното
„бягство“, а не отричат формалното му реализиране. Че поведението на подс. Й. е
6
изпълнило съдържанието на посочения признак, е извод, който споделя и САС,
въпреки, че част от мотивите на първата инстанция, съдържащи противоречия и
неясноти в тази насока, следва да бъдат коригирани.
Признатите от подсъдимия факти относно напускането на
местопроизшествието в обвинителния акт са лаконично предявени: „…. преди
пристигането на полицейския екип обв. Й., без да сподели нищо със св. С., и
опасявайки се за съдбата на нерегистрираното си АТВ, се качил и потеглил с него в
посока към с. Искрец (….) По-късно обв. М. Й. се завърнал пеша на
местопроизшествието, където потвърдил пред полицейските служители, че той е
управлявал превозното средство АТВ….“ (ОА, л.8-9 от н.о.х.д.). Съдът, обаче, е
надскочил пределите на признатото и на два пъти в мотивите си е приел, че целта на
напускането е била не да се прикрие липсата на регистрация на управляваното АТВ
(каквото е обвинителното твърдение), а самият Й. „…да укрие участието си в
произшествието…“ (мотиви - л.102 и л. 107 от н.о.х.д.). Такова фактическо обвинение
срещу подсъдимия не е било повдигано и признавано (чл. 371, т.2 НПК), така че няма
как то да се извежда за първи път с присъдата в тежест на дееца. И доколкото
признатите факти от обстоятелствената част на обвинението обвързват и въззивната
инстанция, САС прецени, че следва стриктно да се придържа към тях, приемайки, че
решението на Й. да напусне временно местопроизшествието в нарушение на
задължението си по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП е целяло не личното му укриване, а
прикриване на нерегистрираното МПС (за което не са били изпълнени условията за
надлежна регистрация по чл.13 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.). И в този случай,
обаче, то съставлява „бягство“ по смисъла на чл. 343, ал.3 НК, защото с поведението си
подсъдимият е целял „…да укрие някои доказателства за установяване на
фактическата обстановка“ (т.4, б. „и“ към П-1/83-Пл.).
IV.
Оплакването на въззивния жалбоподател относно размера на наложеното от
Окръжния съд наказание лишаване от свобода (3 години и 4 месеца, след редукцията
по чл. 58а, ал.1 НК) САС намери за основателно поради следното:
Първата инстанция е преценила, че следва да санкционира подсъдимия „към
минималния размер на наказанието лишаване от свобода“, но от мотивите към
присъдата (л.112 от н.о.х.д.) не става ясно спрямо коя редакция на закона (чл. 343, ал.3,
б. „б“ НК) е определен въпросният „минимален“ размер – спрямо действалата към
момента на деянието (ДВ, бр.60/12 г. – „от три до петнадесет години“), или спрямо
актуалната понастоящем (ДВ, бр. 67/23 г. – „от пет до петнадесет години“). И
доколкото отговорът на проблема е безусловно дефиниран в чл. 2, ал.1 НК, от него
логично следва въпросът съставлява ли първоначално определената продължителност
на лишаването от свобода за срок от 5 години (преди приложената редукция по чл.
7
58а, ал.1 НК) наказание „към минималния размер“ (3 години), който според СОС е
следвало да бъде отмерен поради превеса на смекчаващите обстоятелства.
Допуснатата тук неяснота следва да бъде отстранена с въззивния съдебен акт,
като се отчете, разбира се, че в случая втората инстанция проверява присъдата
единствено по жалба на подсъдимия и е ограничена от забраната за „reformatio in
peius“. Като цяло – подходът на Окръжния съд да приеме, че смекчаващите данни са с
„известен превес“ и те обуславят наказание към минималния размер е правилен; той
не е бил оспорен с протест на прокурора или съответна жалба на частното обвинение и
следва да бъде запазен при индивидуализацията на санкцията. Но за основното
наказание – лишаването от свобода, предвиденият минимален законов праг (по силата
на чл. 2, ал.1 НК) е три години. Следователно в близост до него следва да гравитира
(преди редукцията по чл. 58а, ал.1 НК) и срокът на това наказание за конкретното
престъпление, без да се подценяват установените още в първата инстанция отегчаващи
обстоятелства - концентрацията на алкохол в кръвта на дееца, надхвърляща почти
двукратно критерия за „пияно състояние“ от 0,5 промила; управляването на
нерегистрирано МПС; причинените на св. С. несъставомерни леки телесни
увреждания; и реализирането на два от квалифициращите признаци по чл. 343, ал.3
НК.
Срещу цитираните дотук отегчаващи факти, обаче, по тежест могат да бъдат
противопоставени редица обстоятелства, които смекчават отговорността на подс. Й..
На първо място, касае се за лице с чисто съдебно минало, което е осъществило
деянието по-малко от половин година след навършване на пълнолетие, при липса на
стабилна житейска и шофьорска опитност, и което от самото начало на наказателното
производство (вкл. и в последната си дума пред САС) не се е отклонявало от
позицията да изразява искреното си съжаление за случилото се и съчувствие към
близките на починалия му приятел. В този контекст следва да бъде отчетено също, че
решението на Й. да приведе в движение процесното АТВ и да качи като пътници
двамата му връстници е било взето след колективна консумация на алкохол,
вследствие на която не само деецът, но и починалият е бил в пияно състоние.
Последното със сигурност е допринесло за липсата на критичност към това пътникът
да се вози без предпазна каска в тъмната част на денонощието на необезопА.о АТВ,
управлявано от пиян водач. Вярно е, че разпоредбите на чл. 137а-137е ЗДвП не
съдържат изрично задължение за поставяне на защитни средства (каски, колани и др.)
по отношение на водачи и пътници на МПС от категорията „L“ (чл. 149, ал.1, т.1
ЗДвП), в която - по силата на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 – попадат и т.нар.
„АТВ“-та. Но в случая житейските правила за безопасност също е следвало да намерят
приложение; още повече, че задължение за „защитни каски“ е предвидено, ако не за
идентични, то поне за сходни хипотези (напр. за водачите и пътници на мотоциклети -
8
чл. 137а ЗДвП).
Положителни данни се откриват и при личността на подсъдимия. Същият е
лице, което от самото начало оказва съдействие на разследването; признал е още в
досъдебното производство съпричастността си към деянието и пожеланата от него
съдебна процедура по чл. 371, т.2 НПК е естествено продължение на добросъвестното
му процесуално поведение. Дори постъпката му да напусне временно
местопроизшествието, която формално отговаря на признака за „бягство“ по чл. 343,
ал.3 НК, не е с такава висока степен на обществена опасност, защото не е целяла
личното му укриване или заличаване на доказателства за авторството на
престъплението, а (според обвинението) е била продиктувана от страха
(притеснението) за това, че е управлявал нерегистрирано превозно средство;
скорошното му завръщане на мястото на инцидента, признанието му още пред
пристигналите полицаи, че той е причинил фаталната катастрофа и отвеждането им до
близките места, на които е изоставил въпросното АТВ и ключовете за него, са все
прояви, позволяващи подход на снизхождение при отмерването на наказанието.
Цялостната съпоставка между изтъкнатите дотук обстоятелства по чл. 54, ал.2
НК според САС налага ревизия на постановената от първата инстанция
продължителност на лишаването от свобода (преди редукцията по чл. 58а, ал.1 НК).
При законови предели между 3 и 15 години и при запазване на отчетения от СОС
превес на смекчаващите обстоятелства, най-справедлив се явява срок от 4 години и 6
месеца, който след намаляването му с една трета (чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл. 58а, ал.1
НК) като краен (аритметичен) резултат да бъде сведен до три години. Това, от своя
страна, води и до задължението да се обсъди необходимостта от ефективното му
изтърпяване.
Въззивната инстанция прецени, че следва да отложи изпълнението на санкцията
(чл.337, ал.1, т.3 НПК) – не само поради липсата на формални (юридически) пречки за
приложението на чл. 66 НК, но и поради благоприятната прогноза, че предоставянето
на подобен толеранс към младия подсъдим не би попречило да се постигнат целите
по чл. 36 НК и най-вече - личностното поправяне на дееца.
Независимо, че в съдебната практика са редки случаите, при които подсъдимият
да бъде освобождаван от ефективно лишаване от свобода по чл. 66 НК при наличието
на два квалифициращи признака на транспортното престъпление по чл. 343, ал.3 НК
(пияно състояние и бягство от местопроизшествието), преценката за това не може да
бъде извършвана по задължителни и предварително (формално) дефинирани критерии,
защото е строго относима към всеки конкретен случай и личността на дееца. За да
обоснове възможността за приложение на чл. 66 НК спрямо подс. Й., САС съобрази,
че не следва в контекста на проблема да обсъжда отново смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, защото те са относими единствено към вида и размера на
9
наказанието; не и към преценката ефективно ли да бъде изтърпяно (в този смисъл:
разд. 1 към Т.р.2/16-ОСНК). Специалната превенция на наказанието (предупредително-
възпиращото му въздействие спрямо дееца) и преследваното с него личностно
поправяне при Й. могат да бъдат успешно постигнати и чрез „условното“ осъждане,
защото се касае за личността на млад човек, която не разкрива висока степен на
обществена опасност; деянието му, макар и с тежък престъпен резултат (смъртта на
друг младеж), е непредпазливо и на този етап изглежда като изолирана проява в
неговата биография. Към момента подсъдимият все още е в значително млада възраст
(22 г.), с предстоящи житейски перспективи и е много по-податлив на личностна
корекция, без да се налага принудителното му изолиране в местата за лишаване от
свобода. Ефективното изтърпяване на санкцията в случая би довело единствено до
назидателен превес на генералната превенция (само поради квалифициращите
признаци на извършеното престъпление), без да се отчита, че Й. е студент;
преживеният от него до този момент стрес от случилото се е изиграл съществена роля
в ценностните му нагласи и трудно би могло да се обоснове, че въдворяването му в
затвора на тази възраст би постигнало като резултат нещо повече (или различно) в
поправителния процес. Никой не отрича тежестта на причинения с престъплението
резултат, защото жертвата е била момче на 17 години, която също има свои родители,
понесли непоправимата загуба на детето си. Но - и при прочита на признатите факти
по обвинението, и при преценката на всички други странични обстоятелства около
личността на подс. Й., прави впечатление, че става дума за младеж, който няма
принципен уклон към неправомерно поведение; демонстрирал е нужния респект към
държавните правоохранителни органи (с оказаното след завръщането му на
местопроизшествието съдействие) и самият той гледа критично на извършеното
деяние. Нещо повече – няма никаква пречка постигането на целите по чл. 36 НК да се
обезпечи и с алтернативни способи в рамките на „условното“ осъждане, какъвто е на
първо място определянето на максимално дълъг изпитателен срок от пет години –
време, което е достатъчно по продължителност, за да превентира бъдещото поведение
на дееца и въздържането му от други престъпни прояви. Наред с това, не бива
отлагането на изпълнението по чл. 66 НК да формира у подсъдимия погрешно чувство
за ненаказаност спрямо извършеното престъпление, а посочената задача може да бъде
успешно постигната чрез приложението на чл. 67, ал.3 НК. Редакцията на
разпоредбата към момента на деянието (ДВ, бр. 27/09 г.), за разлика от актуалната
понастоящем, е допускала по преценка на съда постановяването само на една от
пробационните мерки по чл. 42а, ал.2 НК в рамките на целия изпитателен срок, а
спрямо подс. Й. най-уместна се явява тази по чл. 42б, ал.5 НК – „безвъзмезден труд в
полза на обществото“. Нейното съдържание и ред за изпълнение (чл.254-258 ЗИНЗС)
стои най-близо до идеята за съчетаването на личностното поправяне и
общественополезния резултат, без да се стига до тежката репресия на ефективното
10
лишаване от свобода.
Преценката на САС за приложението на чл. 66 НК налага частична отмяна на
присъдата и относно постановения с нея „общ режим“ за изтърпяване на лишаването
от свобода. Въпреки намаляването на това наказание, обаче, втората инстанция
намери, че не се налага да бъде скъсяван и срокът на лишаването от права по чл. 343г,
вр. чл. 343, вр. чл. 37, т.7 НК, което Окръжният съд е наложил като кумулативна
санкция в рамките на 4 години (с дължимото приспадане по чл. 59, ал.4 НК),
съобразявайки изискванията в Т.р.61/80-ОСНК и вземайки предвид като отегчаващо
обстоятелство управляването на нерегистрирано МПС; изтъкнатото също в тази
насока шофиране „след употреба на алкохол“ (мотиви, л. 112 от н.о.х.д.) неправилно е
отчетено като отегчаващ фактор, защото то се обхваща от действието на чл. 56 НК.
Признаването на подс. Й. за виновен е предопределило и осъждането му за
разноските по наказателното дело, извършени за експертизи в хода на досъдебното
производство, както и от частните обвинители за упълномощения от тях повереник –
подход, с който първата инстанция правилно е приложила чл. 189, ал.3 НПК.
По изложените вече съображения Софийският апелативен съд (Наказателно
отделение, Трети състав) намери за необходимо да измени обжалваната присъда
единствено в частта й относно наказанието, поради което – на осн. чл. 337, ал.1, т.1 и
т.3 НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 37/13.09.24 г. по н.о.х.д. № 244/24 г. на Софийския
окръжен съд, като: а) намалява наложеното на подс. М. В. Й. (с ЕГН: **********)
наказание на три години лишаване от свобода; б) отлага изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с 5-годишен изпитателен срок по чл. 66 НК; в) отменя присъдата
в частта й (чл.301, ал.1, т.6 НПК) относно определения с нея „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; г) постановява в рамките на
изпитателния срок, на осн. чл. 67, ал.3, вр. чл. 42а, ал.2, т.6 НК, спрямо подс. Й. да се
изпълнява пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението подлежи на обжалване и протест по касационен ред в 15-дневен
срок от обявяването му на страните.
11
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12