№ 10245
гр. С., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110104655 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Я. И. И., чрез адв. Т., срещу „Софийска
вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за
периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за събирането на която е образувано изп.
д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
06.11.2013 г. в полза на „Софийска вода“ АД бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за следните суми: 1136,74 лв. – главница за
потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г.; 212,22 лв. – мораторна лихва за
периода от 14.07.2010 г. до 12.04.2013 г., както и 76,98 лв. – разноски. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа,
че в периода 13.03.2017 г. – 08.04.2024 г. не били предприемани действия, годни да
прекъснат давността, поради което вземанията били погасени по давност. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до
14.05.2013 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. П., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск при възражения, че по време на образуваното изп.дело били
1
предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната
давност. Поддържа, че изпълнителното дело било образувано по молба на В и К оператора
през 2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден през 2013 г. на основание влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13323/2013
г. по описа на СРС, 91 състав. Твърди, че влязлата в сила заповед поради нейното
неоспорване от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК правела вземането по заповедта
безспорно, като по арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползвала със сила, аналогична на
пресъдено нещо. Това означавало, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
била петгодишна. Предвид това, неоснователно се явявало твърдението на ищеца, че
вземането било погасено по давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 06.11.2013 г. в полза на "Софийска вода" АД е бил издаден изпълнителен
лист срещу Я. И. И. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 13.08.2013 г. по ч. гр. дело № 13323/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 91 състав, за следните суми: 1136,74 лв. – главница за потребена вода за периода от
14.06.2010 г. до 14.05.2013 г.; 212,22 лв. – мораторна лихва за периода от 14.07.2010 г. до
12.04.2013 г., както и 76,98 лв. – разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 17.01.2014 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по
принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано
изпълнително дело под № 20148630400152, като със съобщение с изх. № 14411 от 18.02.2014
г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Я. И. И., която й е била
връчена лично на 20.03.2014 г.
На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до множество банки, в това число „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна
банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Общинска банка“ АД и
„Централна кооперативна банка“ АД, за налагане на запор върху евентуално съществуващи
сметки на длъжника.
На 18.02.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника.
На 20.02.2014 г. от „Обединена българска банка“ АД било изпратено съобщение до
ЧСИ С.Х., получено на 26.02.2014 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че
Я. И. И. имала открита сметка в банката, но имало наложен запор по друг изпълнителен
лист и към датата на налагане на запора по сметката липсвал авоар.
2
На 04.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до РУСО-С. ОБЛАСТ за налагане на запор върху пенсията на длъжника.
На 24.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено и запорно съобщение
до ЧСИ Милен Бъзински за налагане на запор, до размера на посочените по – горе
задължения, върху всички вземания, които евентуално биха се породили в полза на
длъжника Я. И. И., в случай че след извършване на публична продан и разпределение по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Бъзински, по което длъжник е същото лице, остане
сума, която следва да се изплати на длъжника.
С молба от 18.01.2016 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят
поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3. бъдат наложени възбрани на
притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение
и/или запор на пенсия на длъжника.
На 07.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до
„Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички съществуващи сметки на
длъжника.
С молба от 13.03.2017 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят
поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде наложен
запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника3. бъдат наложени
възбрани на притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
С молба от 08.04.2024 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., взискателят
поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3. бъдат наложени възбрани на
притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение
и/или запор на пенсия на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
3
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, текла от 13.03.2017 г. – датата на подадената молба от
„Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х., с която взискателят поискал да бъдат извършени
описаните изпълнителни действия, като сочи, че с изтичане на посочения срок
изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Т. е. претенцията е основана на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например
Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът
приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на
вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение
№ 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019
г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г.,
постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III
г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на
4
СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.
№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от
14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане
на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл
са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои
действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/23 г. на ОСГТК на ВКС, и с Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС, за делата, образувани
за принудително събиране на вземания преди датата – 26.06.2015 г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до тази дата давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД при наличието на двете кумулативно посочени в ППВС № 3/80 г. предпоставки: да е
5
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на
вземане, "което изявление е с не по – малко значение на предявяване на иск или на
възражение в исковия процес", и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди
датата – 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, новата давност започва да
тече от деня на прекратяване на изпълнителното дело. Посочено е също така, че след
отмЯ.та на ППВС № 3/80 г. висящността на изпълнителния процес не е определяща за
давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към
прекъсването на погасителната давност. В заключение е посочено, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
В случая, по образуваното изп.д. 20148630400152 погасителна давност не е текла за
периода до 26.06.2015 г., през който изпълнителното дело е било висящо, а след това,
считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече 5 – годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
която е била прекъсната на 13.03.2017 г., когато взискателят е подал молба до ЧСИ С.Х., с
която е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника, трудовото
възнаграждение и/или пенсия на длъжника, да бъдат наложени възбрани на притежаваните
от длъжника имоти, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на
длъжника. След 13.03.2017 г., обаче, за период от повече от пет години взискателят е
бездействал, а именно до 08.04.2024 г., когато е подал нова молба до ЧСИ С.Х. за
извършване на действия по принудително събиране на вземанията.
Ето защо, предвид бездействието на взискателя за периода от 13.03.2017 г. до
08.04.2024 г., предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само
ищецът. Същият е представил доказателства за направени разноски за държавна такса в
размер на 50 лв., които следва да бъдат присъдени.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е колега-юрист - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за
реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна
помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се
присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
6
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. И. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. ***, ет. 2, ап. 2, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1618, р-н Красно село, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Я. И. И. не дължи чрез
принудително изпълнение на „Софийска вода“ АД сумата в размер на 1136,74 лв. – главница
за потребена вода за периода от 14.06.2010 г. до 14.05.2013 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13323/2013 г. по описа на СРС, 91 състав, за събирането на
която е образувано изп. д. № 152/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1618, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III"
№ 159, ет. 2 и 3, да заплати на Я. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. ***, ет.
2, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50,00 лв., представляваща
разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1618, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III"
№ 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. В. В. Т., с личен номер ****** и адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 44, вх. „Б“, офис-партер, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7