О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 24.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванова ч.
гр. д. № 702 по описа за
Производството
е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частни жалби на Етажна собственост на апартаментен студиен хотел „С.Б.“, находящ се в гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1, представлявана
от управителя Г. С., срещу постановените по гр. д. № 2083/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Ботевград определение № 2402 от 23.04.2019 г., с което е
върната исковата молба, производството по делото е прекратено и е обезсилена
издадената заповед № 2735/23. 05.
В
частната жалба срещу определението за прекратяване се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на определението, с което е обезсилена
издадената в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение и производството по
делото е прекратено, като съдът неправилно преценил, че се касае за различни
правни субекти – заявител и ищец. И в двете производства като страна била
посочена Етажна собственост в гр. Б., ул. „Цар Ивайло“ № 1, а не отделните
етажни собственици на сградата. В жалбата се сочи, че правен субект в
заповедното производство по ч.гр.д. № 720/2018 г. и в настоящото производство
по чл. 422 е Етажната собственост на сграда, представляваща Корпус А от
апартаментен студиен хотел „С.Б.”, с адрес гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1. Излага
се и възражение срещу извода на районния съд за липса на процесуална
легитимация на управителя на етажната собственост, от името на когото била
подадена исковата молба – Г. В. С.. С жалбата е представен в заверен препис
протокол от ОС на етажната собственост от 24.01.
В
писмения си отговор ответникът по жалба – „К.“ ЕООД, оспорва жалбата с искане
обжалваното определение да бъде потвърдено. Към отговора са приложени решение
от 28.03.2019 г. по гр. д. № 308/2019 г.
и решение от 04.07.
С
частната жалбата срещу определението по чл. 248 от ГПК се излага възражение
срещу присъдения от съда размер на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
по жалба оспорва същата.
Съдът,
след като прецени данните по делото и взе предвид становището на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ботевградският
районен съд е сезиран с искова молба от Етажна собственост на апартаментен
студиен хотел „С.Б.“, представлявана от управителя Г. В. С., подадена чрез
упълномощения адв. И.Г. от САК, с която срещу „К.“ ЕООД *** е предявен иск по
чл. 422, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца ЕС апартаментен студиен хотел
„С.Б.“ – гр. Б., обл. В., ул. „Цар Ивайло“ № 1,
корпус „А“ сумата от 4 43372
евро,
представляваща стойността на определени по размер от Общото събрание на ЕС месечни
такси за поддръжка и управление на притежаваните от ответника недвижим имот,
заедно с прилежащите му идеални части от общите такива на сградата с
идентификатор 07598.305.407.1, за периода от 24.03.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответното дружество е изразило становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като апартаментен студиен хотел „С.Б.“ не
представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, няма свои етажни
собственици, които да се представляват съвместно от управител. Целият студиен
хотел се състоял от две самостоятелни сгради, всяка от които представлявала
самостоятелна етажна собственост, съответно се управлява и представлява от
отделни органи.
От
приложения заверен препис на ч. гр. д. № 720/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Ботевград се установява, че същото е образувано по заявление на Етажна
собственост, с адрес гр. Б., обл. В., ул. „Цар
Ивайло“ № 1, представлявано от управителя на етажната собственост Г. В. С., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „К.” ЕООД, ***, за
сумата 4433,72 евро, представляваща такса за поддръжка и управление на общи
части за периода от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г. В графата „обстоятелства, от
които произтича вземането” в заявлението е посочено, че длъжникът е собственик
на апартамент № 36, находящ се в гр. Б., ул. Цар
Ивайло” №1, партер, и че същият не е заплатил дължимата такса за посочения
период за текущо поддържане и управление на общите части на Апартаментен
студиен хотел „С.Б.”, определена с решения на общото събрание на етажните
собственици. На 23.05.2018 г. е издадена заповед за изпълнени чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът „К.“ ЕООД *** да
заплати на кредитора-заявител сумата от 4 433,72 евро, представляваща вземане за неплатени такси
и разходи за поддръжка и управление на общите части за периода от 24.03.2016 г.
до 31.12.2017 г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК и на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си. В този
срок е подадена искова молба от Етажна собственост на апартаментен студиен
хотел „С.Б.“, представлявана от управителя Г. В. С., по която е образувано
гр.д. № 2083/2018 г. на Ботевградски РС.
За
да прекрати производството по делото с обжалваното определение № 2402/23.04.2019
г., районният съд е приел, че заявителят в заповедното производство и ищецът в
исковото се различават – заявлението, по което е издадена заповедта за
изпълнение, било подадено от етажните собственици на сградата на адрес гр. Б.,
ул. „Цар Ивайло” № 1, а ищци в исковото производство са етажните собственици на
Апартаментен студиен хотел „С.Б.”. Съдът е приел, че Апартаментен студиен хотел
„С.Б.” се състои от две отделни етажни собствености, находящи се на различни адреси в два различни УПИ,
позовавайки се на представеното ответника решение по гр.д. № 10952/2015 г. на
РС – В., с което е отменено решението от 21.08.2015 г. на ОС на ЕС на
Апартаментен студиен комплекс „С.Б.”, корпус А и корпус Б, с което за управител
на ЕС е избрана Г. В. С.. Като допълнителен аргумент съдът е посочил и липсата
на представителна власт на Г. С. като управител на ЕС.
С
частната жалба е представен протокол от проведено на 24.01.2018 г. Общо
събрание на ЕС на корпус „А” от апартаментен студиен хотел „С.Б.”, гр. Б., ул.
„Цар Ивайло” № 1, с което Г. С. е избрана
на управител на ЕС.
С
оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Частната
жалба срещу определението, с което е прекратено производството по делото, е
допустима, като подадена от легитимирно лице срещу
подлежащ на обжалване акт в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 2083/2018 г. на Районен съд – Ботевград е образувано по предявен от Етажната собственост на сградата с адрес гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1, представляваща корпус „А” от апартаментен студиен комплекс „С.Б.”, представлявана от управителя Г. С., иск по чл. чл. 422, ал.1, вр. с чл. 38 ЗУЕС – за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника „К.” ЕООД за сумата 4433,72 евро, представляваща общ размер на дължими от ответника за периода от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г. такси за поддръжка и управление на сградата в режим на етажна собственост, в която същият притежава самостоятелен обект, въз основа на взето решение на ЕС. Така индивидуализираното вземане е предмет на подаденото заявление и издадената по ч.гр.д. 3841/2018 г. заповед за изпълнение. От приложения към заявлението нот. акт № 101, т. І, рег. № 1517/2016 г. на нотариус М. Ташева, видно, че ответникът „К.” ЕООД е собственик на апартамент № 36, находящ се на ул. „Цар Ивайло”№ 1 в гр. Б., от апартаментен студиен хотел – корпус „А”, представляващ имот с идентификатор № 07598.305.407.1.36. Именно за този имот се претендира вземане на ЕС за дължими от собственика му такси за поддръжка и управление на сградата, в която той се намира, за посочения в заявлението период.
Безспорно е, че между заявлението пред съда по заповедното производство и установителния иск пред гражданския съд следва да съществува идентитет, тъй като искът продължава защитата на кредитора. Преценката за идентичността на претендиранато материално право въз основа на заявените основания и петитум се свежда до преценка дали ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение. В случая, фактът, че като заявител в заповедното производство е посочена Етажна собственост с адрес гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1, и в полза на него е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, не води до липса на идентичност на предмета на заповедното и исковото производство. Етажната собственост като субект се индивидуализира не с наименованието си, а местонахождението и административния адрес на сградата, в която са налице самостоятелни обекти, собственост на различни лица. В случая искът е предявен от Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. Б. с адрес ул. „Цар Ивайло” № 1, корпус „А“, с идентификатор 07598.305.407.1, което е видно от заявения петитум. Искът е предявен срещу длъжника в заповедното производство „К.” ЕООД за сумата 4432,71 евро, представляваща дължима сума за такси за поддръжка и управление на сграда за периода от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г., което вземане е било предмет на воденото заповедно производство. Налице е идентичност на вземането, предмет на заповедното производство, и вземането, чието установяване се иска с предявения в настоящото производство иск. Решението по гр.д. № 10952/2015 г. на РС- В., на което се е позовал първоинстанционният съд, няма отношение към преценката за допустимостта на предявения в настоящото производство иск. Неотносими към тази преценка са и представените от ответника по жалба съдебни решения.
Заявлението по чл. 410 от ГПК, както и исковата молба, са подадени от управителя на ЕС – Г. С., избрана с решение на ОС от 24.01.2018 г., приложено към частната жалба. Няма данни това решение на ОС да е било отменено. С оглед на това следва да се приеме, че е налице надлежна представителна власт на подалото заявлението и предявило иска лице Г. С. от името на ЕС.
С
оглед на горното, обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено, следва да бъде отменено, и делото върнато на РС- Ботевград за
продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения от Етажна собственост на апартаментен студиен хотел „С.Б.”, корпус
„А”, с адрес гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1 иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗУЕС.
Предвид
горния извод, следва да бъде отменено и определението, постановено по реда на
чл. 248 от ГПК, с което е допълнено горното определение в частта му за
разноските.
При
този изход на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски,
ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатени
държавни такси за двете частни жалби в
общ размер на 30 лева.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение
№ 2402/23.04.2019 г. по гр. д. № 2083/2018 г. на Районен съд – гр. Ботевград, с което е
прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед №
2735/23.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 720/2018
г. по описа на същия съд, и ВРЪЩА
делото на РС- Ботевград за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения от Етажна собственост на апартаментен студиен хотел „С.Б.”,
корпус „А”, с адрес гр. Б., ул. „Цар Ивайло” № 1 иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗУЕС.
. ОТМЕНЯ
определение № 4167/02.08.2019 г. по гр. д. № 2083/2018 г. на Районен съд –Ботевград, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД да заплати
на Етажна собственост
на апартаментен студиен хотел „С.Б.”, корпус „А”, с адрес гр. Б., ул. „Цар
Ивайло” № 1, представлявана от Г. В. С. сумата 30 лева за разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.