РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело №
20253100501283 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. И. М., ЕГН **********, срещу
Решение №1244/10.04.2025г. по гр. дело №2590/2024г. на ВРС, 48-ми състав, с
което:
- е отхвърлен предявеният от Д. И. М. иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът Община Варна, с адрес на
управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, не е собственик на поземлен имот с
идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед
№**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр.
Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
************, *************, ************ ***************,
************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна, на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК;
- е прието за установено по отношение на Д. И. М., ЕГН **********, че
Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, е
собственик на поземлен имот с идентификатор №**********, по КК и КР на
гр. Варна, одобрени със заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ
от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с
1
идентификатори № №: ************, *************, ************
***************, ************, ************ по същите КК и КР на гр.
Варна, на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и е осъден Д. И. М., ЕГН **********, да
предаде на Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” №
43, владението върху същия имот, на осн. чл.108 от ЗС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Издаденият в полза на ответника АЧОС не
сочи на конкретно придобивно основание. Недоказано е по делото спорният
имот да е собствен на Община Варна на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Няма
доказателства земята да е била собствена на конкретни граждани, юридически
лица или на държавата. Няма даннни и имотът да е бил одържавен, за да е
подлежал след това на реституция. Не може да се приеме, че теренът е бил
земеделска земя при приемане на ЗСПЗЗ. Поради това е недоказан съставът на
чл.25 от ЗСПЗЗ в полза на Общината. ВРС не е обсъдил всички събрани
доказателства, в което се изразяват и съдопроизводствените му нарушения. По
тези причини моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения от
ищеца иск, отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски за две
инстанции, като в о.с.з. поддържа искането си до съда.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, което излага съображения. Поддържа твърденията си пред ВРС
относно правото си на собственост върху ПИ №***** на осн. чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ, предпоставките на което счита за изяснени. Поддържа възраженията
си срещу давностното владение на ищеца върху имота, като акцентира на
предходното водено дело за същия имот на същото основание, но от други
ищци (гр. дело *************. на ВРС, завършило с охтхвърляне на иска),
което при липсата на твърдения за съвладение изключва давностното такова на
ищеца; а също и върху началния момент на давността. Моли за потвърждаване
на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС, а с молба преди
о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано иск на Д. И. М.,
ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна, с
адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, не е собственик на ПИ с
идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед
№**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр.
Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
2
************, *************, ************ ***************,
************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск на Община Варна, с
адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” № 43, с правно основание чл.108
от ЗС, за признаване на установено по отношение началния ищец, ответник
по насрещния иск Д. И. М., ЕГН**********, че Община Варна, е собственик
на ПИ с идентификатор №**********, по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед №**************г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се
в гр. Варна, с.о. „Б.С.“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
************, *************, ************ ***************,
************, ************ по същите КК и КР на гр. Варна, на осн. чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ и за осъждане на Д. И. М. да предаде на Общината
владението върху същия имот.
Ищецът Д. М. твърди, че е собственик на ПИ №***** в гр. Варна, с.о.
„Б.С.“, въз основа на изтекла в негова полза своителна давност в периода от
2009г. до исковата молба. През пролетта на 2009г. той установил владение
върху имота, който тогава бил изоставен. Д. М. го заградил с оградна мрежа,
засадил овощни дръвчета (ябълки и кайсии) и ежегодно го почиствал и така го
ползвал трайно до предявяване на иска. През 2020г. М. инициирал
производство по реда на чл.587 ГПК по снабдяване с КНА и тогава разбрал,
че Община Варна е съставила АЧОС №9591/25.08.2017г. за терена.
Ищецът счита, че актът за частна общинска собственост удостоверява
несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото
на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по
някой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи. Позоваването от общината на
общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска
не сочи на конкретно фактическо основание за това. Поради това ответникът
не е собственик на имота. Съставеният АЧОС препятства възможността му да
се позове на давността с издаване на КНА по обстоятелствена проверка,
поради което е налице правен интерес от предявяване на иска.
По същество моли за отричане правата на ответника и за присъждане на
съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отоговор, в който
оспорва твърденията на ищеца и основателността на иска. В отговора, както и
в насрещната си искова молба ответникът твърди, че той е собственик на ПИ
№***** в гр. Варна, с.о. „Б.С.“ на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, в която връзка
излага следното:
ПИ с идентификатор ********** е идентичен с НИ №***** (по ПНИ на
м. „Б.-С.“, одобрен със Заповед N2 РД-12-7706- 313 от 19 октомври 2012 г. на
Областния управител на област Варна). Теренът включва части от ПИ №№
*************** (по предходен КП), част от територия без обозначен номер
(стари граници съгл. ПКП към ПНИ) по Кадастралната карта, одобрена със
Заповед № ************* г. на Изпълнителния Директор на АГКК, изменена
3
със Заповед ********** г. на Началник на СГКК - Варна. В регистъра на
имоти към ПНИ на м. „Б.-С." - с.о., ПИ №***** е записан на
неидентифициран собственик. По КП на м. „Б.-С." ПИ **** е с площ 878 кв.м.
и е записан на М. С.ов М.. Съгласно списък на имоти по ПКП към ПНИ на м.
„Б.[1]север", имот № **** е записан на М.Ц.Б. имот № **** е записан на
А.Я.М.в; имот № **** е записан на Е.С.В.; имот № **** е записан на М.Б.;
имот № **** е записан на Й. Т. Б..Съгласно база данни на ползвателите с
предоставено право на ползване по реда на ПМС 1) По 11 ПМС, протокол 23
от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 153 на М.Ц.Б. е предоставено
право на ползване на имот в местност Б. - север, при граници Й. котов, път, Д.
Г.. В Община Варна има данни за извършено плащане на 600 кв.м. от имота. За
имота са издадени Заповед № Г-ПР- 81/12.03.**** г. на Кмета на район „А.",
Община Варна и Протокол за въвод във владение №16-БС/12.05.**** г. 2) По
11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 24 на
А.Я.М. е предоставено право на ползване на имот в местност Б. - север, при
граници В. И., път, Б. С.ова. В Община кв.м. от имота. 3) По 26 ПМС,
протокол 21 от 24.11.1987 г., решение 357-4-5, удостоверение 98 на Е.С.В. е
предоставено право на ползване на имот в местноста, при граници Ан. М., Н.
С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на имота. 4) по 11
ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5, удостоверение 69 на
М.Т.Б.а е предоставено право на ползване на имот в местност Б., при граници
М. С., път, Ник. С.. В Община Варна няма данни за извършено плащане на
имота. 5) по 11 ПМС, протокол 23 от 25.06.1985 г., решение 430-5-5,
удостоверение 113 на Й.н Т.Б.в е предоставено право на ползване на имот в
местност Б., при граници Д. Н., път, М. М.. Няма данни за извършено
плащане.
За спорния ПИ №***** е било подадено заявление вх. № ********** от
05.08.**** г. до Община Варна от Л.Й.Л. за извършване на административна
услуга по заверяване на молба-декларация за снабдяване с документ за
собственост по обстоятелствена проверка. След отказ е било образувано гр. д.
№*************. на ВРС, по което с Решение №*** ot ****.****г.,
потвърдено с Решение №*** от 2.08.****г. на ВОС и Определение
№********* г. на ВКС по гр. д. № ****/****г., претенцията на тогавашния
ищец Л.Л. срещу Община Варна за собственост на този имот, също по давност
след владение в периода 2000-****г., е била отхвърлена. От ВРС, ВОС и ВКС
по това дело е било прието, че ПИ №***** е общинска собственост. А
съвпадането на голяма част от периода на владение на тогавашния ищец Л.в и
на сегашния Д. М. буди недоумение при липса на твърдения за съвладение.
Отделно ответникът поддържа, че до ПНИ давност за ищеце не би могла
да тече, а след ПНИ до исковата молба не е доказана и не е изтекъл срокът по
закон предвид действащия мораториум относно имотите – частна общинска
собственост. Предвиденият в чл.79, ал. 1 от ЗС десетгодишен давностен срок
не е изтекъл за ищеца. Но той осъществява фактическа власт върху имота.
По тези причини ответникът моли за отхвърляне на началния иск срещу
него, за уважаване на насрещния иск и за разноски пред РС. В о.с.з. поддържа
твърденията и исканията си.
4
В срока по чл.131 ГПК по насрещния иск началният ответник го оспорва
изцяло. Счита, че Община Варна не е собственик на спорния терен на осн. чл.
25, ал.1, вр. чл.19 от ЗСПЗЗ поради липса на предпоставките на основанието.
Процесният имот не бил част от кооперативно земеползване или одържавен
или отнет по друг начин и поради това не можел да бъде включен във фонда
по чл.19, вр. чл.25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита за ирелевантно дали имотът е
попадал в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към влизане в сила на ПНИ на
„Б.С.“ през 2012г. ПИ №***** не бил земеделска земя, тъй като от 21.07.2000г.
бил включен в околовръстен полигон. Поддържа твърденията си за
собственост по давност на терена от 2009г. до исковата молба. В о.с.з. на
05.02.2025г. навежда твърдение, че собствеността по отношение на процесния
терен „е възстановена“ на правоимащо лице (А. Н., респ. наследниците му).
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в оригинал гр. дело №*************. на ВРС се
изяснява, че с Решение №***/****.****г., потвърдено с Решение
№***/2.08.****г. по в.гр.д. №***/****г. на ВОС, недопуснато до обжалване с
Определение №269 от 02.06.2020г. по гр. д. №****/****г. на ВКС,
претенцията на тогавашния ищец Л.Л. срещу Община Варна за собственост на
същия ПИ №***** в с.о. „Б.-С.“ по давност след владение в периода от 2000г.
до ****г. е била отхвърлена. С актовете на съдилищата по това дело е било
прието, че ПИ №***** е общинска собственост на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, с
оглед и на изясненото, че територията на сегашното с.о. „Б.С.“ преди
21.07.2000г. е била „земеделска земя“ по чл.2 от ЗСПЗЗ, респ. такава по пар.4
от ПЗР на ЗПСЗЗ.
С приетия по делото АЧОС №*********г. е констатирано правото на
собственост на Община Варна върху спорния № ПИ №***** в с.о. „Б.-С.“, с
вписано основание „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“.
В КК и КР от 2017г., преди издаване на посочения АЧОС, теренът е бил
записан на собственик: „неидентифициран“.
От приобщеното на л.43 от делото на ВРС писмо на началник отдел
„О.С.“ при Община Варна (неоспорено) се изяснява, че НИ №***** по ПНИ
на м-ст „ Б.С.“ е новообразуван имот от имоти и части от имоти, както следва:
ПИ ****- част; ПИ ****- част; ПИ ****, ПИ ****, ПИ ****, всички
предоставени за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползватели по разписен
лист. Ползвателите на ПИ **** и ПИ **** са придобили правото на
собственост до 600 кв.м., останалите части от двата имота са включени в ПИ
*****. Ползвателите на ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, не са заплатили цената
за преобразуване на ползването и тези имоти попадат изцяло в ПИ №*****.
В приложената на л.56 от делото на ВРС извадка от регистърна част към
ПНИ от 2012г. на м. „Б.С.“ НИ №***** с площ 1971кв.м. е записан на
„неидентифициран“ собственик.
Приети на л.173-180 от делото на ВРС са решения на ПК-Варна относно
5
подлежащи на реституиране терени в различни местности, в т.ч. „Б.-С.“, нито
един от който може да се свърже с процесния поземлен имот, вкл. и съобразно
обясненията на вещото лице в о.с.з.
От заключението по приетата първа по делото СТЕ, което съдът взема
предвид като обективно, но цени аналитично, се изяснява, че след одобряване
на околовръстните полигони на местностите, които са представлявали
дотогава земеделски земи по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от м.07.2000г. спорният
терен не е бил вече земеделски. В плана на старите имотни граници НИ
№***** е попадал в рамките на ПИ №***-стар, вписан на неидентифициран
собственик. За ПИ №***** не е била провеждана реституционна процедура и
не е бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.
От заключението по приетата допълнителна СТЕ, което съдът взема
предвид като обективно, но цени аналитично, се изяснява, че за ПИ №***-стар
(по плана на стари имотни граници на с.о. „Б.-С.“) не е било подавано
заявление за възстановяване от наследници на А.С. Н.. Имало е входирано
заявление от М. А. Н. (приложено към СТЕ), и което няма как да се свърже със
спорния ПИ №***** в с.о. „Б.С.“. В о.с.з. вещото лице потвърждава
невъзможността заявленията от А. Н. или от М. А. да се свържат с процесния
поземлен имот.
Показанията на св. Р. И. съдът цени като обективни, но и като донякъде
декларативни и неподкрепени от други доказателства (вторият допуснат на
ищеца свидетел не е доведен, без посочени причини за това). От показанията
се изяснява, че от времето, когато била малка, св. И. знае за имот на Д. и
семейството му в Б.-С.. Той е около 2 дка, граничи с път от две страни, а от
другите две – с имоти. Не е застроен, но е бил ограден още преди 11-12
години. Теренът се обработвал първо от бащата на св. И., а след това от Д..
Последният почиствал мястото и посадил овошки, които поддържал през
годините. Свидетелката не знае за претенции на други лица за описания от нея
терен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен вещен иск е налице при твърдяно защитимо материално право
на ищеца, което неоснователно се оспорва от ответника. При наличие на тази
предпоставка ищецът разполага с възможността да избере процесуалния
способ за защита на субективното си право, като предяви отрицателен или
положителен иск (Решение №362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I г.о.;
Решение №352/14.10.2011г. на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о., и други).
С ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази принципна постановка
беше допълнена в смисъл, че правният интерес следва да бъде доказан от
ищеца. В актуалната съдебна практика се възприема различно разбиране и
прилагане на цитираното ТР. Според част от практиката при недоказаност на
правата на ищеца производството по отрицателния иск за собственост следва
да бъде прекратено, с оглед буквално приложение на ТР. В друга част от
6
практиката се възприема разбирането, че когато ищецът извежда интереса си
от твърдения за притежавано от него право на собственост и между страните е
налице спор за материално право върху един и същ имот, при ангажирани
доказателства в подкрепа на правата на ищеца искът е допустим, а спорът
следва да бъде разрешен по същество. В този случай доказването на спорното
право е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация. До момента
противоречието в практиката не е разрешено по задължителен за съдилищата
начин, при което настоящият съдебен състав възприема изцяло второто
разбиране. В интерес на правната сигурност и в съответствие с принципите на
гражданския процес е несъмненият спор за материално право да бъде
разрешен със СПН, след като бъдат обсъдени всички събрани доказателства и
бъде преценена евентуалната конкуренция на правата на двете страни. В този
смисъл е налице и актуална практика на ВКС на РБ (Решение
№51/08.07.2022г. по гр.д. №2767/2021г. на 2-ро ГО на ВКС, постановено
именно по този процесуален въпрос; Решение №9 от 10.02.2017г. по гр.д.
№6320/****г. на ВКС; Решение №13/12.03.****г. по гр.д. №3637/****г. на
ВКС; и много други).
В настоящия случaй извънсъдебният спор между страните по отношение
правото на собственост върху процесния имот се извежда ясно от насрещните
твърдения на страните и ангажираните доказателства от всяка от тях (гласни и
писмени от ищеца, респ. писмени и експертни от ответника), като всичко това
обосновава „интереса“ от предявения иск за защита на право на собственост.
Нещо повече – предявен е и насрещен иск по чл.108 ЗС от ответник с АЧОС,
при липса на спор по делото за фактическата власт на ищеца върху терена, с
което още по-ясно се потвърждава интереса от исковете по делото.
По предмета на доказване: Съобразно горната правна постановка, както
и цитираното ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС, се достига до извода, че
по установителния иск за собственост ищецът следва да докаже своите
защитими вещни материални права, а ответникът – вещните си права,
противопоставими на ищеца, като на процесуално основание прценката на
легитимацията следва да започне от тази на ответната страна по отрицателния
установителен иск.
В частност в тежест на ищеца е да докаже твърдяното свое право на
собственост върху процесния имот на соченото придобивно основание, с
целия фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно
владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот считано
от 2009г. до подаване на исковата молба; твърденията относно начина и
момента на установяване на владението; твърденията за своителен характер на
ползването на имота; както и всички други положителни твърдения, на които
основава придобивна давност.
В частност в тежест на ответника е да докаже правото си на собственост
върху процесния имот на наведеното основание (чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ), ведно
с положителните твърдения, на кото ответникът основава
противопоставимите си на ищеца права на върху спорния имот; в това число
соченият статут на имота (общински) и свързаните с него или забрана за
придобиването му по давност или временно спиране на срока (мораториума)
7
за придобиване по този начин. С оглед насрещния иск по чл.108 от ЗС ищецът
по него следва да докаже още и упражняваната фактическа власт върху имота
от ответника по този иск.
По легитимацията на ответната страна: В приложното поле на
основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, на което се позовава ответникът, попадат
такива земеделски земи по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, които са подлежали на
възстановяване, но не са били заявени за това до края на предвидените в
закона срокове, както и земите, които не са били изкупени от ползвателите по
реда и при условията на пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. остатъчните
части от тях след придобиване от легитимираните по ЗСПЗЗ частни субекти.
Относно такива земи придобиването на собствеността от общината е пряко по
силата на закона, без да е необходим изричен акт, стига да бъде изяснено по
делото, че земеделският имот не е бил реституиран и/или не е бил изкупен от
ползватели по някои от предвидените в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи. За да
възникне правото на общината по чл.25 ЗПСЗЗ се приема за достатъчно дори
само да се установи земеделския характер на земята по чл.2 от ЗСПЗЗ, без за
нея да има доказателства да е била предвидена за възстановяване или на
преобразуване, доколкото се касае до остатъчно (резултативно) предвидено в
закона право на Общината досежно земеделски земи, които не принадлежат на
други субекти (така и Решение №41/26.05.2022г. по гр.д. №3705/2021г. на
ВКС на 2-ро ГО на ВКС; Решение №5587/03.12.2024г. по гр.д. №717/2024г. на
1-во ГО на ВКС; Решение №101/03.10.****г. по гр.д. №4402/2017г. на ВКС; и
други).
От горното следва, че първият решаващ за сучая въпрос касае статута на
процесния имот към влизане в сила на ЗСПЗЗ (1991г.) или към измененията на
закона през 1999г., с оглед на преценката дали същият е подлежал на
възстановяване и/или трансформиране в полза на конкретни лица. От приетата
първа по делото СТЕ, заключението по която съобразява като обективно, но
цени аналитично, се изяснява, че след одобряване на околовръстните
полигони на местностите, които са представлявали дотогава земеделски земи
по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от м.07.2000г. спорният ПИ №***** е престанал да
бъде вече земеделски, следователно че преди 2000г. е бил именно такъв.
Аналогични са и експертните данни по предходното дело (приобщено изцяло)
относно имота, че територията на сегашното с.о. „Б.С.“ преди 21.07.2000г. е
била „земеделска земя“ по чл.2 от ЗСПЗЗ, тоест такава по пар.4 от ПЗР на
ЗПСЗЗ. В същия смисъл е и приложеното на л.43 от делото на ВРС писмо на
началника на отдел „О.С.“ при Община Варна (неоспорено), от което се
изяснява, че НИ №***** по ПНИ на м-ст „ Б.С.“ е новообразуван имот от
имоти и части от имоти, както следва: ПИ ****- част; ПИ ****- част; ПИ ****,
ПИ ****, ПИ ****, всички предоставени за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
на ползватели по разписен лист; ползвателите на ПИ **** и ПИ **** са
придобили правото на собственост до 600 кв.м., а останалите части от двата
имота са включени в ПИ *****; ползвателите на ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****,
не са заплатили цената за преобразуване на ползването и тези имоти попадат
изцяло в ПИ №*****. От съвкупния анализ на тези данни не възниква
съмнение, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ (1991г.) или най-късно към
8
измененията на закона през 1999г. процесният поземлен имот е бил
земеделски по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и по този начин годен да бъде обект
на придобиване по реда на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Последващите промени в
предназначението му нямат отношение към приложимостта на чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ, а осъщественото след 2000г. включване на терена в урбанизирана
територия не съставлява пречка за придобиване на собствеността от общината
по този ред (така и Решение №41/26.05.2022г. по гр.д. №3705/2021г. на ВКС
на 2-ро ГО на ВКС, и други), противно на доводите в различен смисъл.
Относно втората предпоставка на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ на първо място
следва да се съобрази, че се касае за отрицателен факт, което има значение при
доказването му и което мотивира част от съдебната практика да приема, че
тежестта за насрещно доказване е на оспорващата основанието страна. Както
вече се посочи от писмените доказателства по делото и кореспондиращите с
тях експертни, вкл. и по предходното приобщено дело, се изяснни, че НИ
№***** по ПНИ на м-ст „ Б.С.“ е новообразуван имот от имоти и части от
имоти, както следва: ПИ ****- част; ПИ ****- част; ПИ ****, ПИ ****, ПИ
****, всички предоставени за ползване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползватели
по разписен лист; ползвателите на ПИ **** и ПИ **** са придобили правото
на собственост до 600 кв.м., останалите части от двата имота са включени в
ПИ *****; ползвателите на ПИ ****, ПИ **** и ПИ ****, не са заплатили
цената за преобразуване на ползването и тези имоти попадат изцяло в ПИ
№*****. Тоест спорният ПИ №***** е формиран от остатъчните
нетрансформирани над 600 кв. м. части от някои от посочените терени и от
изцяло непреобразуваните други. В тази връзка е и заключението по СТЕ, че
относно ПИ №***** не е била провеждана реституционна процедура и не е
бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ, както и че за ПИ №***-стар (по
плана на стари имотни граници на Б.-С.) не е било подавано заявление за
възстановяване от наследниците на А.С. Н..; имало е входирано заявление от
М. А. Н. (приложено към СТЕ), но и то няма как да се свърже със спорния ПИ
№*****. В допълнение в приложената по делото извадка от регистърната част
към ПНИ от 2012г. на м. „Б.С.“ и респективно в самия ПНИ от 2012г., НИ
№***** с площ 1971кв.м. е бил записан на „неидентифициран“ собственик,
което потвърждава горните данни предвид предназначението на ПНИ,
очертано с разпоредбата на чл.28, ал.4 и други от ПП на ЗСПЗЗ.
В обобщение по изложените съображения съдът намира за установена
по делото легитимацията на ответника на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, противно
на възраженията и доводите за обратното:
По легитимацията на ищеца: В случая ищецът се позовава единствено
на придобивна давност върху предоставения му за ползване терен, считано от
2009г. след завземане, до предявяване на иска. Физическо лице, което не е
било ползвател, нито собственик на земеделски имот преди възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на терен, попадащ в
територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ: 1/ ако придобие чрез правни сделки от
собственик или от правоприемник на собственик, чиято собственост е била
възстановена по ЗСПЗЗ или придобита на основание пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
или от собственик или правоприемник на собственик, чийто имот не е бил
9
обобществяван; 2) ако придобие по давност имот на такъв собственик, като в
случаите на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ придобивна давност
не тече до реституиране на собствеността или пропускане на сроковете за
подаване на заявление за това (Решение №184/20.01.2020г. по гр.д. №1012 на
****г. на 1-во ГО, ВКС) или докато не настъпи индивидуализацията конкретно
на процесния терен.
Както вече беше маркирано тази индивидуализация се осъществява чрез
ПНИ с оглед целта му да отграничи имота, върху който е възстановено
правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице
и/или върху който имот ползвателят е трансформирал правото си на ползване,
респективно съотношението между тях. С оглед това предназначение на ПНИ
съдебната практика приема, че доколкото един имот се намира в терен по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението на този закон (обн.дв.бр.68/1999г.)
той може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му
индивидуализация с ПНИ (така Решение №185/25.06.2013г. по гр.д.
№2066/2013г. на 1-во ГО на ВКС и много други). Последното е обяснимо и с
това, че при преобразуване на собствеността от бившите ползватели те
придобиват 600(1000) кв. м. идеални части от целия поземлен имот, които
обаче не са пространствено определени в рамките на терена. Едва с
одобряване на ПНИ тези части биват отграничени от неподлежащите на
трансформация части и могат да бъдат придобивани от други лица,
включително и по давност.
Ето защо най-ранният момент, от който ищецът по делото би могъл да
давности ПИ №***** в с.о. Б.-С., е влизане в сила на ПНИ през 2012г. При
тази ситуация, но и хипотетично от началния сочен момент през 2009г.,
придобивната давност спрямо ответника е била спряна с мораториума,
установен с разпоредбата на пар.1 от ЗР към ЗД на ЗС (бр. 46/2006 г., изм. -
ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм.
- ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. -
ДВ, бр. 107 от **** г., в сила от 31.12.**** г., изм. - ДВ, бр. 7 от **** г., в сила
от 31.12.2017 г.) до обявяване на забраната за противоконституционна с
Решение №3 от 2022г. на КС на РБ, обн. в ДВ, бр.18 от 2022г. Доколкото
действието на решението на КС е занапред, давността е продължила да тече от
****.2022г., но към настоящия момент не е достигнала изискуемите общо
десет години владение. Ето защо дори ищецът да бе провел изискуемото
пълно и главно доказване на своителното си владение (което той категорично
не направи, тъй като за установяване на оригинерното си основание ангажира
един единствен свидетел, при това с неподкрепени от други доказателства, а
дори и донякъде декларативни показания), в конкретиката на случая то не би
било достатъчно като продължителност за да доведе до придобиване на имота
по давност към момента на подаване на исковата молба.
Извън всичко останало и като коректив не може да се пропусне, че с
Решение №***/****.****г., потвърдено с Решение №***/2.08.****г. по в.гр.д.
№***/****г. на ВОС, недопуснато до обжалване с Определение №269 от
02.06.2020г. по гр. д. №****/****г. на ВКС, претенцията на тогавашния ищец
Л.Л. срещу Община Варна за собственост на същия ПИ №***** в с.о. „Б.-С.“
10
по давност след владение в периода от 2000г. до ****г. е била отхвърлена. При
липса на твърдения за съвместно владение с Л.Л. от настоящия ищец Д. М.,
действително изложеното разколебава и по логически път поддържаната
еднолична своителна давност на ищеца по делото с оглед съвпадането на
значима част от релевантния период (2009-2024г. по настоящото дело).
По изложените съображения съдът намира за недоказана легитимацията
на ищеца на осн. чл.79, ал.1 от ЗС.
Предвид така приетото относно легитимацията на страните и
безспорния факт, потвърден и от свидетеля, че ищецът упражнява фактическа
власт върху процесния поземлен имот, отрицателният иск за собственост
следва да бъде отхвърлен, а насрещния иск по чл.108 от ЗС – уважен в двете
му части.
В заключение по изложените подробни съображения и поради съвпадане
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемата страна се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00лв., на осн. чл.
78, ал.3 и ал.8 от ГПК вр. чл.23 и чл.25 от Наредбата към ЗПП.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1244/10.04.2025г. по гр. д. №2590/2024г.
на ВРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН**********, да заплати на Община Варна, с
адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п.” №43, представлявана от кмета,
сумата 200.00лв. – юрисконсултско възнаграждение пред ВОС, на осн. чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК вр. чл.23 и чл.25 от Наредбата към ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12