Решение по дело №4850/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение по АНД № 4850 по описа на ПРС
ІІ нак.състав

От Районна прокуратура гр.Пловдив е внесено постановление, с което се
прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н. Р. К.
от гр.П., ЕГН ********** привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 421/2019г. по описа на 05 РУ при ОДМВР гр.Пловдив и за
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като
основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. чл.130, ал.1 от НК, за което законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години, извършителят
не е осъждан за престъпление от общ характер, не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с деянието не са причинени
съставомерни имуществени щети, както и не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, при наличие на
които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив
поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия К.
наказание “глоба” в размер на 1500 лева в съответствие с разпоредбата на
чл.78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият Н.К. редовно призован, се явава и лично
участва в наказателното производство. Признава вината си и изразява
съжаление от действията си.
Адв.М.Д. – защитник на обвиняемият К. изложи становище, че по
отношение на подзащитния и са налице основания на чл.78а от НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба. Адв.Д. по отношение размера на глобата поиска от съда да
бъде определен в рамките на законодателно определения минимум.

От приложените по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Н. Р. К. е роден на **** година в гр.П., живущ в гр.П.,
ж.к.‘‘**** № ****, ** български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. От приетата по делото
справка за съдимост на обвиняемия Н.К. / лист 37 от досъдебното
производство/ се установи, че същия не е осъждан, както и че не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

Свидетелката Н.Д.Л. и обвиняемият Н. Р. К. се запознали през 2009 година
в гр.П.. Постепенно започнали да се срещат и се харесали. На неустановена
1

дата през месец септември 2012г. двамата се събрали и заживели на
съпружески начала. Първоначално живели сами в гр.П.. Впоследствие, за
времето от месец април 2013г. до 01.05.2016г., заживели в дома на родителите
на свидетелката Н.Л., намиращ се в гр.***, ж.к.‘‘****, а за времето от месец
май 2016г. до 30.08.2019г., в жилището на родителите на обвиняемия Н.К.,
намиращо се в гр.П., ж.к.‘‘****. От съжителството си имат две малолетни
деца - Д. и Р. К.и. За кратко, в началото на съвместното им съжителство,
двамата се разбирали добре, но скоро между тях започнали проблеми. Същите
се изразявали в това, че обвиняемият Н.К. системно упражнявал физическо и
психическо насилие над свидетелката Н.Л., като това винаги се случвало,
когато двамата били сами. Често обвиняемият само й посягал и обиждал,
дори и при незначителни поводи, но на няколко пъти й нанесъл и побой.
Заплашвал я, че ще заколи нея и децата им, ако се оплаче на някого от
действията му. Тя от своя страна търпяла поведението му и се надявала, че
това повече няма да се повтори. С течение на времето, обаче, обвиняемият
Н.К. станал по - безцеремонен, невъздържан и несъобразителен, и започнал да
осъществява физическо насилие и пред други хора. Първият такъв се случил
на неустановена дата и месец през лятото на 2014г., когато двамата –
свидетелката Н.Л. и обвиняемият Н.К. се намирали в жилището на
родителите й в гр.***, ж.к.‘‘****. По това време там била и майка й –
свидетелката Г.Л., която полагала грижи за първородното им момче Д..
Докато свидетелката Н.Л. миела чинии на мивката в кухнята възникнала
словесна разпра между нея и обвиняемият К., при която той се доближил към
нея и хванал с ръка безименния пръст на лявата й ръка, след което рязко го
извил на една страна. Вследствие на това негово агресивно действие, тя
изпитала силна болка в пръста и извикала. Всичко това станало достояние на
майка и - свидетелката Г.Л., която през това време държала на ръце
малолетния Д.. Независимо от това се намесила и опитала да отблъсне
обвиняемия Н.К. от дъщеря и. Намесата и не отказала обвиняемия, а
напротив - той ударил свидетелката Н.Л. на няколко пъти със шамар през
лицето и в областта на главата, след което я оставил на мира. На следващия
ден обвиняемият Н.К. й се извинил и разкаял за стореното. Макар че това му
поведение било обичайно след всеки подобен скандал, свидетелката Н.Л. не
подала сигнал до органите на МВР и не потърсила медицинска помощ с
надеждата, че мъжът й ще се поправи.
В началото на месец май 2016г. младото семейство се преместило да живее
в дома на родителите на обвиняемия Н.К. в гр.П., ж.к.‘‘****. Там те имали
обособена самостоятелна стая. Месец след преместването им обвиняемият
Н.К. започнал отново да упражнява физическо и психическо насилие над
свидетелката Н.Л., като я обиждал, удрял и по някой друг шамар и я
заплашвал. Дори започнал да проявява агресия спрямо детето им Д., който
при вида на разгневения си баща, се криел под масата и не смеел да излезе.
На 31.12.2016г. свидетелката Н.Л., обвиняемият Н.К., свидетелката Н.Н. и
мъжа й М.Ч. (неразпитан по делото) се събрали в ресторант ‘‘Айсберг‘‘ в
2

гр.П., за да посрещнат Нова година. Четиримата се забавлявали и вечерта
преминала спокойно. Около 01:30 - 02:00 часа, на 01.01.2017г., свидетелката
Л. и обвиняемият К. си хванали такси и се насочили към ж.к.‘‘***‘. По време
на престоя им в таксиметровия автомобил, обвиняемият К. започнал да
подпитва свидетелката Л. какво щели правят, когато се приберат у тях.
Свидетелката Л. отговаряла, че щели да спят. Отговорът й ядосало
обвиняемия, който имал съвсем други намерения за края на вечерта. След
като влезли в обитаваното от тях жилище, двамата отишли в спалнята им.
Родителите на обвиняемия К. - свидетелите Р. и З. К.и и децата им (Д. и Р.)
спели в другата стая. Обвиняемият К. задърпал свидетелката Л., тъй като
искал да консумира връзката им, но последната отказвала. Това й поведение
разгневило още повече обвиняемия и той започнал да я обижда, казвайки й,
че е ‘‘***‘‘ и ‘‘***. Хванал я за врата и започнал силно да я стиска, след което
я ударил няколко пъти с шамар в областта на главата. Тя му обяснявала, че
иска да си легне и да спи, и че няма желание да бъде интимна с него. Тогава
обвиняемият я ударил с юмрук в главата и тя паднала в гардероба. Виждайки,
че е в изключително агресивно състояние, свидетелката Л. поставил ръцете си
пред лицето и главата, за да се предпази от ударите му. Викала за помощ, но
никой не я чувал. При един от ударите на обвиняемия К., юмрукът му засякъл
кутрето на лявата й ръка. В резултат на това тя получила фрактура и пръстът
й силно отекъл. Малко по - късно, след като побоят бил преустановен,
свидетелката Л. се обадила на баща си и го помолила да дойде и да ги отведе
с децата. Тъй като той също бил консумирал алкохол, дошъл на сутринта,
около 08:30 часа (на 01.01.2017г.) заедно със свидетелката Г.Л.. Свидетелите
Д. Л., Н.Л. и обвиняемият Н.К. отишли до УМБАЛ ‘‘Св. Георги‘‘ ЕАД - гр.П.,
където била прегледана. Пръстът й бил шиниран. Била й издадена
медицинска документация. (л.127 и л.128 - л.129 от досъдебното). Още в
жилището им, непосредствено преди да заминат за болничното заведение,
обвиняемият К. дръпнал настрана свидетелката Л. и й обяснил, че няма
смисъл да подава каквито и да било сигнали до МВР, тъй като дядо му бил
бивш служител на МВР и следователно нямало да има никакъв ефект. Дори я
заплашил, че ще отнеме децата им от нея. Това й повлияло и по време на
прегледа свидетелката Л. обяснила на преглеждащия я лекар, че е затиснала
ръката си на вратата на таксито, в резултат на което получила травматичното
увреждане. Междувременно докато били в болницата със свидетелката Н.Л.
се свързала по телефона братовчедка й – свидетелката Н.Н., която й казала,
че ще намине през тях, за да остави подаръци за децата. Те се засекли се пред
блока, когато свидетелката Н., виждайки нараняванията по лицето и гушата
на свидетелката Л., я попитала какво й се е случило. Свидетелката Л.
отвърнала, че нищо й няма, взела подаръците и се прибрала горе в
апартамента. Там се огледала и забелязала, че действително имала множество
синини по тялото. Решена, че това бил краят на отношенията й с обвиняемия
Н.К., свидетелката Н.Л. си събрала багажа. Последвали множество извинения
и убеждения от негова страна, че това нямало да се повтори. Въпреки
3

проявената агресия спрямо нея от страна на обвиняемия, свидетелката Л.
отново не подала сигнал за случилото се до компетентните органи.
Няколко месеца след описания побой отношенията им били нормални, но
след това обвиняемият К. отново започнал да насочва събраните негативни
емоции през деня, на работното си място, спрямо жена си и децата им.
Започнал да посяга на свидетелката Н.Л. и малолетния Д. К.. На 20.07.2019г.
свидетелката Н.Л. и обвиняемият Н.К. направили кръщене на децата им в
гр.С., обл.П.. Преспали в с.Л. и на следващия ден се прибрали в гр.П.. На
21.07.2019г. свидетелката Л., след като свършила работа, взела децата от
градина и се прибрала в дома им. Обвиняемият и предложил да отидат на
рибен ресторант заедно с родителите му, но тя отказала. Ядосан от отказа и,
обвиняемиятК. хванал свидетелката Л. и я захвърлил на фотьойла, след което
я ударил няколкократно с шамар в областта на главата. Очевидец на
действията му станала малолетната Р. К.а, която се разкрещяла от страх. За да
му угоди и да не стресира допълнително психиката на децата си, свидетелката
Н.Л. отишла с тях на ресторант. След този случай свидетелката Н.Л. взела за
себе си категорично решение, че ще се раздели с Н.К..На 30.08.2019г.
свидетелката Н.Л. трябвало да ходи с дъщеря им Р. на преглед в гр.С. Взела
със себе си двете деца и отседнала в дома на родителите си в гр.С. Тогава
използвала момента и им споделила за намерението и причините да напусне
мъжа до себе си. На следващия ден - 01.09.2019г. се свързала по телефона с
бащата на децата и - обвиняемия Н.К. и му заявила, че повече не желае да
бъде с него. Последният на няколко пъти я помолил да обмисли решението
си, но тя била категорична. Обвиняемият я умолявал поне да наеме квартира в
гр.П., за да може да осъществява личен контакт с децата им. Пострадалата се
съгласила. На 12.09.2019г. свидетелката Л. намерила и наела квартира -
апартамент, находящ се в гр.П., ж.к.‘‘***‘ блок № *, вх.*, ет.*, ап.*. На
13.09.2019г. дошла заедно с баща си – свидетел Д. Л., за да се нанесат и
преместят багажите им. До блока дошъл и обвиняемият К., който носел
останалия багаж на свидетелката Л. и децата им от дома на родителите му.
Двамата се качили до апартамента, за да оставят чантите, а свидетел Л.
останал пред входа. По това време децата им били на градина. След като
разтоварили багажа обвиняемият К. пожелал да вземе от градината децата им
и да ги вземе със себе си. Свидетелката Н.Л. му обяснила, че баща й е дошъл
чак от гр.С. и не е уместно днес точно да го прави. Това подразнило
обвиняемия К.. Свидетелката Л. и обвиняемият се качили в асансьора и
влезли в словесен конфликт, при който обвиняемият я хванал за врата,
вдигнал я във въздуха и й ударил един шамар през лицето. Асансьорът спрял
и обвиняемият К. напуснал входа през единия от двата му входа. Запътил се
към детската градина, където били децата. Разстроена от случилото се
свидетелката Л. отишла по най - бързия начин при баща си и му сподели
какво е станало. После посетили градината, за да вземе децата, но се оказало,
че те не били вече там. Обяснили им, че баща им – обвиняемият К. ги бил
взел със себе си. Свидетелката Л. му се обадила по телефона и го попитала
4

къде се намират. Той й обяснил, че са в магазин Кауфланд и им купувал
играчки. Свидетелката Л. и баща и отишли до посочения магазин и прибрали
със себе си двете малолетни деца. Всички до тук описани случай определят
изискуемата се предшестваща настоящето деяние системност съгл. чл.93, т.31
от Допълнителните разпоредби на НК.
Свидетелката Л. продължила живота си и се залюбила със свидетел И.А.
Последният заживял на семейни начела заедно със свидетелката Л. и
малолетните деца. Дори взели решение на дата 17.10.2019г. да сключат
граждански брак. Това достигнало до знанието на обвиняемият К., тъй като
свидетелката Л. го помолила да вземе децата им на посочената дата и да ги
гледа през деня. Обстоятелството, че бившата му жена е продължила живота
подразнило обвиняемия. На 13.10.2019г., около 18:30 часа, обвиняемият Н.К.
разговарял по телефона със свидетелката Н.Л. и й казал, че след около десет
минути щял да дойде пред входа на блока им, за да остави стария си мобилен
телефон на сина им Д.. Пожелал да види и двете деца. Свидетелката Л. по
никакъв начин не се противила и му заявила, че ще слезе с тях. Около 18:50
часа обвиняемият К. бил пред входа. Дал мобилния телефон на сина си, след
което пожелал да вземе децата за няколко дни при себе си. Свидетелката Л.
му отвърнала, че е по - уместно да му ги даде в края на седмицата (имала
предвид дните петък, събота и неделя, т.е. 18.10.2019г. - 20.10.2019г.).
Обвиняемият се подразнил от отговора й и я обвинил, че не му позволява да
ги вижда, да им бъде пълноценен родител. Започнал да й държи сметка защо
не се е омъжила за него, а сега искала да жени за свидетел А. Посоката на
разговор не се понравила на свидетелката Л. и тя тръгнала да се прибира
заедно с децата им. Той ги последвал към вътрешността на входа.
Свидетелката Л. и децата им се качили в асансьора, при което обвиняемият
К. хванал вратата и не й позволявал да затвори. По едно време дори започнал
да удря с ръка по нея и да вика. Децата се стресирали. Свидетелката Л.
решила да се качат по стълбите, поради което му казала да се отдръпне, но
той не и давал път, за да минат. Ударила го с шамар в лицето, но
обвиняемият К. отново не се поместил. Двете малолетни деца минали под
ръката му и тръгнали да тичат нагоре по стълбите. Майка им ги последвала.
Обвиняемият също тръгнал след тях. Качвал се след нея, по стълбите, и не
спирал да й вика. Малко преди свидетелката Н.Л. да достигне до третия етаж,
обвиняемият К. я настигал, сграбчил я за тениската и рязко със сила я
издърпал назад. Вследствие на това свидетелката Л. паднала назад по
стълбите и се спряла на междублоковата площадка между етаж втори и трети.
Обвиняемият я приближил и започнал да я рита с крак по главата и тялото.
Децата им се спрели и гледали действията на баща им. Били силно
притеснени за здравето и живота на майка им. Свидетелката Л. се провикнала
да се качат и извикат свидетел И.А., след което изпаднала за кратко време в
безсъзнание. Силно разстроени малолетните деца моментално се насочили
към жилището им и още с влизането си, се развикали, казвайки следното:
‘‘Бате И., слез бързо! Тате преби мама.‘‘. Свидетелят И.А.и брат му -
5

свидетел П.Х., който бил по това време на гости в дома им, тръгнали да тичат
надолу по стълбите и забелязали как свидетелката Н.Л. лежи на земята по
очи, а обвиняемият Н.К. бил на няколко метра от нея и се държал за главата с
ръцете си. Виждайки ги обвиняемият започнал да слиза по стълбите към
първия етаж. Бил последван от свидетелите И.А. и П.Х., като обвиняемият К.
агресирал и спрямо тях - започнал да ги обижда и да им се заканва, казвайки
им следното: ‘‘***! Ще ви убия, ще се кача горе и ще ви избия всичките!‘‘.
Тримата - обвиняемият Н.К., свидетелите И.А. и П.Х. влезнали в словесен
конфликт, който прераснал във физически такъв. Обвиняемият избутал
свидетел А., който паднал. От своя страна свидетел Х. бутнал обвиняемия
К., при което той паднал на земята и си ударил носа. На място пристигнали
АП - 452 и АП - 454 на V РУ при ОДМВР - П., в състав свидетелите Б.Д.,
В.П., Т.К. и С.П., които потушили напрежението между участниците в
разразилата се свада и взели отношение по случая. Повикани били и два
екипа на ЦСМП - П., единият от който транспортирал свидетелката Н.Л. до
сградата на УМБАЛ ‘‘Св. Георги‘‘ ЕАД - гр.П., а другият първоначално
прегледал обвиняемият К. на място, но поради съмнения за фрактура на носа
- го отвели също в посочената болница.
Било започнато досъдебно производство по реда на чл.212, ал.2 от НПК.
На 16.10.2019г. свидетелката Н.Л. депозирала молба с правно основание
чл.18, ал.1 от ЗЗДН спрямо обвиняемият Н. Р. К.. Същата станала повод за
образуване на гр. дело № 16715/2019г. по описа на ПРС, XIX гр.с. След
анализ на събраните доказателства съдът се произнесъл с Определение №
11517 от 16.10.2019г., като наложил мерки за защита от домашно насилие, по
силата на които задължил обвиняемият Н. Р. К. да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по
отношение на бившата си приятелка - свидетелката Н.Д.Л., спрямо сина си -
Д.Н.К. и спрямо дъщеря си - Р. Н.К.а, както и му било забранено за срок от 18
месеца да ги доближава. На база на така постановеното определение била
издадена Заповед за незабавна защита. (л.133 - л.135 от досъдебното).
Пострадалата Н.Л. и двете им малолетни деца - Д. и Р. заминали да живеят в
гр.С., където първите двама били включени в програма за психологическа
помощ на фондация ‘‘Асоциация Анимус‘‘ - гр.С.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в досъдебното производство и присъединени на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените по
делото веществени доказателства, от назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, и съдебно –
психиатрични експертизи, обясненията на обвиняемия К., дадени в хода на
досъдебното производство. За установеността на така изложената фактическа
обстановка съдът се позова и на показанията на разпитаните в досъдебното
производство като свидетели Б.Д.Д., В.Ч.П., И.Н.А., Т.С.К., С.П.П., Н.Д.Л.,
Д.Ц.Л., Г.П.Л., П.Ж.Х., Р.Н.К., З.А.К.а и Н.Н. Н. В хода на съдебното
производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени
6

доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената
фактическа обстановка. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че с деянието си, обвиняемият Н. Р. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.131, ал.1, т.5а, във вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 13.10.2019г. в гр.П. е
причинил на другиго - Н.Д.Л., с ЕГН ********** от гр.П. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, разкъсно
- контузна рана на горния клепач на лявото око и счупване на седмо ребро в
ляво, довели до причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в условията на домашно
насилие.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
На основание приетите по делото доказателства съдсът счита че в случая са
налице посочените в чл.93, т.31 от НК критерии за да се обоснове заключение
че нанесената лека телесна повреда от обвиняемият Н.К. на пострадалата Н.Л.
е осъществена при условието на домашно насилие, предвид това че е
предшествана от системно упражняване най-вече на психично насилие, с
данни и за физическо такова, като е осъществено спрямо лице от което има
дете и е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна престъплението е извършено виновно, под формата на
евентуален умисъл, като деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал
настъпването на тези последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на обвиняемия Н. Р. К. а именно:
- за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а от НК, във вр. чл.130, ал.1 от НК,
което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 3 / три / години;
- нарушителят не е е осъждан за престъпление от общ характер, и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;
- от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени щети;
- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този
текст.
При определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на
7

обвиняемия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за
личността му, които сочат че същият е с чисто съдебно минало, че не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата
на данни за други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се възприеме и обстоятелството, че обвиняемият се
признава за виновен и дава подробни обяснения, като по този начин оказва
съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Освен това, съдът
отчете и обстоятелството, че обвиняемия изразява критичност към
процесното деяние, изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното.
Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия
и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в размер на
законодателно определения минимум а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При
определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното
състояние на обвиняемият което не е надлежно удостоверено. Съдът намира,
че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца
и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите
членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски по делото в
размер на 770,40 седемстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/ лева
съдът възложи да се заплатят от обвиняемия Н.К..

Въз основа така изложените мотиви съдът постанови своето решение.

Районен съдия: ………………

8

Номер на акта:	1472
Дата:	14 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20215330204850
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Решение по дело №4850/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите