Решение по дело №1143/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 179
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20215310101143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. А., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101143 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че периода от 03.02.2016г. до 25.09.2017г. е заплатил
общо 714 лева за ремонт на лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, рег.
№РВ 1907 ВТ. Тъй като правото на собственост върху него принадлежи на
ответницата, то тя се е обогатила неоснователно с тази сума, а той е обеднял с
нея. Ето защо ответницата му дължи 714 лева. За събирането на това вземане
е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение срещу нея.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи горната сума, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответницата оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че с ищеца
са живели на съпружески начала в периода от месец декември 2009г. до месец
септември 2018г. От месец април 2010г. тя е преустановила използването на
описания в исковата молба лек автомобил. От тогава вещта е използвана
ежедневно от ищеца. Поради това тя не знае дали и кога са правени ремонти,
в какво са се изразявали, както и дали ищецът е заплатил тяхната стойност и
1
каква е тя. Тя му е предоставила напълно изправен лек автомобил. Дори да е
заплатил цената на извършени ремонтни дейности, то той не е обеднял от
това за сметка на обогатяване на ответницата, тъй като ищецът по собствено
решение е ползвал нейния автомобил, с което той се е обогатил. Освен това
след период от 6-7 години, през който ищецът е използвал автомобила, е
нормално да има износени части или нещо друго, но това не се дължи на
поведението на ответницата, а на употребата на вещта и то от ищеца. Прави
възражение и за изтекла погасителна давност. Ето защо моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №732/2021г. по описа на АРС е видно, че по
същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както
и че срещу нея е подадено възражение от длъжника. Настоящият иск е
предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Не е спорно, а и от показанията на свидетелите В.Р. и Н. Р. се
установява, че страните са живели на съпружески начала от края на 2009г. до
месец септември 2018г. Не е спорно също така, че ищцата е собственик на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „106“ с регистрационен номер РВ 1907 ВТ.
В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко доказване
обстоятелствата, на които основава претенцията. За да направи това същият е
представил четири ремонтни карти. Едната от тях не е подписана, а
останалите съдържат подпис само на трето лице. Поради това те не
обективират договор, съответно не може да се приеме за установено, че П.З. е
страна по такъв. Дори да се предположи, че той е предал лекия автомобил за
ремонт, липсват каквито и да са доказателства, че посочените в тези карти
суми са заплатени и то от ищеца, евентуално кога е направено това. Само в
едната е посочено, че е платена, но не е ясно от кого и кога е извършено
отбелязването. Ето защо не са налице преки доказателства в подкрепа на
твърденията, че П.З. е заплатил сумата от общо 714 лева за извършен ремонт
на лекия автомобил, собственост на Ю.Р., съответно няма как да се установи
и кога е станало това.
При това положение липсват доказателства, че ответницата се
обогатила за сметка на негово обедняване. Липсват и такива, че твърдяното
2
разместване на имуществени блага е неоснователно. Тук следва да се има
предвид, че към момента, в който се твърди, че извършен ремонт на лекия
автомобил и съответно, че е заплатена неговата стойност, страните са живели
на съпружески начала. Ето защо показанията на свидетелите относно
използването на вещта от ищеца, са напълно логични, въпреки възможната им
заинтересуваност. Но дори да не бъдат кредитирани, то обстоятелството, че
страните са живели заедно и са отглеждали заедно децата си, е достатъчно, за
да се приеме, че е налице основание за разместване на имуществените блага.
В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях). Тъй
като той не е направил това, предявеният иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на горното възражението за изтекла погасителна давност не
следва да бъде обсъждано.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски в размер на 300 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. ХР. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. П.,
ул.“С.“ №41, ет.5, ап.11, за признаване на установено, че ЮЛ. ВЛ. Р., ЕГН
********** от гр. А., ул.“С.“ №11, му дължи сумата от 714 лева (седемстотин
и четиринадесет) лева, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка,
като е спестила разходи за ремонт на собствения й лек автомобил марка и
модел „Пежо 106“ с рег.№РВ 1907 ВТ, извършени от него в периода от
03.02.2016г. до 25.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 23.02.2021г. до окончателното заплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение №27/14.04.2021г. по
ч.гр.д.№732/2021г. по описа на Районен съд А..
ОСЪЖДА П. ХР. ЗЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул.“С.“ №41, ет.5,
ап.11, да заплати на ЮЛ. ВЛ. Р., ЕГН ********** от гр. А., ул.“С.“ №11,
3
сумата от 300 лева (триста лева), направени по производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4