Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10074 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК.
Ищецът „П.и.б.“
АД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за
претендираните суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, връчени на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че между
банката, от една страна, и ответниците М.С.М. и Б.А.Ф.,
от друга, е сключен Договор за банков кредит № 014LD-R-004575 от 22.06.2015 г.
Въз основа на същия на ответниците е предоставена сума в размер на 570 евро за
погасяване на съществуващи задължения по друг договор за банков кредит. Ищецът
поддържа, че сумата е изцяло усвоена от кредитополучателите, които са се
задължили са заплащат на банката фиксирана годишна лихва в размер на 16.50 %.
Посочва, че в случай на забава в плащанията се начислява годишна лихва в размер
на договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на
законната лихва. Заявява, че крайният срок за погасяване на кредита е настъпил
на 25.05.2018 г. По него са извършвани плащания, последното от които – на
17.06.2016 г., като от 25.10.2015 г. кредитът е в просрочие. Посочва, че
дължимият остатък по кредита е, както следва: 533.23 евро – главница; 134.68
евро – договорна лихва за периода от 25.09.2015 г. до 25.05.2018 г.; 232.47
евро – обезщетение за забава за периода от 25.10.2015 г. до 15.11.2018 г.
Отправя
искане до съда за приемане за установено, че М.С.М. и Б.А.Ф. дължат солидарно
на „П.и.б.” АД следните суми:
- сумата от
533.23 евро – главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-004575 от
22.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 16.11.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението;
- сумата от
134.68 евро – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
25.09.2015 г. до 25.05.2018 г.;
- сумата от
232.47 евро – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода
от 25.10.2015 г. до 15.11.2018 г.;
за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 17304/2018
г. по описа на ВРС. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК особеният представител на ответниците е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че съгласно
наведените в исковата молба твърдения и при съобразяване на представения
погасителен план, след като длъжниците са извършили седем вноски по договора за
кредит, дължимият остатък от главницата не следва да надвишава 481.07 евро.
Оспорва кредитът да е в просрочие от 25.10.2015 г. предвид извършваните вноски
след тази дата. В този смисъл счита, че погрешно са изчислени дължимите
договорна и наказателна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на
начислените договорни и наказателни лихви за периода, предшестващ трите години
до сезиране на заповедния съд. Подчертава, че липсват извлечения от банковата
сметка, по която е обслужван кредитът и доказателства за извършените плащания
по него, както и информация дали е образувано изпълнително дело срещу
ответниците и за движението по него. Оспорва да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 17304 по описа 2018 г. на ВРС, се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответниците
за сумите, предмет на настоящото производство. Същата
е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С исковата молба е представен Договор за банков кредит № 014LD-R-004575 от 22.06.2015
г. /л. 8-9/, сключен между ищцовото дружество и двамата ответници, в качеството
им на кредитополучатели, ведно с погасителен план /л. 10/ и общи условия /л.
11-16/. Видно от съдържанието на договора, банката се е задължила да предостави
на М.С.М. и Б.А.Ф. сума в размер на 570 евро за погасяване на съществуващи
задължения по друг договор за банков кредит. Съгласно т. 4.1 е предвиден
годишен лихвен процент в размер на 16.5 % и е отразено, че към датата на
сключване на договора годишният процент на разходите възлиза на 19.97 %.
Страните са договорили, че при забава в плащанията по договора за кредит
просрочените вноски се олихвяват с договорения в т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа. В погасителния план подробно са описани дължимите вноски по договора
за кредит, като падежът на последната от тях е на 25.06.2018 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено, подробно и обосновано. От същото се установява, че
заемната сума в размер на 570 евро е усвоена от двамата кредитополучатели на
23.06.2015 г. по посочената в договора за кредит разплащателна сметка. Към
заключението е приложена подробна справка, в която са отразени всички извършени
плащания от ответниците /л. 108/, като от нея става ясно, че последното плащане
е извършено на 17.06.2016 г. и след тази дата не са погасявани каквито и да
било суми по кредита. Вещото лице е посочило, че крайният падеж на кредита е
настъпил на 25.06.2018 г., като към посочената дата размерът на неиздължената плащания
по кредита е, както следва: 533.23 евро главница и 134.68 евро - договорна
лихва за периода от 25.09.2015 г. до 25.06.2018 г. Изчислено е, че за исковия
период от 25.10.2015 г. до 15.11.2018 г. начислената наказателна лихва по договора
за кредит възлиза на 232.47 евро. Извършени са и допълнителни изчисления,
съгласно които дължимата договорна лихва за периода от 16.11.2015 г. до
25.05.2018 г. е в размер на 123.01 евро, а дължимата законна лихва за периода
от 16.11.2015 г. до 15.11.2018 г. е в размер на 116.94 евро.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответниците за сумите, предмет на
настоящото производство. Същата е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото
производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието
на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит, сключен между страните; 2) реалното
предоставяне на сумата по кредита; 3) настъпването
на крайния падеж на вземанията по договора за кредит.
По
безспорен начин от представените от ищеца писмени доказателства се установява,
че между ищцовото дружество и двамата ответници е възникнало облигационно
отношение по Договор за банков кредит № 014LD-R-004575 от 22.06.2015 г., по
силата на което банката се е задължила да предостави на ответниците сумата от
570 евро, а последните са поели солидарно задължение да я върнат, ведно с
договорната лихва в срок до 25.06.2018 г. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява и реалното предоставяне на
заемната сума. Следователно са се осъществили юридическите факти, обуславящи
ангажирането на договорната отговорност на ответниците.
При
определяне размера на дължимите суми по договора за кредит следва да бъде взето
предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което неизплатената
главница възлиза на 533.23 евро. Предвид обстоятелството, че предявеният главен
иск е именно за тази сума, той следва да бъде изцяло уважен.
Що се
отнася до дължимите договорна и наказателна лихва, настоящият съдебен състав
приема следното:
Периода,
за който са начислени претендираната договорна лихва и обезщетение за забава е
съответно от 25.09.2015 г. до 25.05.2018 г. и от 25.10.2015 г. до 15.11.2018 г.
Тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 16.11.2018 г. и доколкото по
отношение на вземанията за лихви е приложим тригодишният давностен срок по чл.
111 ЗЗД, възражението за погасяване по давност на акцесорните вземания по
договора за кредит е частично основателно – за периода до 15.11.2015 г.
Вещото
лице и изчислило, че дължимата договорна лихва за периода от 16.11.2015 г. до
25.05.2018 г. е в размер на 123.01 евро, до който размер искът следва да бъде
уважен, като за разликата над тази сума до предявения размер от 134.68 евро,
както и за периода от 25.09.2015 г. до 15.11.2015 г. искът следва да бъде
отхвърлен.
Процесният
договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския
кредит, поради което и ответникът се ползва със специалната закрила по този
закон. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 2 ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Същевременно, в процесния договор
за кредит е включена клауза, съгласно която при забава в плащанията
просрочените вноски се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на
падежа. Доколкото разглежданата уговорка предвижда
обезщетение за забава, надвишаващо предвидената в специалния закон горна
граница, същата се явява нищожна поради противоречие с посочената разпоредба на
ЗПК. Ето защо при изчисляване на дължимото обезщетение за забава следва да бъде
взет предвид размерът на законната лихва, която за периода от
16.11.2015 г. до 15.11.2018 г. възлиза на 116.94 евро съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. До посочения размер искът е основателен, а за
разликата до сумата от 232.47 евро, както и за периода от 25.10.2015 г. до
15.11.2015 г. той следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че е ирелевантно за спора дали и какви суми са събрани в рамките на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения от заповедния
съд изпълнителен лист, в каквато насока са част от доводите на особения
представител на ответниците. Изрично в т. 9 от ТР № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК се приема, че „в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.“
По
разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 73.18 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски
за заплатена държавна такса в размер на 114.73 лева, депозит за особен
представител в размер на 300 лева и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 200 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на размера
на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 613.76
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.М.,
ЕГН **********,***, и Б.А.Ф., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата от 533.23 евро /петстотин тридесет и три евро
и двадесет и три евро цента/ – главница по Договор за банков кредит №
014LD-R-004575 от 22.06.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 16.11.2018 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 123.01 евро /сто двадесети три евро и един
евро цент/ – договорна лихва, начислена по договора за кредит за периода от
16.11.2015 г. до 25.05.2018 г.; сумата от 116.94
евро /сто и шестнадесет евро и деветдесет и четири евро цента/ – обезщетение за забава, начислено по договора за
кредит за периода от 16.11.2015 г. до 15.11.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 17304/2018 г. по описа на
ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за договорна лихва – за
разликата над уважения размер от 123.01 евро
/сто двадесети три евро и един евро цент/
до пълния претендиран размер от 134.68 евро /сто
тридесет и четири евро и шестдесет и осем евро цента/, както и за периода от 25.09.2015
г. до 15.11.2015 г.; искът за обезщетение за забава – за разликата над уважения размер
от 116.94 евро /сто и шестнадесет евро и деветдесет и четири евро цента/ до
пълния претендиран размер от 232.47 евро /двеста тридесет и две евро и четиридесет и седем евро цента/, както и
за периода от 25.10.2015 г. до 15.11.2015
г.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,***,
и Б.А.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 73.18 лева /седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,***,
и Б.А.Ф., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 613.76 лева /шестстотин тринадесет лева
и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: