№ 500
гр. Варна, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20253100900200 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
ИЩЦАТА В. Г. Б., редовно призована, не се явява лично, представлява
се от адвокат Анна Г., редовно упълномощeна с подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, редовно призован,
не се явява законния представител на дружеството, представлява се от
адвокат Г. А., редовно упълномощен с пълномощно по делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния
представител на ищеца да поясни фактическите си твърдения, заложени
в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи
и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в
отговора на исковата молба.
АДВ. Г.: Поддържам исковата молба. Поддържам и така направените
към нея уточнения. Оспорвам отговора. Нямам възражения по проекта за
доклад.
АДВ. А.: От името на доверителя ми заявявам, че оспорвам исковата
1
молба. Поддържам подадения отговор и моля да се приемат представените с
него доказателства. Поддържам и направените възражения за прихващане,
както са уточнени. Нямаме възражения по доклада.
Във връзка с уточняване на нередовности, размЯ. на книжа и
становища, СЪДЪТ докладва:
Постъпила молба вх. № 21724/25.07.2025г. от ищцовата страна.
Постъпила молба вх. № 22958/08.08.2025г. от ответното дружество.
Постъпило становище вх. № 23499/14.08.2025г. от ищцата В. Г. Б..
СЪДЪТ докладва становище от ищцата вх. № 25385/05.09.2025г. във
връзка със задълженията, вменени в определението за насрочване, за
уточняване на исковата молба и връчва екземпляр на процесуалния
представител на ответника.
СЪДЪТ докладва становище вх. № 25975/12.09.2025г. от ответника,
във връзка с наведеното възражение за прихващане и връчва препис на
процесуалния представител на ищеца.
СЪДЪТ докладва молба на ответника вх. № 26256/16.09.2025г., като
връчва препис от същата на процесуалния представител на ищеца.
АДВ. Г.: Във връзка със задълженията ни, обективирани в
определението за насрочване уточнявам, че тази обща стойност от 162 387,98
евро представлява всичко, което е платено по договора за кредит,
включително главница, лихви и банкови комисионни. Възстановените суми са
вследствие това, че ищцата е водила две предходни дела срещу Банката и
общо възстановените и суми в резултат на осъдителните решения и
́
изпълненията от страна на Банката са 20224,11 евро. Т.е. ние в исковата
претенция съобразяваме факта на възстановените суми.
Правени са най-различни вноски. Вноски на каса в левове, с които е
купувала от банката швейцарски франкове, както и е внасяла в швейцарски
франкове, закупени от други обменни бюра.
Справката по чл. 366 ГПК, представена с исковата молба е отделна
справка. Така сме изчислили материалния ни интерес. Приложение 1 е
справка за платените суми по договора за кредит. Не е озаглавена като справка
по чл. 366, но е Приложение 1. Не е от банката, ние сме я изготвили, за да
покажем как сме формирали материалния интерес.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ответника
да изрази становище, във връзка с възражението за прихващане, което е в
размер на 30601,39 евро.
АДВ. А.: Да. Това е уточнено от молбата от 16.09.2025г. - 30601,39
евро, като с тази сума желаем да се извърши прихващане в случай на
уважаване на иска, като тази сума представлява средна пазарна
възнаградителна лихва и в условията на евентуалност, законната лихва върху
главницата от 56 288 евро.
2
Само уточнявам възражението, като уточнявам, че то е и в условията на
евентуалност, и представлява размера на законната лихва върху главницата от
56 288 евро. Т.е. освен за пазарна лихва уточнявам, че в условията на
евентуалност е и за размера на законната лихва върху тази главница.
АДВ. Г.: Преклудирано е така направеното възражение, тъй като не
става въпрос на уточнение, а за въвеждане на ново основание.
Противопоставяме се, да. Нито е изискуемо, нито е ликвидно, нито е
определяемо. Неоснователно е в условията на евентуалност и възражение
погасено по давност.
АДВ. А.: Напротив! Не става въпрос за въвеждане на ново основание,
защото възражението е наведено в отговора.
АДВ. Г.: Да и възражението, наведено в отговора е за лихвата, която би
била дължима при кредити в лева или в евро. След това в следващото ви
уточнение възражението за прихващане става на пропусната полза,
съизмерима на средната пазарна възнаградителна лихва, което също е
преклудирано и сега в първо о.с.з. правите възражение за прихващане за сума,
която представлява законна лихва. Това са три различни вземания.
АДВ. А.: Напротив! Не са три различни вземания. Те са едно вземане,
за което в отговора на исковата молба сме твърдели, че с тази сума вие сте се
обогатили неоснователно, т.е. възражението за прихващане се отнася за
неоснователно обогатяване на ищцата. Освен това съдът е дал възможност
това възражение да бъде доуточнено, защото е приел, че е нередовно, затова
нямаме и доклад по делото. И сега е моментът да го уточня.
Сумата 30601,39 евро представлява средна пазарна възнаградителна
лихва по договор за кредит, сключен между „УниКредит Булбанк“ и
кредитополучатели при сходни условия, като размер, срок и цел, за периода от
28.03.2008г. до 13.09.2021г., върху главница в размер на 56 288 евро. В условия
на евентуалност то представлява размерът на дължимата законна лихва, върху
главницата от 56 288 евро.
Моля проекта за доклад да бъде попълнен с настоящите уточнения на
страните и моля да приемете като доказателства по делото Решение №
524947/05.11.2018г. на СРС; Решение № 262012 по гр. д. № 5926 на СГС;
Искова молба заведена в деловодството на ВРС, по която е образувано гр. д.
№ 3654/2019г. Решението по това гражданско дело е поправено няколко пъти,
като прилагам всички решения за поправка; въззивна жалба на „Юробанк
България“ срещу това решение на ВРС; отговора на въззивната жалба на
ищцата в настоящото производство и Решението на ВОС по гр. д. №
1215/2022г. Тези доказателства представям за доказване на възражението ни за
отвод поради СПН или съответно извлечен от това аргумент за недопустимост
на настоящия иск. Тези решения са за които в исковата молба се твърди, че
Банката е платила. Това са решенията, с които Банката е осъдена да плати тази
сума, която преди малко уточнявахме с колегата. Но тези решения се отнасят
за всички претърпени от ищцата вреди. И поради това в отговора на исковата
молба сме направили отвод за СПН.
АДВ. Г.: Влезлите в сила решения между страните по предходните дела
са представени от ищцата като доказателства към исковата молба в т.3.
Възражението за отвод поради СПН и идентитет между делата бе обсъдено от
3
настоящия съд и исковете са приети за допустими, видно от предходните
влезли в сила решения, които се отнасят до вземания, различни по размер, по
основания и за периоди, различи от настоящото дело. Така че, не виждам
необходимост да се приемат доказателства, които вече са представени или да
се иска от съда ревизия на преценката му, че настоящото производство е
допустимо.
АДВ. А.: То това може да се случи и при постановяване на съдебното
решение. Така че, доказателствата са относими и допустими, не е
преклудирана възможността за представяне. Вие сте представили решенията
само частично.
АДВ. Г.: Представили сме влезлите в сила решения.
АДВ. А.: С тези решения и твърдения на страните се установява точно
периода, за който са присъдени въпросните обезщетения. Така че, в крайна
сметка ищцата си е претендирала някакви суми, твърдяла е някакви неща,
влезли са в сила две съдебни решения и те имат значение за настоящото
производство.
СЪДЪТ намира, че възражението е редовно въведено, поради което и
приема за съвместно разглеждане възражение за прихващане от страна на
ответника в размер на сумата от 30 601,39 евро, представляваща средна
пазарна възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен между Банката
и нейни кредитополучатели при сходни условия по отношение размера, срока
и целта за период от 28.03.2008г. до 13.09.2021г. върху главница в размер на 56
288 евро.
Изразеното в днешно съдебно заседание искане, под формата на
уточнение на въведеното възражение за прихващане, а именно, да бъде
разгледано в условие на евентуалност и възражение за прихващане в размер
на същата сума от 30 601,39 евро, което представлява законна лихва върху
главницата от 56 288 евро, на първо място СЪДЪТ счита, че е преклудирано,
доколкото с уточнението се въвежда ново основание, с което се твърди и се
настоява, че за ищцата е налице обогатяване, и на следващо място съдът
намира, че формулирано по този начин, възражението за прихващане е неясно,
поради което и не следва да бъде приемано за съвместно разглеждане.
По изложените съображения СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за
прихващане от страна на ответника в размер на сумата от 30 601,39 евро,
представляваща средна пазарна възнаградителна лихва по договор за кредит,
сключен между Банката и нейни кредитополучатели при сходни условия по
отношение размера, срока и целта за период от 28.03.2008г. до 13.09.2021г.
върху главница в размер на 56 288 евро.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за
прихващане, а именно, да бъде разгледано в условие на евентуалност и
4
възражение за прихващане в размер на същата сума от 30 601,39 евро, което
представлява законна лихва върху главницата от 56 288 евро.
СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК пристъпва към доклад по
делото, съобразно проекта за доклад и указанията за разпределение на
доказателствената тежест, направени с Определение № 899/19.06.2025 година,
както и направените уточнения с докладваните молби и изразените становища
от страните в днешно съдебно заседание, а именно:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Г. Б. – С. с
ЕГН ********** с адрес ****, чрез пълномощник адв. Д. Д. САК срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път 260, представлявано
от Д. Б. Ш. – изп.директор и П. Д. – изп.директор осъдителен иск с правно
основание чл. 34 във вр.чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 85
875.87 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил, като получена
при начална липса на основание по нищожен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33857 от 11.03.2008г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г. до
окончателното плащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и сключила с “Юробанк
България” АД Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857 от
11.03.2008г. Сочи си, че основният предмет на договора е уреден със следните
клаузи: Чл. 1, ал. 1 предвижда, че банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 56 288 евро, по курс “купува” за швейцарския франк
към евро на Юробанк в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 и
ал. 3 банката предоставя на разположение на кредитополучателя по нейна
специално открита за целта банкова сметка в евро сумата от 56 288 евро във
валута евро след “служебно превалутиране”. Съгласно чл. 6, ал. 2
кредитополучателят погасява кредита в швейцарски франкове. В договора за
кредит не е посочен размерът на кредита в швейцарски франкове, нито на
месечните вноски, като погасителен план не е изготвен и подписан преди и
при сключване на договора. Съгласно чл. 23, ал. 1 кредитополучателят носи за
своя сметка риска от промЯ. и повишаване на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро и повишаване на
размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро, както и всички
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промЯ.та на
валутните курсове.
Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора за кредит реално предоставената
от банката и усвоена от ищцата сума е 56 288 евро. След сключване на
договора, учредяване на обезпечението и отпускане на кредита, банката е
преизчислила кредитното задължение в швейцарски франкове и то е
погасявано от ищцата в тази валута.
Твърди се, че към дата 13.09.2021г. ищцата е погасила изцяло
предоставената сума, както и задълженията за договорни лихви, такси и други
разходи в общ размер от 162 387.98 евро, от които след проведени искови
производства по гр.д. № 22098/2015г. по описа на СГС и гр.д. № 3654/2019г.
5
на РС Варна, банката й е възстановила 20 224.11 евро, а ответникът е получил
от ищцата и е задържал за погасяване на кредита сума на стойност 142 163.87
евро, или с 85 875.87 евро повече от отпуснатата сума в размер на 56 288 евро.
Като се позовава на съдебна практика на СЕС и ВКС - Определението
по дело С-117/23, в което СЕС разгледа и се произнесе конкретно относно
процесния типов договор за кредит на Юробанк, както и Решение № 50011 от
26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I ТО на ВКС и Решение № 50008 от
05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II ТО на ВКС, сочи, че клаузите на чл. 1,
ал. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, които предвиждат задължение на
кредитополучателя да изплаща кредита в швейцарски франкове и прехвърлят
върху него валутния риск от промЯ.та на курса на тази валута спрямо
националната, са неравноправни и нищожни на основание чл. 143 във вр. с чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, и доколкото уреждат основния предмет на
договора за кредит по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, същият е
нищожен в цялост. Сочи, че обявяването на договора за недействителен има
реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила
без основание /позовава се на решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение
по дело С-705/21, т. 39/, т. е. отношенията между страните се разрешават на
принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при договор за
кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, банката ще има
право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от
поканата за връщане /позовава се на решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64
от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска
връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.
Настоява за уважаване на иска и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло иска като
недопустим и неоснователен. Сочи, че банката изцяло е заплатила
присъдените в полза на ищцата суми в резултат на водените искови
производства, по които претенциите не са водени като частични, поради което
и за ищцата липсва правен интерес от водене на настоящото производство.
Сочи, че отпадането на процесиите клаузи не води до нищожност на
целия Договор. Същият следва да се запази в останалата си част, тъй като
може да се прилага и изпълнява съгласно намеренията на страните, изразени
при сключването му.
В конкретния случай, договорът е напълно функционален и изпълним и
при отпадане на клаузите, свързани с валутата и начина на определяне на
обменния курс, доколкото основните престации по него - предоставяне на
кредитен ресурс и възстановяването му заедно с дължимата лихва - остават
непроменени. В тази насока се позовава на практика на СЕ и ВКС - Решение
№ 50015 от 27.08.2024 г. на ВКС по т.д. № 657/2021 г.; Решение от 14.03.2019г.
по дело С- 118/17, Решение от 26.03.2019г. по дело С-70/17 и С-179/17,
Решение от 03.10.2019г. по дело С-260/18, както и Решение от 15.03.2012г. пo
дело С-453/10. В конкретиката на казуса се посочва, че с решенията на СРС и
Районен съд — Варна, респективно на СГС и Окръжен съд - Варна, е
разгледано правоотношението между страните в цялост с оглед формиране на
крайните мотиви по действителността на процесиите клаузи от Договора.
6
Съдът е извършил цялостна преценка за валидност на Договора, като е
установил, че същият е валиден и може да бъде запазен, тъй като неговият
„основен предмет на кредитиране изцяло се покрива от съхраненото след
премахване уговорката за двойното превалутиране и съответно процесния
договор може да бъде съхранен и без неравноправната валутна клауза -
Решение № 66/19.01.2024г. по в.гр.д. № 1215/2022 г. на ОС - Варна.
Сочи се, че в т. 45 от Определение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С-
117/23 СЕС посочва, „че не изглежда и да може тези клаузи да се смятат за
основния предмет на разглеждания договор. Всъщност с такъв договор
кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна
основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно
предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това
положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в
уговорената за предоставяне и възстановяване валута". Настоява се, че,
неравноправността на процесните клаузи от Договора относно валутния риск
не би води до нищожност на целия Договор, тъй като не се отнасят до
основния му предмет и в този смисъл договорът би могъл да продължи
действието си и след премахването им. Направено е изследване на цитирани в
ИМ решения на СЕС, в което е установено липсата на относимост към
конкретния казус.
Сочи се, че сумата, предмет на иска, претендирана в евро от ищцата, е
недължима и предвид факта, че всички плащания по договора са били
извършвани в швейцарски франкове. Кредитът е бил усвоен в швейцарски
франкове, погасителните вноски са били извършвани в същата валута, като
страните са уговорили именно швейцарският франк като валута на
задължението. Няма данни между страните да е била уговорена промЯ. на
валутата на дълга или да е настъпило валутно преобразуване по смисъла на
договора или закона, като се счита, че искането за присъждане на сума в евро
представлява произволна промЯ. на договорения предмет от страна на
ищцата, което е недопустимо.
Въведено е възражение за прихващане с мотив, че лихвените условия за
кредити в швейцарски франкове са били по-ниски от тези за кредити в евро за
процесния период, дори да се приеме, че заради сключването на Договора
кредитополучателят е понесъл повишаването на курса на швейцарския франк,
то от същия юридически факт (сключване на договор в швейцарски франкове)
произтича обстоятелството, че кредитополучателят е спестил значителна сума
заради по-ниската лихва по кредит във франкове. С кредита в швейцарски
франкове ищцата е спестила от по-високите лихви по кредити в евро.
Въведено е възражение за изтекла давност — 3 годишна, респективно
5- годишна на претендираната от ищцата сума. Поддържа се, че спрямо
претендираните суми намира приложение тригодишната погасителна давност,
доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от
договор за кредит. При условията на евентуалност, се твърди, че е изтекла
петгодишна давност.
С молба вх. № 21724/25.07.2025г. ищцата пояснява, че с всички
плащания по договор за кредит от първата вноска от 04.04.2008г. до
7
последното плащане на 13.09.2021г. на обща стойност 162 387,98 евро е
погасила получена главница и суми от 20 224,11 евро, които са и възстановени
́
по предходни дела. Ищцата твърди, че е заплатила исковата сума 85 875,87
евро над погасената главница, като твърди, че сумите са платени на основание
нищожната уговорка по чл.6, ал.2 от Договора.
Твърди в молба вх. № 25382/05.09.2025г., че погасяването на месечните
вноски по кредита е извършвано чрез служебно задължаване от Банката на
банковата сметка на В. Б. в швейцарски франкове, и прехвърляне на
наличните средства във швейцарски франкове по сметка на Банката.
Твърди, че средствата са осигурявани чрез преводи от друга нейна
сметка в лева, чрез вноска на каса в лева, с които е купувала от банката
швейцарски франкове, както и е внасяла швейцарски франкове закупени в
обмени бюра. Сочи, че в справката от чл. 366 ГПК, представена с исковата
молба са посочени за всяка една вноска каква валута е направена.
Прието за разглеждане е възражение за прихващане от страна на
ответника в размер на сумата от 30 601,39 евро, представляваща средна
пазарна възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен между Банката
и нейни кредитополучатели, при сходни условия, по отношение размера срока
и целта за период от 28.03.2008г. до 13.09.2021г. върху главница в размер на 56
288 евро.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
При предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид твърдението за
начална липса на основание за даването, ищецът следва, при условията на
пълно и главно доказване, да установи, че е дал нещо, вид и размер на
даденото, а ответникът, при условията на пълно и насрещно доказване,
наличието на основание за получаване на даденото т. е. в тежест на получилия
облагата е да докаже, че има основание да я задържи, както и да установи
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Тежестта на доказване по отношение на въведеното и прието за
разглеждане възражение за прихващане се възлага на ответника, който следва
да докаже стойността на средната пазарна възнаградителна лихва, която е
била договарЯ. между Банката и нейни клиенти, за периода 2008 г. – 2021г.,
както и да докаже размера на средната пазарна възнаградителна лихва, който
би бил реализиран при ползване на главница в размер на 56 288 евро за
периода 2008г.-2021г.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
8
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени документи, а именно:
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33857 от 11.03.2008г.;
Движения по сметка за периода26.03.2008-14.09.2021г.; Решение от
22.12.2020г. по в.гр.д. № 5926/2019г. по описа на СГС; Решение №
66/19.01.2024г. по в.гр.д. № 1215/2022г. по описа на ВОС; Приложение № 1;
адвокатско пълномощно; Актуално състояние на „Юробанк България“ АД
към 02.04.2025г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба заверени преписи от писмени документи, а
именно: адвокатско пълномощно 2 бр.; Отчет по сметка № 2 от 26.05.2021г.;
платежно нареждане за 52 806,83 лева; Погасителен план от 20.07.2021г.;
Първоначален погасителен план; бордеро за сумата от 112 831,69 лева;
Искане за предсрочно погасяване на ипотечен кредит /пълно/ вх. №
582/09.09.2021г.; Искане за предсрочно погасяване на ипотечен кредит
/частично/ вх. № 593/14.07.2021г.; Молба от В. С. към жилищен кредит HL
33857 – 2 бр. за продаване на валута; Искане за усвояване на суми по кредит
от В. С. вх. № 336/26.03.2008г.; Искане за усвояване на суми по кредит от В.
С. вх. № 337/26.03.2008г.; Справка за промЯ. на лихвен процент; извлечение
разплащателна сметка в евро; Извлечение разплащателни сметки на граждани
и домакинства – валута за период от 10.03.2008-22.04.2025г.; вноска на каса в
швейцарски франкове.
ПРИЛАГА КЪМ КОРИЦАТА на делото днес представените от
ответника съдебни актове, като след запознаване с тях, съдът ще се произнесе
по отношение на приемането им.
АДВ. А.: Оспорвам справката по чл. 366 ГПК, като твърдя, че тя е
частен документ, който изхожда от ищеца по делото и не носи подпис на
доверителя ми, поради което няма характера на доказателство, относимо към
спора и моля същата да бъде изключена от доказателствата по делото.
АДВ. Г.: Това е приложение, не е доказателство. Преклудирана е
възможността да оспорвате каквото и да било. Следвало е да се направи с
отговора. Вие сте се запознали с исковата молба и сте имали време да
напишете отговор. Ние не сме твърдели, че Банката е подписвала този
документ, както стана ясно в днешното съдебно заседание и уточних - това е
изготвено от ищеца за целите на процеса, за да се види как е формирана
исковата претенция. Нещо, което следваше и Вие да направите за вашето
възражение за прихващане, но не го направихте.
АДВ. А.: Това не е твърдение, което е включено в обстоятелствената
част на исковата молба. Ако е така както казва колегата, би следвало тези
твърдения да се изложат в обстоятелствената част на исковата молба.
АДВ. Г.: По отношение искането за провеждане на съдебно-счетоводна
експертиза - поддържаме искането си. Това остават задачите ни. Няма да
допълваме. Задачите, посочени в исковата молба в т.4.
АДВ. А.: Поддържаме искането за ССЕ.
9
По отношение искането за ССЕ във връзка с установяване основанието
и размера на възражението за прихващане, с оглед сегашното уточнение на
същото, СЪДЪТ приканва ответната страна да уточни поставените задачи.
АДВ. А.: В отговора на исковата молба са задачите, по които
ответникът иска да се извърши експертиза. В раздел „Доказателствени
искания“, като задачите се допълнят с тази, посочена в молбата от 16.07.2025г.
и във връзка с разпределената доказателствена тежест в настоящото съдебно
заседание да се допълнят въпросите и с въпросът: Какъв е размерът на
средната пазарна лихва по ипотечни кредити, предоставени на физически
лица за периода от 28.03.2008г. до 13.09.2021г.?
Поддържам и задачата от молба от 08.08.2025г.
Точната задача е за ползване на сума в размер на равностойността на
56288 франка от датата на отпускането му до датата на погасяването и е
искане, каква би била възнаградителната лихва на Банката.
Задачата сега е вещото лице да отговори на въпроса, какъв е размерът
на пазарната лихва по ипотечни кредити. Не на Банката, а въобще на пазара на
ипотечни кредити. Т.е. и на другите банки. Това е като втора задача. Нямаме
други задачи.
СЪДЪТ намира, че с оглед необходимостта от систематизиране на
поставените от страните задачи, следва да се произнесе в закрито заседание,
включително и за поставяне на такива от състава, с оглед установяване
размера на поставените за разглеждане вземания.
В същото определение съдът ще се произнесе и по отношение размера
на дължимите от страните предварителни депозити.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. А.: И ние нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебно-
счетоводна експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 20.11.2025 година от 13:30 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:22
часа.
10
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11