№ 12531
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110164730 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. Н. , с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
„************“ЕООД с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 705,78 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за три отработени дни
през м. май 2024г. , заедно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 235,76 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 1 ден за 2024г., както и за сумата от 1219лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за текущата година 2025г. , заедно със законната лихва
върху сумите от датата на исковата молба до окончателно изплащане на
вземанията.
В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на трудов договор,
сключен с ответното дружество на 27.11.2023 г., е назначен на длъжността
„специалист координатор оперативна дейност“ с код по НКПД33433006.
Сочи, че основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на
4470лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% върху основната работна заплата за
всяка година трудов стаж. Съгласно договора възнаграждението следвало да
му се изплаща ежемесечно, до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който
се дължи. Уговорен бил 30-дневен срок на предизвестие при прекратяване на
договора , както и платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Поддържа, че считано от 10.05.24г. трудовите правоотношения между
страните били прекратени на основание чл. 326, ал.1 КТ.
1
Ответното дружество не било заплатило на ищеца Н. полагащото му се
трудово възнаграждение за 3 отработени дни през м. май 2024г.- за сумата от
705,78лв., 1 ден неплатен годишен отпуск за 235,76лв., както и обезщетение
съгл. Чл. 224 КТ в размер на 1219лв.
Поддържа, че през цялото времетраене на трудовия договор изпълнявал
добросъвестно задълженията си , престирайки в полза на работодателя
работната си сила, като въпреки това не получил заплащане на всички
дължими трудови възнаграждения , както и на дължимите при прекратяване
на трудовото правоотношение обезщетения съгласно КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба и не е оспорил исковете. В съдебното заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение между страните за посочения период, в рамките на което е
престирал труд на работодателя при уговорено трудово възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на падежа уговорения
размер на трудовото възнаграждение за процесния период.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото Трудов
договор № ТД 00234/27.11.23г. и длъжностна характеристика се установява,
че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключения
договор, по който ищецът е заемал длъжност „координатор , оперативна
дейност“, при месечно основно трудово възнаграждение в размер на 4470лв.,
както и 0,6% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит върху месечното основно възнаграждение за всяка
година трудов стаж, дължимо от работодателя до 5-то число на месеца, за
който възнаграждението се дължи. Приложена е и длъжностна характеристика
с описание на длъжността и условия за нейното заемане, както и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №11/09.05.24г. , в която е
посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 КТ в
размер на 1219,09лева .
От дотук изложеното и предвид ангажираните от ищеца с исковата му
молба доказателства, доколкото доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани по делото, съдът приема за доказано, че за процесния период от
2
момента на постъпване на работа, до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника ищецът е изпълнявал задълженията си по
трудовия договор съобразно уговореното, поради което за ответника е
възникнало задължение да му заплати трудово възнаграждение.
За установяване размера на претендираното трудово възнаграждение, са
ангажирани писмени доказателства от ищеца, които не са оспорени от
ответника. Не се твърди и не се установява плащане на претендираното
трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца за посочения период, поради
което същото следва да му бъде присъдено. Ето защо искът с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск включва два
елемента във фактическия си състав, а именно - прекратяване на трудовото
правоотношение и служителят да не е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова
регламентация - чл. 224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ),
се изчислява от полученото среднодневно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
служителят е отработил най-малко 10 работни дена.
Съгласно представения трудов договор страните са уговорили, че
служителят има право на 20 работни дена платен годишен отпуск. По делото
безспорно се установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
на 09.05.2024 г. На следващо място, с оглед липсата на ангажирани
доказателства в обратния смисъл на тези представени от ищеца, следва , че на
последния се дължи и обезщетение за посочените дни неизползван платен
годишен отпуск.
Ето защо искът с правно основание чл. 224 КТ се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 235,76 лв. един ден неплатен годишен
отпуск и за сумата от 1219лева – обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск , или общо за сумата от 1454,76лева .
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има и ищеца , но доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за
извършване на разноски по производството, такива не следва да му бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед уважаване на исковите претенции
на ищеца , ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от общо 108,19 лв., дължима държавна такса, върху размера на
уважените искове.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************ „ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. *********** да заплати на Н. С. Н. с ЕГН
**********, на осн. Чл. 128 КТ сумата от 705,78 лв., представляваща нетен
размер на неизплатено трудово възнаграждение за три отработени дни през
месец май 2024г. , заедно със законната лихва върху тази сума от 31.10.24г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „************ „ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. *********** да заплати на Н. С. Н. с ЕГН
**********, на осн. Чл. 224 КТ, сумата от 1454,76 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца със Заповед № 11/09.05.24г. на
„************“ЕООД, заедно със законната лихва върху тази сума от
31.10.24г. до окончателно изплащане на вземането .
ОСЪЖДА „************ „ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. *********** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата от 108,19 лв. – разноски за производството, изразяващи се
в дължимата държавна такса върху размера на уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4