Решение по дело №512/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260047
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20183210100512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                           14.05.2021 г.                         гр. Балчик

 

Балчишкият районен съд                                     граждански състав

На шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 512 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

                                 

Производството е образувано по предявена искова молба от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу М.К.Т. и С.Г. *** за заплащане на сумата в размер на 1 325, 55 лв., представляваща обезщетение за нанесената ѝ имуществена вреда, изразяваща се в пазарната стойност на отнетите дрехи, веществени доказателства по НОХД №967/2010 г. по описа на Районен съд-Добрич.

Ищецът претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответниците оспорват допустимостта и основателността на иска.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от неправомерните действия на ответниците, който към момента на осъществяване на деликта са били разследващи полицаи в РПУ на МВР – Добрич.

На 5.04.2013 г. в гр. Добрич в съучастие като съизвършители и в качеството си на разследващи полицаи са присвоили чужди движими вещи – неоригинални дрехи, които по закон е следвало да унищожат. Дрехите са били взети от склада, където са се съхранявали и пренесени у дома на единия от ответниците.

Преди за пристъпят към унищожаването на спортните стоки ответниците съставили констативен протокол, в който отразили, че са унищожили дрехите чрез нарязване, въпреки, че това обстоятелство не отговаряло на истината. За деянието на ответниците било предявено обвинение и образувано нак. дело за престъпление по чл. 201 от НК, по което било образувано НОХД №413/2018 г. по описа на Районен съд-Добрич.

Обстоятелството, че ответниците на 5.04.2013 г. са осъществили неправомерно разпореждане с чужди движими вещи, поверени им в това качество, действали са в личен интерес, ищецът намира, че те са прекъснали възможността Държавата да се разпорежда със собствените ѝ движими вещи. Същевременно те са осъзнавали, че това са чужди вещи, поверени им в качеството на длъжностни лица.

Според ищеца вещите, подлежащи на унищожение и поверени на двамата ответници са имали пазарна стойност, реално са съществували в правния мир и са били годен предмет на престъпление. Те са били годни за употреба до момента на унищожаването им, държавата не се е отказала от правото си на собственост върху тях, а ответниците са ги владели без правно основание. С поведението си те са причинили вреди на ищеца, чиято стойност, ищеца определя на пазарната стойност на вещите – 1 325, 55 лв.

Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите субективно съединени искове.

Ответниците навеждат, че вещите, предмет на престъпление не са част от гражданския оборот. Оспорват причинно – следствената връзка с твърдяната вреда и и деянието на ответниците. Оспорват стойността на вещите.

Правната квалификация на исковете е по чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 45 от ЗЗД има за цел да обезщети пострадалия за причинените му вреди.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

С влязла в сила на 18.11.2020 г. присъда ответниците са признати за виновни за това, че на 5.04.2013 г.  в гр. Добрич в съучастие като извършители в качеството им на длъжностни лица, единият главен разследващ полицай, другият разследващ полицай, са присвоили чужди движими вещи: 18 бр. долнища на анцунг с надпис NIKE; 11 бр. горнища от анцунг с надпис ADIDAS; 18 бр. тениски с къс ръкав с надпис NIKE; 6 бр. къси панталони  с надпис ADIDAS; 14 бр. тениски с къс ръкав с надпис ADIDAS; 1 бр. блуза с дълъг ръкав с надпис ADIDAS; 3 бр. шапки с козирка с надпис ADIDAS; 5 бр. блузи с дълъг ръкав с надпис NIKE; 4 бр. елеци с надпис NIKE; 24 чифта чорапи с надпис NIKE; 10 бр. шапки с надпис NIKE; 2 бр. потници с надпис NIKE; 31 бр. долнища на анцунг с надпис ADIDAS; 22 бр. горнища от анцунг с надпис ADIDAS; 18 бр. горнища на анцунг с надпис NIKE; 16 бр. къси панталони  с надпис NIKE, на обща стойност 1325,55 лв. връчени им в това им качество да ги управляват.

С оглед изложеното и на основание чл. 300 от ГПК, съдът приема за установено, че ответниците са извършили деяние, тяхната вина, както и че същото има противоправен характер.

Не се спори от страните, че тези движими вещи – веществени доказателства по НОХД №3287/2018 г. по описа на Районен съд-Варна, били фотографирани, подробно описани, запечатани и иззети по надлежен ред, т.е. никое от тях към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното дирене не са в владение на ответниците.

Не се спори и от страните, че вещите са отнети от държавата по друго дело. За възникване на правото на собственост на държавата върху вещите, не е необходимо те да са предадени с нарочен акт от друго лице. Самият акт, с който се отнемат е титула за правото ѝ на собственост.

По отношение на вредата:

За да възникне правото на обезвреда срещу ответниците е необходимо да е настъпила вреда у ищеца.

Според настоящия състав на съда не е налице претендираната вреда, изразяваща се в стойността на отнетите вещи, поради обстоятелството, че същите са били надлежно описани и иззети от държавните органи при установяване на престъплението, извършено от ответниците, т.е. към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене те са били във владение на Държавата, поради което тяхната равностойност не се дължи от ответниците.

Субективно съединените искове като неоснователни следва да се отхвърлят.

Ответниците претендират разноски, които им се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.

         Воден от изложеното, съдът

                                                         РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу М.К.Т. *** и С.Г. *** за заплащане на сумата в размер на 1 325, 55 лв.(хиляда триста двадесет и пет лева и петдесет и пет ст.), представляваща обезщетение за нанесената ѝ имуществена вреда, изразяваща се в пазарната стойност на отнетите дрехи, веществени доказателства по НОХД №967/2010 г. по описа на Районен съд-Добрич.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на М.К.Т.  сумата в размер на 400 лв.(четиристотин лева), представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на С.Г.С. сумата в размер на 400 лв.(четиристотин лева), представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                          СЪДИЯ: