МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
И.К.И. с последно известно
местоживеене *** за това, че на 26.02.2010 година, в село Згалево, Плевенска
област, в съучастие като извършител с помагачите Е.Г.Ц. и М.Т.П. /спрямо които
производството е прекратено със споразумение/, отнел чужда движима вещ – 1 брой
мобилен телефон марка „Моторола”, модел „С 139” на стойност 30 лева, от
владението на собственика П.П. ***, с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 198 ал. І във
вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
В
съдебната му фаза наказателното производство е започнато и проведено спрямо
подсъдимия по реда на чл. 269 ал. 3 НПК. Подсъдимият се представлява от
служебен защитник в лицето на адвокат П.В., ПлАК.
Представителят
на РП - Плевен подържа така повдигнатото спрямо подсъдимият И. обвинение за
извършено престъпление по чл. 198 ал.І
от НК. Счита, че събраните в хода на наказателното производство доказателства
обосновават обвинението по категоричен и несъмнен начин, поради което моли съда
да постанови осъдителна присъда. Досежно размера на наказанието предлага на
съда да наложи наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК - три месеца лишаване от свобода, чието
ефективно изтърпяване няма пречка да бъде отложено по реда на чл. 66 НК с
тригодишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимият
– адвокат П.В., Плевенска адвокатска колегия не оспорва установените в хода на
производството факти и тяхната правна интерпретация. Присъединява се към
становището на прокурора досежно вида, размера на наказанието, както и начина
на неговото изтърпяване.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното:
Подсъдимия И.К.И. e роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, не
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия И.И. и свидетелите Е.Ц. и М.П. ***. Подържат
приятелски отношения помежду си. Към месец февруари на 2010 година Е.Ц. работел
като таксиметров шофьор.
В
началото на месец февруари на 2010 година подсъдимия и лицето М.П. *** гости в
дома на свои роднини. По време на гостуването си подсъдимият два пъти посетил
дома на свидетеля П.П. ***, находящ се на *** където и се намирало малко
магазинче, което свидетелят стопанисвал. Подсъдимият И. забелязъл, че П.
разполага с пари. Останал с недобро впечатление от свидетеля, тъй като веднъж
му отказал да му даде две цигари, за които парите не му стигали.
Когато
се върнали в град Враца, подсъдимият И. споделил с Ц. ***, това че е видял, че П.
разполага с пари, както и че бил сприхав и лош старец. Тогава решили да се
върнат в селото и да вземат парите на възрастния човек. Извикали и М.П.,*** и
лесно щял да ги заведе до дома на П.П..
Подсъдимия
и спътниците му тръгнали за град Плевен с таксиметровия автомобил, управляван
от Е.Ц..*** подсъдимия и М.П. употребили алкохол. Черпел ги свидетеля Е.Ц..*** М.П.
започнал да дава съвети на подсъдимия И. как да влезе в къщата на П., да го
бутне на леглото и да го заплаши, за да даде парите, които съхранява в дома си.
През
нощта на 26.02.2010 година, около 03:00 часа подсъдимия и двамата му спътници
пристигнали в село Згалево. Свидетелят Е.Ц. паркирал автомобила. Подсъдимия И.
сложил шапка, ръкавици, вдигнал яката на пуловера си и закрил лицето си с шал. Ц.
му дал малка сгъваема ножка, с която да заплаши П.П.. П. и Ц. останали в
автомобила
Подсъдимият
позвънил на входната врата на дома на П.П.. Не му отворил никой и тогава същия
прескочил оградата и се озовал в двора на имота. Натиснал дръжката на входната
врата и установил, че е отворена. И. влязъл в къщата. В една от стаите
подсъдимият се натъкнал на П.П.. Нахвърлили се върху него и го повалил на
леглото. Извадил от джоба си сгъваемата ножка и го заплашил да даде парите си.
Свидетелят П.П. започнал да се съпротивлява и успял да свали шала от лицето на И.
и да го огледа. В последвалата схватка помежду им П. напръскал подсъдимия И.
със спрей в лицето. Същият се уплашил и побягнал да излиза от къщата. Пътьом,
видял оставен на масата мобилен телефон “ Моторола 139”, който взел със себе
си.
Подсъдимият
И. не успял да избяга от задната част на двора на П.. Последният се появил
отново с вила в ръка, с която нанесъл удар в гърдите на подсъдимия. И. намерил
в двора и взел лопата. Побягнал с нея и с помощта и успял да счупи един от
прозорците на входната врата и избягъл от дома на П..
След
като се качил в автомобила на Ц. ***. Подсъдимият върнал ножката на Е. Ц., връхните си дрехи и ръкавиците изхвърлил
през прозореца, тъй като се страхувал, че по тях може да са останали някакви
следи. Мобилния телефон “ Моторола 139” останал при подсъдимия.
П.П.
сигнализирал незабавно органите на полицията за случилото се. В резултат на
извършените оперативно издирвателни мероприятия били установени извършителите
на престъплението. Извършено е разпознаване, в хода на което П.П. категорично
разпознал в лицето на подсъдимия И. своя нападател.
С
протокол за доброволно предаване от 02.03.2010 година подсъдимия И.И. предал на
органите на полицията предмета на извършеното престъпление, който бил върнат
срещу разписка на пострадалия.
За М.П.
и Е.Ц. наказателното производство е приключило с определение за одобряване на
споразумение.
Горната фактическа обстановка установяват изслушаните
непосредствено в съдебно заседание показания на свидетелите Е.Ц., обясненията
на подсъдимия, дадени в досъдебната фаза по реда на чл. 222 НПК. В същата
насока са и писмени доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
а именно – Протокол за оглед на местопрестъпление от 26.02.2010 година и
придружаващият го фотоалбум; протокол за разпознаване на лица от 02.03.2010
година; Протокол за доброволно предаване от 02.03.2010 година и разписка от същата дата; вещественото
доказателство по делото 1 брой сгъваем нож от бял метал, с острие с дължина 10 сантиметра и с
надпис на острието “USA SUPER KNIFE”; заключение по изготвената съдебно медицинска експертиза.
В подкрепа на
горните изводи е и заключението по изготвената съдебно – оценителна експертиза
съгласно което стойността на предмета на престъплението възлиза на 30 лева, към
момента на извършване на деянието.
При
така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намира, че така повдигнатото
против подсъдимят И. обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.І от НК е
доказано по категоричен и несъмнен начин.
Съдът прие, че с поведението си подсъдимия
осъществил всички признаци от състава на горното престъпление както от
обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна - на 26.02.2010 година, в село Згалево, Плевенска област, в
съучастие като извършител с помагачите Е.Г.Ц. и М.Т.П. /спрямо които
производството е прекратено със споразумение/, отнел чужда движима вещ – 1 брой
мобилен телефон марка „Моторола”, модел „С 139” на стойност 30 лева, от
владението на собственика П.П. ***, с намерение противозаконно да я присвои,
като употребил за това сила и заплашване.
От
субективна страна деянието е извършено при наличието на всички интелектуални и
волеви признаци на прекия умисъл по чл. 11 ал. 2 НК- подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на извършеното и е искал настъпването на
забранените от закона последици.
Ето
защо съдът призна подсъдимия И.К.И. за виновен по така повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 198 ал. 1 НК във вр. с чл. 20 ал. ІІ
от НК.
В
процеса на индивидуализация на наказанието съдът взе предвид както смекчаващите
отговорността му обстоятелства – чистото му съдебни минало и добрите му
характеристични данни, които навеждат на извода за това, че подсъдимия не е
лице с трайно установени противоправни навици и случилото се е изолиран случай
в живота му; изразеното съжаление и самокритичност, причината за извършване на
престъплението – употребеното количество алкохол; както и оттегчаващите я
такива – ниското му правосъзнание и желанието за неправомерно
облагодетелстване.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът намери, че на подсъдимия И. следва да бъде определено
и наложено наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Ето защо съдът наложи на И. наказание на основание чл. 198 ал. 1
Нк във вр. чл. 20 ал. 2 НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК – три месеца
лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване отложи по реда на чл. 66 НК с
тригодишен изпитателен срок. По този начин съдът намери, че ще бъдат постигнати
ефективно целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
При този изход на делото и на
основание чл. 53 ал. І буква А от НК съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото – 1 брой сгъваем нож от бял метал, с
острие с дължина 10 сантиметра и с надпис на острието “USA SUPER KNIFE”, находящо се на съхранение в РПУ – Пордим.
При тези доводи СЪДЪТ
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: