№ 8252
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20231110150167 по описа за 2023 година
Ищецът ". М." ЕООД е сезирал съда с искове за признаване за установено, че ответникът Ц.
В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., дължи следните суми: 2674.55 лв. главница
за вноски с настъпил падеж за периода от 18.07.2020 г. до 18.05.2023 г. по договор за
потребителски кредит № ........, сключен на 02.08.2019 г. с "О. Б. Б." АД, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законна лихва за периода от 22.5.2023 г. до
изплащане на вземането, 989.60 лв. договорна лихва за периода от 18.7.2020 г. до 18.5.2023
г., 644.91 лв. обезщетение за забава за периода от 18.7.2020 г. до 22.5.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27780/23 г. по описа на СРС, 72 състав. Твърди се в исковата молба, че ответницата сключила
договор за потребителски кредит № ........ на 02.08.2019 г. с "О. Б. Б." АД, съгласно който
получилa сума в размер на 7 000 лв., която следвало да върне на 84 месечни вноски, с краен
падеж 18.7.2026 г. След усвояване на кредита, извършила частични плащания, след което
преустановила изпълнение на задълженията си. С Договор за прехвърляне на вземания от
15.12.2021 г. и приложенията към него, вземанията по договора за заем с ответницата са
прехвърлени на ищеца. За извършената цесия до ответницата на посочения от нея адрес е
изпратено уведомително писмо, върнато като непотърсено, като ищецът моли да се приеме
наличие на уведомяване чрез връчване на исковата молба. Тъй като ответницата не
изплатила в цялост задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията по
заповедта, както и да му се присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди нищожност на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК - не
1
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10,
ал. 2 и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем
начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра.
Поддържа, че размерът на ГПР не е посочен съобразно законовите изисквания, като не са
дадени данните, послужили за изчисляването му, и неправилно уговорените такси за
кредитна оценка, за предоговаряне на условията и такса преструктуриране на кредита, не са
включени в него. Твърди, че не е посочен размерът на договорната лихва. Счита, че при
включване в ГПР на всички посочени разходи, размерът на същия би надвишил
многократно допустимия такъв. Смята, че липсват изискуемите условия на чл. 11 във връзка
с издължаването и разпределението на вноските между непогасените суми. Поради
нищожност на целия договор, съгласно чл. 23 ЗПК, дължима е само чистата стойност на
кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са
предявени в срок и са процесуално допустими. Основателността им е предпоставена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно отношение по
договор за кредит и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на
кредитополучателя; размер на дължимата възнаградителна лихва за исковия период;
изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за забава;
придобиване на вземанията от ищеца и уведомяване на ответника за цесията.
Безспорно е по делото сключването на Договор за потребителски кредит № ........ на
02.08.2019 г. между "О. Б. Б." АД и Ц. В. М., ЕГН **********, съгласно който ответницата е
получила сумата от 7 000 лв. Съгласно договора, кредитът следва да бъде върнат на 84
месечни вноски с краен срок 18.07.2026 г. Уговореният ГПР е 8.62%, а договорната лихва -
7.8%. Общата стойност на плащанията е 9197.12 лв. Неразделна част от договора са
Методика за изчисляване на референтен лихвен процент и погасителен план. Всички
документи са подписани от страните на всяка страница. Погасителният план съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница. Съгласно подписания информационен формуляр, месечната вноска с
включена застраховка възлиза на 113.51 лв., а размерът на кредита със застраховката е
9914.48 лв., а ГПР е 9.06%. Според договора за кредит, при съгласие, кредитополучателят
може да сключи застраховка Живот, чийто премии се плащат заедно с вноските по кредита.
Дължимата такса оценка след одобрение на кредита е 170 лв., а за предоговаряне - 35 лв.
Съдържа се информация относно правото на отказ от договора и предсрочно погасяване на
кредита.
Според заключението на съдебно-почерковата експертиза, с шрифт Arial Narrow размер 12 са
отпечатани договора за кредит, методиката за изчисляване на референтен лихвен процент и
погасителния план, с шрифт Times New Roman и размер 12 е отпечатана
идентификационната информация.
2
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021 г. и приложение № 1А към
него, "О. Б. Б." АД прехвърлила на ищеца вземанията по договора за кредит с ответницата.
Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по всички прехвърлени
вземания на дружеството. В случая това е сторено с получаване от ответницата на препис
от исковата молба и приложеното към нея уведомление, доколкото връченото й
извънсъдебно съобщение не е било получено. Безспорно се установява, че именно
вземанията по процесния договор за паричен заем са валидно прехвърлени на ищеца, при
което той е материалноправно легитимиран да търси изпълнението им.
Според заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, към датата на цесията са извършени плащания в размер на 1170.98 лв., с които са
погасени 755.46 лв. главница, 408.25 лв. договорна лихва и 7.27 лв. наказателна лихва.
Дългът по вноски с падеж 18.7.20 г.- 18.5.23 г. възлиза на 2674.55 лв., договорната лихва по
тях е 977.48 лв., а лихвата за забава – 387.17 лв. Съобразно общата дължима сума по
кредита, включваща главница, договорна лихва, такса оценка и месечна такса обслужване,
ГПР възлиза на 8.62%. Такси предоговаряне и преструкториране не са начислявани и
плащани. Дори да се включат в ГПР, би станал 8.97%. В изчисления ГПР не е включена
застрахователната премия.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца
и ответницата е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, /тъй като
ответницата има качеството на потребител/ и установените в тях императивни разпоредби
следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно. Договорът за потребителски кредит е
формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг
траен носител, която в настоящия случай е налице. Договорът е написан по ясен и разбираем
начин. Всички елементи на договора са с един и същи формат, вид и размер на шрифта -
изискуемият размер 12. Спазен е чл. 5, ал.2 ЗПК, като е предоставена и получена
предварителна информация с използването на стандартния формуляр, запознаването с който
е удостоверено от ответницата с подписа й. Спазени са изискванията на ЗПК за съдържание,
като са посочени общият размер на кредита, размерът на лихвения процент, размерът на
ГПР, общата стойност на плащанията, към договора е приложен погасителен план с указани
размер, брой, периодичност и дати на плащане на отделните вноски и как са формирани.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като
отделно обективиран документ, но те не са задължителен елемент от договора за
потребителски кредит, стига той да има установеното от закона задължително съдържание.
Предвидено е правото на потребителя на предсрочно погасяване на кредита, както и
правото да се откаже от договора. Посочен е лихвеният процент на ден и годишно. Спазен е
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като ГПР е ясно посочен в процесния договор за потребителски
кредит и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. ГПР е във фиксиран размер
и включва възнаградителната лихва и таксите по чл. 7 от договора. В тази насока е и
заключението на вещото лице, като изчисленият от него ГПР на база лихви и такси съвпада
с посочения в договора. Относно застрахователната премия, тя не е включена в ГПР и няма
3
законово основание за това, поради което не е налице нарушение на чл. 11 ЗПК.
Застраховката е доброволна и сключването й не е нито условие за отпускане на кредита,
нито за получаване на преференциални условия по него, нито пък е включена в главницата.
Следователно е извън обхвата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Относно възнаградителната лихва следва да се посочи, че установеният в договора лихвен
процент е във фиксиран размер и като част от ГПР, който не надвишава
максималнодопустимия размер, не противоречи на ЗПК. Част от договора е методиката за
изчисляването й, така че потребителят е имал достатъчно данни да прецени обхвата на
своето задължение и начина на формирането му.
В заключение, процесният договор за потребителски кредит е валиден и обвързва ответника,
който дължи претендираната неплатена главница по вноски с падеж 18.07.2020 г. -
18.05.2023 г. на стойност 2674.55 лв. Вземането за възнаградителна лихва върху тези вноски
е основателно за установения от съдебно-счетоводната експертиза размер от 977.48 лв., тъй
като вещото лице е установило, че от претендираната договорна лихва са платени 12.12 лв.
Дължимата лихва за забава върху неплатената главница според експертизата възлиза на
387.17 лв., за които искът следва да се уважи.
Като законна последица върху уважената главницата, следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направени разноски за държавна
таса 86.18 лв. и депозити експертизи 700 лв., дължими са 727.53 лв., а за заповедното
производство - 302.88 лв. за. държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна помощ, на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Д. М., следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, като за исковото производство от 900 лв. /750 лв.
и ДДС/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, дължими са 67.14 лв. с ДДС, а за
заповедното - от 240 лв. / 200 лв. определено по аналогия с чл. 6, т. 5 от НМРАВ, по арг. от
§ 1 от ДР към НМРАВ и ДДС/, се дължат 17.90 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, че Ц. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., дължи следните суми:
2674.55 лв. главница за вноски с настъпил падеж за периода от 18.07.2020 г. до 18.05.2023 г.
по договор за потребителски кредит № ........, сключен на 02.08.2019 г. с "О. Б. Б." АД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законна лихва за периода
от 22.5.2023 г. до изплащане на вземането, 977.48 лв. договорна лихва за периода от
4
18.7.2020 г. до 18.5.2023 г., 387.17 лв. обезщетение за забава за периода от 18.7.2020 г. до
22.5.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 27780/23 г. по описа на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
лихва за разликата над 977.48 лв. до предявените 989.60 лв. и иска за мораторна лихва за
разликата над 387.17 лв. до предявените 644.91 лв.
ОСЪЖДА Ц. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., да заплати на „. М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ..........., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 727.53 лв. разноски в исковото производство и сумата от 302.88
лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
..........., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 67.14 лв. възнаграждение за исковото производство и
сумата 17.90 лв. възнаграждение за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5