Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 737
гр. Русе, 16.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 16 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла
Георгиева и в присъствието на прокурора…………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №7799 по описа на 2019
г., за да се произнесе съобрази:
Ищецът С.П.Ч. твърди, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. *********, който бил свързан с
електропреносната мрежа и захранван с ел. енергия от ответника. На 26.03.2018
г. ответника „Енерго Про Продажби” АД му издал и връчил фактура № **********, с
която му била начислена ел. енергия на стойност 2168,18 лв. като потребена в
посочения от него недвижимия му имот за периода от 21.09.2016 г. до 20.09.2017
г., но тъй като считал, че не дължи тази сума, предявил иск за установяване на
нейната недължимост пред Районен съд гр. Варна, поради което било образувано
гр.дело № 8296 по описа за 2018 г. на същия съд. На 28.05.2018 г. ищецът
заплатил на ответника сумата от 2168,18 лв., начислена му по фактура №
********** от 26.03.2018 г., въпреки, че считал, че не я дължи, поради прекъсване
на ел.снабдяване в имота му в гр. Русе. С решение по гр.дело № 8296/2018 г. по
описа на Районен съд гр. Варна, потвърдено с решение постановено по в.гр.дело №
1690/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна било признато за установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 2168,18 лв., претендирана от ответното
дружество, като цена за консумирана ел.енергия за периода от 21.09.2016 г. до
20.09.2017 г. за обект находящ се в гр. *********, отчетен по абонатен номер
********** и клиентски номер **********, за която сума му била издадена фактура
№ **********/26.03.2018 г. На 13.11.2019 г. ответника доброволно платил чрез
пощенски запис присъдената с решението по посоченото гражданско дело сума в
размер на 86,73 лв. за направените в производството разноски, но не му била
върната получената без основание на 28.05.2018 г. сума в размер на 2168,18 лв.
На 14.11.2019 г. изпратил до ответника писмена покана на електронен адрес да му
върне получената на 28.05.2018 г. без основание сума от 2168,18 лв. по фактура
№ **********/26.03.2018 г. в 3-дневен срок от получаването й, като го уведомил,
че в случай че в посочения срок паричното му притежание не бъде доброволно
удовлетворено ще бъде принуден и ще потърси защита на правата си по съответния
съдебен ред. На 14.11.2019 г. ответното дружество чрез електронно съобщение
потвърдило получаването на поканата, която била регистрирала с вх. № 5262584 от
14.11.2019 г. След изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение и поради
липса на такова, ищецът посетил поделение на „Енерго-Про Продажби“ АД в гр.
Русе, където по настояване на служител на последното, писмено декларирал, че
към онзи момент не бил предприел действия по съдебно удовлетворяване на правата
си и се съгласил ответника да заплати паричното си задължение чрез пощенски
запис, но тъй като същия не изпълнил паричното си задължение от 2168,18 лв. на
29.11.2019 г. ищецът му изпратил втора покана за доброволно изпълнение, която
ответника чрез електронно съобщение от същата дата потвърдил, че била получена
и регистрирана към първата покана с входящ № 5262584 от 14.11.2019 г. заедно с
първата покана и до настоящия момент ответникът не изпълнил посоченото си
парично задължение.
Иска да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 2168,18 лв., платена без основание по
коригираща сметка за начислена ел. енергия за периода от 21.09.2016 г. до
20.09.2017 г., по партида с абонатен номер ********** за обект на потребление
гр. **********, за което му била издадена фактура № **********/26.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и след
това законна лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане на
задължението, както и сумата от 25,90 лв., представляваща обезщетение за забава
на законната лихва върху сумата от 2168,18 лв., за периода от 18.11.2019 г., до
30.12.2019г.
В отговора на исковата молба ответникът
счита предявения иск по чл. 86 за неоснователен, като не взема отношение по
предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение
по гр.дело № 8296/2018 г. по описа на Районен съд гр. Варна, било признато за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2168,18 лв., претендирана
от ответното дружество, като цена за консумирана ел.енергия за периода от
21.09.2016 г. до 20.09.2017 г. за обект находящ се в гр. **********, отчетен по
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума му била
издадена фактура № **********/26.03.2018 г.
Не спорно по
делото, а и видно от приетото по делото писмено доказателства фискален бон към
ФП № **********/28.05.2018 г. ищецът заплатил на ответника на 28.05.2018 г.
сумата от 2168,18 лв., начислена му по фактура № ********** от 26.03.2018 г.
На 14.11.2019 г.ищецът изпратил до ответника по електронен път писмена
покана да му бъде върната получената на 28.05.2018 г. без основание сума от
2168,18 лв. по фактура № **********/26.03.2018 г. в 3-дневен срок от
получаването й. Поради липса на изпълнение на 29.11.2019 г. ищецът
изпратил на ответника, като оттеглил даденото си съгласие да получи процесната
сума чрез пощенски запис.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по
чл.55 ЗЗД – претенция за възстановяване на суми, получени от ответника без
основание.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД, полученото без основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на
иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи факта на
имуществено разместване между него и ответника, което в случая се явява
реалното плащане на процесната сума. От своя страна ответникът следва да
докаже, че същата е заплатена на годно основание.
В конкретния случай с влязло в
сила решение по гр.дело № 8296/2018 г. по описа на Районен съд гр. Варна било
признато за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2168,18 лв.,
претендирана от ответното дружество, като цена за консумирана ел.енергия за
периода от 21.09.2016 г. до 20.09.2017 г. за обект находящ се в гр. **********,
отчетен по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която
сума му била издадена фактура № **********/26.03.2018 г. С оглед изложеното
предявения иск за заплащане на сумата от 2168,18 лв. се явява основателн и
следва да се уважи.
Мораторната лихва е обезщетение, което се
дължи за времето от настъпилия падеж на едно парично вземане, от когато
длъжникът е в забава, до предявяването на исковата молба. В конкретния случай ищецът е
оправил покана за доброволно изпълнение получена от ответника на 14.11.2019 г. за връщане на процесната сума.
В дадения срок от ищеца не е налице изпълнение от страна на ответника, поради
което претенция за обезщетение
за забавено изпълнение на главното задължение за времето от 18.11.2019 г., до 30.12.2019г. се
явява основателно и следва да се уважи
за претендирания размер от 25,90 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 783.46 лв./адвокатското
възнаграждение е в минимален размер съобразно изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения действало към датата на сключване на
Договора за правна защита и съдействие/ , направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н „В. Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул.”В.
Варненчик” № 258 да заплати на С.П.Ч., ЕГН:********** ***, сумата от 2168,18 лв., платена без
основание по коригираща сметка за начислена ел. енергия за периода от
21.09.2016 г. до 20.09.2017 г., по партида с абонатен номер ********** за обект
на потребление гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул. "Вардар" № 25, вх.
1, ет. 5, ап. 12, за което му била издадена фактура № **********/26.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и след
това законна лихва, считано от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане на
задължението, както и сумата от 25,90 лв., представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 2168,18 лв., за периода от 18.11.2019 г., до 30.12.2019г.,
както и сумата от 783.46 лв. -
разноските в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: